Кой не ги мрази понеделниците?

August 6, 2012


Седмицата започва, но ни е позволено да помечтаем, че всъщност свършва, нали? Винаги ни е позволено в понеделничните си мечти да грабнем въображаемия си куфар (пълен с книги, дрехи и карти), старата камера, чифт слънчеви очила от някоя лятна колекция от 70те (всъщност наследство от някоя баба), любимия човек под ръка и да се метнем в малкия прашен кабриолет, който още спи зимен сън в гаража... Потегляме. Към безкрая. За неопределено време. Не че знаем къде отиваме, но не и че има значение. А пътя е изпълнен с летни бризове и хубава музика, с храна в крайпътни закусвални и караници за пътя по картата. Защото не знаем къде отиваме и всеки държи на своето. Но това му е най-хубавото. И няма значение дали ще вземем доверени приятели, или ще ги срещнем по пътя. Важното е, че ще пътуваме с тая неизмерната страст на пътешественика, с целия свят, дето чака и иска само да го обиколиш, да го зърнеш... И с цялата приключенска кръв, течаща във вените ни. Ще ядем хамбургери в крайпътните бензиностанции, ще облизваме пръсти от сладкишите и захарния памук по устните, ще се гледаме през дупките на поничките, ще берем къпини от изоставените храсти по пътя, или ще похапваме помпозни рибни специалитети в някое малко дървено ресторантче на брега на морето. Ще четем по пътя, ще купуваме книги, в които се говори за безкрайни пътувания и нови срещи, за намиране на себе си, за преоткритието на света. Ще се возим по виенски колела и лунапаркове посреднощ, докато не ни прилошее, ще печелим мечета от щандовете, докато и последната звезда угасне. Отседнали в някой евтин мотел, ще се къпем в безкрайното море, в океана, заровили пръсти в пясъка, ще сънуваме морски звезди под топлината на нощния огън, под проблясъците на звездите, под студените завивки на солените вълни...И ще правим снимки, много снимки. На всичко и на всеки, който срещаме, чийто очи ще ни разкажат някоя дълбоко заровена у него история, някой спомен, някоя тайна... Ще правим безсмислени въображаеми кадри, докато въображаемата лентата не свърши и не запечатаме всеки въображаем спомен. 

 Искам да е лято. Знам, че звучи банално, но искам да е лято.