Smooth(ie) criminal.

March 28, 2014



Хей, хей! Правя този пост специално за прекрасната Нина и всички останали, които желаят да ме видят по-често да блогвам... :) И така, днешният пост е на тема смути или smoothie на английски, а този елексир на здравето е наречен така заради гладката си и дори кремообразна, но все пак течна консистенция. Какво всъщност представлява смутито? Както добрата стара Wikipedia ще ви каже "Смути е напитка със средна гъстота приготвена в блендер на принципа на шейковете. В състава и влизат основно плодове и/или зеленчуци, като в допълнение към тях обикновено се прибавят натрошен лед, както и кисело или прясно мляко. ...Все пак според съдържащите се ингредиенти смутитата биха могли да бъдат категоризирани основно в следните няколко вида: плодово смути, зеленчуково смути, зелено смути, здравословно смути, десертно смути и диетично смути. За първи път смутитата се предлагат в магазините за здравословни храни, както и от продавачите на сладолед през 60-те години на миналия век. Световна популярност напитката набира през 1990 г. – 2000 г., когато на пазара се появяват предварително бутилирани смутита." Не помня кога точно разбрах за смутитата, но навярно е бил един от онези объркани моменти на непрестанно ровъчкане из дебрите на всемогъщия интернет. Спомням си смътно, че съученичка на моя приятелка, вманиачена по фитнес упражненията, здравословния начин на живот и стегнатите тела беше споменала на фейсбук профила си, че обожава да си прави смути за или вместо закуска. И след кратко интернет разузнаване, идеята за вкусен и същевременно полезен шейк с витамини се загнезди в главата ми с години. До преди няколко дни, когато реших да ставам банална с най-разпространената рецепта за смути, която ми хрумна - тази с банан и спанак - и не след дълго то вече беше факт. Не е тайна, че отдавна обичах да си правя домашни бананови шейкове с прясно мляко, банан и ванилена захар, но сезона на пресния и замразен спанак дойде и това беше златната ми възможност да се отдам на готвене и... Пиене. И почти да направя една нова крачка към по-добро здраве в живота си, ако в същия ден пасатора ми не беше издъхнал славно (RIP), докато правеше първото смути с последни сили... Все пак съдбата се усмихна и след малко семейни преговори успях да се сдобия с нов, по-голям и по-мощен блендер, който очаквам да пристигне след седмица, за да започне моят "смути режим" и експерименти с прясно и кисело мляко, плодове и сокове. А до тогава, ето как най-простичко да си забъркате витаминозното и страшно вкусно бананово изкушение със спанак (да, защото спанакът може да се консумира и с плодове).

One late poetry post.

March 22, 2014


Световният ден на поезията - датата се отбелязва от 1999 г. по инициатива на ЮНЕСКО. Целта на този ден е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и, както пише в декларацията на ЮНЕСКО, "Да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия". Празнувал се е през 5-ти октомври, но в късната част на 20ти век светът го празнувал на 15-ти октомври – рождената дата на Вергилий – древноримски епичен поет и лауреат. По-късно датата е изместена, но традицята в някои държави все още повелява денят да се отбелязва през октомври. За първи път празникът се е чествал в Париж, където е било и седалището на ЮНЕСКО. (източник: интернет)
***
Както повечето от Вас вече знаят или са чули, вчера за пореден път се отбеляза Световният ден на поезията. Преди подобаващо го отпразнувах всяка година с чаша горещ чай, поетични късметчета и усилено творене и писане на стихове в библиотеката на гимназията ми, заедно с приятели, получавайки честитки, понеже бях нещо като поета на групата. Тази година денят отмина на един дъх и дори не го усетих, може би защото бях твърде далеч от всичко това и не получих честитка, но почувствах онази приятна поетична тръпка в себе си, която все още се обажда във времена на муза... Някой казват, че съм наследила "таланта си" от майка ми, понеже като млада и тя е писала много стихотворения, които и до сега намирам за красиви и вдъхновителни. Казвали са ми и че съм го получавала от някаква висша сила или дори Бог (да, странно звучи, но и такива е имало), не съм се замисляла, всъщност не ми се е явявала някоя "висша сила", ярка светлина, извънземно или непознато сияние, както при повечето творческия процес е нещо хаотично и неосъзнато, често породено от инсомния, самота, дадено чувство, мисъл, дума, влияние, дори скука, а най-вече внезапно вдъхновение. Често будувам до сред нощ, вадя лист и химикал и без никаква идея просто започвам да пиша.

Something "spring-ish"

March 20, 2014

Когато проверяваш думата "springish" в Urban Dictionary излиза, че тя описва най-точно човек, който е претърпял главоломна промяна през пролетта. Някой, чийто приятели са го напуснали, защото новият сезон буквално ги е накарал да полудеят и да се държат налудничаво, или просто някой, който сам се държи налудничаво, откакто е настъпила пролетта. Прилики с мен има и то доста, но в моята глава "springish" е просто нещо красиво и свежо, нещо чисто, нещо прекрасно, току що поникнало и току що излюпило се, цъфнало дръвче, жълт нарцис, свежия мирис на сега узрял, откъснат плод... Нещо пролетно. Мирисът на всичко чисто и свежо, сладкия аромат зад ухото на любимия, чашата студени цитруси, божествено сладкия аромат на цъфнали сливови дръвчета, свежестта на пресните салати, лекотата на вкусната храна, опияняващо силния аромат на букета от зюмбюли в кухнята, чашата силно кафе сутрин, на прозореца, лекия пролетен бриз, който гали босите крака, птиците, които се дочуват, току що откъснатата сладост на портокалите, въздухът, промъкнат през слънчевите лъчи, баналната непроменена красота на природата и земята, която се пробужда отново и отново през март... Всичко това ми напомня за настъпилата току що пролет, която миналата седмица реших да отпразнувам с уикенд в родното градче (ах, как ми липсваш). Напълно ползотворен и пълноценен уикенд, изпълнен с разходки сред природата и горите, дишане на чист въздух, някой друг уловен спомен, наслаждаване на гледките над града, чудесна семейна вечеря, зловеща буря, кукумявки на прозореца, автобусни приключения, закъснял рожден ден-ски подарък, приятна среща за кафе и парче сбъркано Брауни с приятели. Вътрешното ми аз мъркаше доволно като котка, докато не се завърнах в квартирата и желанието ми за излизане не се скри съвсем, но все още се надявам, че с първите слънчеви лъчи на новия сезон и редом с природата, ще взема да се пробудя и аз за нови подвизи, приключения, разходки или поне нещо по... Вълнуващо от стоенето вкъщи. А до тогава напълно съм се отдала на гледане на 24 Kitchen (по-точно "Свежата Анабел", прекрасно предаване, скоро ще споделя повече за него), мечти за малка къщичка до езеро в Нова Зеландия и огромна градина пред нея, готвене (много скоро в блога - пролетна паста със спанак и пилешко) и гмуркане в дълбоките дебри на CSS, HTML и всякакви кодове за блога. Това вече си личи по новия му дизайн, от който само за сега съм доволна, но може би предстоят още няколко finishing touches и имам да осъществя още няколко идеи по него... А вие какво мислите? 
Искам нещо по-изчистено, дано се справям. Скоро мисля да заформя няколко поста за икономичен haul, както и месечни любимци, ревю на продукт и още много, но до тогава... Оставям пролетта да говори. 


Шал: Подарък

Пуловер: Terranova
Дънки: BikBok (second hand)
Кларкове: XiuXian
Чанта: Graceland (Deichmann)
Брауни с банан, макар и тотално различен сладкиш от традиционния, беше страхотен!

Любимото Виенско кафе... 
PS - Нека снимката ми не ви заблуждава, явно фотографът ме е изкарал с твърде къси крака, но това е просто оптическа илюзия, хаха. Очаквайте скоро - пробуждане от пролетната умора и още нови постове, а до тогава можете да посетите съвсем нов лайфстайл блог-бебе, който тепърва прохожда, създаден от моята много добра приятелка Кристина - Rebelle Fleur (цък), където в бъдеще ще намерите постове за грим, козметика, дрехи, ревюта на продукти, DIY проекти, настроения, проза, чувства, идеи, храна, музика и още много!

Bloglovin' Facebook

We are just lost souls, aren't we?

March 11, 2014

 До къде стигнахме?
Скъпа К., ако можех сега да те срещна, след всички тези години, сега, когато имаш най-голяма нужда от мен, да те прегърна... Та ние дори не сме се срещали. Но аз те познавам. Познавам те по-добре от всеки. За тези 5 и повече години... Знам каква си, дори и да не съм те виждала с очите си. Знам какъв инат си. Знам, че четеш това писмо, прочети го до край. Знам как се сърдиш за най-малкото нещо и как си типичната зодия близнаци... В един момент ме обичаш, а в следващия ме мразиш в червата. Като малко дете си. Още обичаш котенца и се плашиш от страшни приказки, а и се инатиш като такова. Караш се с всички, които обичаш само защото... Ги обичаш. Ти правиш така - когато някой ти е скъп си показваш рогата. Но няма страшно, аз отдавна го разбрах. Затова знам, че ме обичаш. Знам, че слушаш онази песен на Beyonce, когато се чувстваш отритната и сама, но егото ти не ти позволява да го признаеш, затова се мислиш за недосегаема и коравосърдечна. Знам колко си чувствителна и уязвима. Как все търсиш неподходящите хора, вместо да се огледаш около себе си за истинските. Как винаги биваш наранявана, но все още вярваш. Как обичаше да ядеш картофена салата усмихната до уши и с коса, вързана на конска опашка. Този твой образ се е запечатал в съзнанието ми като белег от жигосване. Все се опитвам да не мисля за теб, но наистина ми липсваш. Все ми е криво, че сигурно аз не ти липсвам, но ти на мен - твърдо да. Все ми се иска да се чуваме по-често, след като само това имаме. Да се сещаме една за друга... Да си помагаме. Ние имаме някаква специална връзка... Не знам какво е, но е нещо специално, което ме свързва с теб. Никога не мога да те забравя. Да ти се разсърдя истински. Да те намразя. Да не те искам. Да не съм ти приятел. Дори да ми се караш. Дори да се цупиш. Да не ми споделяш след толкова години. Дори да ме отблъснеш, да не звъниш, да не пишеш, да не се видим, да не изпълниш обещание, да ме забравиш за месеци... Все някоя мисъл за теб ще се прокрадне в ума ми и ще се сетя колко ме е яд, че не мога да ти се сърдя и да не искам да се чуем сега. Каквото и да става, тази връзка си стои като невидима жица на два стълба и ни свързва от двата края. Здраво.