Хелоуин - празник или измислица

October 31, 2013


Wikipedia: Хелоуин (на английски: Halloween) e маскарад, който се провежда на 31 октомври най-вече в англоговорящите страни Великобритания, Ирландия, Канада и САЩ. Началото си води от келтския езически ритуал Самайн (Samhain) и съвпада с честването на католическия ден на Вси светии. По традиция децата носят страшни костюми, тиквени фенери и обикалят съседите си като искат бонбони и сладки с предупреждението, че ако не получат такива ще им "изиграят номер".

Всяка година си мечтая да празнувам Хелоуин и... Никога не се получава. Всъщност всяка година на 31-ви октомври срещу 1-ви ноември се намира кой да ти убие ентусиазма, когато във всяко патриархално и не до там патриархално българско семейство непременно се появява по някой чорбаджи Марко, който гологлав и по халат сипе люти псувни по повод "празника" из интернет пространството. Естествено намесват се редовните доводи, че ние имаме прекрасни български традиции, които не спазваме/сме забравили/занемарили, че не би дал нищо на нахалните деца ако цъфнат пред вратата му за лакомства, че сме дупедавци спрямо Америка и пак сме изкопирали някого, че дори "проклетите училища" са накарали родителите да намерят костюми на децата си, за да ги забавляват с измисления празник... Но какво всъщност е Хелоуин? 

Master of procrastination on how to be productive

October 30, 2013



...Или с други думи не правете всичко онова, което аз правя.
Не знам дали съм само аз(най-вероятно) или и при другите се случва така, но усещам как повечето дни от живота ми (може би заради университета напоследък... всъщност най-вече) са прекарани в мисли как не искам да правя нищо. Не просто нищо, а н-и-щ-о, което включва: не ми се ходи на училище, не ми се ходи в университета, не ми се завършва бакалавър, никога няма да запиша магистратура, не ми се ходи на работа, не ми се мърда от вкъщи, не ми се прави нищо, освен да стоя пред лаптопа си и отвреме на време да готвя (да... само това правя с желание всеки ден). Тогава изпадам в една огромна черна дупка, породена от собственото ми съзнание и старателно издълбана от думите на родителите ми, че съм неамбициозна, твърде мързелива и неперспективна и следователно няма да стане нищо от мен, защото не правя и не искам да правя нищо с живота си. Да... Тежко е. Честно казано това е типична човешка черта и съм сигурна, че не съществува само при мен. Заложено е в расата ни да предпочетем да се излежаваме с книга и чай по цял ден, вместо да искаме да пуснем пералня или да отидем на работа (разбира се, ако работата ни не ни удовлетворява и не я обичаме... но кого заблуждавам). Тази черта у мен обаче е умножена по 10000. 

Inspiration: The perfect backyard dinner

October 23, 2013

Още когато създавах свой блог, because im addicted беше един от първите лейфстайл блогове, които последвах и посветих в начинанието да ме вдъхновява и развлича. Притежателката му - Гери Хърш се справя повече от чудесно със своите интригуващи постове за музика, фестивали, мода, направи си сам проекти, грим, храна, фотография и изкуство. Днес обаче видях най-новия пост, по случай градинското парти за рождения й ден и бях по-вдъхновена от всякога. С вълнение показах на приятеля ми как изглежда мечтаното парти - стилна вечеря в задния двор, с прекрасно украсени маси, свещи, озаряващи нощта и невероятно подбрани специалитети и напитки. И разбира се, изпълнено със смеха и вълнението на любимите хора. С две думи бях толкова трогната и вдъхновена от тези перфектни снимки, че просто нямаше как да не ги споделя (и какво казва Гери, послучай рождения си ден)...

I've got a war in my mind.

October 19, 2013



На повечето хора им е интересно да четат за живота на другите. Ами четете за моя, интересно е.
Пълен провал. Скарах се с човека, на когото поверих всички останали парченца от сърцето си и прибрах при себе си малкото останало от неговото, което неотдавна разбих. Разкрих болезнените тайни от миналото. Той е красив когато плаче и миглите му са мокри. Но не искам да ме наранява повече. Простих. Още обичам.
Карам се с хората, които са ме отгледали. Иска ми се да съм по-добра за тях, винаги. Но никога не се получава. Винаги съм най-лошата. Разменихме поредните болезнени и грозни думи. Бях нагрубена. Не се разбираме. Поискаха да не се връщам повече. Не знам дали ще простя.
Научих, че думите болят повече от всичко на света. Странно. Казваме, че думите са незначителни, в сравнение с действията. Че те са по-важни. А всъщност искаме да чуваме само хубави думи, независимо дали са подкрепени с действия или не... Лошите думи болят повече от действията.
Нямам приятели. И мама го повтори потрети. Не че тя има. Но аз нямам никого.
Разговорите са болезнени. Стоя отстрани и слушам как няма да бъда чута. Не съм нужна никъде. Старите приятели ме забравиха, защото търсят изгода, която явно вече не мога да им предложа. Няма на кого да раздавам шоколадови сладкиши. Всички са твърде лицемерни.
Университета е провал. Най-лошото е, че сама направих най-голямата грешка. Молих цяла година да дойда тук, само за да се махна от проблемите и си навлякох двойно по-големи. Не ми се учи, уморих се. Цял живот се молих да пропусна физическото, математиката... Да не ме унижават пак и да не търпя подигравки. Сега дойдох на грешното място, където всичко е същото. Дори не исках да уча това. Опитах се да рисувам балони. Но всички те ги отрязаха с големите си метални ножици.
Града е ужасен. Аз не съм родена за голям, мръсен и шумен град. Аз обичах да пиша щастлива поезия на чаша кафе в любимата библиотека и да се разхождам по малките празни улички на уединението. Сега ме е страх, че няма да оцелея там. И пиша само за мъртви поети.
Исках само да си купя саксия със зелен босилек и да готвя красиви ястия до края на дните си. Да отида в кулинарна академия, където всеки помага на другия в общото начинание и никой не се присмива за порязания пръст или пресоленото ястие. Исках да снимам. Да пиша. Да пътувам.
Библиотекарката ми липсва, а не мога да я видя, защото когато е на работа аз съм във влака.
Липсва ми миналото... Донякъде. До достатъчно "някъде".
Всички знаят какво точно трябва да направя с живота си... Само аз не знам. 

Помощ. Има ли някой? Помощ...

Liebster Award | TAG

October 14, 2013

Докато си приготвям поредната студентска гозба в понеделник вечер и си мечтая за шоколадов сладкиш (който почвам след малко), отделих малко време на калпавия интернет за нов блог пост! И тъй като съм възпрепятствана от Wi-Fi обстоятелствата, новия пост ще бъде посветен на TAG-а Liebster Award, за който бях номинирана от Мани и Ивето с няколко оригинални въпроса... Аз едва ли ще мога да изброя цели 11 блога, които да номинирам, но със сигурност искам да разбера отговорите на DBphotologs, Jawesome и Mistery writer. Останалите - чувствайте се тагнати, въпросите ми са най-долу :)

Top 10 favorite vloggers | zefrank1

October 10, 2013

Тази сутрин, осъмвайки болна и уморена в квартирата си, реших ако не друго да направя един пост, посветен на класацията "Топ 10 любими влогъри", която неотдавна започнах с clothesencounters и danisnotonfire. Този път става дума за zefrank1 - не точно влогър, а по-скоро EVP (Electronic voice phenomenon) или на български Електронно гласово явление на клипове за buzzfeed.com. Youtube канала му е мястото, където той качва странните комедийни клипове, които обича да прави. Освен с клипове като "Sad cat diary", специфичния глас на Франк доби голяма популярност най-вече със странните си и забавно иронични видеоклипове с факти за различни животни. Така го открих и аз, неотдавна моя приятелка ми изпрати клипа "True Facts about the Angler fish", който с две думи ме накара да се напикая от смях :D И така Subscribe историята с канала zefrank1 започна... 



The Humans of New York Project

October 9, 2013

За да "отпразнувам" завръщането в новия шумен и мръсен град (с който вече взех да свиквам), реших да Ви изненадам с нещо по-интересно от последните си покупки в DM и да спретна един по-различен пост, докато чаках поредната си лекция в университета... И така (не)случайно ми се прищя да пленя вниманието Ви и да го насоча към една много интересна и креативна идея, а именно - Humans of New York. Разбрах за HONY преди може би година от Tumblr (до колкото помня), когато прочетох покъртителната история на човек, който сам се е прострелял в лицето и е останал белязан завинаги. Снимките и историите обаче не бяха само изпълнени с мъка и тъжни емоции и след като научих повече за тях останах вдъхновена от тези толкова различни съдби, събрани на едно място. От тогава насам съм влюбена в този проект, чиято Facebook страница наскоро харесах, за да получавам всички най-нови снимки от него. Става въпрос именно за "Голямата ябълка" на Америка, която великият Франк Синатра възпя през 1979 година и главното действащо лице - Брандън Стантън, както той самия се представя пред обществото. Ню Йорк определено не е моя град (предвид колко си падам по шумотевица и забързан начин на живот... може би само за ваканция), но това изобщо не попречи на Брандън, фотограф по професия, да ме грабне с идеите и креативността си. Стантън започва да работи по Humans of New York* през лятото на 2010 год. "HONY* е резултат на идеята, че трябваше да направя фотографско преброяване на Ню Йорк сити (на населението). Мислех, че ще е много готино да се създаде изчерпателен каталог на жителите на града, така че тръгнах да снимам 10,000 нюйоркчани и поставях снимките им на карта. Няколко месеца работих с  тази цел на ум. Но някъде по средата, HONY започна да придобива съвсем различен характер. Започнах да събирам цитати и кратки истории от хората, които срещах и да включвам тези откъси заедно със снимките. Взети заедно, тези портрети и надписи се превърнаха в темата на един цветен блог. С близо два милиона последователи в социалните медии, сега HONY осигурява публика от цял свят с ежедневни проблясъци от живота на непознати в Ню Йорк сити.

"Току що излязох от затвора. Бях там 37 години."
"Какво направи?"
"Нещо, което не трябваше да правя."
"И какво беше то?"
"Някой ме бутна. Затова го убих."

"Аз съм известен магьосник"
"Кой е най-добрия ти трик?"
"Да превърна 5 доларова банкнота в 100 доларова."

Home, home, home!

October 5, 2013


Върнах се! Прибрах се! Думи нямам колко съм щастлива... Вкъщи е най-хубавото място на света! Вкъщи е топло, има много храна, домашна кухня, кексчета и пудинг, слънце, птици, уют, радост, близки, учтиви хора, усмивки, планини, гори, есенни листа и много бързо WIFI! Ох, чувствам се преизпълнена с радост като Доналт Тръмп, в мига преди да удари първия си милион... Не бях се радвала така на интернет (не бях отваряла youtube клип и теглила каквото и да било вече две седмици... да не говорим за скоростта на трафика ми, която едва отваряше една уеб страница за цял ден. трагедия, знам). Прибрах се снощи с четири огромни сака багаж, след двучасово студено пътуване в тъма и влак без осветление, капнала от умора и най-сетне стъпих на родно платче пред вратата! От тогава насам (освен, че се стоплих и ядох МЕСО!!, което си е събитие) се разходих из празните, уединени и тихи улички на града, напекох се на слънце, наядох се до уши с пудинг и вкусна домашна храна в най-хубавата кухня в града, направих си нова прическа и достойно изпуснах рали "Стари столици", за което хич не съжалявам, защото съм си вкъщи и никога "вкъщи" не е било толкова "у дома", колкото сега... За две седмици станах нов човек, признавам.