"Сложен" Шоколадов мус | Chocolate mousse

August 24, 2012


INGREDIENTS

4 1/2 ounces bittersweet chocolate, finely chopped
2 tablespoons (1 ounce) unsalted butter, diced
2 tablespoons espresso or very strong coffee (I used decaf espresso from a local Starbucks)
1 cup cold heavy cream
3 large eggs, separated
1 tablespoon sugar
(Optional) Raspberries and extra whipped cream

METHOD

1 Whip the cream to soft peaks, then refrigerate.
2 Combine the chocolate, butter, and espresso in the top of a double boiler over hot, but not simmering, water, stirring frequently until smooth. Remove from the heat and let cool until the chocolate is just slightly warmer than body temperature. To test, dab some chocolate on your bottom lip. It should feel warm. If it is too cool, the mixture will seize when the other ingredients are added.
3 Once the melted chocolate has cooled slightly, whip the egg whites in a medium bowl until they are foamy and beginning to hold a shape. Sprinkle in the sugar and beat until soft peaks form.
4 When the chocolate has reached the proper temperature, stir in the yolks. Gently stir in about one-third of the whipped cream. Fold in half the whites just until incorporated, then fold in the remaining whites, and finally the remaining whipped cream.
5 Spoon or pipe the mousse into a serving bowl or individual dishes. If you wish, layer in fresh raspberries and whipped cream. Refrigerate for at least 8 hours. (The mousse can be refrigerated for up to a day.)
Serves 5-8, depending on the size of the servings. 

Step 1
Step 2
Step 3
Step 4
Step 5
... All done!

RIP.

August 14, 2012

Две торбички зелен чай, кубче лед, малко грим и тъмни очила. Това се изисква, за да скриеш подути, уморени и кървясали от плач очи. Жалко, че няма грим за душата. Няма очила, нито чай, нито лед за болката скрита там. Няма хора и няма време. Защото хората имат по-важна работа, а времето само я притъпява. Огромната мъка... От нечия загуба. В неделя вечерта изгубих домашният си любимец. Моят най-добър пухкав приятел. Плаках безутешно жестоко два дни. Просто не можех да спра. Страдах толкова много и винаги, когато си спомня ще страдам. Осъзнах, че колкото повече порастваш, толкова по-жестоко приемаш смъртта. Затова ли всички искат да са деца вечно? Колко по-хубаво би било да не разбираш ничия загуба... И преди съм губила много домашни любимци, но сега беше различно. Тази загуба ме накара да си спомня за роднините, приятелите... Всички, които съм губила физически и духовно. Отключи в мен нещо непонятно, което ме доведе до нервен срив. Не можех да опиша мъката си, като че ли в един миг изгубих всичко, което обичам завинаги и то в един и същ момент, независимо, че съм го губила на части – малко по малко. За някой това ще е смешно, за други нелепо. Но само изгубилият любимо домашно животно знае какво е чувството, да се откъсне частица от теб. Член от семейството ти. Твой най-добър приятел, който никога не е имал предразсъдаци към теб. Който никога не се е интересувал дали си богат или беден, глупав или умен, оптимист или песимист... Приемал те е такъв, какъвто си. Който винаги те е гледал с любов и те е чакал на вратата да се върнеш, който те е посрещал и те е изпращал. И винаги е бил верен приятел и те е обичал безрезервно, за разлика от хората. Едно малко живо същество, за което си се грижил ежадневно. Твоето почти-дете – някой, който си хранил всеки ден, на който си се карал и който си прегръщал, когото си гледал във малките мокри очи и те е карал да се усмихнеш винаги, когато ти е било скапано и тъжно, чиято главица е стояла под ръката ти, когато си бил нараняван именно от хората, и чиято муцунка те е побутвала, за да й обърнеш внимание... На това се равнява загубата на любимеца, равнява се на загубата на човек. Не е много по-различна. Също толкова болезнена и тежка. Още повече, когато е внезапна, ужасна, случайна... И не си успял да се сбогуваш. Не си успял да хванеш лапичката, протегната към теб в онзи следобед. Или да поиграеш, когато козината настойчиво се е търкала в краката ти. Защото не можеш и да си представиш, че утре това кълбо пух няма да го има... Никога не можеш да си представиш, че някой няма да го има утре. Или че теб няма да те има. И колкото и да е банално е самата истина. Колкото и да се смеем на сладникавите глупости, които четем в романите, гледаме във филмите или срещаме по фейсбук страниците – те са факт. Всеки един цитат „Живей днес!”от някой префасониран неизвестен автор, който се мъдри на екрана е истина. Най-ужасната истина. Че всеки ден трябва да живеем като за последно. Че трябва да казваме и показваме всекидневно на съществата около нас, които обичаме, че това е така. Че трябва да не оставяме нищо неизказано. Че трябва да прощаваме и да се учим. Че сме само гости на тази земя. Защото „утре”-то може наистина никога да не дойде. Ама съвсем наистина. То е толкова крехко и същевременно плашещо. Но един ден просто спира да идва. Ей така, внезапно. Без да го очакваш изобщо.
Колко е ужасно да обичаш нещо, което смъртта може да докосне... Защото и то изчезва внезапно, ей така, като онова „утре”, което не идва вече... И все пак последна умира надеждата отвътре, че някога, някъде, някак, ще се срещнем отново, нали?
Дано един ден се срещнем пак. В Рая, отвъдното, бездната, на някоя зелена поляна, на небето, в паралелно пространство, далеч от земния свят... Или където е там. Искам само да се срещнем пак. Някъде, където да ти се смея, как се въргаляш по гръб на пода. Където да си играеш със звънчето и топката, да ти се карам за дръскотините и да те чеша по коремчето...Където да милвам главата ти и да ти захлюпвам ушите по нашия смешен начин. А до тогава, както ми каза някой „Той вече е звездичка”. И ще свети на небето при всички други мои звездички, които си отидоха...

Почивай в мир, Топчо.

ПС – Смъртта на домашния ми любимец, примесена с неизмерната ми любов към животните, ме накара да се поинтересувам още повече как мога да помагам на пухкавите ни приятели и не след дълго попаднах на сайта на Animal Rescue Sofia – сайта на приют Богоров, приютил стотици животинки в беда. Разчувствах се, когато прочетох за някой от съдбите на животните там, техните изцеления, грижи,възстановявания и приютения при хора с безрезевно добри сърца. Те наистина го заслужават, да бъдем добри спрямо тях и да получават обичта ни, също както хората. За сега не намирам начин да помогна повече, затова направих най-малкото – пуснах един SMS, с който дарих 1 левче на приюта. Не е много, но когато повече хора направят нещо добро и малкото става много... У мен ще остане желанието и целта да помагам на животни в беда, която рано или късно ще осъществя. Не ви подтиквам към нищо и не карам никого на сила, но ако вие можете да помогнете с нещо повече от SMS, разгледайте сайта на приюта. // Facebook страница

My Weeky Playlist

August 12, 2012

Понеже имах честта да ме подтикнат за направата на този пост, възвръщам рубриката My Weeky Playlist в блога и посвещавам поста на Вики от (съвсем новия) Wheretheowlsrest! :) Тази седмица за разтуха се лутам основно между поп, денс и силно наблягам на любимото ми електро звучене... Типичен пример за това са зарибителните Justice със страхотните си тракове ON'n'ON и D.A.N.C.E, "подкрепяни" от сравнително новото ми откритие (имам предвид откъм самостоятелни песни) Eva Simons. Тази холандка е невероятна и ме грабна веднага... Чудя се дали повече заради дуета й с Will.I.am., който въпреки очакванията ми е точно в десетката на премереното музикално удоволствие, или заради шантавата й обръсната оранжева коса, но определено ме грабна. Още една моя любимка с авангардна прическа се включва в класацията с електро кавър на Hanging on на група Active child, а именно Ellie Goulding с последния си клип (версията без Tinie Tempah, който не ми пречи толкова всъщност). Отбива се и влиятелния The Weeknd с класиката "Wicked games" и покъртителните й лирики... В пълна противоположност са останалите настръхващи, сантиментални и емоционални парчета - щипка невероятно изпълнение от церемонията по откриването на Олимпийските игри тази година внася любимата ми Emeli Sande с Abide in me; за "Old school" нотката в плейлиста допринасят "братята по оръжие" Dire Straits с едноименното си старо, но златно парче от 85-а, не можах и да се сдържа да не включа изненадата от тази седмица - най-новата песен на дуото Hurts (чието име все още е неизвестно), изпълнена за първи път на тазседмичния Sziget Festival с интересната комбинация между ел. китара и цигулки и съпроводена от типичното мрачно и дълбоко звучене, което учудващо ме грабна от първото слушане. О, и разбира се за къде е седмицата без щипка Lana? 












А вие какво слушахте тази седмица? :)

Закуска в Тифани за 23-ма!

August 11, 2012



Днес, най-случайно насред интернет страниците попаднах на една доста интересна статия, която реших да споделя с вас. Изглежда, че в широко познатия писателски свят е имало не един и двама чревоугодници, но можем ли да ги виним, че са изпитвали топли чувства към подправките, напитките и вкусната храна? Може би именно тя ги е вдъхновила за някой от най-добрите им бестселъри... И с риск да ви се преяде следващия път, когато четете любимата книга, ето 23-ма известни писателя, които са споделили любимите си кулинарни изкушения.
***

1. Владимир Набоков – яйца „а ла Набоков”. Тук няма нищо специално. Набоков е обичал рохки варени яйца, които да консумира в чаша с лъжица. Особеността е, че когато ги е варял, е изхвърлял всяко яйце, което се напука от врящата вода.

2. Ърнест Хемингуей – пъстърва на тиган. Както всички знаем, Папа е бил почитател на приключенията под открито небе. Много е харесвал пъстърва на тиган, която да пече върху каменни въглища. Добавял е бекон.

3. Елизабет Бишъп – „Брауни”. Елизабет Бишъп е жената, която прави популярни тези шоколадови кексчета с орехи в Бразилия. Сместа по неин вкус е била – 4 парчета черен шоколад, 4 яйца, половин чаша масло, 2 и половина чаши бяла захар, 1 чаша брашно, 2 чаени лъжици ванилия и 2 чаши смлени ядки.

4. Сидони-Габриел Колет – трюфели. Френската авторка много е обичала този тип бонбони. Предпочитала е да ги консумира с чаша шампанско.

5. Джонатан Францен – паста с къдраво зеле. „Това е добра храна за писател, който работи. Евтина, лесна за приготвяне, хубава на външен вид, елегантна, балансирана от към хранителни съставки, еротична, целомъдрена, вкусна. Първият път я ям гореща, а след това студена – за още две вечери и може би един обяд”, казва американският писател.

6. Салман Рушди – корма с агнешко. Макар да е живял дълги години в изгнание, а след това във Великобритания, Рушди не е забравил специалитета на майка си. Това е печено агнешко с корма – традиционно азиатско ястие с кисело мляко, кокосово мляко и къри.

7. Емили Дикинсън – кокосов кекс. Дикинсън е била отшелник – рядко е излизала от къщата си. Но много е обичала да пече сладкиши, с които да черпи съседските деца. Любимите й са били кексчета, които се правят с 1 чаша кокос, 2 чаши брашно, 1 чаша захар, половин чаша масло, половин чаша мляко, 2 яйца, половин чаена лъжица сода 1 чаена лъжица крем „Тартар”.

8. Уилям Т. Волман – еленско месо по традиционен канадски стил. Това означава много мазно, със сланина и желе.

9. Алън Гинсбърг – студен летен борш. Гинсбърг много е обичал супите. Студен борш му е била любима. Освен да я консумира, също я е приготвял добре.

10. Франсис Скот Фицджералд – пуешко. Самият автор на „Великият Гетсби” твърди, че в семейството му се съхраняват с поколения много рецепти за пуешко. Сред тях „Пуешки коктейл”, „Пуйка по френски”, „Пуйка и вода”, „Пуйка по монголски”, „Пуешки мус”, „Открадната пуйка”, „Пуйка с крем”.

11. Лорд Байрон – обожавал е оцет. Почти към всичко, което е консумирал, големият поет е прибавял оцет.

12. Даниъл Хандлър – моркови. Хандлър много обича пресни моркови. Обикновено ги слага на бюрото си и хрупа, докато работи.

13. Марсел Пруст – еспресо. Знаем, че това не е точно храна, но все пак. Няма по-голям почитател на еспресото от Пруст.

14. Джойс Мейнард – сладолед на клечка. Обича да го консумира на открито, докато чете любима книга.

15. Майкъл Полан – чай и бадеми. Човек като Полан трябва да разбира от храна, така че залагаме, че това е добра комбинация.

16. Уолт Уитман – стриди и месо. Нестандартен микс, но любим на автора на „Стръкчета трева”.

17. Мери Роуч – говеждо алангле с царевични ядки. Още един нестандартен избор.

18. Труман Капоти – ментов чай, кафе, шери, мартини. Това не е храна, но какво да очакваме от Капоти?

19. Джон Стайнбек – препечена филия и студено кафе. И задължително няколко петна от чашата на масата/бюрото.

20. Емили Дикинсън – хляб. Но не какъв да е. Нейният собствен, домашно печен хляб.

21. Гьоте – пуешко руло с аспержи и франкфуртски зелен сос.

22. Умберто Еко – „А аз съм “човек – хамбургер”, казва Еко. Обича и пица „Маргарита”, но любимата му е фарината – палачинка от нахут. „Това е моята храна, вкусът на моето детство”, споделя авторът на „Името на розата”.

23. Франц Кафка – мляко. Много е обичал да консумира чаша прясно мляко.

Източник : http://lira.bg

No, you're not a photographer, you're a teenager with a Nikon.

August 9, 2012

Природа. Прекрасната природа, в своето величие, в своята простоватост, в своята най-чиста красота и невинност, нетрепност, неподвижност и влиятелност. Със своите недостатъци и своите неперфектности. И в своята цялост. На един безкраен кръговрат, на живот и смърт. На агония и пепел, на нежност и ухание. Природа... В една малка нейна частица.


Няколко (мои) снимки от недалечните два дни, които прекарах в любимото село... Истинските фотографи са рядкост, казват. Повечето са просто тинейджъри с Nikon-и и голямото самочувствие, че са такива. Е, аз Nikon нямам. И никога не съм имала. Всички свои снимки до сега съм правила с най-обикновен, дори стар и леко счупен цифров фотоапарат. (Sony DSC-S500) И са грабвали не един поглед, не една похвала, не едно учудване и поздравление. "Как успяваш да направиш такива снимки с най-обикновен непрофесионален фотоапарат? Наистина ли си ги правила ти?" - ми казват - "Ти ако такива снимки правиш с такъв апарат, представи си ако имаш Canon как ще изглеждат...". Цаката не е във фотоапарата. Цаката е във въображението, пресъздаването и начина, по който виждаш нещата. За мен фотографията е в това да улавяш всичко. Защото красотата е и в най-малките неща, тя живее навсякъде около нас... И всеки, който запечатва това във времето с фотоапарата си, може да се нарече истински фотограф.     

Photography is a way of feeling, of touching, of loving. What you have caught on film is captured forever... it remembers little things, long after you have forgotten everything.” - Aaron Siskind 

Кой не ги мрази понеделниците?

August 6, 2012


Седмицата започва, но ни е позволено да помечтаем, че всъщност свършва,нали? Винаги ни е позволено в понеделничните си мечти да грабнем въображаемия си куфар (пълен с книги, дрехи и карти), старата камера, чифт слънчеви очила от някоя лятна колекция от 70те (всъщност наследство от някоя баба), любимия човек под ръка и да се метнем в малкия прашен кабриолет, който още спи зимен сън в гаража... Потегляме. Към безкрая. За неопределено време. Не че знаем къде отиваме, но не и че има значение. А пътя е изпълнен с летни бризове и хубава музика, с храна в крайпътни закусвални и караници за пътя по картата. Защото не знаем къде отиваме и всеки държи на своето. Но това му е най-хубавото. И няма значение дали ще вземем доверени приятели, или ще ги срещнем по пътя. Важното е, че ще пътуваме с тая неизмерната страст на пътешественика, с целия свят, дето чака и иска само да го обиколиш, да го зърнеш... И с цялата приключенска кръв, течаща във вените ни. Ще ядем хамбургери в крайпътните бензиностанции, ще облизваме пръсти от сладкишите и захарния памук по устните, ще се гледаме през дупките на поничките, ще берем къпини от изоставените храсти по пътя, или ще похапваме помпозни рибни специалитети в някое малко дървено ресторантче на брега на морето. Ще четем по пътя, ще купуваме книги, в които се говори за безкрайни пътувания и нови срещи, за намиране на себе си, за преоткритието на света. Ще се возим по виенски колела и лунапаркове посреднощ, докато не ни прилошее, ще печелим мечета от щандовете, докато и последната звезда угасне. Отседнали в някой евтин мотел, ще се къпем в безкрайното море, в океана, заровили пръсти в пясъка, ще сънуваме морски звезди под топлината на нощния огън, под проблясъците на звездите, под студените завивки на солените вълни...И ще правим снимки, много снимки. На всичко и на всеки, който срещаме, чийто очи ще ни разкажат някоя дълбоко заровена у него история, някой спомен, някоя тайна... Ще правим безсмислени въображаеми кадри, докато въображаемата лентата не свърши и не запечатаме всеки въображаем спомен. 

Искам да е лято. Знам, че звучи банално, но искам да е лято.

* Защото тази песен заслужава цял пост, само за нея. 
* Текст : Аз // Песен : Lana Del Rey - Summertime Sadness

Nights out

August 5, 2012

Обичам нощите навън. Тези с дюнерите, с шейковете (с черешки и без), с цигарите, със задушевните разговори, с необяснимите емоции, с желанието за нещо диво, с лудостите, със скитанията, с дъжда, с билярда, със смеха, със светлините, с чадърите, с късното и с ранното прибиране. Нощите, в които съм Лана. Просто ги обичам...

Tiny inspiration dose : The Love List


1.      Изкуство // Това му е най-хубавото на абстрактното изкуство - всеки вижда в него различно нещо и всеки го определя според собственото си въображение... Какво ли е изобразено на тази картина с водни бои от Nadia TognazzoРозови листа на цъфнала череша в тъмна гора, или може би парче пъпеш, нацелувано с червено червило? Кой знае...

2.      Музика // Този невероятен акапела кавър на нашумелият напоследък дует на Gotye и (любимата) Kimbra - “Somebody that I used to know” изпълнен от невероятните Pentatonix на няколко гласа ме накара да настръхна!

3.      Интериор // Питам се що за човек прави от толкова простички на вид неща такива чудеса на вътрешния дизайн? Ами кой друг освен Katie Graham – дизайнерка от Мелбърн, Австралия, собственичка на The Family love tree - магазин за невероятно обзавеждане, вдъхновено от Индонезийската култура. Всяка една от видяните стаи ме омагьоса със своя стил и индивидуалност... Определено бих искала да обзаведа дома си така.

4.      Храна // Какво е това? Това са невероятните кулинарно-фотографски произведения на изкуството от food-ографът Mowie Kay. Тези разтапящи небцето шоколадови тарталети с череши и бисквити Oreo веднага ми грабнаха очите и сърцето... А най-хубавото е, че не изискват печене!

5.      Стил // Напоследък съм „all over” комбинацията от рокля и кецове! Мисля, че стои чудесно – елегантна и фънки едновременно... Определено този тренд е задължителен за това лято, така че в момента съм „на лов” за подходящите гуменки! :)))

6.      Фотография // "Закуска в Тифани" е безспорно един от най-любимите ми филми (и единствения филм, за който съм ставала в 7 ч сутринта, когато излъчваха повторението), а Одри Хепбърн винаги е била истинско вдъхновение за мен, затова не се чудете, че се влюбих от пръв поглед в една от последните фотографии на приятелката ми Felicia Simion...

A twin story

August 4, 2012


От както се помня имам една любов, която както всяка любов рано или късно се превръща в мания. Наречете го интерес, странност, лудост, но аз го наричам любов. Не, не е колекция от кибритчета, нито някоя страхотна книга, но щом всички говорят за възвишени чувства към подвързани парчета хартия, значи и аз спокойно мога да го кажа, що се отнася до живи хора. От както се помня обожавам БЛИЗНАЦИ. Не мога да си обясня как и защо, може би се дължи на факта, че баща ми е бил близнак и е някак заложено във вените ми, може би просто на интерес, може би на любимите ми рок банди, но просто е факт – аз обичам близнаци! Близнаците са нещо невероятно, те са една магия, затворена в две тела. Те са велика връзка, по-силна дори и от тази между майка и дете. Близнаците сякаш са феномен и природна грешка едновременно... Една душа в две тела, един човек, който се гледа в двойно огледало. Винаги съм мечтала да имам близнаци, колкото и да ме увещават колко е трудно да се грижиш за две деца едновременно... От ежегодните панаири за близнаци по света, които събират милиони „еднакви” хора, през всеки документален филм за раждането и развитието им, до най-любимите ми рок банди с известни братя и сестри в състава си, винаги съм обичала близнаците. Често съм си мислела какво би било да имам близначка и какви късметлии са хората, които имат другото си аз. Някой, който никога няма да ги изостави и ще бъде с тях от самото им раждане, до самата им смърт. Някой, с който да имат толкова неповторимо близка връзка и... С който да се разменят в часовете по физика, разбира се ;д
И след като не отдавна попаднах на тази невероятна близначеска история по истински случай из фейсбук страниците, реших да я споделя с вас... :)

"Hey it's Ryzy - I'm a twin and this story hits home! There were twins born - girl and boy. A girl was very weak and dying. Both twins were separated and lying in two different incubators, however one day a nurse broke the protocol and put twins together. The moment a brother was laid by his sister's side, he Hugged her and within hours her heart beat stabilised and health improved. Eventually she was strong enough to live again! amazing!"
 //
„Хей, Ризи е – аз съм близнак и тази история завладя дома (Австралия)! Родили се две близначета – момиче и момче. Момиченцето било твърде слабо и умирало. И двете близначета били разделени и лежали в два различни кувиоза, но един ден една медицинска сестра пристъпила протокола и ги сложила заедно. В момента, в който братчето се оказало да сестра си, той я прегърнал и след няколко часа сърцебиенето й се стабилизирало и здравето й се подобрило. Оказало се, че е достатъчно силна, за да оживее! Невероятно!”

- Историята е предоставена от Facebook страницата на радио 2Day FM Австралия

"Press в страната на печивата", или мнението ми за готварството.

August 3, 2012


Напоследък (за разлика от повечето девойки на моята възраст) се улавям твърде увлечена в готвенето. И защо не? За някой звучи банално, други не могат дори да изпържат яйце, което честно казано за мен е недопустимо. Не, не съм с комунистически набеждения от едно време, че жената трябва само да стои в кухнята и да готви, готви, готви... Но според мен всяка една жена трябва да има поне елементарни готварски познания, без това непременно да я превръща в роб на другия пол. Та нима изкусните готварски знания и умения ни служат само за да спечелим нечие мъжко сърце? Вярно, че са плюс и лично аз бих предпочела да използвам тях, от колкото тези в леглото например, но не е истина, че готварството е нужно само защото „Любовта на мъжа минава през стомаха”(че нима всяка любов не минава от там?!). Все пак е доста неприятно да си студентка (или дори студент) втори курс и да навъртиш сметка от 20 лв, за да ти обясни мама подробно как се прави таратор... Не че не бива да се обръщаш към майка си, баба си или някоя леля за съвети, инструкции и рецепти, но те са ти нужни в периода на научаване и този на готвене, а не в последния момент, когато се чудиш какво за бога се слагаше в таратора или защо си толкова гладна всяка вечер. ;Д Пардон, но това са елементарни готварски познания, които дори децата трябва да имат, поне според мен. Малко или много дори елементарните кухненски познания са много важни и биха послужили вярно в живота на всеки човек. Сигурно, един мъж може и да преживява само на бъркани яйца с месеци (докато не се върне при майка си или баба си за обилен обяд), но е по-добре да знае как да ги направи, поне докато си намери жена, която да може да прави повече от това. Докато за една жена е недопустимо по ред причини да чака баба си да й сготви докато тя самата стои с кръстени ръце. Още „по” би бил факта, че някой от най-добрите и известни кулинари са мъже, а тя е просто глезена кифла (бивша Мис Перник) и щерка на мама, която просто не можела да готви и имала две леви ръце, затова винаги чакала на готово... И в този случай „не мога” наистина значи „не искам”. Всеки може да се научи да готви ако положи поне малко усилия, хората са казали „Няма невъзможни неща”, а това е най-малкото и съм убедена в това. Друг е въпроса дали ще се готви вкусно или на сила, но аз знам от личен опит, че когато готвиш с любов винаги се получава. И въпреки съвременните ми схващания е недопустимо да храниш любимия мъж с леща всяка седмица и то безвкусна. Днес четох в списание, че преди развода, Аштън Кътчър се опитвал да се хареса на дъщерите на Деми Мур като им печал сладки (бил завиден кулинар), най-малката обаче изпаднала в невероятно неведение как може някой изобщо да пече сладки, понеже мислела, че те се набавят само и единствено от магазина. Чудех се коя ли е била жената в къщата им по това време? Явно мама Деми се е отдавала на кариера, докато чичо Аштън се е бъхтил в кухнята! :дд Не сте ли се чудили защо всички обожават онази баба, която може да прави чудеса в кухнята и пече най-вкусните Коледни сладки на света? Една жена кулинарка може да държи целия свят в ръцете си, ако знае как да действа. Храната може всичко – от това да въдворява ред и да повдига самочувствието от получените хвалебствия, до това да бъде изненада и да печели прошка. От семейството, до любимия, децата, бабите и дядовците, приятелите и роднините - няма човек, който да не обича добре приготвената храна, така че тя може да бъде мощно оръжие.
И ето ме тук, правя първи смели опити! Всъщност страстта ми към готвенето се заражда постепенно, но славно – от минали години, когато не можех и яйце да сваря, но бях решена да се науча, до готвенето на далеч по-сложни гозби като домашната паста и перфектните американски палачинки. А желанието ми да опитвам нови неща нараства все повече и повече и аз го усещам. Винаги, когато съм сама и имам нужните продукти, с повод и без повод се ражда нова кулинарна идея в главата ми и тичам към супер-а или кухнята... Да готвиш е изкуство и ритуал. Да готвиш е хоби и трябва да е нещо, което те разтоварва, а не досадно задължение, което вършиш на сила. Всяка жена на средна възраст (или дори нагоре), която ми казва „Мразя да стоя в кухнята, да готвя и да мия чиниите – това не е за мен!” бива мигом заклеймена от мен и съзнанието ми. А аз познавам такива хора! Не знам как подобни жени свикват със съжаленията от околните, отправени към мъжете им, които горките или тъпчат воднисти супи по цял ден, или купуват готови полуфабрикати, за да избягат от ежедневното готварско мъчение... И така, аз опитвам. И ще продължавам да опитвам, ще изчитам готварските книги на баба ми, ще изписвам тефтери с рецепти, които един ден да завещая на децата си и ще се консултирам с маминка си по телефона за печенето на торти... Докато не стана еднакво добра в готварството, колкото и в ученето или кариерата. Е, поне едното трябва да е ако не перфектно, то поне достатъчно задоволително. Маминка ми казва, че приличам на нейната майка – скорпионите били перфектни домакини. Това ме блазни и ме кара тайничко да мечтая за готварска кариера на някой кораб или притежание на малко гурме ресторантче с домашна храна... 

Кой каза, че да смесваш удоволствието с работата било лошо?!

Мини кекс | Tiny cake

August 2, 2012

Четвъртък следобед е идеален ден за правене на сладкиши, особено ако имате климатик... :) Такива като мен, които не се оставят жегата навън да ги пребори в кухнята (и които разбира се имат климатик, хаха) готвят непрестанно! Ето затова се отбивам тук да споделя простата рецепта за първия мини кекс, който направих (и ми се получи). Вкуса и аромата са същите като на добрия стар бабин кекс с какао, просто количествата са малки и затова се получи малък... Ако все пак желаете „стандартен размер” кекс ;д просто увеличете количествата двойно и дерзайте в кухнята!

Забележка : Ако дори при първия си опит не готвите с поне малко любов, няма да се получи нещо вкусно, I’m afraid.
Забележка 2 : За тези от вас, които са нови в готварството и не знаят или не се оправят с количествата - 1/2 е по-малко от половината (тоест около два пръста от чашата), количеството на брашното е две чаши и още 1/2. Няма какво да се срамуваме, нали се учим!

Необходими продукти

 - 3 яйца / за стандартен кекс сложете 6 яйца и т.н.
- 1 ч.ч. захар
- 1 ч.ч. кисело мляко
- 2 1/2 ч.ч. брашно
- 1/2 ч.ч. олио
- 1 баклувер
- 2 ванилии
- 1 с.л. какао

Начин на приготвяне

Разбивате яйцата със захарта с помощта на миксер. Прибавяте последователно олиото и млякото. Брашното смесвате с баклувера и две ванилии и прибавяте малко по малко към сместа, като бъркате на ниска степен.
Изспипвате 2/3 от сместа в намаслена и набрашнена форма за кекс. Отгоре изсипвате останалата смес в която сте разтворили 1 с.л. какао. С въртеливи движения на лъжицата разбърквате.Отгоре може да посипете с парченца орехи.
Пече се 40 - 45 минути на 180 – 200 градуса. Първите 30 минути се пече само отдолу, а в последните 10 – 15 мин се включва отгоре и отдолу. (Всяка фурна е различна разбира се, аз пекох на 180 градуса през цялото време и проверявах два пъти дали е опечен от вътре, затова най-добре проверявайте дали не е все още суров преди да извадите.) Оставя се да изстине добре и се обръща рязко върху плоска чиния, отделя се с потупвания по формата и бавни движения, за да няма опастност да се счупи. Поръсва се с пудра захар и се аранжира по желание.