Home, home, home!

October 5, 2013

Върнах се!
Прибрах се! Думи нямам колко съм щастлива... Вкъщи е най-хубавото място на света! Вкъщи е топло, има много храна, домашна кухня, кексчета и пудинг, слънце, птици, уют, радост, близки, учтиви хора, усмивки, планини, гори, есенни листа и много бързо WIFI! Ох, чувствам се преизпълнена с радост като Доналт Тръмп, в мига преди да удари първия си милион... Не бях се радвала така на интернет (не бях отваряла youtube клип и теглила каквото и да било вече две седмици... да не говорим за скоростта на трафика ми, която едва отваряше една уеб страница за цял ден. трагедия, знам). Прибрах се снощи с четири огромни сака багаж, след двучасово студено пътуване в тъма и влак без осветление, капнала от умора и най-сетне стъпих на родно платче пред вратата! От тогава насам (освен, че се стоплих и ядох МЕСО!!, което си е събитие) се разходих из празните, уединени и тихи улички на града, напекох се на слънце, наядох се до уши с пудинг и вкусна домашна храна в най-хубавата кухня в града, направих си нова прическа и достойно изпуснах рали "Стари столици", за което хич не съжалявам, защото съм си вкъщи и никога "вкъщи" не е било толкова "у дома", колкото сега... За две седмици станах нов човек, признавам. Исках да избягам от тук толкова години, а сега копнея да се върна... Града не е същия. Всичко е ново, неопознато, красиво, уютно, топло, зелено, есенно, слънчево, усмихнато, уединено, тихо, спокойно, приятно... Усмихнатите служители в банката, майките с малки деца по улицата, влюбените ръце, които се държат силно, старите приятели, които се срещат след много години, младите момичета, които радостни се прегръщат, близките, които те целуват по бузите, тихите самотни улички, които не водят до никъде и като че ли са създадени само за себеопознаване... Сякаш не е същото. Нищо не може да те ядоса. И не искам да се връщам и да заминавам от тук... Но уви. Шумния мръсен нов град ме зове, още в понеделник... Ужасния университет, неприятните хора в него, мръсните улици, шума, студения вятър, претъпканите светофари, автобусите, които блъскат врати в лицето ти, проблемите с водата и спрелия ток, не питат, а идват. Само мисълта, че другия уикенд ще се върна ме крепи. Както и новата ми прическа, новата handmade дънкова чанта, която си купих и онзи шоколадов пудинг със сметана на обяд... За сега това, скоро по същество.

Липсвахте ми :)

PS - Ако се чудите в момента живота ми може да бъде описан точно с тази песен; дума по дума