Yves Rocher Noix De Coco | Review

December 26, 2013

С наближаването на коледните празници не успях да се сдържа да направя и така отдавна мечтаните подаръци за себе си... Guilty pleasures, знаете как е. Затова просто не устоях и при последното си връщане в родния град се запътих с beauty мисия към симпатичната малка дрогерийка за био козметика с портмоне в ръка, насочвайки се веднага към стелажа с продукти на френската марка Ив Роше. След неустоимите препоръки за душ геловете им от няколко блогърки вече със сигурност знаех какво искам, въпреки чисто новия благоуханен сапун в банята си и късметлията с етикет "От мен за мен" стана Noix De Coco de Malaisie/Malaysian Coconut или с други думи перфектния душ гел с Малайзийски кокос.


Много исках да се сдобия със съкровище с бляскави частици от най-новата им Коледна лимитирана серия с аромати на ванилия, портокал, малини, какао и т.н., но сред малката наличност на продукти в магазина намерих само продукти с аромат на захаросана ябълка и част от някаква непозната за мен Коледна серия с натрапчив портокал и коледно дърво (?), които не допаднаха на носа ми достатъчно, за да се влюбя в тях от пръв... мирис. И така, след двучасово висене в магазина и въртене/отваряне/отпечатване на капачки, най-после носа ми достигна до перфектния аромат - този на кокос. Направи ми впечатление, че душ гелът е в доста изгодно количество за цената си (400 ml) и има непрозрачна и по-гъста консистенция от останалите, каквато имаха само още няколко душ гела, от които единия миришеше приятно на ванилия, но просто не можа да се мери с любовта ми към кокосовия аромат. Към същата серия имаше и мляко за тяло с кокос (около 9,70 лв), но реших да пощадя портмонето си и да си го взема на по-късен етап... И така, разплатих се с продавачката, след мирисане по целия път приятелят ми беше доволен, аз бях доволна и веднага се отправих към вкъщи, за да го пробвам. Щом влязох в банята, магията започна... Малкото помещение се изпълни с райски аромат на Малайзийски кокос още щом отвинтих капачката, а кожата ми се наслади на една прекрасна ароматна баня с хубавата му пяна. Още по-озадачена останах щом излязох от там и по кожата ми още се усещаше аромата, сякаш все още не го бях отмила. "Ще се отмирише до 10 минути като всички останали..." казах си, но останах изненадана от резултата. Ароматът на душ гела се усещаше буквално цяла вечер и не мръдна от там до другия ден (когато приятеля ми твърдеше, че все още мирише на кокос, но аз така и не усетих)! Бях удивена, наистина, само защото никога не бях използвала продукт за баня с толкова приятен и устойчив мирис, а и цяла вечер се сдържах да не се самоизям... Това са най-добре похарчените ми пари от месеци насам и съм много доволна от продукта, нямам търпение да имам възможността да си купя още продукти на Yves Rocher :) 
*Продуктът не ми е предоставен от марката, закупих го изцяло със свои средства и това е мое лично и искрено мнение.

Опаковка: Душ гелът съдържа Малайзийски кокос, алое вера гел, ботанически глицерин и измиваща база от ботанически произход. Няма животински съставки, pH неутрален е, а формулата му е изцяло биоразградима. Не е тестван върху животни! Не съдържа парабени.

Количество: 400мл

Цена: 7.90 лв

Гуакамоле | Guacamole

December 25, 2013

Защо тази година да не добавим няколко чуждестранни и невероятно вкусни ястия към традиционната ни празнична трапеза? Аз гласувам "за" и ви предлагам една супер бърза, лесна и много вкусна рецепта за мексиканското Гуакамоле, което става както за салата или разядка, така и за чудесно мезе с алкохол (особено ако е текила, хаха)! Лично аз си облизах пръстите и не можах да се наситя на това прекрасно солено-кисело предястие... :)

Merry Christmas

Весела Коледа, скъпи снежинки!  

През тази година изживях безброй приключения и преживях какви ли не неща, които ако не друго ме научиха кое е най-истинското и важното в живота ни, затова ви пожелавам:

Крепко здраве и топъл домашен уют за вас и любимите същества
Щастие, красиви спомени и емоции, изживяни с любими хора
Няколко верни приятели, защото само няколко са достатъчно
Срещи с интелигентни, душевни и вдъхновяващи хора
Безброй бръчки от смях и усмивки, които никой крем не може да заличи
Един човек, който да пази сърцето ви в себе си и да ви кара да сте постоянно влюбени
Палав детски дух във вас, който никога да не си отива
Вяра в себе си и повече слушане на собствения си вътрешен глас
Вяра в мечтите и бъдещето
Година, изпълнена с вкусна храна и невероятна музика
Пътешествия и себеопознавания
и много много промени и луди приключения, защото те движат света на всеки от нас!

...Благодаря Ви, че ме посещавате и четете тук, в моето малко интернет кътче :)

The "Follow me to" project

December 24, 2013

В навечерието на Бъдни сутрин просто нямаше как да не споделя с вас този невероятно вдъхновяващ фотографски проект, който ако трябва да бъда честна открих съвсем случайно чрез Поли от PolinaSofia, а по-късно същата вечер, когато го видях и в друг (чуждестранен) блог из фийда ми, просто нямаше как да не се реша и аз да разкажа за него. Става дума за руския фотограф Мурад Осман и Instagram проекта му, наречен "Follow me to" (Последвай ме към), в който той документира околосветското си пътешествие заедно с приятелката си Наталия Захарова. Интересната и оригинална част в серията от снимки е, че са обединени от една и съща визуална идея - във всеки един кадър приятелката на Осман го води за ръка през най-пъстроцветните и вдъхновяващи пейзажи по света. Вероятно идеята се е родила съвсем случайно, но не можем да отречем, че се е превърнала в креативна приказка...

Последвай ме към... Училището "Дърво"
Последвай ме към... Франкенщайн
Последвай ме към... Оризовите полета в Бали

Коледни бисквити | Gingerbread cookies

December 19, 2013

По време на приготвяне - снимка от хаоса в кухнята

Коледа наближава и аз ще бъда поредната досадна блогърка, засипваща ви с рецепти за коледни курабийки! По-скоро маслени коледни меденко-курабийки. Хубавото на коледните сладки е, че : 1. Може да ги оставите под елхата за Дядо Коледа, който в замяна да ви подари онова толкова хубаво палто, което сте си харесали... 2. Може да ги споделите с любимия човек  3. Стават много и от малко тесто и са дълготрайни, а с малко кулинарни трикове остават меки и годни за консумиране чак до Нова година, че и след това! 4. ... Което пък ги прави идеалния подарък за семейство и приятели, защото who doesn't loves cookies?! И така сега към рецептата за тези благоуханно вкусни меденкови бисквити. (не ме съдете строго, че не са идеални както исках, това се дължи не толкова на факта, че за първи път пека коледни бисквити, колкото на факта, че в квартирата си нямам шприц и приспособления за декорация, нито миксер за разбиване или хубава фурна, което прави направата на бисквитите и роял айсинга малко по-сложна...)

Thursday the 12-th

December 13, 2013


Петък 13-ти най-вероятно ще е най-щастливия ден за мен от месеци, противно на очакванията... Ще е такъв, защото ще се прибера вкъщи. При топлото легло, гостоприемството и вкусните ястия на бабата на приятеля ми, радостните прегръдки и бледните Коледни светлини в добрия стар роден град... Така би се изразило момичето в мен, което винаги търси доброто в шамарите на живота. Защото не петък 13-ти беше най-ужасния ден от годината за мен, а четвъртък 12-ти. Денят, в който предадоха доверието ми, постъпиха ужасно низко и се подиграха с мен. Денят, в който ме "освободиха от работа"(това смешно словосъчетание напудрените работодатели използват вместо "уволнена си"). И понеже вие сте като мои приятели, реших да ви споделя... Как за един ден живота ми се преобърна. Постъпих на работа преди малко повече от месец, лъгана, че е била вложена огромна вяра и доверие в мен, защото съм го заслужила, че макар и да съм единствения кандидат без професионален опит в сладкарството съм избрана, защото съм направила ярко впечатление, че всички сладкарски "тайни" и трикове ще ми бъдат споделени, че ще бъда посрещната от един сплотен и усмихнат приветлив екип, че аз съм едва ли не един от многобройните явили се кандидати за позицията помощник-сладкар и съм късметлийка, че са ме наели, защото това е един невероятен шанс и има причина...

Паста (почти) Болонезе | Almost Bolognese

December 12, 2013


Уоу, 50 последователя! Благодаря Ви :) Вярвате или не, вие и това, че четете блога ми са едно от малкото неща, които ме правят щастлива напоследък... По повод това, че станахте цели 50, реших да Ви зарадвам с една проста и много много вкусна рецепта за петък вечер, а именно - паста (почти) "Болонезе", която аз направих с изцяло пресни и домашни продукти. Нарекох я така, защото това е е оригиналната рецепта за соса, но е не по-малко вкусна! Знаете ли, че в истинския италиански сос Болонезе се слага прясно мляко и чаша бяло вино?

Foodgawker - "Feed your eyes"

December 11, 2013

Foodgawker е приложение, което наскоро (съвсем случайно) открих чрез едни Social Media Buttons и останах повече от доволна. Как съм могла да бъда толкова сляпа? Това приложение е създадено за мен... И за всеки, който обича готвенето. Foodgawker е като най-красивият онлайн албум, който съм виждала. С други думи приложението представлява интернет рецептурник, в който невероятни рецепти от всякакъв вид и от цял свят са събрани и прилежно подредени в снимки, които пълнят окото (или устата със слюнка). А аз съм като дете в сладкарница! Често се улавям как просто гледам снимките удивена и добавям във фаворити наред, без дори да чета наименованието на ястията, просто защото са толкова красиви... Регистрацията е лесна, бърза и от нея ви делят само няколко бутона, а в замяна получавате чудната привилегия да разглеждате милионите кулинарни творения, събрани от блогъри и блогове по цял свят, да изчитате съставките и да запазвате рецептите в "любими", както и да добавяте бележки и тагове към тях. Всяка от рецептите може да бъде преведена на желан от вас език или споделена/харесана в социалните мрежи. Едно толкова просто, а толкова оригинално приложение, което спестява много време и ровене в блогосферата и предоставя истинска наслада за очите/небцето, приканящо ви да осъществите всяка нова готварска идея... При мен Foodgawker бързо стана фаворит, надявам се и вие като любители в кухнята да се регистрирате и да се потопите в света на изкуството на храната.

От ляво на дясно:
Тарта с червени боровинки, портокал и извара;
Хляб с шунка;
Песто с къдраво зеле;
Панирани цветове от тиква;
Руло "Червено кадифе";
Крем супа с артишок;
Бял горещ шоколад Орео;
Пластов пудинг с шоколад и малини;

Още на http://foodgawker.com

The V Mélange | TAG

December 8, 2013



Десет неща, които искам да кажа на десет човека точно сега (без да споменавам имена):

- Целият ми свят се крепи на раменете ти. Обичам те, благодаря ти! Само ти повярва в мен и само ти ме защити!
- Липсвате ми наистина много, госпожо. Годините с вас бяха страхотно приключение!
- Майната ви на всички тук. Един ден ще ви докажа, че съм повече от вас.
- Много искам да дойдете вкъщи за Коледа! Липсвате ми!
- Радвам се, че все още се грижиш за мен въпреки миналото.
- Ти си най-шантавата ми приятелка! Радвам се, че ме обичаш.
- Ще ми се наистина да ме смяташе за приятел както аз теб и да намираше време за мен винаги...
- Постъпи отвратително с нас. Дано незаинтересоваността и лицемерието ти се върнат.
- Винаги мога да разчитам на теб. Съжалявам, че съм толкова ужасна приятелка, особено по телефона... 
- Искам да се прибера и да си играем в снега цял ден, както преди.


Девет неща за мен:

- Обожавам да готвя! Мечтая си един ден да се превърне в професионално поприще.
- Наистина искам един ден да имам професионален фотоапарат и да работя с него. За мен фотографията е едно от най-красивите и значими изкуства на света, защото оставя спомени.

Вулканични къпкейкове | Vulcano cupcakes

December 5, 2013

В поредната зимна вечер без сняг стоя замечтана за Коледни утрини, майсторя украси и слушам бавни коледни песни под звука на пукащата камина (уви, не истинска)... Намислила съм много нови идеи за постове, за които покрай работа изобщо не ми остава време, но не искам да се оправдавам, затова реших да съчетая работата в кухнята с блога и се появи пост, разкриващ собствената ми рецепта за Вулканични шоколадови мъфини, която още навява за лятото...

On my own.

December 4, 2013

"Умира бавно този, който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си... Умира бавно този, който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати. Умира бавно този... Който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца. Умира бавно този, който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурността за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети. Не умирай бавно... Живей днес! Не забравяй да бъдеш щастлив!" 

- Пабло Неруда

Дано не сте ме забравили, мили мои читатели!

Отдавна се каня да напиша пост... И ето ме в любимото за мен време на нощта/деня (защото съм нощна птица). Започвам го с най-смисления, съдържателен и силен цитат, който прочетох напоследък. При мен се промениха хиляди неща. Чувам, че и вие сте пълни с щастливи промени :) Някои от вас завършиха, други ще пътуват, трети сбъдват мечтите си за нови придобивки... А ето ме и мен. Пораснах с една година. На 16-ти миналия месец отпразнувах поредния рожден ден. Силно казано празнувах, почти никой не се сети за мен, бях далеч от всички и всичко познато... От родния град, от семейството, от роднините и приятелите, които ми останаха, дори от подаръците, които получих чак след седмица... Далеч от сигурното. Може би точно това ме накара да порасна (но не напълно!). Утре става месец, откакто започнах работа за добро или за лошо. Не каква да е работа, а като нещо, което отдавна исках - помощник сладкар. И ето ме сега... месец по-късно стоя в кухнята на кафе-сладкарница My cafe by Ani Boland и творя (до колкото мога). Помагам и зад бара, защото мнението на клиентите е важно. Но най-обичам да се вихря сама в кухнята при чийзкейка с круши и амарето и кокосовата торта Рафаело. При ръчно декорираните торти и фигурките от захарно тесто, които рисувам с часове. Напуснах университета. Не ме разбирайте погрешно, но там не беше за мен. Направих грешката да помисля обратното, подтикната от порива и желанието за свобода и самостоятелност и някой други дребни подробности. Но си научих урока, аз не съм за там. Не съм човек на икономиката и науката, аз съм човек на изкуството, поезията и музиката...