Yves Rocher Noix De Coco | Review

December 26, 2013

С наближаването на коледните празници не успях да се сдържа да направя и така отдавна мечтаните подаръци за себе си... Guilty pleasures, знаете как е. Затова просто не устоях и при последното си връщане в родния град се запътих с beauty мисия към симпатичната малка дрогерийка за био козметика с портмоне в ръка, насочвайки се веднага към стелажа с продукти на френската марка Ив Роше. След неустоимите препоръки за душ геловете им от няколко блогърки вече със сигурност знаех какво искам, въпреки чисто новия благоуханен сапун в банята си и късметлията с етикет "От мен за мен" стана Noix De Coco de Malaisie/Malaysian Coconut или с други думи перфектния душ гел с Малайзийски кокос.


Много исках да се сдобия със съкровище с бляскави частици от най-новата им Коледна лимитирана серия с аромати на ванилия, портокал, малини, какао и т.н., но сред малката наличност на продукти в магазина намерих само продукти с аромат на захаросана ябълка и част от някаква непозната за мен Коледна серия с натрапчив портокал и коледно дърво (?), които не допаднаха на носа ми достатъчно, за да се влюбя в тях от пръв... мирис. И така, след двучасово висене в магазина и въртене/отваряне/отпечатване на капачки, най-после носа ми достигна до перфектния аромат - този на кокос. Направи ми впечатление, че душ гелът е в доста изгодно количество за цената си (400 ml) и има непрозрачна и по-гъста консистенция от останалите, каквато имаха само още няколко душ гела, от които единия миришеше приятно на ванилия, но просто не можа да се мери с любовта ми към кокосовия аромат. Към същата серия имаше и мляко за тяло с кокос (около 9,70 лв), но реших да пощадя портмонето си и да си го взема на по-късен етап... И така, разплатих се с продавачката, след мирисане по целия път приятелят ми беше доволен, аз бях доволна и веднага се отправих към вкъщи, за да го пробвам. Щом влязох в банята, магията започна... Малкото помещение се изпълни с райски аромат на Малайзийски кокос още щом отвинтих капачката, а кожата ми се наслади на една прекрасна ароматна баня с хубавата му пяна. Още по-озадачена останах щом излязох от там и по кожата ми още се усещаше аромата, сякаш все още не го бях отмила. "Ще се отмирише до 10 минути като всички останали..." казах си, но останах изненадана от резултата. Ароматът на душ гела се усещаше буквално цяла вечер и не мръдна от там до другия ден (когато приятеля ми твърдеше, че все още мирише на кокос, но аз така и не усетих)! Бях удивена, наистина, само защото никога не бях използвала продукт за баня с толкова приятен и устойчив мирис, а и цяла вечер се сдържах да не се самоизям... Това са най-добре похарчените ми пари от месеци насам и съм много доволна от продукта, нямам търпение да имам възможността да си купя още продукти на Yves Rocher :) 
*Продуктът не ми е предоставен от марката, закупих го изцяло със свои средства и това е мое лично и искрено мнение.

Опаковка: Душ гелът съдържа Малайзийски кокос, алое вера гел, ботанически глицерин и измиваща база от ботанически произход. Няма животински съставки, pH неутрален е, а формулата му е изцяло биоразградима. Не е тестван върху животни! Не съдържа парабени.

Количество: 400мл

Цена: 7.90 лв

Ако ме извините, отивам към банята да се отдам на кокосови изкушения... :)

Гуакамоле | Guacamole

December 25, 2013

Защо тази година да не добавим няколко чуждестранни и невероятно вкусни ястия към традиционната ни празнична трапеза? Аз гласувам "за" и ви предлагам една супер бърза, лесна и много вкусна рецепта за мексиканското Гуакамоле, което става както за салата или разядка, така и за чудесно мезе с алкохол (особено ако е текила, хаха)! Лично аз си облизах пръстите и не можах да се наситя на това прекрасно солено-кисело предястие... :)

Необходими продукти

- 1 или 2 броя едро узряло авокадо
- 1 по-голям домат
- 2-3 скилидки чесън
- 2 малки (или една голяма) глави лук
- Сокът на половин лимон

Начин на приготвяне

Авокадото трябва да е добре узряло, затова ако сте го държали в хладилник до сега е добре да го извадите на стайна температура за 1-2 дни, докато омекне леко. След това го обелваме заедно с домата, нарязваме ги на парченца и ги омачкваме добре с помощта на надупчен уред за картофено пюре или вилица, докато се получи хомогенна смес. Към тях добавяме наситно нарязаните чесън и лук, сокът на половин лимон, разбъркваме добре и посоляваме на вкус. Ако харесвате люто може да добавите няколко капки лют сос или люти чушки/пипер.
Нашето вкусно Гуакамоле е готово! По традиция разядката се яде с мексиканския триъгълен чипс Тортила, който можете да намерите във всеки супер маркет, но може също така да се консумира с обикновен чипс или препечен хляб. 

Merry Christmas

Весела Коледа, скъпи снежинки!  

През тази година изживях безброй приключения и преживях какви ли не неща, които ако не друго ме научиха кое е най-истинското и важното в живота ни, затова ви пожелавам:

Крепко здраве и топъл домашен уют за вас и любимите същества
Щастие, красиви спомени и емоции, изживяни с любими хора
Няколко верни приятели, защото само няколко са достатъчно
Срещи с интелигентни, душевни и вдъхновяващи хора
Безброй бръчки от смях и усмивки, които никой крем не може да заличи
Един човек, който да пази сърцето ви в себе си и да ви кара да сте постоянно влюбени
Палав детски дух във вас, който никога да не си отива
Вяра в себе си и повече слушане на собствения си вътрешен глас
Вяра в мечтите и бъдещето
Година, изпълнена с вкусна храна и невероятна музика
Пътешествия и себеопознавания
и много много промени и луди приключения, защото те движат света на всеки от нас!

...Благодаря Ви, че ме посещавате и четете тук, в моето малко интернет кътче :)

The "Follow me to" project

December 24, 2013

В навечерието на Бъдни сутрин просто нямаше как да не споделя с вас този невероятно вдъхновяващ фотографски проект, който ако трябва да бъда честна открих съвсем случайно чрез Поли от PolinaSofia, а по-късно същата вечер, когато го видях и в друг (чуждестранен) блог из фийда ми, просто нямаше как да не се реша и аз да разкажа за него... Става дума за руския фотограф Мурад Осман и Instagram проекта му, наречен "Follow me to" (Последвай ме към), в който той документира околосветското си пътешествие заедно с приятелката си Наталия Захарова. Интересната и оригинална част в серията от снимки е, че са обединени от една и съща визуална идея - във всеки един кадър приятелката на Осман го води за ръка през най-пъстроцветните и вдъхновяващи пейзажи по света. Вероятно идеята се е родила съвсем случайно, но не можем да отречем, че се е превърнала в креативна приказка...

Последвай ме към... Училището "Дърво"
Последвай ме към... Франкенщайн
Последвай ме към... Оризовите полета в Бали
Последвай ме към... Покрива на хотел "Практик" в Мадрид
Последвай ме към... Равело
Последвай ме към... Равело
Последвай ме към... Хонг Конг
Последвай ме към... Горки парк
Последвай ме към... Бали
Последвай ме към... Пазачите на Анубис
Последвай ме към... Алхамбра, Гранада

Коледни бисквити | Gingerbread cookies

December 19, 2013

По време на приготвяне - снимка от хаоса в кухнята

Коледа наближава и аз ще бъда поредната досадна блогърка, засипваща ви с рецепти за коледни курабийки! По-скоро маслени коледни меденко-курабийки. Хубавото на коледните сладки е, че : 1. Може да ги оставите под елхата за Дядо Коледа, който в замяна да ви подари онова толкова хубаво палто, което сте си харесали... 2. Може да ги споделите с любимия човек  3. Стават много и от малко тесто и са дълготрайни, а с малко кулинарни трикове остават меки и годни за консумиране чак до Нова година, че и след това! 4. ... Което пък ги прави идеалния подарък за семейство и приятели, защото who doesn't loves cookies?! И така сега към рецептата за тези благоуханно вкусни меденкови бисквити. (не ме съдете строго, че не са идеални както исках, това се дължи не толкова на факта, че за първи път пека коледни бисквити, колкото на факта, че в квартирата си нямам шприц и приспособления за декорация, нито миксер за разбиване или хубава фурна, което прави направата на бисквитите и роял айсинга малко по-сложна...)

Необходими продукти

- 6 с.л. мед
- 1 ч.ч. захар
- 2 яйца
- 4 и половина ч.ч. брашно
- 1 ч.ч. едро смлени орехи
- 1.ч.ч. олио (за не толкова маслени курабийки можете да сложите половин чаена чаша олио или разтопено краве масло)
- 2.ч.л. канела
- 1 ч.л. сода бикарбонат
- Стърготини от кората на един портокал
- 1 ч.л. карамфил и/или джинджифил
- 2 ванилии на прах 

Начин на приготвяне

Яйцата се разбиват със захарта до побеляване, след което се добавят орехите, медът, олиото, пресятото брашно, содата и подправките. Замесва се меко тесто и се оставя за около 1-2 часа да престои в хладилник. След като тестото се е стегнало, разточваме от него равномерна кора с дебелина 6-7 мм. Режат се формички и получените сладки се пекат върху хартия за печене или намаслена тава на около 180 градуса за около 7 до 10 минути (зависи изцяло от мощността на фурната), или докато станат леко златисти, а не кафяви. Когато ги извадите, ги оставете малко да изстинат и да се втвърдят леко преди да ги отделите от тавата. 

Украса : Роял айсинг

- 2 белтъка
- На върха на ножа лимонтозу или няколко капки лимонов сок
- 2 ч.ч. пудра захар 
Белтъците се разбиват с лимоновия сок на сняг. Лъжица по лъжица се добавя пресятата пудра захар и се разбива, докато се образуват връхчета, които стоят изправени. Захарта задължително трябва да се прибавя бавно и на периоди, за да се получи желаната консистенция. Може да сгъстите айсинга с още пудра захар, или да го разредите с лимонов сок. По желание накрая се добавя сладкарска боя и се глазира с вече цветния айсинг.

За украсата може да използвате също разтопен бял или кафяв шоколад, маршмелоу айсинг, захарни пръчици, перли и т.н., ядки, кокосови стърготини, желирани бонбони, друг вид дребни бонбони и пр.

*Важно : За да се запазят курабийките меки и хубави, ако сте избрали по-сухия вариант с по-малко мазнина, задължително ги поставете в кутии с резени ябълка между тях! Масления вариант няма нужда от тази стъпка :)

Thursday the 12-th

December 13, 2013

***
Здравейте, мили читатели и честит петък 13-ти.
 Петък 13-ти най-вероятно ще е най-щастливия ден за мен от месеци, противно на очакванията... Ще е такъв, защото ще се прибера вкъщи. При топлото легло, гостоприемството и вкусните ястия на бабата на приятеля ми, радостните прегръдки и бледните Коледни светлини в добрия стар роден град... Така би се изразило момичето в мен, което винаги търси доброто в шамарите на живота. Защото не петък 13-ти беше най-ужасния ден от годината за мен, а четвъртък 12-ти. Денят, в който предадоха доверието ми, постъпиха ужасно низко и се подиграха с мен. Денят, в който ме "освободиха от работа"(това смешно словосъчетание напудрените работодатели използват вместо "уволнена си"). И понеже вие сте като мои приятели, реших да ви споделя... Как за един ден живота ми се преобърна. Постъпих на работа преди малко повече от месец, лъгана, че е била вложена огромна вяра и доверие в мен, защото съм го заслужила, че макар и да съм единствения кандидат без професионален опит в сладкарството съм избрана, защото съм направила ярко впечатление, че всички сладкарски "тайни" и трикове ще ми бъдат споделени, че ще бъда посрещната от един сплотен и усмихнат приветлив екип, че аз съм едва ли не един от многобройните явили се кандидати за позицията помощник-сладкар и съм късметлийка, че са ме наели, защото това е един невероятен шанс и има причина.... Що за вяра в мен влага човек, който лицемерно ми се усмихва до вчера и ме хвали, че съм се справила чудесно с отварянето на заведението му за първи път, когато аз изпълнявам с точност и старание всяко едно нещо по план и се грижа да не направя нито една грешка - от последната витрина със сладкиши до Коледните лампички и измиването на оставените мръсни прибори в кухнята нарочно? Човек, който радостен черпи с торти за добре свършената работа и те кара да се мислиш за отговорен и примерен работник, а на другия ден ти забива нож в гърба?! Що за човек те уволнява без предизвестие, намек, забележка или каквото и да е, след като най-нагло те е използвал цял месец да се стараеш и да рисуваш на ръка с часове най-красивите Коледни торти, които после биват снимани и продавани за космически суми на хора, които дори не знаят кой ги е направил (аз не спечелих и няма да спечеля и стотинка от тези направени от мен декорации, но поне се надявах хората да разберат, че всичкото вложено в тях старание е мое, а те дори не знаеха)?! Човек, който използва и е много, много долен (явно). Човек, за който съм грешала много... Човек, за когото аз работих малко повече от месец, в който получих проблеми със здравето и похарчих луди пари за лекарства, за да се справя. В който миех тонове прибори в кухнята И НА БАРА повече от всеки друг, в който търках тоалетни, шкафове, плотове, фреш машини, мивки, подове, маси, заведението... През който месец ръцете ми изсъхнаха и се нацепиха до болка, набръчкани, изринати и почервенели от препарати и изглеждащи буквално като на старица до ден днешен. С нарязани от ножове пръсти, болки в гърба и кръста, неистова болка в краката от стоенето права по 8 часа на ден... Месец на липса на сън, пари похарчени за градски транспорт, липса на време. Месец, в който от толкова работа и различни смени всеки ден не можех да свърша нищо правилно - нито да сготвя, нито да се погрижа за себе си и външния си вид, нито за дома си, защото бях "твърде заета" да чистя и мия заведения посред нощ... В този един месец аз дадох всичкото старание, на което съм способна и мислех само как ще дам още повече от себе си в идните години, за да успея. Въпреки липсата на колегиалност, неприятната атмосфера в кухнята, целуването на задници, лигавенето и несериозното и непрофесионално отношение, което цареше нон-стоп аз стисках зъби и си представях как ще изкача това стъпало от огромната стълба, към чийто връх съм се насочила и един ден ще успея. Разбира се, както винаги, се намери кой да ме спъне по пътя ми и да ме бутне надолу... В "усмихнатия и приветлив" екип, който ме посрещна имаше само един свестен човек, а останалите дори не ми казаха имената си на първия ден и мислеха, че могат да ме командват и унижават от ниските си позиции. Скоро въпросния "екип" се разпадна, поради освобождаването и напускането на повечето от него и се заформи нов такъв, който беше отбран буквално "от кол и въже"... Но аз си мълчах за липсата на колегиалност и се опитвах да се разбирам и да говоря с всички на работното си място. Чрез този нов, заформен в последния момент екип аз разбрах, че "многобройните кандидати с професионален опит" за позицията ми са мит - там чак след като обявата за която и да е работа изтече се явяват един-двама човека и се наемат веднага на другия ден поради липса на други кандидати, като биват заблуждавани, че са "едни от многото". След едноседмична сладкарска школа, в която шефката ми обеща да ме посвети когато се завърне, не получих нито 5 приказки. Когато попитах "Имате ли нужда от помощ, с какво да помогна?" ми беше отговаряно с "Изобщо не ме питай, мразя да ме питат за помощ, виж си сама и свърши всичко!". Когато не питах дали някой иска помощта ми, ми се викаше "Защо не питаш нищо, какво стоиш там, идвай тука да миеш, виж всичко е изцапано". Когато питах как се прави дадено нещо ми се казваше "Престани да питаш, аз и без това говоря малко, а ти само питаш и просто ме уморяваш". Когато не питах, ми се крещеше "Защо никога не ме питаш, питай, аз за това съм тук, не ме мързи да отговарям!!". Когато стоях до някого от интерес или за да помогна ми се крещеше да престана и да не стоя на главата на дадения човек, защото досаждам или преча (странно как това отношение беше само към мен, защото който и друг да правеше същото не получаваше такива закани), когато поседнех отстрани ми се крещеше защо стоя, аджеба... Когато се опитвах, явно не беше достатъчно, защото ми се казваше "Не се стараеш достатъчно". Когато се стараех и правех декорации, рисувах фигурки с часове и украсявах торти ми се викаше "Престани да се стараеш, хората като си поръчат 10 торти ти така ли ще се стараеш на всяка, няма време, правиш и продаваш, няма какво да се стараеш да ги правиш..". Както се казва каквото и да направиш, народа НЯМА УГОДИЯ. Но това е много лошо, ако ти се случва точно в работата и ти просто не знаеш какво трябва да сториш, за да е "правилно". Това бяха хора, сред които аз бях най-младата, но които ме виждаха като най-малката и най-глупавата. Според мен възрастта никога не е определяща за духовността, качествата и интелигентността на един човек, но според тях явно не беше така. Аз бях най-глупавата там, явно защото държах на професионализма, сериозността и качествата, с които си вършим работата. А те държаха да си викат "мило"(включително и шефката, която използваше епитети като "мило" и "патенце" за всички там), да се кикотят, да подскачат, да пищят, да се прегръщат, да говорят за гаджетата си от 1 година като за съпрузи, да се щипят по бузките, да си говорят за вибратори (с извинение) и да се целуват взаимно отзад... Е, може би аз не се вписах в тези "условия". Въпреки всичко това аз исках да продължа и да остана там, за да успея да придобия опит и един ден да сбъдна мечтите си в кулинарния свят. Въпреки диалозите, на които ставах свидетел от рода на, цитирам (влиза бивша служителка на 17 години и говори с работодателката) "- Аууу, мило, как си?! Защо не идваш на фитнес? - Ами добре съм, нямам време от училище... - Оф, с това твоето училище, какво толкова учиш, стига вече, ела при нас да работиш пак! - Виж какви бисквитки правих вчера, правихме една година с мъжа ми (тоест гаджето й)! -  Ама както аз съм те учила ли? - Не, по-хубави, ученика надмина учителя си! - Ауу, ах ти! - Виж сега каква торта направих, на какво ти прилича? - На змия, питон. - Ауууу, даааа! (работодателката пищи и подскача, при което я прегръща и пак пищи) - Ама защо не му сложиш един език да пръска отрова, да е по-реалистично... И нещо на опашката... Защо не му сложиш направо един вибратор тука? - Ааа, за такива неща мене не ме търси, за вибратори само при тебе. (работодателката към момичето) Еее, стига с тези глупости сега, ще засрамиш момиченцето! (сочи към мен) - Какво момиченце, тя е по-голяма от мен... - Е, по-голяма, по-голяма, колко да е по-голяма... Само на външен вид и на възраст." Останах потресена, но си замълчах. Не знам какво точно трябваше да значи това, но не очаквах подобен диалог и то в средата на работната седмица (или когато и да е)... Въпреки това явно не се вписах достатъчно, за да продължа да се трудя. И след като заредих витрината със сладкиши след цял ден готвене и декорирах две зимни Коледни торти, вече не бях нужна никому. Само не разбрах как и защо, дойде като гръм от ясно небе... Как всичко е наред и тече гладко, аз се старая, опитвам се, поправям се ако греша, уча се, питам, мъча се да се усъвършенствам и да направя всичко както трябва, мисля си как ще се науча и ще стана по-добра след още месец и накрая дори получавам похвала за старанието си... Преди да бъда посечена през краката. Затишие пред буря, както казват... По-късно разбрах, че омерзението и наглостта на някой частници (няма да кажа хора, защото не съм сигурна дали и това са) достигат велики вселенски измерения, когато няма и час след моето "освобождаване" от работа, видях качена във Facebook снимка на ново момиче, гордо хванало нов сладкиш и снимано с униформата до МОЯТА КОЛЕДНА ТОРТА, която рисувах на ръка с часове. Сърцето ми се сви от обида. Значи така... Просто тайно сме си уредили някоя дъщеря/сестра на някого без да пускаме обява за работа, назначили сме я за една седмица и сме лъгали и мамили момичето, което работи и отваря заведението с похвали и почерпки, докато просто ни е станала излишна и сме й звъннали да я разкараме... Ясно. Дори получих съвет "по-добре изобщо да не идваш на работа днес, няма смисъл", за да не видя новата ми "заместничка", за която дори не знаех, не ми беше споменато или казано до последно и нямаше и да разбера, докато съвсем случайно не я видях със собствените си очи, гордо ухилена и увековечена на FB страницата. Това беше върха на айсберга от този примерен работодател. Жената трябва да напише "Firing employees FOR DUMMIES", наистина, знам, че аз не съм първата уволнена без основателна причина от там, но тя просто уволнява невероятно по всеки параграф. Дори без предизвестие, без забележка, напълно неочаквано, без нищичко, да не говорим, че като причини посочи, цитирам "Ами, причините ти сигурно си ги знаеш...". Бях удивена. Това се казва коректност и професионално отношение. Поне като ще разбиваш живота на човек или ще го оставяш на улицата го направи със стил... Но думите "професионализъм", "колегиалност", "сериозност" и прочее работни термини явно не присъстваха в речника на никой там. 
И така... Ето ме сега. В графата на отчаяните безработни, на които не им се учи икономика, нито туризъм, нито счетоводство, нито английска филология, нито каквото и да било различно от готварство. В графата на отчаяните за пореден път от живота, които си търсят нова работа, ново място за учене и нови надежди за осъществяване на мечтите...

Паста (почти) Болонезе | Almost Bolognese

December 12, 2013


Уоу, 50 последователя! Благодаря Ви :) Вярвате или не, вие и това, че четете блога ми са едно от малкото неща, които ме правят щастлива напоследък... По повод това, че станахте цели 50, реших да Ви зарадвам с една проста и много много вкусна рецепта за петък вечер, а именно - паста (почти) "Болонезе", която аз направих с изцяло пресни и домашни продукти. Нарекох я така, защото това е е оригиналната рецепта за соса, но е не по-малко вкусна! Знаете ли, че в истинския италиански сос Болонезе се слага прясно мляко и чаша бяло вино?

Необходими продукти

- 1 пакет обикновени макарони (или каквато и да е паста - спагети, талиатели и т.н.)
- 1 буркан консервирани домати (за предпочитане домашни)
- 1-2 моркова
- 2 глави лук
- 2-3 скилиди чесън
- Риган / по желание (аз не сложих)
- 500 гр. свинска кайма и/или бекон/свински бут *
- Сол и черен пипер
- Пармезан 
- Свеж босилек

Начин на приготвяне

Сваряваме пастата в подсолена вода до готовност. В тиган с малко загрято олио добавяме наситнените зеленчуци (заедно с бекона) и пържим докато покафенеят леко, като бъркаме на периоди. След това раздробяваме каймата на ситно с помощта на вилица и я слагаме да се пържи заедно със зеленчуците до златисто. Добавяме буркана с доматите заедно с водата от него и разбъркваме докато олиото и доматите се смесят и соса стане хомогенен. Слагаме щипка сол и черен пипер, заедно със ситно нарязан пресен босилек. Засилваме котлона докато соса започне да ври, след което го намаляваме и го оставяме да се готви на бавен огън поне половин час, или цял час с капак. (и в двата случая е добре сготвен) Свалете го от котлона и го смесете с топлите току що сварени макарони, поръсете обилно с Пармезан и свеж босилек и сервирайте.

* Пастата е вдъхновена от рецепта на любимия ми Джейми Оливър и в оригинала й присъства свинска кайма и малко наситнен бекон (който аз не сложих, така че може и без него), лично аз я правих два пъти за една седмица, единия от които нямах на разположение дори кайма и я заместих със ситно нарязан свински бут - стана също толкова невероятно вкусна!

ПС - Ако се затруднявате в намирането на вкусен и изгоден вариант на Пармезана, чиито килограм не е по джоба на всеки, не е нужно да купувате цяло парче... Във всеки хранителен магазин продават насипни пакетчета и "солнички" с вкусното сирене на цени от по 2-3 лв. Лично аз си купувам малките черни пакетчета на Fallini Formaggi за лев и нещо и винаги оставам доволна от невероятния вкус и пестеливостта му - отива ми за цял месец.

Foodgawker - "Feed your eyes"

December 11, 2013

Foodgawker е приложение, което наскоро (съвсем случайно) открих чрез едни Social Media Buttons и останах повече от доволна. Как съм могла да бъда толкова сляпа? Това приложение е създадено за мен... И за всеки, който обича готвенето. Foodgawker е като най-красивият онлайн албум, който съм виждала. С други думи приложението представлява интернет рецептурник, в който невероятни рецепти от всякакъв вид и от цял свят са събрани и прилежно подредени в снимки, които пълнят окото (или устата със слюнка). А аз съм като дете в сладкарница! Често се улавям как просто гледам снимките удивена и добавям във фаворити наред, без дори да чета наименованието на ястията, просто защото са толкова красиви... Регистрацията е лесна, бърза и от нея ви делят само няколко бутона, а в замяна получавате чудната привилегия да разглеждате милионите кулинарни творения, събрани от блогъри и блогове по цял свят, да изчитате съставките и да запазвате рецептите в "любими", както и да добавяте бележки и тагове към тях. Всяка от рецептите може да бъде преведена на желан от вас език или споделена/харесана в социалните мрежи. Едно толкова просто, а толкова оригинално приложение, което спестява много време и ровене в блогосферата и предоставя истинска наслада за очите/небцето, приканящо ви да осъществите всяка нова готварска идея... При мен Foodgawker бързо стана фаворит, надявам се и вие като любители в кухнята да се регистрирате и да се потопите в света на изкуството на храната.

От ляво на дясно:
Тарта с червени боровинки, портокал и извара;
Хляб с шунка;
Песто с къдраво зеле;
Панирани цветове от тиква;
Руло "Червено кадифе";
Крем супа с артишок;
Бял горещ шоколад Орео;
Пластов пудинг с шоколад и малини;

Още на http://foodgawker.com

The V Mélange | TAG

December 8, 2013

...Или накратко интересния TAG на Веси от V Melange, родил се измежду чуденката й с Бо от jawsome. Бях тагната, а въпросите бяха твърде креативни, за да го пренебрегна. Тагвам всеки, който чете това да разкаже своята изповед. Интересно ми е да узная :)


Десет неща, които искам да кажа на десет човека точно сега (без да споменавам имена):

- Целият ми свят се крепи на раменете ти. Обичам те, благодаря ти! Само ти повярва в мен и само ти ме защити!
- Липсвате ми наистина много, госпожо. Годините с вас бяха страхотно приключение!
- Майната ви на всички тук. Един ден ще ви докажа, че съм повече от вас.
- Много искам да дойдете вкъщи за Коледа! Липсвате ми!
- Радвам се, че все още се грижиш за мен въпреки миналото.
- Ти си най-шантавата ми приятелка! Радвам се, че ме обичаш.
- Ще ми се наистина да ме смяташе за приятел както аз теб и да намираше време за мен винаги...
- Постъпи отвратително с нас. Дано незаинтересоваността и лицемерието ти се върнат.
- Винаги мога да разчитам на теб. Съжалявам, че съм толкова ужасна приятелка, особено по телефона... 
- Искам да се прибера и да си играем в снега цял ден, както преди.


Девет неща за мен:

- Обожавам да готвя! Мечтая си един ден да се превърне в професионално поприще.
- Наистина искам един ден да имам професионален фотоапарат и да работя с него. За мен фотографията е едно от най-красивите и значими изкуства на света, защото оставя спомени.
- Пиша поезия (и проза). И обичам много да чета чуждата поезия.
- Мразя студа и зимата. (Обичам празниците, украсите, Коледа, храната, снега... но мразя студа)
- Дълго време се занимавах с рисуване и обожавах да рисувам портрети. Получаваше ми се, но отдавна не съм рисувала.
- Преди две години щях да избягам от дома си и да пропътувам тайно страната, за да видя любимата си група HURTS на фестивала Elevation в Разлог. Бях на "финалната линия", готова с багажа, билета и транспорта, но... Така и не се получи :(
- ...Затова пък отидох на Depeche Mode тази година! Обожавам Depeche, те са любимата ми old school група.
- Германия е любимата ми страна. Искам да живея там. 
- Като по-малка си мечтаех да стана археолог и писател. Сега все още искам да съм писател. И фотограф, и готвач, и сладкар...

Осем начина, с които да спечелят сърцето ми:

- Бъди грамотен и умен. И много внимателно с правописа, хаха
- Приемай ме такава каквато съм до последното нещо.
- Промени се заради мен.
- Бъди оригинален в жестовете си.
- Споделяй ми всичко.
- Оценявай труда и действията ми.
- Имай време за мен. Винаги.
- Постарай се да ме спечелиш и бъди различен!

Седем неща (а защо не и мисли), които кръстосват много ума ми:

- Родния ми град/дома ми/семейството. 
- Работата.
- Бъдещето... И колко е незнайно.
- Той. 
- Кулинарната академия.
- Дома ни.
- Концерти.

Шест неща, които ми се иска никога да не бях правила:

- Да не бях обичала толкова много години някой, който не го заслужаваше.
- Да не бях закъснявала за всичко, винаги.
- Да не бях отдавала толкова голямо значение на толкова много хора и създавала толкова много приятелства напразно.
- Да не бях се записвала в университета. Не и този.
- Да не бях толкова студена към човека, който наистина ме заслужава и цени.
- Да не бях оставяла печката цял ден включена днес, хаха

 Пет неща, които значат много за мен:

- Той.
- Семейството.
- Дома ми в момента и стария ми дом.
- Писането.
- Музиката.

Четири неща, които ме отблъскват:

- Лошото/грубото отношение и липсата на добро възпитание. 
- Лошата граматика и правопис.
- Лъжите, недомлъвките, говоренето зад гърба... Все едно и също са за мен.
- Тайните. 

 И три неща, които ме привличат:

- Хубавите аромати.
- Старанието.
- Изненадите.

Две емоции, които описват животът ми точно сега:

Едно нещо, което ме мотивира:
Мечтите.

Както вече сигурно забелязахте, Коледното настроение официално навлезе тук, а много скоро и в постовете :)

Coming soon в блога : Favorites of the month - September, October & November edition; У дома през Декември; Закъснял рожден ден пост; Много рецепти; Приложението Foodgawker; Оригинални идеи и вдъхновения за коледна украса; DIY проекти с буркани;

Вулканични къпкейкове | Vulcano cupcakes

December 5, 2013

В поредната зимна вечер без сняг стоя замечтана за Коледни утрини, майсторя украси и слушам бавни коледни песни под звука на пукащата камина (уви, не истинска)... Намислила съм много нови идеи за постове, за които покрай работа изобщо не ми остава време, но не искам да се оправдавам, затова реших да съчетая работата в кухнята с блога и се появи пост, разкриващ собствената ми рецепта за Вулканични шоколадови мъфини, която още навява за лятото...

Необходими продукти

- 2 яйца размер L
- 180 мл. прясно мляко
- 125 гр. меко масло
- 1/2 ч.ч. захар 
- 3-4 с.л. кафява захар (по желание)
- 4 с.л. какао
- 1 кафяна л. канела
- 240 гр. брашно
- 2 к.л. бакпулвер
- Малка щипка сол
- 1 ванилия
- 1 ч.л. тъмен ром или бренди
- 50 гр. аеро шоколад
- Сладкарски сметанов крем Др. Йоткер
- Кокосови стърготини

Начин на приготвяне 

Нарежете с остър нож шоколада на не много дребни кубчета. В купа пресейте брашното с бакпулвера, какаото, канелата, ванилията и щипка сол.Разбийте с миксер яйцата, маслото, захарта и 1 ч.л. ром. Към тях добавете като редувате сухите съставки и прясното мляко. Накрая прибавете шоколада, разбъркайте внимателно с шпатула. 
Насипете във формичките и печете 20-25 мин на 170 градуса без вентилатор. Щом изстинат ги украсете с разбития сметанов крем и кокосовите стърготини. Оставете в хладилника няколко часа да стегнат (по желание).

Щом се опекат под топлината на жарката печка, кексчетата ще се пропукат и от върховете им ще изскочи разтопения аеро шоколад... Прост, но много вкусен десерт. А защо не и страхотен коледен подарък за чревоугодниците ;)

On my own.

December 4, 2013

"Умира бавно този, който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си... Умира бавно този, който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати. Умира бавно този... Който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца. Умира бавно този, който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурността за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети. Не умирай бавно... Живей днес! Не забравяй да бъдеш щастлив!" 

- Пабло Неруда

Дано не сте ме забравили, мили мои читатели!

Отдавна се каня да напиша пост... И ето ме в любимото за мен време на нощта/деня (защото съм нощна птица). Започвам го с най-смисления, съдържателен и силен цитат, който прочетох напоследък. При мен се промениха хиляди неща. Чувам, че и вие сте пълни с щастливи промени :) Някои от вас завършиха, други ще пътуват, трети сбъдват мечтите си за нови придобивки... А ето ме и мен. Пораснах с една година. На 16-ти миналия месец отпразнувах поредния рожден ден. Силно казано празнувах, почти никой не се сети за мен, бях далеч от всички и всичко познато... От родния град, от семейството, от роднините и приятелите, които ми останаха, дори от подаръците, които получих чак след седмица... Далеч от сигурното. Може би точно това ме накара да порасна (но не напълно!). Утре става месец, откакто започнах работа за добро или за лошо. Не каква да е работа, а като нещо, което отдавна исках - помощник сладкар. И ето ме сега... месец по-късно стоя в кухнята на кафе-сладкарница My cafe by Ani Boland и творя (до колкото мога). Помагам и зад бара, защото мнението на клиентите е важно. Но най-обичам да се вихря сама в кухнята при чийзкейка с круши и амарето и кокосовата торта Рафаело. При ръчно декорираните торти и фигурките от захарно тесто, които рисувам с часове. Напуснах университета. Не ме разбирайте погрешно, но там не беше за мен. Направих грешката да помисля обратното, подтикната от порива и желанието за свобода и самостоятелност и някой други дребни подробности. Но си научих урока, аз не съм за там. Не съм човек на икономиката и науката, аз съм човек на изкуството, поезията и музиката... Никога не съм била и няма да бъда нещо по-различно от творец. А мястото на творците не е в клетка. Тази на икономическия техникум ми се струваше все по-тясна и просто разбих вратата, за да полетя към едно незнайно и несигурно, но различно бъдеще. И... се превърнах в птица със свободното сърце на Пабло Неруда и дръзкия ум на Стив Джобс. Звучи странно, но е истина. Преди месец бях плаха и несигурна в себе си, сега съм различна. Спомням си един от многобройните цитати на Джобс, които ме вдъхновиха да направя "първата крачка": "В продължение на последните 33 години, аз се гледах в огледалото всяка сутрин и се питах: "Ако това е последният ден от моя живот, искам ли да правя това, което ще правя днес?". И когато отговорът беше "Не" за доста дни наред, аз знаех, че трябва да променя нещо." - е, аз направих същото като реших да променя нещата в своя живот. Послушах вътрешния си глас и последвах своите стремежи и мечти, а не тези на другите около мен. Избрах пътя на това, с което обичам да се занимавам (готвенето) и избягах от това, което вършех на сила с години в гимназията. Не знам на къде води този път и на къде отивам, дали всичко това е за добро и е най-доброто, което мога да получа, какво ме чака занапред и колко ще се задържа там, където съм, но съм доволна, че послушах вътрешния си глас веднъж и завинаги. За първи път. И не беше толкова страшно... Противно на моите очаквания, никой не ми се разсърди сериозно. Родителите ми все още ме обичат (дори повече). Роднините и приятелите също. Любимия човек е повече от щастлив, че последвах мечтите си и ме подкрепя всеки ден. Спирам, преди да прозвучи като реч от "Оскарите"... Просто съм спокойна, че не загубих ничия обич и спечелих малко повече уважение и доверие. Нито ден от този един месец не съжалих, че напуснах университета и последвах вътрешния си глас. И не, не съм изгубила напълно желанието си да продължа да уча. Мечтите за кулинарна академия, работа в кухнята на круизен кораб и собствена сладкарничка/ресторант са все още в мен... И първата крачка беше направена.

 
ПС - Честит ми един месец на работа... Ако не друго, it's a payday.

Writer's favorite

November 9, 2013

Source: Pinterest

Още помня как като дете едно от любимите ми занимания бе да извадя прашната пишеща машина от тавана, да отворя масивната й стара кутия и да зачаткам по клавишите, пренасяйки се във вълшебния свят на поезия, въображаеми разкази и детски приказки(които съчинявах)... Постепенно това се превърна в едно от най-магичните и любими занимания, а античната и красива пишеща машина от тавана - в една от най-любимите ми вещи. И до ден днешен обожавам доброто старо печатане на хартия и звука от цилиндъра на машината, затова просто не можах да се сдържа да науча и споделя с Вас историята на това велико изобретение.
През 1714 година, англичанин на име Хенри Мил направил опит да изобрети първата пишеща машина, създавайки патент за такава, която описал като "изкуствена машина или метод за отпечатване или записване на писма, поотделно или постепенно едно след друго, както в писмен вид, така и във всяка писмена форма, които могат да бъдат пресъздадени на хартия или пергамент толкова чисто и точно, така че да не се различава от печат." Все пак машината му никога не била конструирана и никакви чертежи не били намерени по-късно. Други пишещи машини били изобретени, но развити така, че да дадат възможност на слепите да четат и пишат.
През 1829, машина наречена "печатар" била патентована и отпечатвала само обикновени букви. Тя била създадена с полукръгла рамка, която трябвало да се обръща на ръка, намествайки всяка буква в позиция за печатане. Била много по-бавна от писането на ръка и не се справяла толкова добре. Много други пишещи машини били изобретени през това време, но те били огромни като пиана и твърде тромави. През 1860, двама изобретатели от Милуоки - Карлос Глидден и Кристофър Ладъм Шоулс, разработвали машина за последователно номериране на страниците на книги. Карлос се натъкнал на статия, описваща машина, която можела да печата букви. Това грабнало окото им и седем години по-късно, Шоулс сглобил първата практическа пишеща машина в магазина си.
Тромава машина с клавиши на пиано, пишещата машина на Шоулс била малко подобрение в сравнение с предишните изобретения. През 60те двамата с Карлос конструирали втори модел на пишеща машина, която можела да пише по-бързо от писалка. Това нововъведение главно включвало подредба на клавишите, която позволявала две букви да бъдат напечатани в бърза последователност (тази клавиатура е идентична с настоящата пишеща машина). Когато настъпили 70те, договор бил подписан между Шоулс и "Е. Ремингтон и Синове" в Ню Йорк, за производството на машината. На следващата година първия модел "Ремингтон" вече можел да се види по магазините. Въпреки че "Ремингтон" били купувани от интелигентни бизнесмени в началото, повечето от тях не виждали предимството от това да купят такава скъпа машина, със скорост само малко по-бърза от писането на ръка. 
До 1881, само 1 200 "Ремингтън"-и били продадени на година. Основен недостатък на по-старите машини била тяхната невероятно бавна скорост. Големи и малки букви били разположени на отделни клавиатури, което правело трудно преминаването от една клавиатура на друга многократно. Първата машина с двойна клавиатура е пусната на пазара през 1878. 10 години по-късно, конкурс по печатане се състои в Синсинати между господин Трауб, водещ представител на отделната клавиатурна система, и господин МакГърин, който се научил сам да печата на машината с двойна клавиатура. МакГърин спечелил конкурса и машината с отделни клавиатури станала музеен експонат.
Друг недостатък на по-ранните модели машини бил, че машинописецът не можел да види хартията докато не бъде извадена от машината.Скоро след това пазара станал свидетел на първата пишеща машина с видимо печатане. През 1898, Джордж Бърнард Шоу, станал първия драматург, който използва пишещата машина за реквизит в "Кандида". В края на 19ти век, Томас Едисън изгражда първата електрическа пишеща машина, способна да печата букви на движещата се ролка с хартия. Тази машина бива усъвършенствана от Джеймс Сматерс през 20ти век. Първата преносима пишеща машина е произведена през 1909. Стенограмната пишеща машина била изобретена през 1910, като можела да записва до 200 думи на минута. 
Най-бързата скорост на печатане, регистрирана някога е била постигната от Стена Паджунас на IBM Electric, с 216 думи на минута. Близо 50 години след това, IBM Corporation разработва Executive Electric, първата пишеща машина способна да подравнява текст и да разграничава параграфи. Тази машина предвиждала място за буквите според тяхната широчина, като по този начин отпечатвала по-спретната страница. През 60те години на 20ти век, IBM изобретили първата пишеща машина със сферичен тип носител. В настоящето, пишещите машини са способни да печатат на почти всеки език. Вариация на пишещата машина е и друг вид машина с кръгла клавиатура, пишеща музикални ноти, която може да отпечата 50 различни ноти и символи. Модерните им версии най-често са използвани от съдебните стенографи.  

1. Пишещите машини и компютрите днес използват същото разположение на клавишите.

Хелоуин - празник или измислица

October 31, 2013


Wikipedia: Хелоуин (на английски: Halloween) e маскарад, който се провежда на 31 октомври най-вече в англоговорящите страни Великобритания, Ирландия, Канада и САЩ. Началото си води от келтския езически ритуал Самайн (Samhain) и съвпада с честването на католическия ден на Вси светии. По традиция децата носят страшни костюми, тиквени фенери и обикалят съседите си като искат бонбони и сладки с предупреждението, че ако не получат такива ще им "изиграят номер".



Всяка година си мечтая да празнувам Хелоуин и... Никога не се получава. Всъщност всяка година на 31-ви октомври срещу 1-ви ноември се намира кой да ти убие ентусиазма, когато във всяко патриархално и не до там патриархално българско семейство непременно се появява по някой чорбаджи Марко, който гологлав и по халат сипе люти псувни по повод "празника" из интернет пространството. Естествено намесват се редовните доводи, че ние имаме прекрасни български традиции, които не спазваме/сме забравили/занемарили, че не би дал нищо на нахалните деца ако цъфнат пред вратата му за лакомства, че сме дупедавци спрямо Америка и пак сме изкопирали някого, че дори "проклетите училища" са накарали родителите да намерят костюми на децата си, за да ги забавляват с измисления празник... Но какво всъщност е Хелоуин? Дали наистина причините се коренят в това и този толкова типичен български гняв и злоба към нещо толкова обикновено не са просто завист към една изградена, оригинална и сплотяваща традиция, която ние самите нямаме или вече не спазваме? Защо всяка година трябва да се изразява такова недоволство към нещо толкова незначително и незасягащо ни, питам се... И защо един празник трябва да е повод за подобни дискусии? Нима празника не е ден за радост, веселие и приятни емоции, прекарани с любимите хора? Тъжно е да забраняваме на децата си да са щастливи поне няколко пъти в годината. Тъжно е да не ги пуснем на училищният маскарад, защото сме "дупедавци" и копираме американците... Тъжно е да не им сложим фейските крилца и малката пиратска шапка, когато всичките им връстници си имат костюми. Тъжно е да им спестим забавата и вълнението от това да поискат от някого лакомства. Тъжно е да не отделим една вечер за издълбаването на тиквен фенер с тях или любимия само защото трябва да шием терлици и да редим софри... Не ме разбирайте погрешно. Аз харесвам и почитам българските традиции, както намирам за интересни и тези на много други народи. Но какво толкова лошо има в това да се забавляваме и на "чуждите" празници и защо те да не са общи? Нима бихме реагирали така остро ако някое американско семейство се накичи с мартеници, направи баница или закичи вратата си с върбова клонка? Хелоуин не е повод за словесни битки, а избор. Не празнуваш - ок, прекарай поредната скучна и обикновена вечер, без тя да е пред компютъра, сипейки обиди пред поредния статус по повода. Хелоуин е и повод за креативност, оригиналност и развихряне на въображението. Обичаш българските традиции? Ами тогава облечи носия. Накичи се с цветя и златни пари, сложи пендари и цървули и ще бъдеш най-красивата българка на празника. Навлечи звънци и сложи маска и ще бъдеш кукер. Бъди щастлив и се забавлявай поне за една нощ! Защото нека ти кажа нещо, драги ми "чорбаджи Марко", докато ти овикваш децата си на всяка Коледа и не боядисваш яйца с тях на всеки Великден другите са щастливи. Защото именно на Хелоуин, този измислен празник, моята канадска леля (която е българка) приготвя най-прекрасната маса с празнични бисквити и пунш, украсява къщата с най-красивата зловеща украса и издълбава най-оригиналните тиквени фенери, пред които сяда със семейството си, облечена като булката на Франкенщайн и прекарва една щастлива и забавна нощ. Да, същата тази леля, която спазва всяка една българска традиция - от бъдника в камината до първото червено яйце на Великден. И знаеш ли какво? Тази жена и семейството й са по-щастлива от теб, от мен и от всеки, когото познавам. Така че защо просто не погледнем различно на нещата поне веднъж...?

На празнуващите, честит Хелоуин! А за останалите, една песен...

Master of procrastination on how to be productive

October 30, 2013



...Или с други думи не правете всичко онова, което аз правя.
Не знам дали съм само аз(най-вероятно) или и при другите се случва така, но усещам как повечето дни от живота ми (може би заради университета напоследък... всъщност най-вече) са прекарани в мисли как не искам да правя нищо. Не просто нищо, а н-и-щ-о, което включва: не ми се ходи на училище, не ми се ходи в университета, не ми се завършва бакалавър, никога няма да запиша магистратура, не ми се ходи на работа, не ми се мърда от вкъщи, не ми се прави нищо, освен да стоя пред лаптопа си и отвреме на време да готвя (да... само това правя с желание всеки ден). Тогава изпадам в една огромна черна дупка, породена от собственото ми съзнание и старателно издълбана от думите на родителите ми, че съм неамбициозна, твърде мързелива и неперспективна и следователно няма да стане нищо от мен, защото не правя и не искам да правя нищо с живота си. Да... Тежко е. Честно казано това е типична човешка черта и съм сигурна, че не съществува само при мен. Заложено е в расата ни да предпочетем да се излежаваме с книга и чай по цял ден, вместо да искаме да пуснем пералня или да отидем на работа (разбира се, ако работата ни не ни удовлетворява и не я обичаме... но кого заблуждавам). Тази черта у мен обаче е умножена по 10000. Аз съм царицата на мотаенето, признавам. Всъщност, не винаги е така. Факт е, че когато нещо ме дразни, защото е неподредено, мръсно или несвършено аз се заемам с него с пълни сили и може и цял ден да го правя, но ще го направя перфектно. Факт е, че съм чистила и подреждала и чуждите къщи на драго сърце просто, защото искам и те да са красиви и спретнати и не мога да ги търпя мръсни или разхвърляни. Факт е, че когато става въпрос за готвене аз съм човека и мога да го правя с часове, а ако не се получи да се тюхкам и да искам да го правя отново и отново докато не се получи, независимо колко време ще ми отнеме това. Факт е, че помагах за ремонти цяло лято и не се чувствах непродуктивна, защото дори не ми оставаше време да мисля за това. Факт е, че обичам да помагам и често искам да съм до някого в кухнята, вместо да стоя на дивана. Факт е, че обичам всичко да ми е идеално подредено и на мястото си, по прането да няма и гънка и вкъщи да е красиво декорирано и спретнато, защото съм перфекционистка когато се захвана с нещо, но... Явно някой трябва да ми вземе лаптопа, за да може всички тези факти отново да станат реалност. Също и телевизора, листите за писане и творене, телефона, фотоапарата и книгата... И може би пак мързелът ще ме надвие и просто ще изляза на разходка, зарязвайки всичко. А знам, че небива да е така, осъзнавам го и това е най-лошото. Никога не съм си мислила или представяла как ще започна работа. Всъщност почти всяко лято с лека ръка казвах "Няма проблем, аз ще започна работа като..." и до думите свършваше всичко. Може би защото нямам куража, може би заради дозата страх и притеснение, заради факта, че това съм аз и сигурно няма да се справя, че няма да са доволни от мен или ще се успивам всяка сутрин и скоро ще свърша уволнена. И така ще сменям работа след работа докато... Живота ми стане еднообразен и средностатистически и го намразя. А точно това е, което не искам да правя. Моята същност копнее за приключения, пътувания и различен живот от този на хората, които познавам. Душата ми копнее за вечния живот на диво дете, тийнейджърка рокерка и готина майка с индиански дух, която ходи по концерти и фестивали, а не средностатистическа майка и домакиня, която мрази работата и колегите си. Но винаги в мен съществува този страх, че ще направя същите грешки и ще свърша точно така. Ала понякога ми се струва, че нямам и сили да се боря за този толкова трудно постижим чуден приключенски живот като стоя пред компютъра по цял ден... Мързелът е много лошо нещо, деца. За съжаление мен почти всяка година ми се пада от баницата. И нямам сили и воля да го променя, колкото и да си казвам "От днес ще опитам това и това, ще променя онова и онова", след време пак всичко остава същото. Може би ми трябва терапия, не знам. Мързелът е вроденото влечение към занимания включващи максимални удоволствия с минимални или никакви усилия. Но води след себе си и ужасното желание да постигаш всичко без да правиш нищо... Което не става (е, освен ако нямаш богати родители, които да те глезят). И така в края на деня всичко това те изяжда отвътре, заедно с факта, че прането е неизгладено, пода е на мръсни стъпки, няма нищо за ядене и си пропуснал всички лекции днес, защото си се успал (но това ти хареса на сутринта)... С годините на съществуване и творчески лежерности, реших, че ако не друго като магистър по мързелски науки мога да помогна поне на другите (защото явно не мога да помогна на себе си, oh well) с малко съвети как да не бъдат като мен. И така, ето малък Guide:

1. Не бъдете мен.
2. Навийте си минимум 2-3 телефона или часовника (с колкото разполагате) поне 1 час или 1 час и половина преди уреченото събитие и ги поставете далеч от вас, скрийте ги в някой шкаф или дори ги оставете в съседната стая ако са достатъчно силни. Не слагайте часовника или телефона на скрина близо до вас, защото на мига, в който звънне ще го изключите и ще се наспите блажено с още час-два. Настройте алармите да звънят на интервал от 5 или 10 минути и им сложете най-дразнещата и гнусна мелодия, която познавате, така ако не друго ще станете само, за да изключите повтарящата се през 5 мин. какафония.
3. Веднага след като станете от леглото измийте очите и лицето си си със студена, дори ледена вода. Това би трябвало да ви помогне да се разсъните.
4. Щом отворите очи станете веднага от леглото! Не се излежавайте и не си позволявайте "Само още 10 минутки..." - това само ще ви приспи допълнително.
5. Заемете се с нещо, което ще ви държи будни - направете закуска. Тя е най-важното ядене за деня и е абсолютно задължително да хапваме всяка сутрин. Знаете ли че ако ядем закуска автоматично губим по 100 калории от всяко по-нататъшно хранене? Да, ще бъдете по-слаби и здрави само ако закусвате!
6. Бонус съвет към жените : Обуйте ниски и удобни обувки. Нека не се заблуждаваме, знаем, че всяка от нас иска да изглежда секси и привлекателна и новите Lolitas изглеждат като перфектните обувки за целта, но не. Оставете ги за събота вечер. И стига с оправданията "Само ще отида до работа с тях и там ще се преобуя", пътя до работата ви е достатъчен да напрегне и измори краката ви за цял ден. Излезте с ниски и удобни обувки, с които ще може да тичате и да бъдете динамични по цял ден, вместо с пришки, болки и изкълчени/счупени кости.
7. Легнете рано. Струва ви се тъпо и не ви се спи, знам, знам. Аз съм нощна птица и никога не си лягам по-рано от 0, 1 или 2 часа. Повярвайте ми, на сутринта горчиво съжалявам, дори да стана в 10 или 11 по обяд. Легнете в прилично време, имате нужда от най-малко 8-9 часа сън.
8. Отървете се от нещата, които ви отвличат вниманието. Така де, когато нещо не ви се прави ще намерите как да си отвлечете вниманието дори да сте в напълно празна стая, но стига сме правили напук на живота си. Изключете лаптопа на мига, да, на мига (виждам ви, да...). Изключете и телевизора от контакта. Оставете книгата или тефтера и тетрадките за творчество, както и всички списания и вестници около вас. Заемете се за работа/учене, защото само си вредите. Оставите ли днешната работа/учене за утре само става по-зле, защото до края на седмицата ще сте затрупани с двойно и тройно повече неща.
9. Един съвет назаем от прекрасната Джейн от clothesencounters, с която ви "запознах" по-рано : намерете си място за учене/проекти и задачи по работа и прочее извън вкъщи. В дома ви вероятно има твърде много неща, които да ви разсейват и да ви правят непродуктивни, защото по цял ден висите във Facebook, Twitter, Tumblr и т.н. Намерете някоя уединена библиотека, кафене, книжарница, тихо място, на което ще можете да останете само с мислите и материалите си за подготовка.
10. Обградете се от хора, които го правят. Искате да свършите работния си проект? Обградете се с продуктивни колеги и дори ги попитайте за съвети как се справят. Искате да научите 20-те теми за изпита? Отидете в библиотеката на университета и се обградете с четящи и учещи студенти от другите курсове. (пазете се от компютрите в библиотеката!) Искате плосък корем? Намерете си пилатес DVD или наблюдавайте инструкторката във фитнеса. Искате да изчистите дома си? Пуснете си I've got to break free на Queen и следете Фреди.
11. Питайте за помощ. Колега, съученик, приятел, любим, някой от университета, преподавател или професор... Просто попитайте, не е страшно. Сигурна съм, че има и консултации в университета ви, които професорите ще се радват да посетите.
12. Още един съвет от Джен, който и аз отдавна правя - правете си списъци. За всичко. По-лесно и подредено е. Не само за университета, а за всичко. Какво имате да напазарувате, какво и къде имате да изчистите, какво може да сготвите през седмицата, какви задачи имате възложени за университета и как ще ги разпределите. Всичко в списъци и идеи, закачено за хладилника ви с магнитчета. Лесно е.
13. Трябва да се набива на очи. И да ви напомня. Имате да изпиете витамините си днес? Сложете ги на рафта със солта. Имате да довършите работния проект или този от университета? Поставете учебниците, тетрадките и документите на бюрото до вас. Имате да измиете тенджерата от снощи? Не я слагайте в мивката, а направо в средата на масата - със сигурност ще ви издразни и ще я изтъркате веднага.
14. Свършете го по-рано. Имате да направите превод на произведение от 10 страници за другата седмица? Направете го още тази през свободното време малко по малко. Ще останете приятно изненадани, когато всички се бъхтят другата седмица, а вие сте напълно готов с всичко.
15. Вдъхновяващи хора. Може и неща, но най-вече хора. Да не мислите, че Джон Атанасов е направил всичко това, като е стоял пред компютъра? Не, не и не. Човекът е трябвало първо да го изобрети, за да стои пред него. И се е трудил здравата. Четете повече за него и хората като него, които ви вдъхновяват. Черпете вдъхновение и следвайте стъпките им.
16. Обичате да четете, но имате да учите/пишете/работите? Опитайте се да замените художествената литература у вас с учебници или книги свързани с работата ви. Оставете другите за уикенда и ваканциите/отпуските.
17. Музика или тишина. За някой дейности трябва подходяща песен, която да ви направи много по-пъргави, енергични и вършещи задълженията си с удоволствие, а други занимания просто изискват пълна тишина. Ако се заемате с чистене или фитнес упражнения най-добре усилете музиката. Това не значи непременно, че при учене или работа трябва да потъвате в тишина, някои запомнят по-добре с музика и при всеки човек е индивидуално. Открийте това, което пасва на вас и ви помага да се справите по-добре и да сте по-енергични или мотивирани. Учени са доказали, че класическата музика кара мозъка да работи по-добре и да запомня по-лесно, така че пробвайте с Моцарт или Бетовен.
18. Не се пренатоварвайте, иначе никаква няма да я свършите и ще сте като парцал. Не това е начина! Отдайте се на заслужена почивка. Нали за това са уикендите. Трудили сте се цяла седмица... Събота и неделя са вашата награда. Излезте от вкъщи, навън има чудесен въздух и места за разходки/забавление.

Надявам се да съм ви била полезна с Guide-а си как да не бъдете непродуктивни и неамбициозни като мен. Явно поне едно нещо съм НАПРАВИЛА днес и то като хората...

ПС - Прилагам две много полезни видеа по темата от youtube любимците си - Джен и Дан :)



Inspiration: The perfect backyard dinner

October 23, 2013

Още когато създавах свой блог, because im addicted беше един от първите лейфстайл блогове, които последвах и посветих в начинанието да ме вдъхновява и развлича. Притежателката му - Гери Хърш се справя повече от чудесно със своите интригуващи постове за музика, фестивали, мода, направи си сам проекти, грим, храна, фотография и изкуство. Днес обаче видях най-новия пост, по случай градинското парти за рождения й ден и бях по-вдъхновена от всякога. С вълнение показах на приятеля ми как изглежда мечтаното парти - стилна вечеря в задния двор, с прекрасно украсени маси, свещи, озаряващи нощта и невероятно подбрани специалитети и напитки. И разбира се, изпълнено със смеха и вълнението на любимите хора. С две думи бях толкова трогната и вдъхновена от тези перфектни снимки, че просто нямаше как да не ги споделя (и какво казва Гери, послучай рождения си ден)...


"Добре дошли в because im addicted - живота на 20 и няколко годишна, живееща диво в Лос Анджелис. Мода, музика, храна, изкуство и неща, които харесвам." - Това е описанието на блога ми от 2005 година насам и както можете да си представите, започнах да ставам малко нервна за частта "20 и няколко годишна"  докато се доближавах към 30-те.
Докато сабирах кураж да целуна 20-те си години за сбогом, прекарах много време в мисли какво съм станала, къде съм била и коя искам да бъда. Докато размишлявах през един мразовит мартенски ден, сълзи започнаха да се търкалят по бузите ми и осъзнах, че съм в състояние, в което не съм била никога преди: пълно задоволство.
Вече не мислех за миналото със съжаление, настоящето с негодувание или бъдещето с нещо различно от вълнение. Бях, за първи път в живота си, тази, която исках да бъда, точно там, където исках да бъда и се насочвах в посока, в която исках да отида. Това доста буквално беше най-хубавото чувство, което някога бях изпитвала.
Осенена от това прозрение се вдъхнових да приема с отворени обятия навършването на 30 и исках да посрещна "следващата стъпка" с истинско празненство - първото парти за рожден ден, което съм правила от тийнейджърските си години насам.
Поканих най-близките си роднини и приятели, 30, за да бъдем точни, за вечерно парти в задния двор, което беше толкова като едно голямо "Благодаря" за всички тях, за дето ме бяха подкрепяли през годините, колкото беше и празник за самата мен.
В усилията си да направя партито оригинално, но спокойно, сложих една дълга маса, покрита с бяла ленена покривка, съчетана с винтидж чинии и чаши, тонове свещи и и един дълъг венец от маслинови клонки, бели рози и орхидеи. Нанизах светлинки над нея, принтирах малки менюта и не обособих конкретни места.
... Всичко започна с коктейлен час и бе последвано от вечеря в четири курса, декорирана и сготвена от един от най-добрите готвачи/аниматори/жени в цял Лос Анджелис : Ани Кампбел. Нощта беше невероятна, една от най-запомнящите се в живота ми, а черешката на тортата беше когато приятелят ми предложи ново описание за блога по време на тоста си, "30 и няколко годишна, споделяща подробности от един добре живян живот."

Така че, чао чао 20 и наздраве за следващата стъпка!" - Гери Хърш

Снимки : Matt Waugh
Източник : becauseimaddicted.net