Thursday the 12-th

December 13, 2013

***
Здравейте, мили читатели и честит петък 13-ти.
 Петък 13-ти най-вероятно ще е най-щастливия ден за мен от месеци, противно на очакванията... Ще е такъв, защото ще се прибера вкъщи. При топлото легло, гостоприемството и вкусните ястия на бабата на приятеля ми, радостните прегръдки и бледните Коледни светлини в добрия стар роден град... Така би се изразило момичето в мен, което винаги търси доброто в шамарите на живота. Защото не петък 13-ти беше най-ужасния ден от годината за мен, а четвъртък 12-ти. Денят, в който предадоха доверието ми, постъпиха ужасно низко и се подиграха с мен. Денят, в който ме "освободиха от работа"(това смешно словосъчетание напудрените работодатели използват вместо "уволнена си"). И понеже вие сте като мои приятели, реших да ви споделя... Как за един ден живота ми се преобърна. Постъпих на работа преди малко повече от месец, лъгана, че е била вложена огромна вяра и доверие в мен, защото съм го заслужила, че макар и да съм единствения кандидат без професионален опит в сладкарството съм избрана, защото съм направила ярко впечатление, че всички сладкарски "тайни" и трикове ще ми бъдат споделени, че ще бъда посрещната от един сплотен и усмихнат приветлив екип, че аз съм едва ли не един от многобройните явили се кандидати за позицията помощник-сладкар и съм късметлийка, че са ме наели, защото това е един невероятен шанс и има причина.... Що за вяра в мен влага човек, който лицемерно ми се усмихва до вчера и ме хвали, че съм се справила чудесно с отварянето на заведението му за първи път, когато аз изпълнявам с точност и старание всяко едно нещо по план и се грижа да не направя нито една грешка - от последната витрина със сладкиши до Коледните лампички и измиването на оставените мръсни прибори в кухнята нарочно? Човек, който радостен черпи с торти за добре свършената работа и те кара да се мислиш за отговорен и примерен работник, а на другия ден ти забива нож в гърба?! Що за човек те уволнява без предизвестие, намек, забележка или каквото и да е, след като най-нагло те е използвал цял месец да се стараеш и да рисуваш на ръка с часове най-красивите Коледни торти, които после биват снимани и продавани за космически суми на хора, които дори не знаят кой ги е направил (аз не спечелих и няма да спечеля и стотинка от тези направени от мен декорации, но поне се надявах хората да разберат, че всичкото вложено в тях старание е мое, а те дори не знаеха)?! Човек, който използва и е много, много долен (явно). Човек, за който съм грешала много... Човек, за когото аз работих малко повече от месец, в който получих проблеми със здравето и похарчих луди пари за лекарства, за да се справя. В който миех тонове прибори в кухнята И НА БАРА повече от всеки друг, в който търках тоалетни, шкафове, плотове, фреш машини, мивки, подове, маси, заведението... През който месец ръцете ми изсъхнаха и се нацепиха до болка, набръчкани, изринати и почервенели от препарати и изглеждащи буквално като на старица до ден днешен. С нарязани от ножове пръсти, болки в гърба и кръста, неистова болка в краката от стоенето права по 8 часа на ден... Месец на липса на сън, пари похарчени за градски транспорт, липса на време. Месец, в който от толкова работа и различни смени всеки ден не можех да свърша нищо правилно - нито да сготвя, нито да се погрижа за себе си и външния си вид, нито за дома си, защото бях "твърде заета" да чистя и мия заведения посред нощ... В този един месец аз дадох всичкото старание, на което съм способна и мислех само как ще дам още повече от себе си в идните години, за да успея. Въпреки липсата на колегиалност, неприятната атмосфера в кухнята, целуването на задници, лигавенето и несериозното и непрофесионално отношение, което цареше нон-стоп аз стисках зъби и си представях как ще изкача това стъпало от огромната стълба, към чийто връх съм се насочила и един ден ще успея. Разбира се, както винаги, се намери кой да ме спъне по пътя ми и да ме бутне надолу... В "усмихнатия и приветлив" екип, който ме посрещна имаше само един свестен човек, а останалите дори не ми казаха имената си на първия ден и мислеха, че могат да ме командват и унижават от ниските си позиции. Скоро въпросния "екип" се разпадна, поради освобождаването и напускането на повечето от него и се заформи нов такъв, който беше отбран буквално "от кол и въже"... Но аз си мълчах за липсата на колегиалност и се опитвах да се разбирам и да говоря с всички на работното си място. Чрез този нов, заформен в последния момент екип аз разбрах, че "многобройните кандидати с професионален опит" за позицията ми са мит - там чак след като обявата за която и да е работа изтече се явяват един-двама човека и се наемат веднага на другия ден поради липса на други кандидати, като биват заблуждавани, че са "едни от многото". След едноседмична сладкарска школа, в която шефката ми обеща да ме посвети когато се завърне, не получих нито 5 приказки. Когато попитах "Имате ли нужда от помощ, с какво да помогна?" ми беше отговаряно с "Изобщо не ме питай, мразя да ме питат за помощ, виж си сама и свърши всичко!". Когато не питах дали някой иска помощта ми, ми се викаше "Защо не питаш нищо, какво стоиш там, идвай тука да миеш, виж всичко е изцапано". Когато питах как се прави дадено нещо ми се казваше "Престани да питаш, аз и без това говоря малко, а ти само питаш и просто ме уморяваш". Когато не питах, ми се крещеше "Защо никога не ме питаш, питай, аз за това съм тук, не ме мързи да отговарям!!". Когато стоях до някого от интерес или за да помогна ми се крещеше да престана и да не стоя на главата на дадения човек, защото досаждам или преча (странно как това отношение беше само към мен, защото който и друг да правеше същото не получаваше такива закани), когато поседнех отстрани ми се крещеше защо стоя, аджеба... Когато се опитвах, явно не беше достатъчно, защото ми се казваше "Не се стараеш достатъчно". Когато се стараех и правех декорации, рисувах фигурки с часове и украсявах торти ми се викаше "Престани да се стараеш, хората като си поръчат 10 торти ти така ли ще се стараеш на всяка, няма време, правиш и продаваш, няма какво да се стараеш да ги правиш..". Както се казва каквото и да направиш, народа НЯМА УГОДИЯ. Но това е много лошо, ако ти се случва точно в работата и ти просто не знаеш какво трябва да сториш, за да е "правилно". Това бяха хора, сред които аз бях най-младата, но които ме виждаха като най-малката и най-глупавата. Според мен възрастта никога не е определяща за духовността, качествата и интелигентността на един човек, но според тях явно не беше така. Аз бях най-глупавата там, явно защото държах на професионализма, сериозността и качествата, с които си вършим работата. А те държаха да си викат "мило"(включително и шефката, която използваше епитети като "мило" и "патенце" за всички там), да се кикотят, да подскачат, да пищят, да се прегръщат, да говорят за гаджетата си от 1 година като за съпрузи, да се щипят по бузките, да си говорят за вибратори (с извинение) и да се целуват взаимно отзад... Е, може би аз не се вписах в тези "условия". Въпреки всичко това аз исках да продължа и да остана там, за да успея да придобия опит и един ден да сбъдна мечтите си в кулинарния свят. Въпреки диалозите, на които ставах свидетел от рода на, цитирам (влиза бивша служителка на 17 години и говори с работодателката) "- Аууу, мило, как си?! Защо не идваш на фитнес? - Ами добре съм, нямам време от училище... - Оф, с това твоето училище, какво толкова учиш, стига вече, ела при нас да работиш пак! - Виж какви бисквитки правих вчера, правихме една година с мъжа ми (тоест гаджето й)! -  Ама както аз съм те учила ли? - Не, по-хубави, ученика надмина учителя си! - Ауу, ах ти! - Виж сега каква торта направих, на какво ти прилича? - На змия, питон. - Ауууу, даааа! (работодателката пищи и подскача, при което я прегръща и пак пищи) - Ама защо не му сложиш един език да пръска отрова, да е по-реалистично... И нещо на опашката... Защо не му сложиш направо един вибратор тука? - Ааа, за такива неща мене не ме търси, за вибратори само при тебе. (работодателката към момичето) Еее, стига с тези глупости сега, ще засрамиш момиченцето! (сочи към мен) - Какво момиченце, тя е по-голяма от мен... - Е, по-голяма, по-голяма, колко да е по-голяма... Само на външен вид и на възраст." Останах потресена, но си замълчах. Не знам какво точно трябваше да значи това, но не очаквах подобен диалог и то в средата на работната седмица (или когато и да е)... Въпреки това явно не се вписах достатъчно, за да продължа да се трудя. И след като заредих витрината със сладкиши след цял ден готвене и декорирах две зимни Коледни торти, вече не бях нужна никому. Само не разбрах как и защо, дойде като гръм от ясно небе... Как всичко е наред и тече гладко, аз се старая, опитвам се, поправям се ако греша, уча се, питам, мъча се да се усъвършенствам и да направя всичко както трябва, мисля си как ще се науча и ще стана по-добра след още месец и накрая дори получавам похвала за старанието си... Преди да бъда посечена през краката. Затишие пред буря, както казват... По-късно разбрах, че омерзението и наглостта на някой частници (няма да кажа хора, защото не съм сигурна дали и това са) достигат велики вселенски измерения, когато няма и час след моето "освобождаване" от работа, видях качена във Facebook снимка на ново момиче, гордо хванало нов сладкиш и снимано с униформата до МОЯТА КОЛЕДНА ТОРТА, която рисувах на ръка с часове. Сърцето ми се сви от обида. Значи така... Просто тайно сме си уредили някоя дъщеря/сестра на някого без да пускаме обява за работа, назначили сме я за една седмица и сме лъгали и мамили момичето, което работи и отваря заведението с похвали и почерпки, докато просто ни е станала излишна и сме й звъннали да я разкараме... Ясно. Дори получих съвет "по-добре изобщо да не идваш на работа днес, няма смисъл", за да не видя новата ми "заместничка", за която дори не знаех, не ми беше споменато или казано до последно и нямаше и да разбера, докато съвсем случайно не я видях със собствените си очи, гордо ухилена и увековечена на FB страницата. Това беше върха на айсберга от този примерен работодател. Жената трябва да напише "Firing employees FOR DUMMIES", наистина, знам, че аз не съм първата уволнена без основателна причина от там, но тя просто уволнява невероятно по всеки параграф. Дори без предизвестие, без забележка, напълно неочаквано, без нищичко, да не говорим, че като причини посочи, цитирам "Ами, причините ти сигурно си ги знаеш...". Бях удивена. Това се казва коректност и професионално отношение. Поне като ще разбиваш живота на човек или ще го оставяш на улицата го направи със стил... Но думите "професионализъм", "колегиалност", "сериозност" и прочее работни термини явно не присъстваха в речника на никой там. 
И така... Ето ме сега. В графата на отчаяните безработни, на които не им се учи икономика, нито туризъм, нито счетоводство, нито английска филология, нито каквото и да било различно от готварство. В графата на отчаяните за пореден път от живота, които си търсят нова работа, ново място за учене и нови надежди за осъществяване на мечтите...