"The secret life of Walter Mitty"

February 26, 2014


Докато настроението ми се движи нагоре надолу по скалата на живота ми реших, че просто е време да се разведря от обичайното ежедневие с нов пост... Както може би знаете от Валентинския ми пост, точно на 14ти имах огромния късмет да спечеля покани за кино в един от местните молове. Бях повече от щастлива, защото ясно си спомням как само преди месец мечтаех да посетя това кино за първи път и успях с невероятно каръшкия си късмет да спечеля точно възможност да гледам филм там с любимия човек. Точно когато изтрих заветната сива линия с монетата пред мен се разкри заглавието на нечуван до сега филм - "Тайният живот на Уолтър Мити" (2013). В главната роля очевидно беше Бен Стилър, познат ми от "Запознай се с нашите" и прочее не до там смешни и не до там стойностни филми, поради което си казах "Ужас, това ще е поредната сексистка комедийка с привкус на ужасно американско клише с Бен Стилър"... Но не. Изобщо не бях права.

A day of human magic.

February 14, 2014


В навечерието на празника, Свети Валентин или Трифон Зарезан - наречете го както искате, когато се изплъзват и последните минути от деня исках да споделя нещо... Не, няма да е един от многото постове по случай днешния ден, които се изсипаха в блогосферата как всеки не харесва Св. Валентин и празнува само Трифон Зарезан, как не е български празник и не спазваме традициите, как е използван само като конспирация на производителя срещу потребителя с цел вземане на пари, как цветарниците се опаричват от продажби и любовта трябва да се изразява всеки ден и да не представлява само едно плюшено сърце и един букет от рози, подарени на един определен ден в годината, как жестовете са за всеки ден и трябва да показваме обичта си, как деня се е превърнал в една никога не свършваща надпревара за купуването на все по-скъпи подаръци и така нататък... Не бих казала, че на този ден правя нещо по-специално, нито, че се скривам в пещера и го пренебрегвам, мразейки всички. Всъщност днес, както във всеки друг ден станах след излежаване в леглото, почистих из квартирата си, почетох в интернет, хапнах, излязох, върнах се и приготвих една (тотално провалена, хаха) малко по-специална вечеря, към която добавих бутилка бяло вино и шоколад като десерт, защото дори нямах време да направя намисленото... Поради липсата на средства наложих и "бан" на подаръците и с любимия си разменихме само не скъп, дългоочакван и търсен готварски уред, който ни беше доста необходим.(за който се чуди - миксер за двама, хаха) Но всъщност не мога да отрека, че точно днес във въздуха витаеше някаква магия. Магията бе в това, че забързани мъже се връщаха тайно след покупките си в супер-а, за да купят кутия "Рафаело" на любимата си; бе в начина, по който възрастните двойки държаха връзка с балони на центъра на града и се смееха, запечатвайки го в снимка; в приятните усмивки на хората, които учтиво отдръпваха количката си за пазар от пътя ти и ти казваха по някоя мила дума; във всичките "благодаря", които се чуваха повече от всеки друг ден; в обаждането на майка ми по телефона, когато ми каза, че е украсила масата вкъщи със сърца от хартия, които е изрязала сама; бе в двамата непознати, преоблечени като Цезар и Клеопатра, които те спират в средата на магазина и те карат да целунеш любимия, а после ти дават талонче с награда; в радостта ми, когато спечелихме покани за прожекция в киното, в което само мечтаех да отида до преди месец, в малките усмихнати деца, които разнасяха безплатни балони(не защото някой си печели от това) във формата на сърца насам натам, в жената на средна възраст, която ме спря и ме помоли да я снимам пред огромно сърце от светлинки, за да изпрати снимката на близките си, а след това ми благодари и ми пожела много щастие, магията бе в усмивките на хората, в радостта на децата, в хванатите, вкопчени ръце, във вежливото отношение, в обагрените в червило бузи, в малките чаени сервизи с рози и сърца... Човешка магия, която за пръв път тази седмица остави една голяма усмивка на лицето ми. Освен всичката тази доброта, Св. Валентин бе ден като всички останали... Но малко по-добър. Ден, в които се стремя да показвам любовта си еднакво, ден на който бих си пожелала още много дни, в които да имаме време и желание да не преставаме да се опознаваме, да се забавляваме и да се обичаме - заедно. Всъщност много ми харесаха думите на любимата Lamartinia , които напълно бих повторила с искреност като за финал: "Казваме си го по 100 пъти на ден. обаче няма как да пропусна да го поздравя точно на този ден. човекът, който ме: търпи, събужда, възбужда, приземява, изстрелва, разсмива, разбира, иронизира, замисля, осмисля, изпълва, разплаква, успокоява, напряга, вдъхновява ... обича. не знам дали ще сме завинаги заедно. знам само, че е хубаво. Cheers, my love!"

Повече Book, по-малко Face

February 12, 2014


Здравейте. Казвам се Преслава и имам проблем... - с други думи, така би започнала встъпителната ми "реч" ставайки от стола в средата на кръга от столове, пълни с хора от сбирка на "Анонимните алкохолици" или някоя наркоманска клиника. Е, не се различава много от реалността, защото аз бях... Само че от "анонимните" Фейсбукхолици. Всъщност не съм само аз. Това сме НИЕ. Нека си го признаем - стоя на стола, в редицата, обградена от всички ВАС. ...И всички вие ъпдейтвате статуса си в момента. Колкото и да е тъжно, аз не познавам човек, който няма Facebook акаунт и не е зависим малко или много от него. Let's FACE it - какво правите, когато чуете някой нов изпълнител и ви хареса? Like-вате фен страницата му във Фейсбук. Какво правите, когато постъпите на новата си работа - ъпдейтвате инфото в профила си, че вече работите за "Ала бала" ООД. Предстои ви важен изпит? - споделяте го в новия си статус. Изпитът е минал? - пишете още един статус, само че радостен/тъжен и разчитате на съчувствие в коментарите. Преместихте се в нов град? - амии, вече не сте от Церова Кория, вече сте от София и всички трябва да го знаят. Възмутени сте от нещо? - пускате статус, емотиконки и някоя-друга интернет статия или линк с въпросното нещо. Искате кауза? - не, няма да кажете на приятели и познати, по-скоро ще направите фен страница по въпроса или ще се присъедините в такава като например "Аз не пазарувам от Lafka" и прочее, за да привлечете другите фейсбукхолици (а те са много). Забавлявате се с приятели? - момент, да си снимате питието и да го качите през телефона в акаунта си. Ходихте на клуб, но нямахте време да постнете снимки? - нищо, като се върнете целия град ще разбере пак чрез Фейсбук. Недоволни сте от държавата/политиката/управниците/комунистите/местната власт - малко люти псувни из фейсбук и коментарите ще им дойдат добре. Разхождате домашния си любимец? - "Еди-кой-си разхожда Спарки на алеята." Любимият човек ви е подарил цвете без повод? - "Еди-коя-си се чувства обичана!". Колегите на работа ви изнервят? - ще ги огранича в профила си, за да не виждат коментарите и ъпдейтите ми, пък после ще напиша някой завъртян фейсбук статус по техен адрес, та да не ме разберат, идиотите... Родителите ви искат да знаят всичко за вас и да ви държат сметка? - Ще ги махна от приятели в профила си, пък! Започнахте нова връзка/оженихте се/развод и прочее? - Веднага да си ъпдейтна информацията в профила и да чакам коментарите с "Честито!" отдолу. Роди ви се дете? - "Кръстихме го Камен! - еди-коя-си се чувства щастлива." Купихте си нещо ново? - Щрак снимка с новите ми придобивки + евентуално таг с името на фирмата. Куп хора ви дразнят, но не ви стиска да им го кажете в очите? - Ще пуснем яростен фейсбук статус и ще ги оставим да си предполагат пък. ДА, не сте само вие. Това бях и аз, признавам... Но не искам да съм аз. Не искам да ставам от сън и с първото кафе да сядам пред лаптопа си. Не искам да си казвам "Леле, зима е, а навън грее чудно слънце" и да дърпам пердетата, за да се върна пред фейсбук. Не искам да ме мързи да ида където и да било, дори да пия вода/ям, заради това. Не искам да се сетя да готвя чак вечерта, защото целият ми ден е бил загубен, а до тогава да го карам на junk food. Не искам да гледам фен страницата на бившата ми работодателка и да се сдухвам. Не искам да стоя прегърбена по цял ден, а човека до мен да ми казва "Моля те излез, остави го този сайт!"... Не искам при всеки мълчалив или неудобен момент да изваждам телефона си и да цъкам през мобилния интернет, за да запълня тишината или свободните минути. Не искам да пиша и чета безсмислици. Не искам да се карам с любимите си хора по чата... Не искам да губя целия си ден, цели месеци, целия си живот! Но нямах сили... Затова реших окончателно да премахна и изтрия (не че е възможно, тъпи социални мрежи... винаги те връщат) Facebook акаунта си. Тръшнах се след поредната караница, ликвидирах го и отидох да си дочета хубавата книга. Както сигурно сте видели страничката на блога все още действа, това е защото я прехвърлих на друг свой профил, който няма нито снимки, нито харесвания, нито писания, общо взето е н-и-щ-о освен регистрация и я направих отдавна, единствено за да членувам в една група за блогове и да пускам своето творчество там (това е само, не се оправдавам, но това е истината). Преместих страничката на блога там, отново на свое име, макар че профила не е с моето име, защото наистина не искам да я изгубя. Във Фейсбук профила, на който я прехвърлих нямам приятели (не че имах истински и в стария си акаунт, за болшинството, което ме познава лично явно не бях никаква), нямам снимки, нямам харесвания, имам САМО страничката, където мога да чета това онова от любимите си блогове и техните фен страници и да поствам това онова от моя блог. Не исках да се разделям със страничката, затова видях прехвърлянето й като златна възможност, която ще ми осигури достатъчно - само да гледам и чета за любими мои блогове, което ми отнема около 10-15 минути на ден, както и да не забравяте моя блог. Ще се радвам да го направите и да продължите да ме посещавате. Наистина Ви благодаря за всички посещения, харесвания и follower-и до този момент, те са едни от малкото неща, които ме правят щастлива. Надявам се да съм харесала всички странички на любимите си Blogger блогове, поне тези, които следя и имат страничка, а в противен случай ще продължа да търся и ще прибавя нови харесвания, от които да се ъпдейтвам. 
Причината, поради която изтрих акаунта си, който имам от 6-7 години (уоу, нали) е... Всъщност тя не е една, но като цяло Фейсбук е една голяма глупост и това всички го знаем (отдавна), просто никога не събираме достатъчно смелост да я прекратим. Силно се надявам да устоя на изкушението и да не се завърна повече, защото нищо не губя. За съжаление не мога да кажа, че там имах истински приятели или въобще повече от десетина човка, на които поне малко им пука за мен, so... (Говоря за 90 на 100 процента от хората, най-вече които познавам лично и прочее, НЕ за всички разбира се имаше и няколко изключения) Там имах само ядове, караници, губене на време, завист и прочее. И не ми харесваше. Вярно е, че с такива неприятни чувства, случки и емоции човек се сблъсква ежедневно и навсякъде в живота си и не може да е защитен и подсигурен от избягването им, но в моя живот 90 на 100 от тях наистина идваха от фейсбук от край време. Караници с приятели и неприятели, непознати, любими хора, дразги, сплетни, лъжи, недомлъвки, статуси, клюки, неразбирателства, обиди, премълчани неща... Всичко това срещах там, мога да изброя не един и двама души, с които отношенията ми малко или много се развалиха или прекъснаха, благодарение на някой чат, думи или статуси. Друга причина е, че понеже напоследък съм по-безработна и отчаяна от всякога (да, всеки може да мрънка пък) Facebook ми се явяваше просто като едно никога не свършващо и супер безсмислено губене на време по ЦЯЛ ДЕН. Не се улавям да правя или да искам да направя каквото и да било друго освен да стоя пред лаптопа и заветния сайт по цял ден, от сутрин до вечер. И знам, че е ужасно, тъпо е, пречи, няма полза и затова наистина искам да го спра. Надявам се, че това малко или много ще намали стоенето и пред компютъра (макар че едва ли, за това се искат приятели, ама...). Така или иначе предпочитам цял ден да стоя в Blogger и да чета интересни и полезни неща, отколкото в глупавия фейсбук, без който само си спомням бледно колко бях щастлива преди години. Дори tumblr манията по реблогване и споделяне на картинки и текстове нонстоп беше по-смислена от това (там поне са дружелюбни)... Причината, поради която оставям страничката на La foi en vous вече споделих, а и ще се радвам да следя и чета предимно и само неща, свързани с блоговете ви, мили читатели. Единственото нещо, което ще ми "липсва" от фейсбук са непрестанните новини и ъпдейти за любимите ми групи и музиканти, но не пречи на по-късен етап да харесам страниците им от празния си профил и да се информирам само за тях и концертите/проектите/песните/албумите им, ако реша. Причините да се махна от сайта са още безброй, освен, че постоянно се натоварвам с негативна енергия, карам се доста често с любимите си хора по една или друга причина, страдам от липса на внимание от хора, на които аз твърде често обръщам и за които ме е грижа, без да искам ставам свидетел или участник във вечни и безсмислени, безпочвени драми, караници и спорове, завист по нечий хубав живот, губя целия си ден и дори стоя гладна/жадна, липсата на всякаква продуктивност, енергия, желание за живот дори, болки в гърба и кръста от целодневно стоене пред компютъра, безсъние, стоене до сутринта, главоболие и прочее неща, които само една наркотична зависимост може да предизвика. Знам, че звучат ужасно... Но това е първата крачка. Надявам се волята ми да устои и да стана един от онези щастливи и свободни хора, които не са имали "честта" да имат акаунт във фейсбук. Поздравявам ги. Запомнете: Марк Зукърбърг е Саурон, а Facebook е Мордор. Не губете времето си там (знам, че го правите дори по време на работа), излезте, плетете, рисувайте, гответе, творете, карайте колело, разходете се, пийте кафе и чай, работете, бъдете полезни, продуктивни, креативни, четящи, правете това, което обичате и харесвате и... Живейте офлайн, забога. 
Не мисля да се разделям със страничката на La foi или Blogger. Блогът е моето любимо интернет кътче, където мога да изразя себе си, да се запозная и да контактувам с интересни и вдъхновяващи хора, да положа някакъв труд и да родя идеи, да бъда креативна или просто да споделям и да пиша за нещата, които харесвам, обичам и са интересни за мен. Надявам се да е за добро и никой да не ми се сърди или да го приеме лично (все пак публикацията не засяга абсолютно всички хора, които познавах чрез фейсбук)... Стискайте ми палци в начинанието по продуктивност и промяна, мили читатели. Надявам се да сте с мен! А сега отивам да си дочета книгата...

* Посланието в този пост не е лично и не се отнася към читателите на блога... Не е насочено главно към никой, нито към един човек, просто е мое решение и мнение, базирано на случки, събития, личния ми живот и т.н. Не се чувствайте лично засегнати по никакъв начин, това е мое решение, не значи, че апелирам към вас, когато говоря за хора в множествено число. 

PS - I'll keep you posted за моето "лечение".

PS 2 - Ако все пак ще ви "липсвам" и искате да общувате с мен, защото съм ви интересна по някакъв начин ми изпратете Skype-а си чрез лично съобщение на страничката на блога и аз ще ви добавя или ме добавете в twitter, не че съм много активна там, но все пак съм насреща! Винаги можете да ме намерите и в Google + профила ми, като там също има опция за споделяне и съобщения. Ако имате въпроси към мен или искате да общуваме - има и опция за изпращане на съобщения на страничката на блога, където мога да отговарям. Ще се радвам да ме добавите ако вече се познаваме или предстои да се запознаем, за мен ще бъде удоволствие да си общуваме.

Bloglovin' Facebook

Wishlist 2014

February 7, 2014

Виждам, че напоследък Wishlist тенденцията нашумя много из блогосферата и всеки втори блогър започна да изрежда нещата, в които се е влюбил и иска да има или да му се случат през текущата година... Което всъщност е много добра и креативна идея - да създадеш списък с цели, желания и мечти, към които малко или много да се стремиш занапред и за които да мислиш позитивно в иначе сивото ежедневие. Аз честно казано дори не се бях замисляла за такъв материален списък до вчера, когато... Ок, просто не се стърпях, когато случайно намерих уеб страничката на Magazinche.com. Бях като хлапе в сладкарница. Магазинче е малко магазинче (yeah) в сърцето на София, което се занимава с направата на всякакви предмети от бита, декорации, бижута, играчки и прочее, като всичко в него е направено ръчно от различни творци и крещи "Vintage"! Ако до сега сте чели блога малко или много няма как да не знаете, че аз обожавам всичко що е vintage, както и hand-made, crafting и изобщо всичко правено на ръка, с вложени много любов, старание и вдъхновение в него... Защото когато правиш нещо с двете си ръце просто няма как да не вложиш себе си в него, казвам го от опит. Затова просто нямаше как да не изпадна в любовен шок и да разглеждам сайта им до 3 през нощта, представяйки си как притежавам 90 на 100 от артикулите там. Определено няма да откажа да купя всичко, ноо безспорно си намерих фаворити сред тях, които веднага замечтах да притежавам някой ден...
Снимки : magazinche.com
Знам, че числата са малко объркани, но не се сдържах, обожавам тези Photoshop brushes
1. Кутия за ключове - Добре де, имам само една връзка с около 10 ключа, но какво толкова, тази кутия е толкова перфектна, че бих ги разкачила всичките, за да ги накачам вътре. Толкова практично е да си имаш къщичка за ключове, която можеш да закачиш на стената в коридора и никога повече да не ги губиш или търсиш из джобовете си... 

2. Комплект чайник с две чаши - Обожавам флорални мотиви, обожавам чаши и също както Бо спомена в нейния уишлист не бих отказала да имам един красив, декориран с цветя чайник, с който редовно да си правя чаени партита вкъщи. 

 3. и 4. Кутия за бижута с декупаж / Дървена кутия за бижута - Имам мания по бижута, особено последната година и от няколко месеца не мога да спра да си купувам всякакви съкровища, които вече наистина нямам къде да държа. Много харесвам декупажната техника, с която самата аз се занимавах доста миналата година и няма да откажа да притежавам едно такова декупажирано произведение на изкуството, в което да побирам съкровищата си. А дървената кутия ми се струва идеален вариант за организирането им, хареса ми, че има прозрачен капак и отделения, в които лесно мога да подредя по-дребните бижута и винаги да знам къде да ги търся.

5. Обеци - Както вече споменах имам мания по всякакви красиви джунджурийки последната година и изпитвам непреодолимо желание да притежавам всякакви красиви бижута, та логично се влюбих в тези от любимата ми книга "Малкия принц". И все пак с ръка на сърцето си признавам, че освен тях искам всички останали обеци от Магазинче, защото всички изглеждат толкова прекрасно и елегантно (и си имат малки панделки).

6. Пижама за книга - Вече звучи супер нали? Изглеждат толкова примамливо и оригинално, на всичкото отгоре имат разделител за страници, могат да се перат и да се местят от една книга на друга. Самата идея е страхотна, дори ме накара да се замисля дали да не опитам с помощта на шивач да сътворя подобни "пижами" за книги и да започна и аз да продавам... 

7. Стъклен поднос за сервиране с хербарий - Отдавна си мечтая за поднос, с който да ми поднасят и да поднасям така мечтаната закуска в леглото или да похапвам любимото ядене докато гледам филм. Така или иначе това е една практична вещ и е хубаво да я има във всяка къща, а стъклените подноси с хербарий на Магазинче са просто произведения на изкуството.

8. Декоративна възглавница - Всички възглавнички ми харесаха, но в тази просто се влюбих от пръв поглед. Елементите й в бяло и черно с брокатени нишки я правят много изискана и красива и би стояла идеално на дивана ми някой ден.

9. Ретро тефтер - Ок, с думата "ретро" тотално ме спечелиха, но вижте го само! Прекрасен е, обичам тефтери и мисля, че човек никога не може да има достатъчно, а този би бил идеален за записване на рецепти или поезия. 

10. Ретро обеци с фотоапарат - То се знае, обичам да снимам, интересувам се, фотографията ми е страст, искам да притежавам всичко, свързано с нея и точка. 

11. Колие шевна машина - Идвам от поколение на шивачи, така че нямаше как да не го харесам от пръв поглед, а и си има малък часовник!

12. Ретро будилник - Не че ще го използвам по предназначение, защото ако ме събуди в 7 ч сутринта ще го запратя срещу стената, а той е твърде красив, за да му се случи нещо такова, така че просто ще е за декорация, хаха.

13. Кутия за чай - Кутиите за чай са просто страхотни и биха намерили идеално приложение в моята кухня... В момента за такава използвам голяма дървена кутия за вино с декупаж (ще ви я покажа скоро, защото е страхотна), но няма да откажа и тази сладка кутия с разделения за различните видове чай.

Bloglovin' Facebook

Happy birthday, you blog!

February 2, 2014

Снимка: интернет
Ама че съм отвеяна, направо не е истина! Ако не беше рождения ден на блога на Снежи от Snejanaatanasov, дори нямаше да пиша този пост сега. (ЧРД, блог на Снежи!) Работата е там, че от 2 години насам никога не се сещам кога е моят повод за празнуване и всяка година той минава край мен като в песен на Каризма... Но не и тази година, когато случайно се сетих да проверя и се оказа, че именно днес е денят, в който блога ми навършва цели 2 годинки. *хвърля конфети*

Не знам дали се радвам повече за повода или, че се сетих навреме за него, хаха. И все пак днес блога навършва цели 2 години, а наистина сякаш беше вчера когато писах първия пост и премествах блога си от Tumblr в Blogger... Всъщност блога беше под заглавието Flare catcher, което няколко месеца по-късно се превърна в La foi en vous. Първо беше започнат на английски, после беше на български, после отново на английски, докато стигнах до тук, където реших да го списвам само на родния език... Толкова неща се промениха от тогава. Всъщност от тогава самата аз се промених. Намерих много нови приятели в училищната библиотека, сътворих и изписах много поезия и проза, участвах в конкурси, спечелих грамоти, посетих интересни места, "свирих" на музикални инструменти, четох книги, участвах в проекти, ходих на театър, започнах да тренирам във фитнес за първи път, забавлявах се, крадох храна, купих си концертни билети тайно и щях да избягам от вкъщи и да пропътувам страната, за да чуя любимата си група, отидох на екскурзия с приятели, включих се в библиотечен клуб, декупажирах, творих, правих неща само с двете си ръце, ходих на пикници, имах котка, станах пълнолетна, преживях края на света, "напих се" (...защото моето напиване да се състои само в лееко залитане и това, че ми става смешно), получих много поводни и безповодни цветя и вечери, влюбих се два пъти, спрях да обичам, отчайвах се, влюбих се истински (и още обичам), изпих много коктейли, родих идея за книга (която все още си мисля да напиша), изпуших много цигари за първи път в живота си, спрях да "пуша", изпих стотици кафета и чайове с любими хора, прекарах много вечери в разговори и дни в мързел и усмивки, завърших гимназията, разделих се с много стари приятели и загубих хора, които вече отдавна не бяха такива и които все още не съм успяла да преживея (признавам), намерих любовта, изживях изпращането и откачения си бал, купих си бална рокля, взимах изпити и матури, влязох в университет, нанесох се в нов апартамент, напускайки истинския си дом, после се преместих в квартира, заживях в нов град, станах самостоятелна, прекарах последната си планинска ваканция със семейството, за да преживея първата си самостоятелна лятна ваканция с любимия, посетих първия си концерт, сбъднах една голяма мечта, срещнах се с нови хора, помогнах за много ремонти, намерих си своя стая в друг дом, попътувах по влаковете, направих няколко аматьорски фотосесии и запечатах много спомени, ядох любимата си торта безброй пъти, готвих, започнах университет, напуснах го месец по-късно, бях назначена на първата си работа, откъдето бях уволнена след два месеца, работих в кухня, научих тайни от сладкарството, измислях рецепти, боравих със захарно тесто за първи път, имах куче, преживях безброй безсънни нощи, купих първата си елха, получих първия си лаптоп, декорирах, създавах, сънувах, вдъхновявах се, учих се, постигах, мечтах, рисувах, обичах, творих, усещах, чувствах, предадох се, отказвах се, започвах отначало, научавах, приключенствах, пътувах, боядисах косата 6 пъти за два дни, а после още два пъти за година, обръснах главата си, смених 7 цвята и поне 10 различни прически и това само за две години. Всъщност... пораснах. Ето това се случи през тези 2 години с мен, с живота ми и с La foi en vous. Това исках да разкажа, споделях или не успявах да споделя тук, в моето малко интернет кътче. И най-вече за последната 1 година се запознах с всички ВАС. Невероятни, душевни, красиви, приключенстващи, радостни, борбени, уникални, интелигентни, интересни, провокативни, прекрасни и вдъхновяващи хора. И това ме прави много щастлива. Наистина се надявам един ден да имам щастието да Ви опозная и да Ви срещна. Вие, които ме четете, коментирате, обсъждате, споделяте, вдъхновявате. Благодаря Ви! Не бих била по-щастлива в блогърското си начинание без вашата подкрепа, отделено време и внимание... Затова Ви благодаря още веднъж и духвам свещичките с вас, пожелавайки си още много щастие :)

Целувки и прегръдки!
И запомнете "Яжте торта всеки ден, защото всеки ден е нечий рожден ден".


- С обич: Преси