Just Being ME | TAG

July 31, 2014

Снимка: Виктория Драганова

Hi there. Докато се лутах в интернет пространството, гледайки забавни ютуб влогъри по цял ден и чудейки се кога ще ям отново (yup), реших да "посъживя" малко блога, осъществявайки една от многобройните си, безполезно стоящи в главата ми, идеи за нов пост - а именно един много интересен ТАГ, който бе вдъхновен от Кали! Enjoy...
___

Кръстен ли си на някого?
Да, донякъде... Само по първата буква съм отчасти кръстена на маминка ми Петинка.

Кога плака последно?
Преди няколко дни, заради някое си нещастно настроение. Напоследък много често съм в такова, за съжаление...

Имаш ли деца?
Не, но в момента (незнайно точно защо) съм обсебена по бебета и мънички деца. Много ми се иска да си имам по-скоро.

Ако беше някой друг щеше ли да бъдеш приятел със себе си?
И да, и не. По-вероятно да, но трябваше да съм мноого търпелив човек и непукист, който поставя качествата пред недостатъците.

Имаш ли някакви guilty pleasures? 
Да стоя по цял ден да гледам любими youtube влогъри и да се хиля с тях. Честно, обожавам тези хора.

On life updates, blogging and colossal changes.

July 19, 2014

Source

Здравейте, folks!

Докато съседът продължава неуморно да упражнява "уменията си" да свири на електрическа китара от съседния прозорец вече цяла седмица и да опъва жици и да ми лази по нервите...., реших да отделя няколко заслужени минути на блога, в който не съм писала от близо месец иии мисля, че ви дължа обяснение. Въпреки дъъъългото ми отсъствие обаче, забелязах, че последователите му продължават да се увеличават и ето, че само един човек ме дели от заветното 90! (и то без да съм правила giveaway... уоу) Благодаря Ви, ако наистина проявявате интерес към блога и старите/новите постове и отделяте време от ежедневието си да ме посещавате, дори и да не съм така редовна тук!
А колкото до отсъствието ми от последния пост насам, е, накратко - нямам муза, желание, настроение, напоследък дори и време да списвам блога на този етап, покрай опаковането на всичкия си багаж, макар че аз вярвам, че човек винаги може да намери време за нещо или някой, когото харесва и не съществуват някакви си глупави оправдания. Естествено, блогърския ми тефтер е пълен с идеи за постове, които само чакат да бъдат осъществени, ноо съдбата решава да се намеси по всевъзможни начини и да ме спре като ми се строши тотално фотоапарата, за да не мога да снимам, развали ми телефона с камера, скапе ми настроението, не мога да си намеря работа, не мога да си платя наема, не мога да си намеря и един свестен приятел, живота ми се разпада etc. знаете как е... :) Поради настаналата тотална безредица и буря в живота ми, настъпиха някои колосални промени, които малко или много ме възпряха да обръщам внимание на моето интернет кътче. Дълго време се чудех дали да ги споделя, но в крайна сметка се замислих, че напоследък забравям за какво всъщност е блога, какво е той за мен и защо всъщност го създадох... Как преди споделях всеки един момент от живота си - бил той щастлив или тъжен, прекаран с компания или самотен, нещо, което ме вдъхновява, вълнува или просто се върти около мен в ежедневието ми... И ето, че малко по малко започнах да си припомням какво всъщност е La foi en vous и защо го създадох, затова реших за пореден път да споделя с моя онлайн дневник перипетиите си и част от личното си пространство, ей така, заради различното и разнообразното, ей така заради "по-личните истории", заради душата, заради това, че харесвам блоговете с чувства и мисли в тях, защото просто не мога да пиша за гримове, козметика, дрешки и любими продукти постоянно и да не... гледам отвъд нещата, отвъд всичко това, към по... значимото в ежедневието ми, към... себе си. За да се "завърна към корените си" и да си припомня за какво всъщност създадох това свое местенце в блогосферата. Защото лично аз харесвам "блоговите откровения". И реших да се завърна към тях :)