"Presscious в страната на печивата"

August 3, 2012


Напоследък (за разлика от повечето девойки на моята възраст) се улавям твърде увлечена в готвенето. И защо не? За някой звучи банално, други не могат дори да изпържат яйце, което честно казано за мен е недопустимо. Не, не съм с комунистически набеждения от едно време, че жената трябва само да стои в кухнята и да готви, готви, готви... Но според мен всяка една жена трябва да има поне елементарни готварски познания, без това непременно да я превръща в роб на другия пол. Та нима изкусните готварски знания и умения ни служат само за да спечелим нечие мъжко сърце? Вярно, че са плюс и лично аз бих предпочела да използвам тях, от колкото тези в леглото например, но не е истина, че готварството е нужно само защото „Любовта на мъжа минава през стомаха”(че нима всяка любов не минава от там?!). Все пак е доста неприятно да си студентка (или дори студент) втори курс и да навъртиш сметка от 20 лв, за да ти обясни мама подробно как се прави таратор... Не че не бива да се обръщаш към майка си, баба си или някоя леля за съвети, инструкции и рецепти, но те са ти нужни в периода на научаване и този на готвене, а не в последния момент, когато се чудиш какво за бога се слагаше в таратора или защо си толкова гладна всяка вечер. ;Д Пардон, но това са елементарни готварски познания, които дори децата трябва да имат, поне според мен. Малко или много дори елементарните кухненски познания са много важни и биха послужили вярно в живота на всеки човек. Сигурно, един мъж може и да преживява само на бъркани яйца с месеци (докато не се върне при майка си или баба си за обилен обяд), но е по-добре да знае как да ги направи, поне докато си намери жена, която да може да прави повече от това. Докато за една жена е недопустимо по ред причини да чака баба си да й сготви докато тя самата стои с кръстени ръце. Още „по” би бил факта, че някой от най-добрите и известни кулинари са мъже, а тя е просто глезена кифла (бивша Мис Перник) и щерка на мама, която просто не можела да готви и имала две леви ръце, затова винаги чакала на готово... И в този случай „не мога” наистина значи „не искам”. Всеки може да се научи да готви ако положи поне малко усилия, хората са казали „Няма невъзможни неща”, а това е най-малкото и съм убедена в това. Друг е въпроса дали ще се готви вкусно или на сила, но аз знам от личен опит, че когато готвиш с любов винаги се получава. И въпреки съвременните ми схващания е недопустимо да храниш любимия мъж с леща всяка седмица и то безвкусна. Днес четох в списание, че преди развода, Аштън Кътчър се опитвал да се хареса на дъщерите на Деми Мур като им печал сладки (бил завиден кулинар), най-малката обаче изпаднала в невероятно неведение как може някой изобщо да пече сладки, понеже мислела, че те се набавят само и единствено от магазина. Чудех се коя ли е била жената в къщата им по това време? Явно мама Деми се е отдавала на кариера, докато чичо Аштън се е бъхтил в кухнята! :дд Не сте ли се чудили защо всички обожават онази баба, която може да прави чудеса в кухнята и пече най-вкусните Коледни сладки на света? Една жена кулинарка може да държи целия свят в ръцете си, ако знае как да действа. Храната може всичко – от това да въдворява ред и да повдига самочувствието от получените хвалебствия, до това да бъде изненада и да печели прошка. От семейството, до любимия, децата, бабите и дядовците, приятелите и роднините - няма човек, който да не обича добре приготвената храна, така че тя може да бъде мощно оръжие.
И ето ме тук, правя първи смели опити! Всъщност страстта ми към готвенето се заражда постепенно, но славно – от минали години, когато не можех и яйце да сваря, но бях решена да се науча, до готвенето на далеч по-сложни гозби като домашната паста и перфектните американски палачинки. А желанието ми да опитвам нови неща нараства все повече и повече и аз го усещам. Винаги, когато съм сама и имам нужните продукти, с повод и без повод се ражда нова кулинарна идея в главата ми и тичам към супер-а или кухнята... Да готвиш е изкуство и ритуал. Да готвиш е хоби и трябва да е нещо, което те разтоварва, а не досадно задължение, което вършиш на сила. Всяка жена на средна възраст (или дори нагоре), която ми казва „Мразя да стоя в кухнята, да готвя и да мия чиниите – това не е за мен!” бива мигом заклеймена от мен и съзнанието ми. А аз познавам такива хора! Не знам как подобни жени свикват със съжаленията от околните, отправени към мъжете им, които горките или тъпчат воднисти супи по цял ден, или купуват готови полуфабрикати, за да избягат от ежедневното готварско мъчение... И така, аз опитвам. И ще продължавам да опитвам, ще изчитам готварските книги на баба ми, ще изписвам тефтери с рецепти, които един ден да завещая на децата си и ще се консултирам с маминка си по телефона за печенето на торти... Докато не стана еднакво добра в готварството, колкото и в ученето или кариерата. Е, поне едното трябва да е ако не перфектно, то поне достатъчно задоволително. Маминка ми казва, че приличам на нейната майка – скорпионите били перфектни домакини. Това ме блазни и ме кара тайничко да мечтая за готварска кариера на някой кораб или притежание на малко гурме ресторантче с домашна храна... 

Кой каза, че да смесваш удоволствието с работата било лошо?!