Хелоуин - празник или измислица

October 31, 2013


Wikipedia: Хелоуин (на английски: Halloween) e маскарад, който се провежда на 31 октомври най-вече в англоговорящите страни Великобритания, Ирландия, Канада и САЩ. Началото си води от келтския езически ритуал Самайн (Samhain) и съвпада с честването на католическия ден на Вси светии. По традиция децата носят страшни костюми, тиквени фенери и обикалят съседите си като искат бонбони и сладки с предупреждението, че ако не получат такива ще им "изиграят номер".



Всяка година си мечтая да празнувам Хелоуин и... Никога не се получава. Всъщност всяка година на 31-ви октомври срещу 1-ви ноември се намира кой да ти убие ентусиазма, когато във всяко патриархално и не до там патриархално българско семейство непременно се появява по някой чорбаджи Марко, който гологлав и по халат сипе люти псувни по повод "празника" из интернет пространството. Естествено намесват се редовните доводи, че ние имаме прекрасни български традиции, които не спазваме/сме забравили/занемарили, че не би дал нищо на нахалните деца ако цъфнат пред вратата му за лакомства, че сме дупедавци спрямо Америка и пак сме изкопирали някого, че дори "проклетите училища" са накарали родителите да намерят костюми на децата си, за да ги забавляват с измисления празник... Но какво всъщност е Хелоуин? Дали наистина причините се коренят в това и този толкова типичен български гняв и злоба към нещо толкова обикновено не са просто завист към една изградена, оригинална и сплотяваща традиция, която ние самите нямаме или вече не спазваме? Защо всяка година трябва да се изразява такова недоволство към нещо толкова незначително и незасягащо ни, питам се... И защо един празник трябва да е повод за подобни дискусии? Нима празника не е ден за радост, веселие и приятни емоции, прекарани с любимите хора? Тъжно е да забраняваме на децата си да са щастливи поне няколко пъти в годината. Тъжно е да не ги пуснем на училищният маскарад, защото сме "дупедавци" и копираме американците... Тъжно е да не им сложим фейските крилца и малката пиратска шапка, когато всичките им връстници си имат костюми. Тъжно е да им спестим забавата и вълнението от това да поискат от някого лакомства. Тъжно е да не отделим една вечер за издълбаването на тиквен фенер с тях или любимия само защото трябва да шием терлици и да редим софри... Не ме разбирайте погрешно. Аз харесвам и почитам българските традиции, както намирам за интересни и тези на много други народи. Но какво толкова лошо има в това да се забавляваме и на "чуждите" празници и защо те да не са общи? Нима бихме реагирали така остро ако някое американско семейство се накичи с мартеници, направи баница или закичи вратата си с върбова клонка? Хелоуин не е повод за словесни битки, а избор. Не празнуваш - ок, прекарай поредната скучна и обикновена вечер, без тя да е пред компютъра, сипейки обиди пред поредния статус по повода. Хелоуин е и повод за креативност, оригиналност и развихряне на въображението. Обичаш българските традиции? Ами тогава облечи носия. Накичи се с цветя и златни пари, сложи пендари и цървули и ще бъдеш най-красивата българка на празника. Навлечи звънци и сложи маска и ще бъдеш кукер. Бъди щастлив и се забавлявай поне за една нощ! Защото нека ти кажа нещо, драги ми "чорбаджи Марко", докато ти овикваш децата си на всяка Коледа и не боядисваш яйца с тях на всеки Великден другите са щастливи. Защото именно на Хелоуин, този измислен празник, моята канадска леля (която е българка) приготвя най-прекрасната маса с празнични бисквити и пунш, украсява къщата с най-красивата зловеща украса и издълбава най-оригиналните тиквени фенери, пред които сяда със семейството си, облечена като булката на Франкенщайн и прекарва една щастлива и забавна нощ. Да, същата тази леля, която спазва всяка една българска традиция - от бъдника в камината до първото червено яйце на Великден. И знаеш ли какво? Тази жена и семейството й са по-щастлива от теб, от мен и от всеки, когото познавам. Така че защо просто не погледнем различно на нещата поне веднъж...?

На празнуващите, честит Хелоуин! А за останалите, една песен...

Master of procrastination on how to be productive

October 30, 2013



...Или с други думи не правете всичко онова, което аз правя.
Не знам дали съм само аз(най-вероятно) или и при другите се случва така, но усещам как повечето дни от живота ми (може би заради университета напоследък... всъщност най-вече) са прекарани в мисли как не искам да правя нищо. Не просто нищо, а н-и-щ-о, което включва: не ми се ходи на училище, не ми се ходи в университета, не ми се завършва бакалавър, никога няма да запиша магистратура, не ми се ходи на работа, не ми се мърда от вкъщи, не ми се прави нищо, освен да стоя пред лаптопа си и отвреме на време да готвя (да... само това правя с желание всеки ден). Тогава изпадам в една огромна черна дупка, породена от собственото ми съзнание и старателно издълбана от думите на родителите ми, че съм неамбициозна, твърде мързелива и неперспективна и следователно няма да стане нищо от мен, защото не правя и не искам да правя нищо с живота си. Да... Тежко е. Честно казано това е типична човешка черта и съм сигурна, че не съществува само при мен. Заложено е в расата ни да предпочетем да се излежаваме с книга и чай по цял ден, вместо да искаме да пуснем пералня или да отидем на работа (разбира се, ако работата ни не ни удовлетворява и не я обичаме... но кого заблуждавам). Тази черта у мен обаче е умножена по 10000. Аз съм царицата на мотаенето, признавам. Всъщност, не винаги е така. Факт е, че когато нещо ме дразни, защото е неподредено, мръсно или несвършено аз се заемам с него с пълни сили и може и цял ден да го правя, но ще го направя перфектно. Факт е, че съм чистила и подреждала и чуждите къщи на драго сърце просто, защото искам и те да са красиви и спретнати и не мога да ги търпя мръсни или разхвърляни. Факт е, че когато става въпрос за готвене аз съм човека и мога да го правя с часове, а ако не се получи да се тюхкам и да искам да го правя отново и отново докато не се получи, независимо колко време ще ми отнеме това. Факт е, че помагах за ремонти цяло лято и не се чувствах непродуктивна, защото дори не ми оставаше време да мисля за това. Факт е, че обичам да помагам и често искам да съм до някого в кухнята, вместо да стоя на дивана. Факт е, че обичам всичко да ми е идеално подредено и на мястото си, по прането да няма и гънка и вкъщи да е красиво декорирано и спретнато, защото съм перфекционистка когато се захвана с нещо, но... Явно някой трябва да ми вземе лаптопа, за да може всички тези факти отново да станат реалност. Също и телевизора, листите за писане и творене, телефона, фотоапарата и книгата... И може би пак мързелът ще ме надвие и просто ще изляза на разходка, зарязвайки всичко. А знам, че небива да е така, осъзнавам го и това е най-лошото. Никога не съм си мислила или представяла как ще започна работа. Всъщност почти всяко лято с лека ръка казвах "Няма проблем, аз ще започна работа като..." и до думите свършваше всичко. Може би защото нямам куража, може би заради дозата страх и притеснение, заради факта, че това съм аз и сигурно няма да се справя, че няма да са доволни от мен или ще се успивам всяка сутрин и скоро ще свърша уволнена. И така ще сменям работа след работа докато... Живота ми стане еднообразен и средностатистически и го намразя. А точно това е, което не искам да правя. Моята същност копнее за приключения, пътувания и различен живот от този на хората, които познавам. Душата ми копнее за вечния живот на диво дете, тийнейджърка рокерка и готина майка с индиански дух, която ходи по концерти и фестивали, а не средностатистическа майка и домакиня, която мрази работата и колегите си. Но винаги в мен съществува този страх, че ще направя същите грешки и ще свърша точно така. Ала понякога ми се струва, че нямам и сили да се боря за този толкова трудно постижим чуден приключенски живот като стоя пред компютъра по цял ден... Мързелът е много лошо нещо, деца. За съжаление мен почти всяка година ми се пада от баницата. И нямам сили и воля да го променя, колкото и да си казвам "От днес ще опитам това и това, ще променя онова и онова", след време пак всичко остава същото. Може би ми трябва терапия, не знам. Мързелът е вроденото влечение към занимания включващи максимални удоволствия с минимални или никакви усилия. Но води след себе си и ужасното желание да постигаш всичко без да правиш нищо... Което не става (е, освен ако нямаш богати родители, които да те глезят). И така в края на деня всичко това те изяжда отвътре, заедно с факта, че прането е неизгладено, пода е на мръсни стъпки, няма нищо за ядене и си пропуснал всички лекции днес, защото си се успал (но това ти хареса на сутринта)... С годините на съществуване и творчески лежерности, реших, че ако не друго като магистър по мързелски науки мога да помогна поне на другите (защото явно не мога да помогна на себе си, oh well) с малко съвети как да не бъдат като мен. И така, ето малък Guide:

1. Не бъдете мен.
2. Навийте си минимум 2-3 телефона или часовника (с колкото разполагате) поне 1 час или 1 час и половина преди уреченото събитие и ги поставете далеч от вас, скрийте ги в някой шкаф или дори ги оставете в съседната стая ако са достатъчно силни. Не слагайте часовника или телефона на скрина близо до вас, защото на мига, в който звънне ще го изключите и ще се наспите блажено с още час-два. Настройте алармите да звънят на интервал от 5 или 10 минути и им сложете най-дразнещата и гнусна мелодия, която познавате, така ако не друго ще станете само, за да изключите повтарящата се през 5 мин. какафония.
3. Веднага след като станете от леглото измийте очите и лицето си си със студена, дори ледена вода. Това би трябвало да ви помогне да се разсъните.
4. Щом отворите очи станете веднага от леглото! Не се излежавайте и не си позволявайте "Само още 10 минутки..." - това само ще ви приспи допълнително.
5. Заемете се с нещо, което ще ви държи будни - направете закуска. Тя е най-важното ядене за деня и е абсолютно задължително да хапваме всяка сутрин. Знаете ли че ако ядем закуска автоматично губим по 100 калории от всяко по-нататъшно хранене? Да, ще бъдете по-слаби и здрави само ако закусвате!
6. Бонус съвет към жените : Обуйте ниски и удобни обувки. Нека не се заблуждаваме, знаем, че всяка от нас иска да изглежда секси и привлекателна и новите Lolitas изглеждат като перфектните обувки за целта, но не. Оставете ги за събота вечер. И стига с оправданията "Само ще отида до работа с тях и там ще се преобуя", пътя до работата ви е достатъчен да напрегне и измори краката ви за цял ден. Излезте с ниски и удобни обувки, с които ще може да тичате и да бъдете динамични по цял ден, вместо с пришки, болки и изкълчени/счупени кости.
7. Легнете рано. Струва ви се тъпо и не ви се спи, знам, знам. Аз съм нощна птица и никога не си лягам по-рано от 0, 1 или 2 часа. Повярвайте ми, на сутринта горчиво съжалявам, дори да стана в 10 или 11 по обяд. Легнете в прилично време, имате нужда от най-малко 8-9 часа сън.
8. Отървете се от нещата, които ви отвличат вниманието. Така де, когато нещо не ви се прави ще намерите как да си отвлечете вниманието дори да сте в напълно празна стая, но стига сме правили напук на живота си. Изключете лаптопа на мига, да, на мига (виждам ви, да...). Изключете и телевизора от контакта. Оставете книгата или тефтера и тетрадките за творчество, както и всички списания и вестници около вас. Заемете се за работа/учене, защото само си вредите. Оставите ли днешната работа/учене за утре само става по-зле, защото до края на седмицата ще сте затрупани с двойно и тройно повече неща.
9. Един съвет назаем от прекрасната Джейн от clothesencounters, с която ви "запознах" по-рано : намерете си място за учене/проекти и задачи по работа и прочее извън вкъщи. В дома ви вероятно има твърде много неща, които да ви разсейват и да ви правят непродуктивни, защото по цял ден висите във Facebook, Twitter, Tumblr и т.н. Намерете някоя уединена библиотека, кафене, книжарница, тихо място, на което ще можете да останете само с мислите и материалите си за подготовка.
10. Обградете се от хора, които го правят. Искате да свършите работния си проект? Обградете се с продуктивни колеги и дори ги попитайте за съвети как се справят. Искате да научите 20-те теми за изпита? Отидете в библиотеката на университета и се обградете с четящи и учещи студенти от другите курсове. (пазете се от компютрите в библиотеката!) Искате плосък корем? Намерете си пилатес DVD или наблюдавайте инструкторката във фитнеса. Искате да изчистите дома си? Пуснете си I've got to break free на Queen и следете Фреди.
11. Питайте за помощ. Колега, съученик, приятел, любим, някой от университета, преподавател или професор... Просто попитайте, не е страшно. Сигурна съм, че има и консултации в университета ви, които професорите ще се радват да посетите.
12. Още един съвет от Джен, който и аз отдавна правя - правете си списъци. За всичко. По-лесно и подредено е. Не само за университета, а за всичко. Какво имате да напазарувате, какво и къде имате да изчистите, какво може да сготвите през седмицата, какви задачи имате възложени за университета и как ще ги разпределите. Всичко в списъци и идеи, закачено за хладилника ви с магнитчета. Лесно е.
13. Трябва да се набива на очи. И да ви напомня. Имате да изпиете витамините си днес? Сложете ги на рафта със солта. Имате да довършите работния проект или този от университета? Поставете учебниците, тетрадките и документите на бюрото до вас. Имате да измиете тенджерата от снощи? Не я слагайте в мивката, а направо в средата на масата - със сигурност ще ви издразни и ще я изтъркате веднага.
14. Свършете го по-рано. Имате да направите превод на произведение от 10 страници за другата седмица? Направете го още тази през свободното време малко по малко. Ще останете приятно изненадани, когато всички се бъхтят другата седмица, а вие сте напълно готов с всичко.
15. Вдъхновяващи хора. Може и неща, но най-вече хора. Да не мислите, че Джон Атанасов е направил всичко това, като е стоял пред компютъра? Не, не и не. Човекът е трябвало първо да го изобрети, за да стои пред него. И се е трудил здравата. Четете повече за него и хората като него, които ви вдъхновяват. Черпете вдъхновение и следвайте стъпките им.
16. Обичате да четете, но имате да учите/пишете/работите? Опитайте се да замените художествената литература у вас с учебници или книги свързани с работата ви. Оставете другите за уикенда и ваканциите/отпуските.
17. Музика или тишина. За някой дейности трябва подходяща песен, която да ви направи много по-пъргави, енергични и вършещи задълженията си с удоволствие, а други занимания просто изискват пълна тишина. Ако се заемате с чистене или фитнес упражнения най-добре усилете музиката. Това не значи непременно, че при учене или работа трябва да потъвате в тишина, някои запомнят по-добре с музика и при всеки човек е индивидуално. Открийте това, което пасва на вас и ви помага да се справите по-добре и да сте по-енергични или мотивирани. Учени са доказали, че класическата музика кара мозъка да работи по-добре и да запомня по-лесно, така че пробвайте с Моцарт или Бетовен.
18. Не се пренатоварвайте, иначе никаква няма да я свършите и ще сте като парцал. Не това е начина! Отдайте се на заслужена почивка. Нали за това са уикендите. Трудили сте се цяла седмица... Събота и неделя са вашата награда. Излезте от вкъщи, навън има чудесен въздух и места за разходки/забавление.

Надявам се да съм ви била полезна с Guide-а си как да не бъдете непродуктивни и неамбициозни като мен. Явно поне едно нещо съм НАПРАВИЛА днес и то като хората...

ПС - Прилагам две много полезни видеа по темата от youtube любимците си - Джен и Дан :)



Inspiration: The perfect backyard dinner

October 23, 2013

Още когато създавах свой блог, because im addicted беше един от първите лейфстайл блогове, които последвах и посветих в начинанието да ме вдъхновява и развлича. Притежателката му - Гери Хърш се справя повече от чудесно със своите интригуващи постове за музика, фестивали, мода, направи си сам проекти, грим, храна, фотография и изкуство. Днес обаче видях най-новия пост, по случай градинското парти за рождения й ден и бях по-вдъхновена от всякога. С вълнение показах на приятеля ми как изглежда мечтаното парти - стилна вечеря в задния двор, с прекрасно украсени маси, свещи, озаряващи нощта и невероятно подбрани специалитети и напитки. И разбира се, изпълнено със смеха и вълнението на любимите хора. С две думи бях толкова трогната и вдъхновена от тези перфектни снимки, че просто нямаше как да не ги споделя (и какво казва Гери, послучай рождения си ден)...


"Добре дошли в because im addicted - живота на 20 и няколко годишна, живееща диво в Лос Анджелис. Мода, музика, храна, изкуство и неща, които харесвам." - Това е описанието на блога ми от 2005 година насам и както можете да си представите, започнах да ставам малко нервна за частта "20 и няколко годишна"  докато се доближавах към 30-те.
Докато сабирах кураж да целуна 20-те си години за сбогом, прекарах много време в мисли какво съм станала, къде съм била и коя искам да бъда. Докато размишлявах през един мразовит мартенски ден, сълзи започнаха да се търкалят по бузите ми и осъзнах, че съм в състояние, в което не съм била никога преди: пълно задоволство.
Вече не мислех за миналото със съжаление, настоящето с негодувание или бъдещето с нещо различно от вълнение. Бях, за първи път в живота си, тази, която исках да бъда, точно там, където исках да бъда и се насочвах в посока, в която исках да отида. Това доста буквално беше най-хубавото чувство, което някога бях изпитвала.
Осенена от това прозрение се вдъхнових да приема с отворени обятия навършването на 30 и исках да посрещна "следващата стъпка" с истинско празненство - първото парти за рожден ден, което съм правила от тийнейджърските си години насам.
Поканих най-близките си роднини и приятели, 30, за да бъдем точни, за вечерно парти в задния двор, което беше толкова като едно голямо "Благодаря" за всички тях, за дето ме бяха подкрепяли през годините, колкото беше и празник за самата мен.
В усилията си да направя партито оригинално, но спокойно, сложих една дълга маса, покрита с бяла ленена покривка, съчетана с винтидж чинии и чаши, тонове свещи и и един дълъг венец от маслинови клонки, бели рози и орхидеи. Нанизах светлинки над нея, принтирах малки менюта и не обособих конкретни места.
... Всичко започна с коктейлен час и бе последвано от вечеря в четири курса, декорирана и сготвена от един от най-добрите готвачи/аниматори/жени в цял Лос Анджелис : Ани Кампбел. Нощта беше невероятна, една от най-запомнящите се в живота ми, а черешката на тортата беше когато приятелят ми предложи ново описание за блога по време на тоста си, "30 и няколко годишна, споделяща подробности от един добре живян живот."

Така че, чао чао 20 и наздраве за следващата стъпка!" - Гери Хърш

Снимки : Matt Waugh
Източник : becauseimaddicted.net

I've got a war in my mind.

October 19, 2013



На повечето хора им е интересно да четат за живота на другите. Ами четете за моя, интересно е.
Пълен провал. Скарах се с човека, на когото поверих всички останали парченца от сърцето си и прибрах при себе си малкото останало от неговото, което неотдавна разбих. Разкрих болезнените тайни от миналото. Той е красив когато плаче и миглите му са мокри. Но не искам да ме наранява повече. Простих. Още обичам.
Карам се с хората, които са ме отгледали. Иска ми се да съм по-добра за тях, винаги. Но никога не се получава. Винаги съм най-лошата. Разменихме поредните болезнени и грозни думи. Бях нагрубена. Не се разбираме. Поискаха да не се връщам повече. Не знам дали ще простя.
Научих, че думите болят повече от всичко на света. Странно. Казваме, че думите са незначителни, в сравнение с действията. Че те са по-важни. А всъщност искаме да чуваме само хубави думи, независимо дали са подкрепени с действия или не... Лошите думи болят повече от действията.
Нямам приятели. И мама го повтори потрети. Не че тя има. Но аз нямам никого.
Разговорите са болезнени. Стоя отстрани и слушам как няма да бъда чута. Не съм нужна никъде. Старите приятели ме забравиха, защото търсят изгода, която явно вече не мога да им предложа. Няма на кого да раздавам шоколадови сладкиши. Всички са твърде лицемерни.
Университета е провал. Най-лошото е, че сама направих най-голямата грешка. Молих цяла година да дойда тук, само за да се махна от проблемите и си навлякох двойно по-големи. Не ми се учи, уморих се. Цял живот се молих да пропусна физическото, математиката... Да не ме унижават пак и да не търпя подигравки. Сега дойдох на грешното място, където всичко е същото. Дори не исках да уча това. Опитах се да рисувам балони. Но всички те ги отрязаха с големите си метални ножици.
Града е ужасен. Аз не съм родена за голям, мръсен и шумен град. Аз обичах да пиша щастлива поезия на чаша кафе в любимата библиотека и да се разхождам по малките празни улички на уединението. Сега ме е страх, че няма да оцелея там. И пиша само за мъртви поети.
Исках само да си купя саксия със зелен босилек и да готвя красиви ястия до края на дните си. Да отида в кулинарна академия, където всеки помага на другия в общото начинание и никой не се присмива за порязания пръст или пресоленото ястие. Исках да снимам. Да пиша. Да пътувам.
Библиотекарката ми липсва, а не мога да я видя, защото когато е на работа аз съм във влака.
Липсва ми миналото... Донякъде. До достатъчно "някъде".
Всички знаят какво точно трябва да направя с живота си... Само аз не знам. 

Помощ. Има ли някой? Помощ...

Liebster Award | TAG

October 14, 2013

Докато си приготвям поредната студентска гозба в понеделник вечер и си мечтая за шоколадов сладкиш (който почвам след малко), отделих малко време на калпавия интернет за нов блог пост! И тъй като съм възпрепятствана от Wi-Fi обстоятелствата, новия пост ще бъде посветен на TAG-а Liebster Award, за който бях номинирана от Мани и Ивето с няколко оригинални въпроса... Аз едва ли ще мога да изброя цели 11 блога, които да номинирам, но със сигурност искам да разбера отговорите на DBphotologs, Jawesome и Mistery writer. Останалите - чувствайте се тагнати, въпросите ми са най-долу :)

Top 10 favorite vloggers | zefrank1

October 10, 2013

Тази сутрин, осъмвайки болна и уморена в квартирата си, реших ако не друго да направя един пост, посветен на класацията "Топ 10 любими влогъри", която неотдавна започнах с clothesencounters и danisnotonfire. Този път става дума за zefrank1 - не точно влогър, а по-скоро EVP (Electronic voice phenomenon) или на български Електронно гласово явление на клипове за buzzfeed.com. Youtube канала му е мястото, където той качва странните комедийни клипове, които обича да прави. Освен с клипове като "Sad cat diary", специфичния глас на Франк доби голяма популярност най-вече със странните си и забавно иронични видеоклипове с факти за различни животни. Така го открих и аз, неотдавна моя приятелка ми изпрати клипа "True Facts about the Angler fish", който с две думи ме накара да се напикая от смях :D И така Subscribe историята с канала zefrank1 започна... :




















The Humans of New York Project

October 9, 2013

Честита нова седмица! 
За да "отпразнувам" завръщането в новия шумен и мръсен град (с който вече взех да свиквам), реших да Ви изненадам с нещо по-интересно от последните си покупки в DM и да спретна един по-различен пост, докато чаках поредната си лекция в университета... И така (не)случайно ми се прищя да пленя вниманието Ви и да го насоча към една много интересна и креативна идея, а именно - Humans of New York. Разбрах за HONY преди може би година от Tumblr (до колкото помня), когато прочетох покъртителната история на човек, който сам се е прострелял в лицето и е останал белязан завинаги. Снимките и историите обаче не бяха само изпълнени с мъка и тъжни емоции и след като научих повече за тях останах вдъхновена от тези толкова различни съдби, събрани на едно място. От тогава насам съм влюбена в този проект, чиято Facebook страница наскоро харесах, за да получавам всички най-нови снимки от него. Става въпрос именно за "Голямата ябълка" на Америка, която великият Франк Синатра възпя през 1979 година и главното действащо лице - Брандън Стантън, както той самия се представя пред обществото. Ню Йорк определено не е моя град (предвид колко си падам по шумотевица и забързан начин на живот... може би само за ваканция), но това изобщо не попречи на Брандън, фотограф по професия, да ме грабне с идеите и креативността си. Стантън започва да работи по Humans of New York* през лятото на 2010 год. "HONY* е резултат на идеята, че трябваше да направя фотографско преброяване на Ню Йорк сити (на населението). Мислех, че ще е много готино да се създаде изчерпателен каталог на жителите на града, така че тръгнах да снимам 10,000 нюйоркчани и поставях снимките им на карта. Няколко месеца работих с  тази цел на ум. Но някъде по средата, HONY започна да придобива съвсем различен характер. Започнах да събирам цитати и кратки истории от хората, които срещах и да включвам тези откъси заедно със снимките. Взети заедно, тези портрети и надписи се превърнаха в темата на един цветен блог. С близо два милиона последователи в социалните медии, сега HONY осигурява публика от цял свят с ежедневни проблясъци от живота на непознати в Ню Йорк сити.

"Току що излязох от затвора. Бях там 37 години."
"Какво направи?"
"Нещо, което не трябваше да правя."
"И какво беше то?"
"Някой ме бутна. Затова го убих."

"Аз съм известен магьосник"
"Кой е най-добрия ти трик?"
"Да превърна 5 доларова банкнота в 100 доларова."


Попитах баща й защо носи кошница за бонбони. Той отвърна: "Тя е оптимист."

"Искаш ли да чуеш страхотна история за Ринго Стар?"
"Абсолютно."
"Веднъж влизах в Staples Center, погледнах до себе си и видях Ринго Стар да върви точно до мен. Работех по проект със сина му, затова за да започна разговор казах: "Наистина се радвам, че опознах сина ти." Казах го много небрежно, но той стана много замислен и отвърна: "Може би е врене и аз да го опозная.""

Този малчуган се возеше в претъпкан вагон за Стейтън Айлънд когато извика: "Хей, хора! Аз съм на 3 години! А мама е на 70!" Някой от другата страна на вагона извика в отговор: "Може ли да ми кажеш какъв лосион използва майка ти?"



"Ще ти дам съвет, но не може да ме снимаш." "Ок." "Сприятели се с мечката, но дръж здраво оръжието си."


"Кое е любимото ти нещо в сестра ти?""Тя ми е приятел."

"В момента уча за докторантура по неврохирургия, но през свободното си време обичам да участвам в бурлески"

След като приключиха с целуването, тя взе синьото си наметало и го наметна върху една жена, която спеше на близката пейка. Беше толкова невероятно поетичен момент, че всъщност ги проследих, за да повярвам на очите си. "Извинете. Това синьо одеяло ваше ли беше?""Да.""И просто и го дадохте?"..."Да, защо?""О, нищо."

"Ходим в една и съща църква."

"Той е всичко, което едно момиче може да иска. Ако аз искам да гледам филм, а той не иска отиваме и го гледаме."

"Предложих на годеницата си преди дори да сме се срещали на живо.""Как стана това?""Ами, тя живее в Австралия. Запознахме се в Instagram. После в следващите 3 месеца говорехме по телефона всяка вечер. След това й предложих по Skype.""Значи още не си я срещала на живо?""О да, всъщност тя е в Ню Йорк в последните три месеца, върна се в Австралия само, за да си събере нещата. Дори имаме собствен апартамент. И куче."

"Всеки път щом правех шоу в парка, Дорис идваше и гледаше за малко. Един ден тя дойде при мен и без да ми беше проговаряла изобщо, ми подаде изрезки от статия за мен, която намерила в The Villager.Помислих си, че това е най-милото нещо. Затова се снимах с нея, принтирах снимката и й я подарих на следващия ден. После на следващия ден тя ми донесе нов куп статии за кукловоди. В този момент наистина я бях заобичал. Така че си помислих "Дорис продължава да ме изпреварва. Затова трябва да направя нещо наистина, наистина хубаво за нея."

Една снимка казва милион думи. Разказва милион истории и пази милион спомени. Humans of New York те пленява с чара на човешкото у хората. Всяка една уникална, а всъщност толкова проста история, разказана по един магичен начин, успява да ни накара да разберем, че не сме единствените. Като хора всички споделяме едни и същи болка, радост, сълзи, приятелства, целувки, любов, вражди, щастие, тъга, мечти, чудеса, приключения, настроения, борби, възходи и падения, но често в опита си да покажем колко сме различни, забравяме какво всъщност ни свързва... И HONY е тук именно, за да ни докаже това, разчувствайки ни и карайки ни да вярваме в чудеса по най-въздействащия възможен начин.

Вижте повече на http://www.humansofnewyork.com/

Home, home, home!

October 5, 2013

Върнах се!
Прибрах се! Думи нямам колко съм щастлива... Вкъщи е най-хубавото място на света! Вкъщи е топло, има много храна, домашна кухня, кексчета и пудинг, слънце, птици, уют, радост, близки, учтиви хора, усмивки, планини, гори, есенни листа и много бързо WIFI! Ох, чувствам се преизпълнена с радост като Доналт Тръмп, в мига преди да удари първия си милион... Не бях се радвала така на интернет (не бях отваряла youtube клип и теглила каквото и да било вече две седмици... да не говорим за скоростта на трафика ми, която едва отваряше една уеб страница за цял ден. трагедия, знам). Прибрах се снощи с четири огромни сака багаж, след двучасово студено пътуване в тъма и влак без осветление, капнала от умора и най-сетне стъпих на родно платче пред вратата! От тогава насам (освен, че се стоплих и ядох МЕСО!!, което си е събитие) се разходих из празните, уединени и тихи улички на града, напекох се на слънце, наядох се до уши с пудинг и вкусна домашна храна в най-хубавата кухня в града, направих си нова прическа и достойно изпуснах рали "Стари столици", за което хич не съжалявам, защото съм си вкъщи и никога "вкъщи" не е било толкова "у дома", колкото сега... За две седмици станах нов човек, признавам. Исках да избягам от тук толкова години, а сега копнея да се върна... Града не е същия. Всичко е ново, неопознато, красиво, уютно, топло, зелено, есенно, слънчево, усмихнато, уединено, тихо, спокойно, приятно... Усмихнатите служители в банката, майките с малки деца по улицата, влюбените ръце, които се държат силно, старите приятели, които се срещат след много години, младите момичета, които радостни се прегръщат, близките, които те целуват по бузите, тихите самотни улички, които не водят до никъде и като че ли са създадени само за себеопознаване... Сякаш не е същото. Нищо не може да те ядоса. И не искам да се връщам и да заминавам от тук... Но уви. Шумния мръсен нов град ме зове, още в понеделник... Ужасния университет, неприятните хора в него, мръсните улици, шума, студения вятър, претъпканите светофари, автобусите, които блъскат врати в лицето ти, проблемите с водата и спрелия ток, не питат, а идват. Само мисълта, че другия уикенд ще се върна ме крепи. Както и новата ми прическа, новата handmade дънкова чанта, която си купих и онзи шоколадов пудинг със сметана на обяд... За сега това, скоро по същество.

Липсвахте ми :)

PS - Ако се чудите в момента живота ми може да бъде описан точно с тази песен; дума по дума