Yves Rocher Noix De Coco | Review

December 26, 2013

С наближаването на коледните празници не успях да се сдържа да направя и така отдавна мечтаните подаръци за себе си... Guilty pleasures, знаете как е. Затова просто не устоях и при последното си връщане в родния град се запътих с beauty мисия към симпатичната малка дрогерийка за био козметика с портмоне в ръка, насочвайки се веднага към стелажа с продукти на френската марка Ив Роше. След неустоимите препоръки за душ геловете им от няколко блогърки вече със сигурност знаех какво искам, въпреки чисто новия благоуханен сапун в банята си и късметлията с етикет "От мен за мен" стана Noix De Coco de Malaisie/Malaysian Coconut или с други думи перфектния душ гел с Малайзийски кокос.


Много исках да се сдобия със съкровище с бляскави частици от най-новата им Коледна лимитирана серия с аромати на ванилия, портокал, малини, какао и т.н., но сред малката наличност на продукти в магазина намерих само продукти с аромат на захаросана ябълка и част от някаква непозната за мен Коледна серия с натрапчив портокал и коледно дърво (?), които не допаднаха на носа ми достатъчно, за да се влюбя в тях от пръв... мирис. И така, след двучасово висене в магазина и въртене/отваряне/отпечатване на капачки, най-после носа ми достигна до перфектния аромат - този на кокос. Направи ми впечатление, че душ гелът е в доста изгодно количество за цената си (400 ml) и има непрозрачна и по-гъста консистенция от останалите, каквато имаха само още няколко душ гела, от които единия миришеше приятно на ванилия, но просто не можа да се мери с любовта ми към кокосовия аромат. Към същата серия имаше и мляко за тяло с кокос (около 9,70 лв), но реших да пощадя портмонето си и да си го взема на по-късен етап... И така, разплатих се с продавачката, след мирисане по целия път приятелят ми беше доволен, аз бях доволна и веднага се отправих към вкъщи, за да го пробвам. Щом влязох в банята, магията започна... Малкото помещение се изпълни с райски аромат на Малайзийски кокос още щом отвинтих капачката, а кожата ми се наслади на една прекрасна ароматна баня с хубавата му пяна. Още по-озадачена останах щом излязох от там и по кожата ми още се усещаше аромата, сякаш все още не го бях отмила. "Ще се отмирише до 10 минути като всички останали..." казах си, но останах изненадана от резултата. Ароматът на душ гела се усещаше буквално цяла вечер и не мръдна от там до другия ден (когато приятеля ми твърдеше, че все още мирише на кокос, но аз така и не усетих)! Бях удивена, наистина, само защото никога не бях използвала продукт за баня с толкова приятен и устойчив мирис, а и цяла вечер се сдържах да не се самоизям... Това са най-добре похарчените ми пари от месеци насам и съм много доволна от продукта, нямам търпение да имам възможността да си купя още продукти на Yves Rocher :) 
*Продуктът не ми е предоставен от марката, закупих го изцяло със свои средства и това е мое лично и искрено мнение.

Опаковка: Душ гелът съдържа Малайзийски кокос, алое вера гел, ботанически глицерин и измиваща база от ботанически произход. Няма животински съставки, pH неутрален е, а формулата му е изцяло биоразградима. Не е тестван върху животни! Не съдържа парабени.

Количество: 400мл

Цена: 7.90 лв

Гуакамоле | Guacamole

December 25, 2013

Защо тази година да не добавим няколко чуждестранни и невероятно вкусни ястия към традиционната ни празнична трапеза? Аз гласувам "за" и ви предлагам една супер бърза, лесна и много вкусна рецепта за мексиканското Гуакамоле, което става както за салата или разядка, така и за чудесно мезе с алкохол (особено ако е текила, хаха)! Лично аз си облизах пръстите и не можах да се наситя на това прекрасно солено-кисело предястие... :)

Merry Christmas

Весела Коледа, скъпи снежинки!  

През тази година изживях безброй приключения и преживях какви ли не неща, които ако не друго ме научиха кое е най-истинското и важното в живота ни, затова ви пожелавам:

Крепко здраве и топъл домашен уют за вас и любимите същества
Щастие, красиви спомени и емоции, изживяни с любими хора
Няколко верни приятели, защото само няколко са достатъчно
Срещи с интелигентни, душевни и вдъхновяващи хора
Безброй бръчки от смях и усмивки, които никой крем не може да заличи
Един човек, който да пази сърцето ви в себе си и да ви кара да сте постоянно влюбени
Палав детски дух във вас, който никога да не си отива
Вяра в себе си и повече слушане на собствения си вътрешен глас
Вяра в мечтите и бъдещето
Година, изпълнена с вкусна храна и невероятна музика
Пътешествия и себеопознавания
и много много промени и луди приключения, защото те движат света на всеки от нас!

...Благодаря Ви, че ме посещавате и четете тук, в моето малко интернет кътче :)

The "Follow me to" project

December 24, 2013

В навечерието на Бъдни сутрин просто нямаше как да не споделя с вас този невероятно вдъхновяващ фотографски проект, който ако трябва да бъда честна открих съвсем случайно чрез Поли от PolinaSofia, а по-късно същата вечер, когато го видях и в друг (чуждестранен) блог из фийда ми, просто нямаше как да не се реша и аз да разкажа за него. Става дума за руския фотограф Мурад Осман и Instagram проекта му, наречен "Follow me to" (Последвай ме към), в който той документира околосветското си пътешествие заедно с приятелката си Наталия Захарова. Интересната и оригинална част в серията от снимки е, че са обединени от една и съща визуална идея - във всеки един кадър приятелката на Осман го води за ръка през най-пъстроцветните и вдъхновяващи пейзажи по света. Вероятно идеята се е родила съвсем случайно, но не можем да отречем, че се е превърнала в креативна приказка...

Последвай ме към... Училището "Дърво"
Последвай ме към... Франкенщайн
Последвай ме към... Оризовите полета в Бали

Коледни бисквити | Gingerbread cookies

December 19, 2013

По време на приготвяне - снимка от хаоса в кухнята

Коледа наближава и аз ще бъда поредната досадна блогърка, засипваща ви с рецепти за коледни курабийки! По-скоро маслени коледни меденко-курабийки. Хубавото на коледните сладки е, че : 1. Може да ги оставите под елхата за Дядо Коледа, който в замяна да ви подари онова толкова хубаво палто, което сте си харесали... 2. Може да ги споделите с любимия човек  3. Стават много и от малко тесто и са дълготрайни, а с малко кулинарни трикове остават меки и годни за консумиране чак до Нова година, че и след това! 4. ... Което пък ги прави идеалния подарък за семейство и приятели, защото who doesn't loves cookies?! И така сега към рецептата за тези благоуханно вкусни меденкови бисквити. (не ме съдете строго, че не са идеални както исках, това се дължи не толкова на факта, че за първи път пека коледни бисквити, колкото на факта, че в квартирата си нямам шприц и приспособления за декорация, нито миксер за разбиване или хубава фурна, което прави направата на бисквитите и роял айсинга малко по-сложна...)

Thursday the 12-th

December 13, 2013


Петък 13-ти най-вероятно ще е най-щастливия ден за мен от месеци, противно на очакванията... Ще е такъв, защото ще се прибера вкъщи. При топлото легло, гостоприемството и вкусните ястия на бабата на приятеля ми, радостните прегръдки и бледните Коледни светлини в добрия стар роден град... Така би се изразило момичето в мен, което винаги търси доброто в шамарите на живота. Защото не петък 13-ти беше най-ужасния ден от годината за мен, а четвъртък 12-ти. Денят, в който предадоха доверието ми, постъпиха ужасно низко и се подиграха с мен. Денят, в който ме "освободиха от работа"(това смешно словосъчетание напудрените работодатели използват вместо "уволнена си"). И понеже вие сте като мои приятели, реших да ви споделя... Как за един ден живота ми се преобърна. Постъпих на работа преди малко повече от месец, лъгана, че е била вложена огромна вяра и доверие в мен, защото съм го заслужила, че макар и да съм единствения кандидат без професионален опит в сладкарството съм избрана, защото съм направила ярко впечатление, че всички сладкарски "тайни" и трикове ще ми бъдат споделени, че ще бъда посрещната от един сплотен и усмихнат приветлив екип, че аз съм едва ли не един от многобройните явили се кандидати за позицията помощник-сладкар и съм късметлийка, че са ме наели, защото това е един невероятен шанс и има причина...

Паста (почти) Болонезе | Almost Bolognese

December 12, 2013


Уоу, 50 последователя! Благодаря Ви :) Вярвате или не, вие и това, че четете блога ми са едно от малкото неща, които ме правят щастлива напоследък... По повод това, че станахте цели 50, реших да Ви зарадвам с една проста и много много вкусна рецепта за петък вечер, а именно - паста (почти) "Болонезе", която аз направих с изцяло пресни и домашни продукти. Нарекох я така, защото това е е оригиналната рецепта за соса, но е не по-малко вкусна! Знаете ли, че в истинския италиански сос Болонезе се слага прясно мляко и чаша бяло вино?

Foodgawker - "Feed your eyes"

December 11, 2013

Foodgawker е приложение, което наскоро (съвсем случайно) открих чрез едни Social Media Buttons и останах повече от доволна. Как съм могла да бъда толкова сляпа? Това приложение е създадено за мен... И за всеки, който обича готвенето. Foodgawker е като най-красивият онлайн албум, който съм виждала. С други думи приложението представлява интернет рецептурник, в който невероятни рецепти от всякакъв вид и от цял свят са събрани и прилежно подредени в снимки, които пълнят окото (или устата със слюнка). А аз съм като дете в сладкарница! Често се улавям как просто гледам снимките удивена и добавям във фаворити наред, без дори да чета наименованието на ястията, просто защото са толкова красиви... Регистрацията е лесна, бърза и от нея ви делят само няколко бутона, а в замяна получавате чудната привилегия да разглеждате милионите кулинарни творения, събрани от блогъри и блогове по цял свят, да изчитате съставките и да запазвате рецептите в "любими", както и да добавяте бележки и тагове към тях. Всяка от рецептите може да бъде преведена на желан от вас език или споделена/харесана в социалните мрежи. Едно толкова просто, а толкова оригинално приложение, което спестява много време и ровене в блогосферата и предоставя истинска наслада за очите/небцето, приканящо ви да осъществите всяка нова готварска идея... При мен Foodgawker бързо стана фаворит, надявам се и вие като любители в кухнята да се регистрирате и да се потопите в света на изкуството на храната.

От ляво на дясно:
Тарта с червени боровинки, портокал и извара;
Хляб с шунка;
Песто с къдраво зеле;
Панирани цветове от тиква;
Руло "Червено кадифе";
Крем супа с артишок;
Бял горещ шоколад Орео;
Пластов пудинг с шоколад и малини;

Още на http://foodgawker.com

The V Mélange | TAG

December 8, 2013



Десет неща, които искам да кажа на десет човека точно сега (без да споменавам имена):

- Целият ми свят се крепи на раменете ти. Обичам те, благодаря ти! Само ти повярва в мен и само ти ме защити!
- Липсвате ми наистина много, госпожо. Годините с вас бяха страхотно приключение!
- Майната ви на всички тук. Един ден ще ви докажа, че съм повече от вас.
- Много искам да дойдете вкъщи за Коледа! Липсвате ми!
- Радвам се, че все още се грижиш за мен въпреки миналото.
- Ти си най-шантавата ми приятелка! Радвам се, че ме обичаш.
- Ще ми се наистина да ме смяташе за приятел както аз теб и да намираше време за мен винаги...
- Постъпи отвратително с нас. Дано незаинтересоваността и лицемерието ти се върнат.
- Винаги мога да разчитам на теб. Съжалявам, че съм толкова ужасна приятелка, особено по телефона... 
- Искам да се прибера и да си играем в снега цял ден, както преди.


Девет неща за мен:

- Обожавам да готвя! Мечтая си един ден да се превърне в професионално поприще.
- Наистина искам един ден да имам професионален фотоапарат и да работя с него. За мен фотографията е едно от най-красивите и значими изкуства на света, защото оставя спомени.

Вулканични къпкейкове | Vulcano cupcakes

December 5, 2013

В поредната зимна вечер без сняг стоя замечтана за Коледни утрини, майсторя украси и слушам бавни коледни песни под звука на пукащата камина (уви, не истинска)... Намислила съм много нови идеи за постове, за които покрай работа изобщо не ми остава време, но не искам да се оправдавам, затова реших да съчетая работата в кухнята с блога и се появи пост, разкриващ собствената ми рецепта за Вулканични шоколадови мъфини, която още навява за лятото...

On my own.

December 4, 2013

"Умира бавно този, който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си... Умира бавно този, който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати. Умира бавно този... Който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца. Умира бавно този, който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурността за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети. Не умирай бавно... Живей днес! Не забравяй да бъдеш щастлив!" 

- Пабло Неруда

Дано не сте ме забравили, мили мои читатели!

Отдавна се каня да напиша пост... И ето ме в любимото за мен време на нощта/деня (защото съм нощна птица). Започвам го с най-смисления, съдържателен и силен цитат, който прочетох напоследък. При мен се промениха хиляди неща. Чувам, че и вие сте пълни с щастливи промени :) Някои от вас завършиха, други ще пътуват, трети сбъдват мечтите си за нови придобивки... А ето ме и мен. Пораснах с една година. На 16-ти миналия месец отпразнувах поредния рожден ден. Силно казано празнувах, почти никой не се сети за мен, бях далеч от всички и всичко познато... От родния град, от семейството, от роднините и приятелите, които ми останаха, дори от подаръците, които получих чак след седмица... Далеч от сигурното. Може би точно това ме накара да порасна (но не напълно!). Утре става месец, откакто започнах работа за добро или за лошо. Не каква да е работа, а като нещо, което отдавна исках - помощник сладкар. И ето ме сега... месец по-късно стоя в кухнята на кафе-сладкарница My cafe by Ani Boland и творя (до колкото мога). Помагам и зад бара, защото мнението на клиентите е важно. Но най-обичам да се вихря сама в кухнята при чийзкейка с круши и амарето и кокосовата торта Рафаело. При ръчно декорираните торти и фигурките от захарно тесто, които рисувам с часове. Напуснах университета. Не ме разбирайте погрешно, но там не беше за мен. Направих грешката да помисля обратното, подтикната от порива и желанието за свобода и самостоятелност и някой други дребни подробности. Но си научих урока, аз не съм за там. Не съм човек на икономиката и науката, аз съм човек на изкуството, поезията и музиката... 

Writer's favorite

November 9, 2013

Source: Pinterest

Още помня как като дете едно от любимите ми занимания бе да извадя прашната пишеща машина от тавана, да отворя масивната й стара кутия и да зачаткам по клавишите, пренасяйки се във вълшебния свят на поезия, въображаеми разкази и детски приказки(които съчинявах)... Постепенно това се превърна в едно от най-магичните и любими занимания, а античната и красива пишеща машина от тавана - в една от най-любимите ми вещи. И до ден днешен обожавам доброто старо печатане на хартия и звука от цилиндъра на машината, затова просто не можах да се сдържа да науча и споделя с Вас историята на това велико изобретение.
През 1714 година, англичанин на име Хенри Мил направил опит да изобрети първата пишеща машина, създавайки патент за такава, която описал като "изкуствена машина или метод за отпечатване или записване на писма, поотделно или постепенно едно след друго, както в писмен вид, така и във всяка писмена форма, които могат да бъдат пресъздадени на хартия или пергамент толкова чисто и точно, така че да не се различава от печат." Все пак машината му никога не била конструирана и никакви чертежи не били намерени по-късно. Други пишещи машини били изобретени, но развити така, че да дадат възможност на слепите да четат и пишат.
През 1829, машина наречена "печатар" била патентована и отпечатвала само обикновени букви. Тя била създадена с полукръгла рамка, която трябвало да се обръща на ръка, намествайки всяка буква в позиция за печатане. Била много по-бавна от писането на ръка и не се справяла толкова добре. Много други пишещи машини били изобретени през това време, но те били огромни като пиана и твърде тромави. През 1860, двама изобретатели от Милуоки - Карлос Глидден и Кристофър Ладъм Шоулс, разработвали машина за последователно номериране на страниците на книги. Карлос се натъкнал на статия, описваща машина, която можела да печата букви. Това грабнало окото им и седем години по-късно, Шоулс сглобил първата практическа пишеща машина в магазина си.
Тромава машина с клавиши на пиано, пишещата машина на Шоулс била малко подобрение в сравнение с предишните изобретения. През 60те двамата с Карлос конструирали втори модел на пишеща машина, която можела да пише по-бързо от писалка. Това нововъведение главно включвало подредба на клавишите, която позволявала две букви да бъдат напечатани в бърза последователност (тази клавиатура е идентична с настоящата пишеща машина). Когато настъпили 70те, договор бил подписан между Шоулс и "Е. Ремингтон и Синове" в Ню Йорк, за производството на машината. На следващата година първия модел "Ремингтон" вече можел да се види по магазините. Въпреки че "Ремингтон" били купувани от интелигентни бизнесмени в началото, повечето от тях не виждали предимството от това да купят такава скъпа машина, със скорост само малко по-бърза от писането на ръка. 
До 1881, само 1 200 "Ремингтън"-и били продадени на година. Основен недостатък на по-старите машини била тяхната невероятно бавна скорост. Големи и малки букви били разположени на отделни клавиатури, което правело трудно преминаването от една клавиатура на друга многократно. Първата машина с двойна клавиатура е пусната на пазара през 1878. 10 години по-късно, конкурс по печатане се състои в Синсинати между господин Трауб, водещ представител на отделната клавиатурна система, и господин МакГърин, който се научил сам да печата на машината с двойна клавиатура. МакГърин спечелил конкурса и машината с отделни клавиатури станала музеен експонат.
Друг недостатък на по-ранните модели машини бил, че машинописецът не можел да види хартията докато не бъде извадена от машината.Скоро след това пазара станал свидетел на първата пишеща машина с видимо печатане. През 1898, Джордж Бърнард Шоу, станал първия драматург, който използва пишещата машина за реквизит в "Кандида". В края на 19ти век, Томас Едисън изгражда първата електрическа пишеща машина, способна да печата букви на движещата се ролка с хартия. Тази машина бива усъвършенствана от Джеймс Сматерс през 20ти век. Първата преносима пишеща машина е произведена през 1909. Стенограмната пишеща машина била изобретена през 1910, като можела да записва до 200 думи на минута. 
Най-бързата скорост на печатане, регистрирана някога е била постигната от Стена Паджунас на IBM Electric, с 216 думи на минута. Близо 50 години след това, IBM Corporation разработва Executive Electric, първата пишеща машина способна да подравнява текст и да разграничава параграфи. Тази машина предвиждала място за буквите според тяхната широчина, като по този начин отпечатвала по-спретната страница. През 60те години на 20ти век, IBM изобретили първата пишеща машина със сферичен тип носител. В настоящето, пишещите машини са способни да печатат на почти всеки език. Вариация на пишещата машина е и друг вид машина с кръгла клавиатура, пишеща музикални ноти, която може да отпечата 50 различни ноти и символи. Модерните им версии най-често са използвани от съдебните стенографи.  

1. Пишещите машини и компютрите днес използват същото разположение на клавишите.

Хелоуин - празник или измислица

October 31, 2013


Wikipedia: Хелоуин (на английски: Halloween) e маскарад, който се провежда на 31 октомври най-вече в англоговорящите страни Великобритания, Ирландия, Канада и САЩ. Началото си води от келтския езически ритуал Самайн (Samhain) и съвпада с честването на католическия ден на Вси светии. По традиция децата носят страшни костюми, тиквени фенери и обикалят съседите си като искат бонбони и сладки с предупреждението, че ако не получат такива ще им "изиграят номер".

Всяка година си мечтая да празнувам Хелоуин и... Никога не се получава. Всъщност всяка година на 31-ви октомври срещу 1-ви ноември се намира кой да ти убие ентусиазма, когато във всяко патриархално и не до там патриархално българско семейство непременно се появява по някой чорбаджи Марко, който гологлав и по халат сипе люти псувни по повод "празника" из интернет пространството. Естествено намесват се редовните доводи, че ние имаме прекрасни български традиции, които не спазваме/сме забравили/занемарили, че не би дал нищо на нахалните деца ако цъфнат пред вратата му за лакомства, че сме дупедавци спрямо Америка и пак сме изкопирали някого, че дори "проклетите училища" са накарали родителите да намерят костюми на децата си, за да ги забавляват с измисления празник... Но какво всъщност е Хелоуин? 

Master of procrastination on how to be productive

October 30, 2013



...Или с други думи не правете всичко онова, което аз правя.
Не знам дали съм само аз(най-вероятно) или и при другите се случва така, но усещам как повечето дни от живота ми (може би заради университета напоследък... всъщност най-вече) са прекарани в мисли как не искам да правя нищо. Не просто нищо, а н-и-щ-о, което включва: не ми се ходи на училище, не ми се ходи в университета, не ми се завършва бакалавър, никога няма да запиша магистратура, не ми се ходи на работа, не ми се мърда от вкъщи, не ми се прави нищо, освен да стоя пред лаптопа си и отвреме на време да готвя (да... само това правя с желание всеки ден). Тогава изпадам в една огромна черна дупка, породена от собственото ми съзнание и старателно издълбана от думите на родителите ми, че съм неамбициозна, твърде мързелива и неперспективна и следователно няма да стане нищо от мен, защото не правя и не искам да правя нищо с живота си. Да... Тежко е. Честно казано това е типична човешка черта и съм сигурна, че не съществува само при мен. Заложено е в расата ни да предпочетем да се излежаваме с книга и чай по цял ден, вместо да искаме да пуснем пералня или да отидем на работа (разбира се, ако работата ни не ни удовлетворява и не я обичаме... но кого заблуждавам). Тази черта у мен обаче е умножена по 10000. 

Inspiration: The perfect backyard dinner

October 23, 2013

Още когато създавах свой блог, because im addicted беше един от първите лейфстайл блогове, които последвах и посветих в начинанието да ме вдъхновява и развлича. Притежателката му - Гери Хърш се справя повече от чудесно със своите интригуващи постове за музика, фестивали, мода, направи си сам проекти, грим, храна, фотография и изкуство. Днес обаче видях най-новия пост, по случай градинското парти за рождения й ден и бях по-вдъхновена от всякога. С вълнение показах на приятеля ми как изглежда мечтаното парти - стилна вечеря в задния двор, с прекрасно украсени маси, свещи, озаряващи нощта и невероятно подбрани специалитети и напитки. И разбира се, изпълнено със смеха и вълнението на любимите хора. С две думи бях толкова трогната и вдъхновена от тези перфектни снимки, че просто нямаше как да не ги споделя (и какво казва Гери, послучай рождения си ден)...

I've got a war in my mind.

October 19, 2013



На повечето хора им е интересно да четат за живота на другите. Ами четете за моя, интересно е.
Пълен провал. Скарах се с човека, на когото поверих всички останали парченца от сърцето си и прибрах при себе си малкото останало от неговото, което неотдавна разбих. Разкрих болезнените тайни от миналото. Той е красив когато плаче и миглите му са мокри. Но не искам да ме наранява повече. Простих. Още обичам.
Карам се с хората, които са ме отгледали. Иска ми се да съм по-добра за тях, винаги. Но никога не се получава. Винаги съм най-лошата. Разменихме поредните болезнени и грозни думи. Бях нагрубена. Не се разбираме. Поискаха да не се връщам повече. Не знам дали ще простя.
Научих, че думите болят повече от всичко на света. Странно. Казваме, че думите са незначителни, в сравнение с действията. Че те са по-важни. А всъщност искаме да чуваме само хубави думи, независимо дали са подкрепени с действия или не... Лошите думи болят повече от действията.
Нямам приятели. И мама го повтори потрети. Не че тя има. Но аз нямам никого.
Разговорите са болезнени. Стоя отстрани и слушам как няма да бъда чута. Не съм нужна никъде. Старите приятели ме забравиха, защото търсят изгода, която явно вече не мога да им предложа. Няма на кого да раздавам шоколадови сладкиши. Всички са твърде лицемерни.
Университета е провал. Най-лошото е, че сама направих най-голямата грешка. Молих цяла година да дойда тук, само за да се махна от проблемите и си навлякох двойно по-големи. Не ми се учи, уморих се. Цял живот се молих да пропусна физическото, математиката... Да не ме унижават пак и да не търпя подигравки. Сега дойдох на грешното място, където всичко е същото. Дори не исках да уча това. Опитах се да рисувам балони. Но всички те ги отрязаха с големите си метални ножици.
Града е ужасен. Аз не съм родена за голям, мръсен и шумен град. Аз обичах да пиша щастлива поезия на чаша кафе в любимата библиотека и да се разхождам по малките празни улички на уединението. Сега ме е страх, че няма да оцелея там. И пиша само за мъртви поети.
Исках само да си купя саксия със зелен босилек и да готвя красиви ястия до края на дните си. Да отида в кулинарна академия, където всеки помага на другия в общото начинание и никой не се присмива за порязания пръст или пресоленото ястие. Исках да снимам. Да пиша. Да пътувам.
Библиотекарката ми липсва, а не мога да я видя, защото когато е на работа аз съм във влака.
Липсва ми миналото... Донякъде. До достатъчно "някъде".
Всички знаят какво точно трябва да направя с живота си... Само аз не знам. 

Помощ. Има ли някой? Помощ...

Liebster Award | TAG

October 14, 2013

Докато си приготвям поредната студентска гозба в понеделник вечер и си мечтая за шоколадов сладкиш (който почвам след малко), отделих малко време на калпавия интернет за нов блог пост! И тъй като съм възпрепятствана от Wi-Fi обстоятелствата, новия пост ще бъде посветен на TAG-а Liebster Award, за който бях номинирана от Мани и Ивето с няколко оригинални въпроса... Аз едва ли ще мога да изброя цели 11 блога, които да номинирам, но със сигурност искам да разбера отговорите на DBphotologs, Jawesome и Mistery writer. Останалите - чувствайте се тагнати, въпросите ми са най-долу :)

Top 10 favorite vloggers | zefrank1

October 10, 2013

Тази сутрин, осъмвайки болна и уморена в квартирата си, реших ако не друго да направя един пост, посветен на класацията "Топ 10 любими влогъри", която неотдавна започнах с clothesencounters и danisnotonfire. Този път става дума за zefrank1 - не точно влогър, а по-скоро EVP (Electronic voice phenomenon) или на български Електронно гласово явление на клипове за buzzfeed.com. Youtube канала му е мястото, където той качва странните комедийни клипове, които обича да прави. Освен с клипове като "Sad cat diary", специфичния глас на Франк доби голяма популярност най-вече със странните си и забавно иронични видеоклипове с факти за различни животни. Така го открих и аз, неотдавна моя приятелка ми изпрати клипа "True Facts about the Angler fish", който с две думи ме накара да се напикая от смях :D И така Subscribe историята с канала zefrank1 започна... 



The Humans of New York Project

October 9, 2013

За да "отпразнувам" завръщането в новия шумен и мръсен град (с който вече взех да свиквам), реших да Ви изненадам с нещо по-интересно от последните си покупки в DM и да спретна един по-различен пост, докато чаках поредната си лекция в университета... И така (не)случайно ми се прищя да пленя вниманието Ви и да го насоча към една много интересна и креативна идея, а именно - Humans of New York. Разбрах за HONY преди може би година от Tumblr (до колкото помня), когато прочетох покъртителната история на човек, който сам се е прострелял в лицето и е останал белязан завинаги. Снимките и историите обаче не бяха само изпълнени с мъка и тъжни емоции и след като научих повече за тях останах вдъхновена от тези толкова различни съдби, събрани на едно място. От тогава насам съм влюбена в този проект, чиято Facebook страница наскоро харесах, за да получавам всички най-нови снимки от него. Става въпрос именно за "Голямата ябълка" на Америка, която великият Франк Синатра възпя през 1979 година и главното действащо лице - Брандън Стантън, както той самия се представя пред обществото. Ню Йорк определено не е моя град (предвид колко си падам по шумотевица и забързан начин на живот... може би само за ваканция), но това изобщо не попречи на Брандън, фотограф по професия, да ме грабне с идеите и креативността си. Стантън започва да работи по Humans of New York* през лятото на 2010 год. "HONY* е резултат на идеята, че трябваше да направя фотографско преброяване на Ню Йорк сити (на населението). Мислех, че ще е много готино да се създаде изчерпателен каталог на жителите на града, така че тръгнах да снимам 10,000 нюйоркчани и поставях снимките им на карта. Няколко месеца работих с  тази цел на ум. Но някъде по средата, HONY започна да придобива съвсем различен характер. Започнах да събирам цитати и кратки истории от хората, които срещах и да включвам тези откъси заедно със снимките. Взети заедно, тези портрети и надписи се превърнаха в темата на един цветен блог. С близо два милиона последователи в социалните медии, сега HONY осигурява публика от цял свят с ежедневни проблясъци от живота на непознати в Ню Йорк сити.

"Току що излязох от затвора. Бях там 37 години."
"Какво направи?"
"Нещо, което не трябваше да правя."
"И какво беше то?"
"Някой ме бутна. Затова го убих."

"Аз съм известен магьосник"
"Кой е най-добрия ти трик?"
"Да превърна 5 доларова банкнота в 100 доларова."

Home, home, home!

October 5, 2013


Върнах се! Прибрах се! Думи нямам колко съм щастлива... Вкъщи е най-хубавото място на света! Вкъщи е топло, има много храна, домашна кухня, кексчета и пудинг, слънце, птици, уют, радост, близки, учтиви хора, усмивки, планини, гори, есенни листа и много бързо WIFI! Ох, чувствам се преизпълнена с радост като Доналт Тръмп, в мига преди да удари първия си милион... Не бях се радвала така на интернет (не бях отваряла youtube клип и теглила каквото и да било вече две седмици... да не говорим за скоростта на трафика ми, която едва отваряше една уеб страница за цял ден. трагедия, знам). Прибрах се снощи с четири огромни сака багаж, след двучасово студено пътуване в тъма и влак без осветление, капнала от умора и най-сетне стъпих на родно платче пред вратата! От тогава насам (освен, че се стоплих и ядох МЕСО!!, което си е събитие) се разходих из празните, уединени и тихи улички на града, напекох се на слънце, наядох се до уши с пудинг и вкусна домашна храна в най-хубавата кухня в града, направих си нова прическа и достойно изпуснах рали "Стари столици", за което хич не съжалявам, защото съм си вкъщи и никога "вкъщи" не е било толкова "у дома", колкото сега... За две седмици станах нов човек, признавам. 


The Versatile Blogger Award | TAG

September 22, 2013


Време е за нов пост и съм в чуденка кой точно да е от всички идеи, които се въртят в главата ми, така че докато работя по въпроса, реших да направя бързо прочулия се из блогърските среди TAG The Versatile Blogger Award, за който бях номинирана от "колежките" Мани и Ивелина , за което много им благодаря :) 

Това са правилата на Versatile Blogger Award:
1. Благодарете на човека, който ви е номинирал.
2. Включете линк към блога му.
3. След това изберете 15 блога/блогъра, които сте открили наскоро или следите редовно. Номинирайте тези блогъри за Versatile Blogger Award.
4. Избройте 7 факта за себе си.

7 факта за мен
1. Малко хора знаят, че обичам рап. По-скоро хип-хоп. Но не всеки, а определен... Много обичам The Weeknd и Drake и обожавам да рапирам Drake бързо, знам почти всичките му известни песни.

Home is where the heart is.

September 18, 2013

Добре де, признавам си, виновна съм, и аз като всички си мечтая за невероятен дом... Обаче според моите стандарти. "Правилата" за него са съвсем простички - първо, не искам музей, а дом; искам да мога да си се въргалям по земята, да скачам по диваните, да правя огледалата на пръсти и да има тънък слой прах без никой да ми вика "Почисти! Оправи! Не пипай! Не сядай! Не дишай!" и прочее. Искам да се чувствам свободна в дома си и да мога да правя каквото поискам, не искам луксозна бърлога, нито да живя в Лувъра и да ме е страх да пипна, бутна или намачкам нещо... Второ - искам аз да съм избрала всичко в него (разбира се с малко помощ) и всичко да ми харесва и да е изпипано до най-малкия, сладък детайл, не подредено като на изложба, но изпипано. Трето - много DIY, навсякъде! Коледни лампички над леглото (дори когато не е Коледа), саксии от счупени крушки, снимки в буркани, свещи в миди и рапани, куфари, облепени със стари вестници, лампиони от стари платове и прочее невероятни идеи, измайсторени от мен самата. Четвърто - ретро, много много ретро; всичко vintage, от тапетите и креслата, до стария фотоапарат, купен от някой антикварен магазин. Пето - голям, пухкав килим, за да стоя на земята; мразя столове, обожавам да стоя на земята, да лежа, да се подпирам, да гледам телевизия от там... Шесто - да споделям дома с любимия човек (най-хубавото е, че и той иска да стои до мен на земята, хаха). Седмо - огромен, красив, стъклен полилей, може и във всяка стая. Просто ги обожавам! Осмо - Цветове навсякъде. Мразя скучните неща и еднообразието, ако поне една стая е в черно и бяло и е по-изчистена, другите ще са светли и цветни. Девето - голям прозорец с хубава гледка по средата на стаята. Да мога както винаги съм си мечтала сутрин да сядам на перваза и да пия кафе до него. Десет - Покрив, ако може. Ама да е използваем... Знам, че много се вкарах в американските филми, но кой не си мечтае за барбекю с любимия/няколко приятеля на огромен, широк покрив? Или поне голяма тераса.
Признавам си, от както се сдобих с лаптоп първата ми работа беше да си направя папка (на име "Our house, in the middle of our street", пък!), в която да събирам снимки, идеи и вдъхновения за прекрасния дом от интернет пространството. Затова днес просто реших да споделя с Вас какво съм събрала до момента и защо не да помечтаем заедно... 



T is for Tomato!

September 6, 2013

Source: Pinterest

Тъкмо си говорех с прекрасната Нина от Ninahaveheart's blog за това колко много обичам домати и колко полезни са те всъщност за целия ни организъм, както отвътре, така и отвън, така че просто нямаше как да не спретна една кратка публикация за ползата от този чуден зеленчук и дори да включа една бърза и лесна рецепта за перфектната закуска... 

Доматите са страхотен и "мултифункционален" зеленчук, понеже са източник на полезния за кожата витамин C, както и на фибри, витамини и минерали като витамин K, бета каротин, биотин, ниацин, калий, фосфор, калций, желязо, цинк (също много полезен за кожата), селен, яблъчна и лимонена киселина (което спомага за избелващия им ефект). Имат високо съдържание на антиоксиданти, органични киселини и основни хранителни вещества, които спомагат за синтезирането на хемоглобина и формирането на нови червени кръвни клетки и помагат за предотвратяването на редица болести. Едно от най-големите богатства, които червените зеленчуци съдържат е противовъзпалителния агент в ципата им, което ги прави полезни при борбата с различните възпаления. Доматът е полезен за костите и зъбите, подобрява работата на сърцето, предотвратява окисляването на холестерола, а ликопенът в него позволява използването му като естествен слънцезащитен продукт, срещу вредните UV лъчи. Съдържанието на калий и фосфор в сока му помагат за облекчаване на стрес и умора, мускулни спазми, а витамините A и C за намаляването на стареенето на кожата и премахване на кожните несъвършенства.

Top 10 favorite vloggers | danisnotonfire

September 5, 2013

Две имена - Даниел Хоуел, Дан. Три думи - Internet cult leader. "Кой не знае Дан, кой не е чувал за него?" - би казал поетът, но ако до тук не сте се сетили за кого говоря, аз със сигурност Ви казвам, че изпускате много. Дан е хлапе от Англия, на 22, с дългогодишен "стаж" на супер успешен YouTube влогър и кариера в BBC Radio. Започва в YouTube през далечната 2009, с плахо видео под заглавието "Hello internet" и по-късно, с помощта на приятеля си (и съквартирант) Фил успява да издигне канала си, достигайки космическата бройка от 2 246 775 последователи. Дан се определя като класически nerd - обожава техниката, по цял ден виси пред игралните конзоли, телевизора или лаптопа си и мрази човешкия контакт. Дългите години тормоз и подигравки в училище са го накарали да се издигне в "мастър" ниво на сарказма и иронията и за добро или лошо да се затвори вкъщи. Скоро след YouTube успеха си, BBC Radio 1 му връчиха собствено радио предаване, което води заедно с приятеля си Фил и очевидно го кара да излиза повече. В наши дни, освен в амплоато си на влогър, X-box маниак и саркастично чаровен англичанин, прекъснал студентството си по право едва по средата (защото така му харесва!), Дан се изживява и като вече известен радио водещ, интервюиращ световни музикални величия... Какво повече да иска човек?! Ето и част от най-добрите клипове на един от най-ироничните, забавни и креативни влогъри, които харесвам - danisnotonfire:


Чаена дегустация и други истории

September 2, 2013

"Всяка чаша чай представя въображаемо пътешествие" - Катерин Доузел 


През февруари 2012 аз и моя позната отидохме на първата си чаена дегустация и се върнахме достатъчно очаровани, за да планираме следващото събитие на което щяхме да отидем. Беше повече от еуфория за сетивата за такъв любител на чая като мен... Кафенето беше претъпкано в момента, в който пристигнахме и след няколко минути на поръчване, шум и въртене бяхме потопени в тишина, за да послушаме за невероятната световна история на чая. След няколко интересни "чаени факти" поръчахме 8 различни вида чай(единствения, който не успяхме да опитаме беше с кокос и ананас)... Поствам снимки на невероятното двучасово събитие, проведено от собствениците на успешен чаен бизнес, връзка между Германия и България - съпруг(германец) и съпруга, споделящи уникален интерес и посвещаващи и околните в него. През тези два часа бяхме потопени в изискания чаен свят на английската кралица, докоснахме се до всякакви различни видове култури и бяхме въведени в най-спокойната и приятна атмосфера на вкусове, цветове и аромати...

Така изглеждаше чаената презентация от нашите места
Това беше масата със сварения вече чай, бисквитки, захар и опакования чай за продажба

Сладоледена торта руло | Ice cream cake

August 30, 2013

Пост на български в 1 ч след полунощ, когато ми хрумва да ви посветя в магията на супер бързата и вкусна сладоледена торта на мама... И така, ако е петък вечер, което случайно съвпада и с деня преди рождения ви ден, решите да поканите няколко и иначе нахални приятеля (хаха) на homemade парти, а не ви се сервират пре-сладникави, изсъхнали мини торти от кварталния супермаркет, пък и искате да се покажете като невероятен и оригинален домакин, ето я супер евтината, лесна и бърза рецепта за сладоледената торта на мама, иззета от любимата ни готвачка Lorraine Pascale.

Top 10 favorite vloggers | clothesencounters

Добро "утро" на всички! Не ме питайте защо пиша на родния си език в тази публикация, аз самата не знам какво да правя (с езиците в) блога си вече, но факт - реших тази да е на български. *фанфари* Измежду сутрешното кафе и закуската в леглото с надпис " Обичам те, добро утро, мила" се вдъхнових да създам един пост за любимите си влогъри в Youtube! :) И така като един от най най най-вдъхновяващите от тях избрах да започна с Джен от канала clothesencounters... 23-годишната Джен Им започва амплоато си на влогър преди 3 години, заедно с най-добрата си приятелка Сара, която заминава за друг град преди година и оставя канала само на Джен. От тогава насетне тя го води с пълна сила. При нея може да се намери всичко - от Haul-ове, през идеи за грим и маникюр, интериорен дизайн, козметика, книги, филми, DIY проекти, фотография, модни тенденции и съвети, пътувания, храна, фестивали, ноо най-вече главната тема, около която са обединени видеата й - дрехите, модата, стила и всичко свързано с тях. С две думи Джен е страхотна и я обожавам! Дали защото е лице-изяждащо сладка, дали защото има невероятен собствен стил, понеже е половин корейка(и половин американка) или просто защото обича дрехи и обувки secon hand точно като мен, факт е, че имаше с какво да ме накара да натисна "Subscribe" бутона в момента, в който изгледах първото й видео преди около 1 година... Та, стига толкова приказки, ето няколко от любимите ми видеа на Джен, чрез които можете да я опознаете и да последвате clothesencounters в Youtube:



I'm your little scarlet, scarlet | OOTD

August 28, 2013

Here comes an amateur outfit post. The day after prom was a beautiful spring day spent with someone special, who just had no choice when it came to taking some photos of me next to this huge amazing rose bush I found it was a lovely (bit rainy) spring day in town, I had to be more casual and comfy, so I decided to go for my fave A-symmetrical black & white butterfly top which I bought because it reminded me of Lana Del Rey honestly, dark pink ballerina flats and some high waisted ripped up shorts I recently turned into this by DIY-ing them. They were actually a worn out pair of long high waisted jeans but I've cropped them, tousled with my tweezers and bleached them a bit and voilà! I just love the photos, so...

Top by H&M Devided
Shoes by H&M
Shorts by Vero Moda plus DIY
Sunglassess - Sundance by DM 

10 FACTS ABOUT ME | TAG

August 14, 2013



1. When I was in second grade I went to Egypt on a 8 day vacation trip with my grandparents. From Sofia airport we flew to the Athens and then landed in Cairo. During my trip I had the amazing opportunity to see everything - the Pyramids, magnificent temples, tombs, museums, we had lunch next to the Sphinx, we went to the largest museum(Museum of Cairo) and saw Tutankhamun's real mask, we saw mummies, learned the whole process of making a papyrus(and bought some with Nefertiti and The Tree of Life), we visited beautiful places like markets, works of architecture, buildings, restaurants, we went on a boat trip through Nile, I enjoied the clean and beautiful beaches of Red sea, made paintings with egyptian children, ate watermelon on the sea shore, met interesting people from all over the world, drowned in city lights of the living city, which illuminated palms, squares and fountains, I visited a lot of amazing shops for hand made jewelry, oils, souvenirs of Egyptian gods and symbols, amphorae and perfume shops with rich history, we watched the sunset at the desert, saw a mirage, went on a desert Safari, rode a camel, spent a night of crazy singing, dancing and eating around the fire with a bunch of Bedouins, tasted the amazingly delicious food they made and enjoied buffet breakfasts with different Egyptian dishes every day, I witnessed closely how a real Pita Bread was made(and even fed the camels with it), I managed to "touch" the amazing history, architecture and love of life the vibrant Cairo has and at the end it all remained in the photos and videos, left after this amazing adventure of my life... I would give everything to go back there right now - already grown up - and experience this all over again.(I may write more about my trip back then soon)

2. My zodiac sign is Scorpio. Sadly or not, I match all of my zodiac sign's features and moods like revenging, being stubborn, very emotional, passionate person, funny and with a good sense of humor, easily harmed, super curious, I'm a loyal friend, can keep secrets, sensitive, truepenny, I care too much for people(even if they don't care at all), get easily attached, but I'm also kind of a selfish person(not always and not fully), I tend to get jealous a lot, am suspicious towards people, love being sarcastic and ironic etc.

Life Lately

July 30, 2013

 It's been a freaking crazy 2013 and I can safely say it's the wildest and most life-changing and adventurous year I've had so far in my life and it's just the beginning, I suppose. It has it's ups and downs, of course, but I think so far I can count more 'ups' for sure. Apart from having high school issues, dealing with usual idiots, friend break-ups, parental alarms and excursions, where-should-I-live problems and whatsoever, I had my great moments like graduating, taking all of my exams (and certificate of professional qualification as an economist, hell yeah), prom, admission to an University of economics, going to my first concert, getting my first laptop, meeting a foreign friend, realizing I've found my soulmate/long ago/, going to the seaside together, visiting mountains and island beaches, having family vacations, experiencing lots of road trips, buying a new apartment, renovations, moving, meeting new people, finding friends and having amazing nights out... Well, it's just pretty much everything, guys.