The 'BERRY & BLUDGER' Autumn TAG

November 5, 2014

Source 1 / 2 / 3

Днес отново съм в едно такова много приятно меланхолично настроение, което се радва на есента навън! Времето е прекрасно - достатъчно топло и слънчево, за да вдигнеш косата си и да носиш слънчеви очила и достатъчно хладно и есенно, за да облечеш елегантно дълго палто и да нахлузиш боти или кубинки (т.е. както казват колегите ми да изглеждаш като пълен пич). Манията по зимата и първия сняг си отиде така бързо, както и дойде и въпреки че ние тук не се порадвахме на снежната покривка, все още си имаме няколко седмици есен, в които сгушени да пием горещ шоколад с добра компания в близкото кафене и да хвърляме листа във въздуха... Именно затова просто нямаше как да не се насладя на последните мигове от златната есен и да ви споделя няколко "тайни" от този страхотен ТАГ посветен на сезона, който Мери и Тай създадоха, а аз се включих с Insta кадри. 


Quick Halloween make-up | Калавера

October 27, 2014

Дойде края на октомври, а с него наближи и така популярния по англоезичните страни (и не само) Хелоуин, до който останаха само няколко дни... И докато миналата година бях написала една кратка публикация в блога по въпроса за love/hate връзката на хората с Хелоуин, тази година се реших на един малко по-различен пост. Макар че и тази година сигурно ще пропусна празнуването на Хелоуин, това не ми попречи да обуздая скуката като направя един лесен грим по случай празника с минимални усилия и подръчни материали. Пък и докато се ровех из социалните мрежи през изминалата седмица нямаше как да не забележа няколко колежки блогърки с прекрасни тематични идеи за грим, костюми и тиквени декорации/рецепти. Безспорни фаворити ми станаха Тиквения фенер с Чеширската котка от Empirina и нейните рецепти за тиквени вкусотии, идеите за оригинален Хелоуин грим на Ми и Мери от Berry's Place, предложението на германката Маша за кукленски грим в последната минута, както и божественото Тиквено latte на Лулу, които бяха само част от вдъхновенията, които почерпих за този импровизиран #BloggersgoHalloween таг/проект. Покрай всички тези публикации реших и аз да се включа с един скромен и не изискващ особени средства, но все пак ефектен Хелоуин грим само с 5 продукта, която всяка от нас има в чантата си, посветен на любимата ми Calavera и Деня на мъртвите, честван в Мексико.

Лице: BB cream Garnier/Light
Молив за очи:  Essence's kajal eye pencil/Hola, Chica
Молив за устни: Essence lip liner/07 Cute Pink
Очна линия: Impala 501 Eyeliner/Black
Сенки за очи: Manhattan Retro Glam Palette

Angels.

October 2, 2014

“He’s like an angel. When he was younger, he would pass by our store everyday. He couldn’t speak back then. He couldn’t even say his name, but he always passed by the store and gave off the warmest feelings. My father began to invite him in, and soon he was coming by the store every day to play. When he started spending time with us, he began to improve very quickly. We told him we needed his help with the shop. We think that all he needed was something to hope for. He began to tell us all about his feelings. He visited with everyone who came into the shop. He learned bits of English and Japanese. He changed our lives so much. My father loved him like a son, and he loved my father. They would always laugh together and dance together. When my Father died, he was very sad for five months. He still prays for my father every time he eats a meal. Lately, all he can talk about is a girl in his class that he wants to marry. She also has Down Syndrome. Every day he talks about the wedding he will have, and he invites everyone he sees. He has invited over 5,000 people so far. He tells each person what they are supposed to bring to the wedding. His father will not allow him to get married. But we are thinking about having a ‘wedding party,’ and inviting everyone in the town.”

Humans of New York; (Jerusalem)

***
"Той е като ангел. Когато беше по-малък минаваше покрай магазина ни всеки ден. Не можеше да говори тогава. Не можеше дори името да си каже, но винаги минаваше покрай магазина и ни даряваше с най-топлите чувства. Баща ми започна да го кани вътре и скоро той започна да се отбива в магазина всеки ден, за да си играе. Когато започна да прекарва време с нас, започна да напредва много бързо. Казахме му, че имаме нужда от помощта му в магазина. Мислехме си, че всичко, от което той се нуждаеше беше нещо, за което да се надява. Той започна да ни казва за чувствата си. Започна да прекарва време с всеки, който влизаше в магазина. Научи малко английски и японски език. Той промени живота ни толкова много. Баща ми го обичаше като син и той обичаше баща ми. Те винаги се смееха заедно и танцуваха заедно. Когато баща ми почина, той бе много тъжен за пет месеца. Все още се моли за баща ми всеки път щом сяда на масата. Напоследък, всичко за което говори е едно момиче от класа му, за което иска да се ожени. Тя също има синдром на Даун. Всеки ден той говори за сватбата, която ще има и кани всеки, който види. До сега е поканил над 5 000 души. Казва на всеки поотделно какво трябва да донесе на сватбата. Баща му няма да му позволи да се ожени. Но ние си мислим да направим "сватбено парти" и да поканим всички в града."

Humans of New York; (Йерусалим)

Не ме питайте какво, кога, защо... Този "пост" е тук. Попаднах на думите на този непознат мъж в страницата на Humans of New York из социалните мрежи и ме разчувстваха до болка и накараха да се замисля твърде много, може би повече от всичко, което някога бях чела. Точно тези красиви думи ме накараха да мисля, да се вълнувам от тях цяла нощ и просто нямаше как да не ги споделя тук, за да ги виждам всеки ден и да ми напомнят. Че има и по-важни неща. Че живота е тъжен, но и много много красив. Че дори и в мъката понякога има щастие, надежда.
Просто нямаше как да не ги оставя тук, за да ми припомнят всеки ден това послание. 
Припомнете си и вие, приятели...

Blog updates

September 23, 2014

Source
Както може би знаете, блогът претърпя дълга "почивка" и не беше видим за никой освен мен за известно време, през което работих върху освежаването и новия му дизайн. Ето че след сигурно повече от месец или два успях да го завърша покрай всякакви премеждия, настроения, местеници, връщане вкъщи, постъпване в университета, работа по поръчки и какви ли не шантави случки. Какво става с мен ли? Аз съм първи курс (за втори път) в университета със специалност журналистика, преживях първата седмица съвсем успешно, запознах се с няколко свестни човека, които стават за провеждане на разговори, срещнах своите (добрите и печени всъщност) преподаватели, изкарах си лекциите по нови дисциплини и се оттеглих за кратка почивка през уикенда, преди да е започнала истинската работа. Междувременно осъществих една своя мечта отчасти, а именно да се занимавам с аматьорски web design и да помагам на родните блогъри в HTML и CSS премеждията, с които се сблъскват всеки ден. Преди известно време Мария от Gym class heroine ми даде първия шанс като ме нае да работя по съвсем новия облик на блога й, който много скоро ще бъде реализиран и видим за всички, за което й благодаря много! Преди да пуснем него наяве обаче, бързо получих още няколко предложения за работа по дизайни, банери, икони и какви ли не проекти на различни блогъри и ето че неусетно осъществих първия втория си проект, а именно AANN. Ани бе втория блогър, който ми се довери и се възползва от услугите ми като поръча custom made дизайн, а аз останах повече от удовлетворена от резултата и изчистения симпатичен дизайн, както надявам се и тя. За мен беше удоволствие да работя с Ани и се надявам възможностите ми до тук да са успели да сътворят нещо простичко и цветно, което да отговаря на нейната същност и да представя блога й по най-добрия начин, защото един блог, това всъщност е неговият автор... По този повод получих още няколко поръчки, по които започвам работа скоро и съм много радостна от този факт. Надявам се дори и рядко поръчки да има и хората да се радват на добре свършена работа, както и на работещ, представителен, прегледен блог, отразяващ индивидуалностите на своя автор чрез своя (нов) облик. Затова и създадох тази услуга, която всеки може да си позволи, най-вече за собствено удоволствие. 


Ако и вие искате да получите помощ с някой код, да поръчате изработката на какъвто и да е тип банер, лого, икона, надпис, бутони и прочее или да имате свой собствен креативен и оригинален дизайн по поръчка - не се колебайте да се обърнете към мен чрез бутона в блога за контакт, по e-mail или чрез Facebook страницата на La foi en vous, аз винаги съм на среща и приемам поръчки 24/7. Повече инфо можете да намерите вдясно на страницата на блога, кликвайки на macaron иконката с надпис Order a custom blog design :) 


Just Being ME | TAG

July 31, 2014

Снимка: Виктория Драганова

Hi there. Докато се лутах в интернет пространството, гледайки забавни ютуб влогъри по цял ден и чудейки се кога ще ям отново (yup), реших да "посъживя" малко блога, осъществявайки една от многобройните си, безполезно стоящи в главата ми, идеи за нов пост - а именно един много интересен ТАГ, който бе вдъхновен от Кали! Enjoy...
___

Кръстен ли си на някого?
Да, донякъде... Само по първата буква съм отчасти кръстена на маминка ми Петинка.

Кога плака последно?
Преди няколко дни, заради някое си нещастно настроение. Напоследък много често съм в такова, за съжаление...

Имаш ли деца?
Не, но в момента (незнайно точно защо) съм обсебена по бебета и мънички деца. Много ми се иска да си имам по-скоро.

Ако беше някой друг щеше ли да бъдеш приятел със себе си?
И да, и не. По-вероятно да, но трябваше да съм мноого търпелив човек и непукист, който поставя качествата пред недостатъците.

Имаш ли някакви guilty pleasures? 
Да стоя по цял ден да гледам любими youtube влогъри и да се хиля с тях. Честно, обожавам тези хора.

On life updates, blogging and colossal changes.

July 19, 2014

Source

Докато съседът продължава неуморно да упражнява "уменията си" да свири на електрическа китара от съседния прозорец вече цяла седмица и да опъва жици и да ми лази по нервите...., реших да отделя няколко заслужени минути на блога, в който не съм писала от близо месец иии мисля, че ви дължа обяснение. Въпреки дъъъългото ми отсъствие обаче, забелязах, че последователите му продължават да се увеличават и ето, че само един човек ме дели от заветното 90! (и то без да съм правила giveaway... уоу) Благодаря Ви, ако наистина проявявате интерес към блога и старите/новите постове и отделяте време от ежедневието си да ме посещавате, дори и да не съм така редовна тук!
А колкото до отсъствието ми от последния пост насам, е, накратко - нямам муза, желание, настроение, напоследък дори и време да списвам блога на този етап, покрай опаковането на всичкия си багаж, макар че аз вярвам, че човек винаги може да намери време за нещо или някой, когото харесва и не съществуват някакви си глупави оправдания. Естествено, блогърския ми тефтер е пълен с идеи за постове, които само чакат да бъдат осъществени, ноо съдбата решава да се намеси по всевъзможни начини и да ме спре като ми се строши тотално фотоапарата, за да не мога да снимам, развали ми телефона с камера, скапе ми настроението, не мога да си намеря работа, не мога да си платя наема, не мога да си намеря и един свестен приятел, живота ми се разпада etc. знаете как е... :) Поради настаналата тотална безредица и буря в живота ми, настъпиха някои колосални промени, които малко или много ме възпряха да обръщам внимание на моето интернет кътче. Дълго време се чудех дали да ги споделя, но в крайна сметка се замислих, че напоследък забравям за какво всъщност е блога, какво е той за мен и защо всъщност го създадох... Как преди споделях всеки един момент от живота си - бил той щастлив или тъжен, прекаран с компания или самотен, нещо, което ме вдъхновява, вълнува или просто се върти около мен в ежедневието ми... И ето, че малко по малко започнах да си припомням какво всъщност е La foi en vous и защо го създадох, затова реших за пореден път да споделя с моя онлайн дневник перипетиите си и част от личното си пространство, ей така, заради различното и разнообразното, ей така заради "по-личните истории", заради душата, заради това, че харесвам блоговете с чувства и мисли в тях, защото просто не мога да пиша за гримове, козметика, дрешки и любими продукти постоянно и да не... гледам отвъд нещата, отвъд всичко това, към по... значимото в ежедневието ми, към... себе си. За да се "завърна към корените си" и да си припомня за какво всъщност създадох това свое местенце в блогосферата. Защото лично аз харесвам "блоговите откровения". И реших да се завърна към тях :)

Meet & Greet: La foi en vous

June 12, 2014


"Здравейте! Приятно ми е, Преслава.
На скромните 20, понякога по-голяма за възрастта си, понякога... по-малка и от нея. Често съм доста забавна и много рядко не съм. През повечето време шегите ми се умерени, с вкус и доста чувство за хумор." 


Така би започвала обявата ми в някой местен вестник, ако имаше обяви за самотници. Преди бях душата на компанията, сега пак съм душата, но компанията вече я няма. И много ми липсва, но какво да се прави. След несъгласия, караници, раздори и сръдни, някои пораснаха, някои си останаха деца и накрая просто пътищата ни се разделиха... Оттогава насам не съм се запознавала с хиляди хора, но се запознах с поне двадесетина. Няколко стари приятели, които се оказа, че вече нямат нужда от мен, колегите ми от университета, които се оказаха твърде груби, незаинтересовани и откровено недорасли, за да ми продумат и дума или да се запознаят с мен, може би защото не ходя по чалга клубовете всяка свободна вечер да се напивам като прасе иии разбира се колежките ми от работа (повечето от които си бяха прасета), сред които единствената свястна жена беше на 36 и нямаше време да излиза от вкъщи за срещи с мен. Един-двама човека от Варна, с които се запознах, но явно не намериха личността ми за достатъчно интересна ("опознаха" ме от една-две срещи?!), за да си спазват обещанията и уговорките и никога не си удържаха на думата за по-нататъшна среща. И така, ето ме тук - през повечето време си стоя сама вкъщи.

10 little secrets | TAG

June 10, 2014

Photo source: Amy Scheepers Photography

Докато чакам да ми дойде музата за нов пост, сред всичките идеи, които ми се въртят в главата, реших да спретна кратък и интересен таг, който вече втори месец се върти из блогосферата.

Въпроси

1. Кой продукт ви кара да се чувствате за милиони? 
2. Каква е тайната ви в грижата за кожата? / Или съвет, който ви е предаден.
3. Каква е тайната ви в грижата за косата?
4. Най-голямото ви правило в 'диетите'.
5. Съвети за трениране?
6. Кой парфюм е най-тайното ви оръжие?
7. Покажете дреха,която винаги кара погледите да са обърнати към вас.
8. Кой е най-скъпото за вас бижу?
9. Чий стил ви допада? / Style Crush
10. Споделете нещо,което не знаем за вас. 

Mail adventures | Unpacking

May 23, 2014

След като най-сетне успях да се сдобия с читави батерии за фотоапарата си и сутринта бе благосклонна да ми предостави хубава дневна светлина, бързах да направя първите си снимки за този месец и да ви споделя за моите "пощенски приключения" с една много чакана пратка отпреди две седмици. Както може би знаете, преди време спечелих прекрасния Pink Spring Giveaway в блога на Мери. Всъщност, преди доста време... Затова двете с нея постоянно поддържахме връзка и се чудехме кога най-сетне ще пристигне пратката от Германия до България и защо отнема толкова много време?! След почти два месеца и всекидневно преглеждане на пощенските кутии за известия, се бях отчаяла, че никога няма да получа първата си награда от гивауей... До един дъждовен ден, в който на излизане от вкъщи за посещение на супермаркета, попаднах на неочаквана изненада в пощенската кутия! Така жадуваното известие най-сетне беше изровено и бях озадачена, че пратката ме чака от месец... Лошото беше, че бе (работна, слава богу) събота, а пощата затваряше след 30 минути. И така забравих за пастата и вечерята и хукнах да тичам из града като Юсеин Болт и да избутвам нахалните бавни хора по улиците, докато най-сетне не стигнах до сградата на пощата задъхана и с почти счупени крака... Сложих личната карта на гишето и жената ме посрещна с учудване "Странно, че чак сега си взимате пратката, това е втора покана от пощата да дойдете, пакета стои тук още от април месец" , "Не знам защо, търсих известие всеки ден, но явно са го хвърлили от пощенската кутия" - отврънах, проклинайки глупавите си съседи. След проверка на картата и подпис заветната пратка вече е в ръцете ми и аз я поемам - щастлива, потна от бягане, прекосила града и все още по пижама (да, защото тръгнах с друга цел до близкия супер маркет и все още бях по част от пижамата си, типично за мен да бягам по улиците с пижама, хаха). Тя си е - красива, малка, розова кутия с панделка и германски марки. След безуспешния опит да я отворя с ръка, вадя връзката ключове и ожесточено се опитвам да разкъсам тиксото, докато тичам обратно към вкъщи. След половин час успях и нетърпелива непукистки седнах в близкия парк и затършувах из кутията пред изумените погледи на минувачите, които гледаха как се хиля щастливо, вадя козметика и нареждам продуктите по пейката до мен :)

После... се прибрах. Щастлива, че най-сетне съм получила подаръка от първия си спечелен гивауей, въпреки малките премеждия по пътя. И се радвах на съдържанието.

Най-отгоре ме чакаха топли и мили думи и пожелания от Мери, излети в красива цветна картичка. Думите ме накараха да се усмихна широко и да се радвам, че служа за нечие вдъхновение. Благодаря ти, Мери!

An old lesson

May 15, 2014

Навън вали и неусетно се спусна нощ. А на мен ми е някак тъжно и... безнадеждно. Затова просто исках да споделя нещо старо. Нещо мое. Поезия. Нещо, което да ме върне в дните... на самотата.


"Урок по самота"

Измислят си страдания,
кодирани в куплети,
ти знаеш ли в тълпата,
че бродят и поети?
Под малки, крехки рими
прикриват си лицата –
пронизани сърцата
сред погледите мними.
Записват ги със моливи,
от страх да не успеят,
не спират, не живеят
от толкоз много бродене.
Графита балерински
пристъпя с черни стъпки,
душите им са в кръпки,
сърцата им, момински
се крият в полумрака...
И чакат.

Любов се пише с мъки,
но чак когато свърши
и волята избърше
сълзите с препоръки.
За повече внимание
и повече невяра
във думите, във чара
на нечие създание,
откраднало сърцето,
напълнено със рими –
тъй крехко и ранимо,
направило поета.
Когото ти не виждаш
как броди из тълпата,
през живите задвижван 
урок за самотата.

Преслава Цветанова

Пластова салата | Potato vegetable salad

May 10, 2014


В дъждовната събота реших да споделя една невероятно вкусна, здравословна и всъщност доста проста и свежа рецепта, идеална за уикедна, която всеки от вас може да приготви с продукти, които вече се намират в кухнята... А именно любимата ми пластова салата!

АЗ... | TAG


Чудесен "таг", за който Мани ни светна... Нещо лично :) 
ПРАВЯ | каквото мога
ГОТВЯ | всичко (и с любов)
ПИЯ | смути
ЧЕТА | исторически данни и случки
ИСКАМ | да върша това, което обичам
ТЪРСЯ | нещо по-добро
СЛУШАМ | вътрешния си глас
ГУБЯ | времето си
ЗАШИВАМ | bookjamas
МЕЧТАЯ | да съм щастлива
СЕ  НАСЛАЖДАВАМ | на био продуктите и чистата храна
ЧАКАМ | приключението
ХАРЕСВАМ | малките неща
СЕ ЧУДЯ | на хората
ОБИЧАМ | да обичам
СЕ НАДЯВАМ | на вдъхновение
СЕ ВЪЗХИЩАВАМ | на успелите готвачи
СЕ НУЖДАЯ | от кураж и мотивация
ПОМИРИСВАМ | природата
НОСЯ | обици с кръстове и огърлица с галактика
СЛЕДВАМ | тези, които ме следват 
ЗАБЕЛЯЗВАМ | всичко
ЗНАМ | че струвам нещо
МИСЛЯ | че трябва да пиша още поезия 
СИ ОТБЕЛЯЗВАМ | списъци за пазаруване
ОТВАРЯМ | вратата на сърцето си 
СЕ УСМИХВАМ | заради Него
ЧУВСТВАМ | всяка емоция

You choose the change.

May 8, 2014


"Никога не се съмнявай, че малка група загрижени, посветени в каузата си граждани могат да променят света. Всъщност, това е единственото нещо, което някога го е правило." - Маргарет Мийд  














ЧАСТ 3
...Няма значение дали мечтаеш да нанизваш бижута, да си цветар, треньор по плуване или счетоводител и без това най-вероятно дори няма да се сетиш да се бориш за това след като вече си на 35 и все още си нещото, което мразиш, но вече е твърде късно за нещо различно или нещо повече. Някак си вече не е прието да живееш простичко ако искаш. Трябва да имаш голяма заплата в съвременния свят, или както каза една позната "Поне 500 лв. И подове ще търкам, ако поне 500 лв ми дават за това." Така е прието в 21-ви век. Естествено че трябва да искаш да си купиш най-новия таблет, автомобил, телефон, смартфон, Айфон, монитор, лаптоп, мишка, клавиатура, нещо с тъч скрийн, плазма, техника, e-reader или каквато и да е там нова джаджа, технология, електроника, иначе си твърде задръстен или пък как може да не искаш? Как може да караш с тоя стар телефон, дето даже няма тъч скрийн и приложения, без таблет с андроид, с тоя стар настолен компютър, с тази хартиена книга и телевизор кутия, който е много по-дебел от три пръста? Имаш достатъчно пари, защо не искаш нещо на Apple, а караш с тоя таралясник?! Бъди в крак с технологиите, забога! Иначе си задръстен или с остарели виждания, а можеш да си позволиш да не си. Но някой хора просто не искат да бъдат консуматори. Мнението ми за тези неща донякъде се промени коренно, откакто изгледах филма "Боен клуб". Признавам, не е един от най-добрите и прочувствени филми, които съм гледала, но определено е запомнящ се и променя мирогледа ти много. Главният герой подпалва луксозния си дом, пълен с така исканите от всеки лъскави мебели от IKEA, заряза живота на средностатистически американски тузар и скъпо платената си работа, която всъщност мразеше в червата си, само за да се премести в полу-съборена къща, в която липсваше електричество, почти нямаше здрава мебел и течеше мръсна кафява вода в хубавите дни, в които имаше такава. И пак беше щастлив по своему, не му беше нужно повече. Това донякъде променя погледа ти над нещата. Не казвам, че трябва да е ок да живеем в мизерия и разруха, щом можем да си позволим повече, но къде отива удоволствието, когато нишката се загуби? За всеки добрия стандарт на живот и красивото е различно, но понякога се обграждаме с толкова много ненужни неща и харчим толкова много пари спечелени от омразната ни работа, че губим истинския смисъл на живота и се чудим какво изобщо да ги правим и защо ни трябват. Нима не можем да живеем без таблет и Айфон, а само с достойнството си? В името на вещите твърде често се оставяме да бъдем/станем нечий роби. Замислете се. "Нещата, които притежаваш, в крайна сметка притежават ТЕБ." (Боен Клуб; Чък Поланик)

"Ти не си твоята работа. Ти не си парите, които имаш в банката. Ти не си колата, която караш. Ти не си съдържанието на портфейла си. Ти не си проклетият си костюм. Ти си всепокорният всемирен боклук." (Боен Клуб; Чък Поланик)

"Виждам най-силните и умните мъже, които някога са живели. Виждам целият този потенциал. И го виждам прахосан. Дявол да го вземе, цяло поколение бензинаджии. Сервитьори. Роби с бели яки. Рекламите ни накараха да гоним коли и дрехи. Работим служби, които мразим, за да купуваме боклуци, които не ни трябват. Ние сме поколението Х на историята. Без цел и без място. Ние нямаме велика война. Нямаме голяма депресия. Нашата велика война е духовната. Нашата голяма депресия е нашият живот. Всички сме възпитани от телевизията да вярваме, че един ден ще сме милионери, филмови идоли или рок звезди. Но няма да бъдем. Малко по малко разбираме това. И това страшно много ни вбесява." (Боен клуб; Чък Поланик)

После трябва да си имаш собствена къща, апартамент, мезонет. Не може цял живот да живееш на квартира или при родителите си, защото тогава или пълниш чуждата гуша или си "мамино синче". С течение на вековете и годините сме възприели какви ли не норми и обидни наименования, под които да слагаме хората, направили даден избор, който на нас не ни допада... Доста изобретателни, всъщност. Не ни интересуват причините, просто е "твърде тъпо" да не си купиш апартамент за цял един живот. Няма как да искаш да живееш на квартира, просто няма. Така мисля и аз, защото и родителите ми така мислят. Така са мислили и техните родители. Но това не е есе на тема "Какво мисля аз", това са откровени размисли за живота на различните, независимо дали на мен ми харесват техните виждания по даден въпрос или не. Независимо дали и на Вас ви харесват. 

The world is a bell curve.

May 7, 2014


"Светът е крив като камбана, повечето попадат в стандартното отклонение, но има и хора извън него. И ако вярваме в съществуването на крайна идиотщина, в което подозирам, че вярваме, тогава трябва да приемем и съществуването на обратната крайност." - House MD

























ЧАСТ 2
>> ВИЖ ЧАСТ 1 <<

...Университети. Мога да кажа толкова много за тях. Но ще си спестя част от думите... Една моя приятелка учи в университет в България малко повече от година, всичко вървеше ок, докато не започна да получава нервни кризи, да има лични проблеми и реши, че мястото й не е там, защото я подтиска и я доведе до психиатър. Затова го напусна. Тази година обаче е твърдо решена да започне наново, в нов университет, от началото. "Искам да се запиша наново, все пак..." - "А дали ще издържиш?" - казвам й - "Ще се наложи, не искам да не записвам и да остана някаква тъпа дето не е завършила или ходила на университет...". А тя не е "тъпа", изобщо. Просто така я е научило обществото, че дори и въпросния ВУЗ да не й даде нови знания или обогати старите, тя ще остане "тъпа" ако не го изкара. Но липсата на диплома или желанието да не я купиш "законно" не те прави "тъп". Та аз мога 4 години съвсем свободно да посещавам лекции, занятия и упражнения в който и да е университет и накрая просто да си купя въпросното свидетелство от интернет. Това значи ли, че не съм завършила? Безброй хора ми казаха "Университета е просто една формалност, а дипломата е хвърчащ лист, който нищо не значи за твоите знания и умения.". Други направо ми заявиха, че вече имат хубава и добре платена работа и мислят направо да си купят диплома, ако изобщо им потрябва. Подкрепям тези хора, знаейки на какво интелектуално ниво са (не ниско). Тъжното е, че точно те са безброй пъти по-умни от някой/я си, която си купила дипломна работа и изкарала 4 години с преписване... Сещам се и за друга моя приятелка, чиято майка почина. Тя, от своя страна, учи в университет, защото това беше последното желание на майка й, което е длъжна в себе си да удовлетвори, затова напълно я разбирам и подкрепям, но интересно е друго... Интересното е следното: Кой от тях учи, за да... учи? Никой не изглежда подтикнат от своето собствено желание за това.

To be born different means to think different.

May 6, 2014

Вдъхновена от изминали събития, цитати, филми и няколко изповеди на нюйоркчани, запечатани от фотографа на проекта HONY, за който вече Ви говорих, в ума ми нямаше как да не изникнат безброй въпроси "Защо?", затова реших да споделя малко свои размисли за различните хора, независимо дали аз или вие ги харесваме или не... И ето какво се получи. Това няма да е пост за грим или дрехи, това ще е пост за не-изпъкващите в тълпата.

Photo & text source
"Do you remember the happiest moment of your life?"
"When I got my college degree."
"Do you remember the saddest moment of your life?"
"When I figured out I couldn't use it."


ЧАСТ 1

Ти, който четеш това, какво правиш в този момент? На земята има над 7,050 милиарда човека. Всеки ден се раждат нови хора и всеки ден някой умира. Човекът, който си отива от този свят е изживял живота си (ако е бил щастливец), може би по свой собствен начин и преценка, може би си отива доволен и спокоен по тази причина. Човекът, роден в новия свят е на път да започне живота си, който се предполага, че след определена "съзнателна" възраст ще принадлежи само и изцяло на него и той сам ще чертае пътя си. Ти най-вероятно си по средата на своя жизнен път. Сигурно вече учиш, постъпил си в университет, работиш или си пенсиониран. Сигурно вече си си купил апартамента мечта, имаш 3 деца, куче и спортен автомобил, който удовлетворява желанията ти. Хипотетично. Е, може би не си Хю Хефнър, но ако попаднеш в графата на средностатистически съвременен човек ще имаш дом, съпруг/а, деца, кола... Или поне ще искаш да имаш. Но защо? Нима това е всичко, което искаш? Нима това те удовлетворява? С течение на годините и най-вече в 21-ви век, незнайно точно защо цялото човечество е възприело една и съща идея за живота на човешкия индивид и как точно трябва да протече той. Всеки от нас е програмиран. В главата си имаме нещо като чип или платка, на която с прецизна точност е закодирано как точно трябва да живеем. И ние я следваме. Не, не говоря за абсолютна идентичност, а цялостен модел на жизнения стандарт. Тук става дума за главните, по-мащабни стъпки в живота ни. Факт е, че всеки от нас (трябва да) се движи по тях, независимо съзнателно или не. Част от тях бих оправдала, може би защото са заложени в природата ни като хора. Но както при всяко друго нещо и тук има няколко изключения, наречени "различните хора". Те може би не споделят вашите приоритети. Да, всеки от нас иска да получи добро здраве за себе си и близките си, осигуровки, да обича и да бъде обичан от някого, да възпроизведе рода си, да се изучи, да намери работа, да получи много пари, да има добър шеф или сам да си е шеф, да се издигне в кариерата, да има страхотен дом, много приходи и печалби, хубаво возило, да се пенсионира рано, да получи хубава пенсия... Но някой от нас не точно. И какво става тогава? Погром.

Postcards | Someone like you

April 30, 2014

В този дъждовен седмичен следобед имах удоволствието да получа отговор на неотдавнашната си кореспонденция с една от любимите ми блогърки, която отговори на няколко въпроса за La foi en vous. И така, днес на гости в Postcards ми е Лорън от Someone like you.

Лорън живее в малък град в Охайо и учи моден мърчандайзинг и модна медия като второстепенна специалност. Води блога си вече малко повече от 5 години и го посвещава на любимите си неща, а именно - писането, модата, пазаруването в магазини втора ръка и нейната най-голяма страст: винтидж стила...
* READ IN ENGLISH BELOW

The little things: Some BIO charity

April 29, 2014


Неделята във Варна беше поредния дъждовен ден (силно казано дъждовен, небето просто плюеше, хаха), но времето се оказа точно най-приятното за една разходка из града и до морето. Така де, нямаше значение какво ще е времето, защото въпросната разходка беше запланувана през седмицата, веднага щом научих, че любимото ми био магазинче Хатори ще прави благотворителен базар с благородна инициатива. Знам, че Хатори правят ежегодни базари по няколко пъти в годината и по всякакви поводи, но до сега не бях имала възможността да присъствам на такъв в малкото им местенце, така че грабнах възможността с две ръце и се насочихме към магазина през уикенда… Макар и с малко закъснение се оказа, че първи идваме на малкото базарче и бяхме топло посрещнати като вече познати лица от услужливите продавачи; по традиция първо се залепихме на щандовете с обикновено предлагащите се продукти в магазина, които бяха тъкмо заредени. Разбира се напълнихме очи с разнообразието на насипни храни като годжи бери, био ориз, ядки от макадамия и какви ли не чудесийки, нашарихме по рафтовете с био храни през киноата, лимеца, брашната, подсладителите и така мечтаното от мен какаово масло, което е следващото в Био Wishlist-а ми. Закупихме втора бутилка от чудодейния натурален ябълков оцет с „майка“, за който ще ви говоря скоро и преминахме към мини-щандовете на базара, който този месец бе с благотворителна инициатива в помощ на малкия Виктор, който е диагностициран с астма, недоразвит бял дроб и ревматоиден артрит и се нуждае от финансова помощ за лекарствата, които трябва да взима всеки месец.

Sundogs

April 17, 2014


Както неотдавна споменах на фейсбук страничката на блога, наскоро замислих да създам нещо като нова рубрика тук, в която споделям за любимите си места, които просто са ми направили някакво впечатление.  


Накратко, мисля да ви запознавам с някое местенце, което ми е харесало, било то в България, или света, в някой град, село, магазин, заведение и т.н. На първо място реших да започна с любимият ми варненски бар. Първият път, в който ви споменах за Sundogs беше в един октомврийски пост, когато бях излязла на първа среща с Боряна и благодарение на чуденето ни къде да прекараме хладната вечер, тя ме "запозна" с него. И така разхождайки се, от дума на дума се промушихме през няколко сгради и скрити пътечки, докато Sundogs не се разкри в цялото си великолепие на кокетен малък винтидж бар, сгушен в страни от центъра, между няколко жилищни сгради.
Като любителка на всичко винтидж не ми отне много да се влюбя още от пръв поглед във вида на фасадата му с малките блещукащи светлинки, светещи табели, стари лампи и симпатична малка дъска с обедното меню, която беше закована на ламперията до вратата му. Извадих телефона от джоба си, за да щракна няколко снимки и вече знаех, че бях омагьосана от външния му вид и оставаше само да го разгледам отвътре... Не очаквах обаче, че ще ме завари такава магия.

Сметанова паста със спанак | Pasta "Crema di spinaci"

April 3, 2014


Ето че дойде новия месец – променливо време, нов сезон, смяна на времето, пролетна умора, пролетно почистване, празници… Общо взето всичко се преобръща, преражда и събужда за нов живот и промени. По този повод аз осъмнах с едно „ново“ откритие в света на витамините (знам, че станах банална с тях вече, хаха), а именно – спанака. И да, бързо се зарибих. Ако ме следите във фейсбук страницата, вероятно вече знаете, че вчера пристигна така чакания ми мултифункционален блендер с множество функции за рязане, кълцане, смилане, натрошаване, разбиване, сокоизтисквачка и още полезни приложения, поради което бях на 7-мото небе от щастие и официално поставих начало на „сезона на смутитата“ (и евентуално фрешовете), хихи. При появата на блендера бързах към пазара за свежи плодове и зеленчуци и задължително се сдобих с една торба спанак, за чиито множество ползи вече ви говорих тук. За съжаление обаче се оказа, че сутрешното ми смути беше развалено от страшно горчивия му вкус и едвам го изпих :( Разчетох се в интернет и се оказа, че може би това се дължи на множеството нитрати в листата на спанака и голямата липса на български лаборатории, в които зеленчуците да се изследват и да се доказва дали тяхното количество е в допустимите норми… Заканих се утре да посетя близкия супер маркет и отново да си закупя замразен вместо пресен спанак. Освен, че няма горчив вкус разбрах, че понеже преди замразяването му се бланшира, нитратите в него не са във вредно количество, а витамините се запазват по-добре отколкото в пресния, ако е бил замразен до няколко часа. Друг начин да избегнем нитратите е да накиснем спанака за поне половин-един час във вода, като я сменим поне два пъти. Повече за вредата от нитратите и как можем да ги избегнем прочетете тук. Ще ви държа updated за 7-дневната полезна смути програма, която замислям и за лесните и бързи начини да си набавяме порции с много витамини и полезни вещества, които да ни поддържат здрави, с по-добър тонус, по-добър външен вид и повече енергия :) До тогава мисля да споделя невероятно вкусната рецепта за тази лека паста, която приготвих преди няколко седмици със замразен спанак и сметана (или crema di spinaci, както я нарекох, за да е по-атрактивна, хаха. В буквален превод от италиански означава "сметана и спанак")

Smooth(ie) criminal.

March 28, 2014



Правя този пост специално за прекрасната Нина и всички останали, които желаят да ме видят по-често да блогвам... :) И така, днешният пост е на тема смути или smoothie на английски, а този елексир на здравето е наречен така заради гладката си и дори кремообразна, но все пак течна консистенция. Какво всъщност представлява смутито? Както добрата стара Wikipedia ще ви каже "Смути е напитка със средна гъстота приготвена в блендер на принципа на шейковете. В състава и влизат основно плодове и/или зеленчуци, като в допълнение към тях обикновено се прибавят натрошен лед, както и кисело или прясно мляко. ...Все пак според съдържащите се ингредиенти смутитата биха могли да бъдат категоризирани основно в следните няколко вида: плодово смути, зеленчуково смути, зелено смути, здравословно смути, десертно смути и диетично смути. За първи път смутитата се предлагат в магазините за здравословни храни, както и от продавачите на сладолед през 60-те години на миналия век. Световна популярност напитката набира през 1990 г. – 2000 г., когато на пазара се появяват предварително бутилирани смутита."

One late poetry post.

March 22, 2014

Световният ден на поезията - датата се отбелязва от 1999 г. по инициатива на ЮНЕСКО. Целта на този ден е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и, както пише в декларацията на ЮНЕСКО, "Да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия". Празнувал се е през 5-ти октомври, но в късната част на 20ти век светът го празнувал на 15-ти октомври – рождената дата на Вергилий – древноримски епичен поет и лауреат. По-късно датата е изместена, но традицята в някои държави все още повелява денят да се отбелязва през октомври. За първи път празникът се е чествал в Париж, където е било и седалището на ЮНЕСКО. (източник: интернет)


Както повечето от Вас вече знаят или са чули, вчера за пореден път се отбеляза Световният ден на поезията. Преди подобаващо го отпразнувах всяка година с чаша горещ чай, поетични късметчета и усилено творене и писане на стихове в библиотеката на гимназията ми, заедно с приятели, получавайки честитки, понеже бях нещо като поета на групата. Тази година денят отмина на един дъх и дори не го усетих, може би защото бях твърде далеч от всичко това и не получих честитка, но почувствах онази приятна поетична тръпка в себе си, която все още се обажда във времена на муза... Някой казват, че съм наследила "таланта си" от майка ми, понеже като млада и тя е писала много стихотворения, които и до сега намирам за красиви и вдъхновителни. Казвали са ми и че съм го получавала от някаква висша сила или дори Бог (да, странно звучи, но и такива е имало), не съм се замисляла, всъщност не ми се е явявала някоя "висша сила", ярка светлина, извънземно или непознато сияние, както при повечето творческия процес е нещо хаотично и неосъзнато, често породено от инсомния, самота, дадено чувство, мисъл, дума, влияние, дори скука, а най-вече внезапно вдъхновение. Често будувам до сред нощ, вадя лист и химикал и без никаква идея просто започвам да пиша.

Something "spring-ish"

March 20, 2014

Когато проверяваш думата "springish" в Urban Dictionary излиза, че тя описва най-точно човек, който е претърпял главоломна промяна през пролетта. Някой, чийто приятели са го напуснали, защото новият сезон буквално ги е накарал да полудеят и да се държат налудничаво, или просто някой, който сам се държи налудничаво, откакто е настъпила пролетта. Прилики с мен има и то доста, но в моята глава "springish" е просто нещо красиво и свежо, нещо чисто, нещо прекрасно, току що поникнало и току що излюпило се, цъфнало дръвче, жълт нарцис, свежия мирис на сега узрял, откъснат плод... Нещо пролетно. Мирисът на всичко чисто и свежо, сладкия аромат зад ухото на любимия, чашата студени цитруси, божествено сладкия аромат на цъфнали сливови дръвчета, свежестта на пресните салати, лекотата на вкусната храна, опияняващо силния аромат на букета от зюмбюли в кухнята, чашата силно кафе сутрин, на прозореца, лекия пролетен бриз, който гали босите крака, птиците, които се дочуват, току що откъснатата сладост на портокалите, въздухът, промъкнат през слънчевите лъчи, баналната непроменена красота на природата и земята, която се пробужда отново и отново през март... Всичко това ми напомня за настъпилата току що пролет, която миналата седмица реших да отпразнувам с уикенд в родното градче (ах, как ми липсваш). Напълно ползотворен и пълноценен уикенд, изпълнен с разходки сред природата и горите, дишане на чист въздух, някой друг уловен спомен, наслаждаване на гледките над града, чудесна семейна вечеря, зловеща буря, кукумявки на прозореца, автобусни приключения, закъснял рожден ден-ски подарък, приятна среща за кафе и парче сбъркано Брауни с приятели. Вътрешното ми аз мъркаше доволно като котка, докато не се завърнах в квартирата и желанието ми за излизане не се скри съвсем, но все още се надявам, че с първите слънчеви лъчи на новия сезон и редом с природата, ще взема да се пробудя и аз за нови подвизи, приключения, разходки или поне нещо по... Вълнуващо от стоенето вкъщи. А до тогава напълно съм се отдала на гледане на 24 Kitchen (по-точно "Свежата Анабел", прекрасно предаване, скоро ще споделя повече за него), мечти за малка къщичка до езеро в Нова Зеландия и огромна градина пред нея, готвене (много скоро в блога - пролетна паста със спанак и пилешко) и гмуркане в дълбоките дебри на CSS, HTML и всякакви кодове за блога. Това вече си личи по новия му дизайн, от който само за сега съм доволна, но може би предстоят още няколко finishing touches и имам да осъществя още няколко идеи по него... А вие какво мислите? 
Искам нещо по-изчистено, дано се справям. Скоро мисля да заформя няколко поста за икономичен haul, както и месечни любимци, ревю на продукт и още много, но до тогава... Оставям пролетта да говори. 


Шал: Подарък

Пуловер: Terranova
Дънки: BikBok (second hand)
Кларкове: XiuXian
Чанта: Graceland (Deichmann)
Брауни с банан, макар и тотално различен сладкиш от традиционния, беше страхотен!

Любимото Виенско кафе

We are just lost souls, aren't we?

March 11, 2014


 До къде стигнахме?
Скъпа К., ако можех сега да те срещна, след всички тези години, сега, когато имаш най-голяма нужда от мен, да те прегърна... Та ние дори не сме се срещали. Но аз те познавам. Познавам те по-добре от всеки. За тези 5 и повече години... Знам каква си, дори и да не съм те виждала с очите си. Знам какъв инат си. Знам, че четеш това писмо, прочети го до край. Знам как се сърдиш за най-малкото нещо и как си типичната зодия близнаци... В един момент ме обичаш, а в следващия ме мразиш в червата. Като малко дете си. Още обичаш котенца и се плашиш от страшни приказки, а и се инатиш като такова. Караш се с всички, които обичаш само защото... Ги обичаш. Ти правиш така - когато някой ти е скъп си показваш рогата. Но няма страшно, аз отдавна го разбрах. Затова знам, че ме обичаш. Знам, че слушаш онази песен на Beyonce, когато се чувстваш отритната и сама, но егото ти не ти позволява да го признаеш, затова се мислиш за недосегаема и коравосърдечна. Знам колко си чувствителна и уязвима. Как все търсиш неподходящите хора, вместо да се огледаш около себе си за истинските. Как винаги биваш наранявана, но все още вярваш. Как обичаше да ядеш картофена салата усмихната до уши и с коса, вързана на конска опашка. Този твой образ се е запечатал в съзнанието ми като белег от жигосване. Все се опитвам да не мисля за теб, но наистина ми липсваш. Все ми е криво, че сигурно аз не ти липсвам, но ти на мен - твърдо да. Все ми се иска да се чуваме по-често, след като само това имаме. Да се сещаме една за друга... Да си помагаме. Ние имаме някаква специална връзка... Не знам какво е, но е нещо специално, което ме свързва с теб. Никога не мога да те забравя. Да ти се разсърдя истински. Да те намразя. Да не те искам. Да не съм ти приятел. Дори да ми се караш. Дори да се цупиш. Да не ми споделяш след толкова години. Дори да ме отблъснеш, да не звъниш, да не пишеш, да не се видим, да не изпълниш обещание, да ме забравиш за месеци... Все някоя мисъл за теб ще се прокрадне в ума ми и ще се сетя колко ме е яд, че не мога да ти се сърдя и да не искам да се чуем сега. Каквото и да става, тази връзка си стои като невидима жица на два стълба и ни свързва от двата края. Здраво.

"The secret life of Walter Mitty"

February 26, 2014


Докато настроението ми се движи нагоре надолу по скалата на живота ми реших, че просто е време да се разведря от обичайното ежедневие с нов пост... Както може би знаете от Валентинския ми пост, точно на 14ти имах огромния късмет да спечеля покани за кино в един от местните молове. Бях повече от щастлива, защото ясно си спомням как само преди месец мечтаех да посетя това кино за първи път и успях с невероятно каръшкия си късмет да спечеля точно възможност да гледам филм там с любимия човек. Точно когато изтрих заветната сива линия с монетата пред мен се разкри заглавието на нечуван до сега филм - "Тайният живот на Уолтър Мити" (2013). В главната роля очевидно беше Бен Стилър, познат ми от "Запознай се с нашите" и прочее не до там смешни и не до там стойностни филми, поради което си казах "Ужас, това ще е поредната сексистка комедийка с привкус на ужасно американско клише с Бен Стилър"... Но не. Изобщо не бях права.


A day of human magic.

February 14, 2014


В навечерието на празника, Свети Валентин или Трифон Зарезан - наречете го както искате, когато се изплъзват и последните минути от деня исках да споделя нещо... Не, няма да е един от многото постове по случай днешния ден, които се изсипаха в блогосферата как всеки не харесва Св. Валентин и празнува само Трифон Зарезан, как не е български празник и не спазваме традициите, как е използван само като конспирация на производителя срещу потребителя с цел вземане на пари, как цветарниците се опаричват от продажби и любовта трябва да се изразява всеки ден и да не представлява само едно плюшено сърце и един букет от рози, подарени на един определен ден в годината, как жестовете са за всеки ден и трябва да показваме обичта си, как деня се е превърнал в една никога не свършваща надпревара за купуването на все по-скъпи подаръци и така нататък... Не бих казала, че на този ден правя нещо по-специално, нито, че се скривам в пещера и го пренебрегвам, мразейки всички. Всъщност днес, както във всеки друг ден станах след излежаване в леглото, почистих из квартирата си, почетох в интернет, хапнах, излязох, върнах се и приготвих една (тотално провалена, хаха) малко по-специална вечеря, към която добавих бутилка бяло вино и шоколад като десерт, защото дори нямах време да направя намисленото... Поради липсата на средства наложих и "бан" на подаръците и с любимия си разменихме само не скъп, дългоочакван и търсен готварски уред, който ни беше доста необходим.(за който се чуди - миксер за двама, хаха) Но всъщност не мога да отрека, че точно днес във въздуха витаеше някаква магия. Магията бе в това, че забързани мъже се връщаха тайно след покупките си в супер-а, за да купят кутия "Рафаело" на любимата си; бе в начина, по който възрастните двойки държаха връзка с балони на центъра на града и се смееха, запечатвайки го в снимка; в приятните усмивки на хората, които учтиво отдръпваха количката си за пазар от пътя ти и ти казваха по някоя мила дума; във всичките "благодаря", които се чуваха повече от всеки друг ден; в обаждането на майка ми по телефона, когато ми каза, че е украсила масата вкъщи със сърца от хартия, които е изрязала сама; бе в двамата непознати, преоблечени като Цезар и Клеопатра, които те спират в средата на магазина и те карат да целунеш любимия, а после ти дават талонче с награда; в радостта ми, когато спечелихме покани за прожекция в киното, в което само мечтаех да отида до преди месец, в малките усмихнати деца, които разнасяха безплатни балони(не защото някой си печели от това) във формата на сърца насам натам, в жената на средна възраст, която ме спря и ме помоли да я снимам пред огромно сърце от светлинки, за да изпрати снимката на близките си, а след това ми благодари и ми пожела много щастие, магията бе в усмивките на хората, в радостта на децата, в хванатите, вкопчени ръце, във вежливото отношение, в обагрените в червило бузи, в малките чаени сервизи с рози и сърца... Човешка магия, която за пръв път тази седмица остави една голяма усмивка на лицето ми. Освен всичката тази доброта, Св. Валентин бе ден като всички останали... Но малко по-добър. Ден, в които се стремя да показвам любовта си еднакво, ден на който бих си пожелала още много дни, в които да имаме време и желание да не преставаме да се опознаваме, да се забавляваме и да се обичаме - заедно. Всъщност много ми харесаха думите на любимата Lamartinia , които напълно бих повторила с искреност като за финал: "Казваме си го по 100 пъти на ден. обаче няма как да пропусна да го поздравя точно на този ден. човекът, който ме: търпи, събужда, възбужда, приземява, изстрелва, разсмива, разбира, иронизира, замисля, осмисля, изпълва, разплаква, успокоява, напряга, вдъхновява ... обича. не знам дали ще сме завинаги заедно. знам само, че е хубаво. Cheers, my love!"

Повече Book, по-малко Face

February 12, 2014


Здравейте. Казвам се Преслава и имам проблем... - с други думи, така би започнала встъпителната ми "реч" ставайки от стола в средата на кръга от столове, пълни с хора от сбирка на "Анонимните алкохолици" или някоя наркоманска клиника. Е, не се различава много от реалността, защото аз бях... Само че от "анонимните" Фейсбукхолици. Всъщност не съм само аз. Това сме НИЕ. Нека си го признаем - стоя на стола, в редицата, обградена от всички ВАС. ...И всички вие ъпдейтвате статуса си в момента. Колкото и да е тъжно, аз не познавам човек, който няма Facebook акаунт и не е зависим малко или много от него. Let's FACE it - какво правите, когато чуете някой нов изпълнител и ви хареса? Like-вате фен страницата му във Фейсбук. Какво правите, когато постъпите на новата си работа - ъпдейтвате инфото в профила си, че вече работите за "Ала бала" ООД. Предстои ви важен изпит? - споделяте го в новия си статус. Изпитът е минал? - пишете още един статус, само че радостен/тъжен и разчитате на съчувствие в коментарите. Преместихте се в нов град? - амии, вече не сте от Церова Кория, вече сте от София и всички трябва да го знаят. Възмутени сте от нещо? - пускате статус, емотиконки и някоя-друга интернет статия или линк с въпросното нещо. Искате кауза? - не, няма да кажете на приятели и познати, по-скоро ще направите фен страница по въпроса или ще се присъедините в такава като например "Аз не пазарувам от Lafka" и прочее, за да привлечете другите фейсбукхолици (а те са много). Забавлявате се с приятели? - момент, да си снимате питието и да го качите през телефона в акаунта си. Ходихте на клуб, но нямахте време да постнете снимки? - нищо, като се върнете целия град ще разбере пак чрез Фейсбук. 

Wishlist 2014

February 7, 2014

Виждам, че напоследък Wishlist тенденцията нашумя много из блогосферата и всеки втори блогър започна да изрежда нещата, в които се е влюбил и иска да има или да му се случат през текущата година... Което всъщност е много добра и креативна идея - да създадеш списък с цели, желания и мечти, към които малко или много да се стремиш занапред и за които да мислиш позитивно в иначе сивото ежедневие. Аз честно казано дори не се бях замисляла за такъв материален списък до вчера, когато... Ок, просто не се стърпях, когато случайно намерих уеб страничката на Magazinche.com. Бях като хлапе в сладкарница. Магазинче е малко магазинче (yeah) в сърцето на София, което се занимава с направата на всякакви предмети от бита, декорации, бижута, играчки и прочее, като всичко в него е направено ръчно от различни творци и крещи "Vintage"! Ако до сега сте чели блога малко или много няма как да не знаете, че аз обожавам всичко що е vintage, както и hand-made, crafting и изобщо всичко правено на ръка, с вложени много любов, старание и вдъхновение в него... Защото когато правиш нещо с двете си ръце просто няма как да не вложиш себе си в него, казвам го от опит. Затова просто нямаше как да не изпадна в любовен шок и да разглеждам сайта им до 3 през нощта, представяйки си как притежавам 90 на 100 от артикулите там. Определено няма да откажа да купя всичко, ноо безспорно си намерих фаворити сред тях, които веднага замечтах да притежавам някой ден...
Снимки : magazinche.com
Знам, че числата са малко объркани, но не се сдържах, обожавам тези Photoshop brushes
1. Кутия за ключове - Добре де, имам само една връзка с около 10 ключа, но какво толкова, тази кутия е толкова перфектна, че бих ги разкачила всичките, за да ги накачам вътре. Толкова практично е да си имаш къщичка за ключове, която можеш да закачиш на стената в коридора и никога повече да не ги губиш или търсиш из джобовете си... 

2. Комплект чайник с две чаши - Обожавам флорални мотиви, обожавам чаши и също както Бо спомена в нейния уишлист не бих отказала да имам един красив, декориран с цветя чайник, с който редовно да си правя чаени партита вкъщи. 

 3. и 4. Кутия за бижута с декупаж / Дървена кутия за бижута - Имам мания по бижута, особено последната година и от няколко месеца не мога да спра да си купувам всякакви съкровища, които вече наистина нямам къде да държа. Много харесвам декупажната техника, с която самата аз се занимавах доста миналата година и няма да откажа да притежавам едно такова декупажирано произведение на изкуството, в което да побирам съкровищата си. А дървената кутия ми се струва идеален вариант за организирането им, хареса ми, че има прозрачен капак и отделения, в които лесно мога да подредя по-дребните бижута и винаги да знам къде да ги търся.


Happy birthday, you blog!

February 2, 2014

Снимка: интернет
Ама че съм отвеяна, направо не е истина! Ако не беше рождения ден на блога на Снежи от Snejanaatanasov, дори нямаше да пиша този пост сега. (ЧРД, блог на Снежи!) Работата е там, че от 2 години насам никога не се сещам кога е моят повод за празнуване и всяка година той минава край мен като в песен на Каризма... Но не и тази година, когато случайно се сетих да проверя и се оказа, че именно днес е денят, в който блога ми навършва цели 2 годинки. *хвърля конфети*

Не знам дали се радвам повече за повода или, че се сетих навреме за него, хаха. И все пак днес блога навършва цели 2 години, а наистина сякаш беше вчера когато писах първия пост и премествах блога си от Tumblr в Blogger... Всъщност блога беше под заглавието Flare catcher, което няколко месеца по-късно се превърна в La foi en vous. Първо беше започнат на английски, после беше на български, после отново на английски, докато стигнах до тук, където реших да го списвам само на родния език... Толкова неща се промениха от тогава. Всъщност от тогава самата аз се промених. Намерих много нови приятели в училищната библиотека, сътворих и изписах много поезия и проза, участвах в конкурси, спечелих грамоти, посетих интересни места, "свирих" на музикални инструменти, четох книги, участвах в проекти, ходих на театър, започнах да тренирам във фитнес за първи път, забавлявах се, крадох храна, купих си концертни билети тайно и щях да избягам от вкъщи и да пропътувам страната, за да чуя любимата си група, отидох на екскурзия с приятели, включих се в библиотечен клуб, декупажирах, творих, правих неща само с двете си ръце, ходих на пикници, имах котка, станах пълнолетна, преживях края на света, "напих се" (...защото моето напиване да се състои само в лееко залитане и това, че ми става смешно), получих много поводни и безповодни цветя и вечери, влюбих се два пъти, спрях да обичам, отчайвах се, влюбих се истински (и още обичам), изпих много коктейли, родих идея за книга (която все още си мисля да напиша), изпуших много цигари за първи път в живота си, спрях да "пуша", изпих стотици кафета и чайове с любими хора, прекарах много вечери в разговори и дни в мързел и усмивки, завърших гимназията, разделих се с много стари приятели и загубих хора, които вече отдавна не бяха такива и които все още не съм успяла да преживея (признавам), намерих любовта, изживях изпращането и откачения си бал, купих си бална рокля, взимах изпити и матури, влязох в университет, нанесох се в нов апартамент, напускайки истинския си дом, после се преместих в квартира, заживях в нов град, станах самостоятелна, прекарах последната си планинска ваканция със семейството, за да преживея първата си самостоятелна лятна ваканция с любимия, посетих първия си концерт, сбъднах една голяма мечта, срещнах се с нови хора, помогнах за много ремонти, намерих си своя стая в друг дом, попътувах по влаковете, направих няколко аматьорски фотосесии и запечатах много спомени, ядох любимата си торта безброй пъти, готвих, започнах университет, напуснах го месец по-късно, бях назначена на първата си работа, откъдето бях уволнена след два месеца, работих в кухня, научих тайни от сладкарството, измислях рецепти, боравих със захарно тесто за първи път, имах куче, преживях безброй безсънни нощи, купих първата си елха, получих първия си лаптоп, декорирах, създавах, сънувах, вдъхновявах се, учих се, постигах, мечтах, рисувах, обичах, творих, усещах, чувствах, предадох се, отказвах се, започвах отначало, научавах, приключенствах, пътувах, боядисах косата 6 пъти за два дни, а после още два пъти за година, обръснах главата си, смених 7 цвята и поне 10 различни прически и това само за две години. Всъщност... пораснах. Ето това се случи през тези 2 години с мен, с живота ми и с La foi en vous. Това исках да разкажа, споделях или не успявах да споделя тук, в моето малко интернет кътче. И най-вече за последната 1 година се запознах с всички ВАС. Невероятни, душевни, красиви, приключенстващи, радостни, борбени, уникални, интелигентни, интересни, провокативни, прекрасни и вдъхновяващи хора. И това ме прави много щастлива. Наистина се надявам един ден да имам щастието да Ви опозная и да Ви срещна. Вие, които ме четете, коментирате, обсъждате, споделяте, вдъхновявате. Благодаря Ви! Не бих била по-щастлива в блогърското си начинание без вашата подкрепа, отделено време и внимание... Затова Ви благодаря още веднъж и духвам свещичките с вас, пожелавайки си още много щастие :)

Целувки и прегръдки!
И запомнете "Яжте торта всеки ден, защото всеки ден е нечий рожден ден".


- С обич: Преси