Postcards | Someone like you

April 30, 2014

В този дъждовен седмичен следобед имах удоволствието да получа отговор на неотдавнашната си кореспонденция с една от любимите ми блогърки, която отговори на няколко въпроса за La foi en vous. И така, днес на гости в Postcards ми е Лорън от Someone like you.

Лорън живее в малък град в Охайо и учи моден мърчандайзинг и модна медия като второстепенна специалност. Води блога си вече малко повече от 5 години и го посвещава на любимите си неща, а именно - писането, модата, пазаруването в магазини втора ръка и нейната най-голяма страст: винтидж стила...
* READ IN ENGLISH BELOW

The little things: Some BIO charity

April 29, 2014


Неделята във Варна беше поредния дъждовен ден (силно казано дъждовен, небето просто плюеше, хаха), но времето се оказа точно най-приятното за една разходка из града и до морето. Така де, нямаше значение какво ще е времето, защото въпросната разходка беше запланувана през седмицата, веднага щом научих, че любимото ми био магазинче Хатори ще прави благотворителен базар с благородна инициатива. Знам, че Хатори правят ежегодни базари по няколко пъти в годината и по всякакви поводи, но до сега не бях имала възможността да присъствам на такъв в малкото им местенце, така че грабнах възможността с две ръце и се насочихме към магазина през уикенда… Макар и с малко закъснение се оказа, че първи идваме на малкото базарче и бяхме топло посрещнати като вече познати лица от услужливите продавачи; по традиция първо се залепихме на щандовете с обикновено предлагащите се продукти в магазина, които бяха тъкмо заредени. Разбира се напълнихме очи с разнообразието на насипни храни като годжи бери, био ориз, ядки от макадамия и какви ли не чудесийки, нашарихме по рафтовете с био храни през киноата, лимеца, брашната, подсладителите и така мечтаното от мен какаово масло, което е следващото в Био Wishlist-а ми. Закупихме втора бутилка от чудодейния натурален ябълков оцет с „майка“, за който ще ви говоря скоро и преминахме към мини-щандовете на базара, който този месец бе с благотворителна инициатива в помощ на малкия Виктор, който е диагностициран с астма, недоразвит бял дроб и ревматоиден артрит и се нуждае от финансова помощ за лекарствата, които трябва да взима всеки месец.

Sundogs

April 17, 2014


Както неотдавна споменах на фейсбук страничката на блога, наскоро замислих да създам нещо като нова рубрика тук, в която споделям за любимите си места, които просто са ми направили някакво впечатление.  


Накратко, мисля да ви запознавам с някое местенце, което ми е харесало, било то в България, или света, в някой град, село, магазин, заведение и т.н. На първо място реших да започна с любимият ми варненски бар. Първият път, в който ви споменах за Sundogs беше в един октомврийски пост, когато бях излязла на първа среща с Боряна и благодарение на чуденето ни къде да прекараме хладната вечер, тя ме "запозна" с него. И така разхождайки се, от дума на дума се промушихме през няколко сгради и скрити пътечки, докато Sundogs не се разкри в цялото си великолепие на кокетен малък винтидж бар, сгушен в страни от центъра, между няколко жилищни сгради.
Като любителка на всичко винтидж не ми отне много да се влюбя още от пръв поглед във вида на фасадата му с малките блещукащи светлинки, светещи табели, стари лампи и симпатична малка дъска с обедното меню, която беше закована на ламперията до вратата му. Извадих телефона от джоба си, за да щракна няколко снимки и вече знаех, че бях омагьосана от външния му вид и оставаше само да го разгледам отвътре... Не очаквах обаче, че ще ме завари такава магия.

Сметанова паста със спанак | Pasta "Crema di spinaci"

April 3, 2014


Ето че дойде новия месец – променливо време, нов сезон, смяна на времето, пролетна умора, пролетно почистване, празници… Общо взето всичко се преобръща, преражда и събужда за нов живот и промени. По този повод аз осъмнах с едно „ново“ откритие в света на витамините (знам, че станах банална с тях вече, хаха), а именно – спанака. И да, бързо се зарибих. Ако ме следите във фейсбук страницата, вероятно вече знаете, че вчера пристигна така чакания ми мултифункционален блендер с множество функции за рязане, кълцане, смилане, натрошаване, разбиване, сокоизтисквачка и още полезни приложения, поради което бях на 7-мото небе от щастие и официално поставих начало на „сезона на смутитата“ (и евентуално фрешовете), хихи. При появата на блендера бързах към пазара за свежи плодове и зеленчуци и задължително се сдобих с една торба спанак, за чиито множество ползи вече ви говорих тук. За съжаление обаче се оказа, че сутрешното ми смути беше развалено от страшно горчивия му вкус и едвам го изпих :( Разчетох се в интернет и се оказа, че може би това се дължи на множеството нитрати в листата на спанака и голямата липса на български лаборатории, в които зеленчуците да се изследват и да се доказва дали тяхното количество е в допустимите норми… Заканих се утре да посетя близкия супер маркет и отново да си закупя замразен вместо пресен спанак. Освен, че няма горчив вкус разбрах, че понеже преди замразяването му се бланшира, нитратите в него не са във вредно количество, а витамините се запазват по-добре отколкото в пресния, ако е бил замразен до няколко часа. Друг начин да избегнем нитратите е да накиснем спанака за поне половин-един час във вода, като я сменим поне два пъти. Повече за вредата от нитратите и как можем да ги избегнем прочетете тук. Ще ви държа updated за 7-дневната полезна смути програма, която замислям и за лесните и бързи начини да си набавяме порции с много витамини и полезни вещества, които да ни поддържат здрави, с по-добър тонус, по-добър външен вид и повече енергия :) До тогава мисля да споделя невероятно вкусната рецепта за тази лека паста, която приготвих преди няколко седмици със замразен спанак и сметана (или crema di spinaci, както я нарекох, за да е по-атрактивна, хаха. В буквален превод от италиански означава "сметана и спанак")