A day of human magic.

February 14, 2014


В навечерието на празника, Свети Валентин или Трифон Зарезан - наречете го както искате, когато се изплъзват и последните минути от деня исках да споделя нещо... Не, няма да е един от многото постове по случай днешния ден, които се изсипаха в блогосферата как всеки не харесва Св. Валентин и празнува само Трифон Зарезан, как не е български празник и не спазваме традициите, как е използван само като конспирация на производителя срещу потребителя с цел вземане на пари, как цветарниците се опаричват от продажби и любовта трябва да се изразява всеки ден и да не представлява само едно плюшено сърце и един букет от рози, подарени на един определен ден в годината, как жестовете са за всеки ден и трябва да показваме обичта си, как деня се е превърнал в една никога не свършваща надпревара за купуването на все по-скъпи подаръци и така нататък... Не бих казала, че на този ден правя нещо по-специално, нито, че се скривам в пещера и го пренебрегвам, мразейки всички. Всъщност днес, както във всеки друг ден станах след излежаване в леглото, почистих из квартирата си, почетох в интернет, хапнах, излязох, върнах се и приготвих една (тотално провалена, хаха) малко по-специална вечеря, към която добавих бутилка бяло вино и шоколад като десерт, защото дори нямах време да направя намисленото... Поради липсата на средства наложих и "бан" на подаръците и с любимия си разменихме само не скъп, дългоочакван и търсен готварски уред, който ни беше доста необходим.(за който се чуди - миксер за двама, хаха) Но всъщност не мога да отрека, че точно днес във въздуха витаеше някаква магия. Магията бе в това, че забързани мъже се връщаха тайно след покупките си в супер-а, за да купят кутия "Рафаело" на любимата си; бе в начина, по който възрастните двойки държаха връзка с балони на центъра на града и се смееха, запечатвайки го в снимка; в приятните усмивки на хората, които учтиво отдръпваха количката си за пазар от пътя ти и ти казваха по някоя мила дума; във всичките "благодаря", които се чуваха повече от всеки друг ден; в обаждането на майка ми по телефона, когато ми каза, че е украсила масата вкъщи със сърца от хартия, които е изрязала сама; бе в двамата непознати, преоблечени като Цезар и Клеопатра, които те спират в средата на магазина и те карат да целунеш любимия, а после ти дават талонче с награда; в радостта ми, когато спечелихме покани за прожекция в киното, в което само мечтаех да отида до преди месец, в малките усмихнати деца, които разнасяха безплатни балони(не защото някой си печели от това) във формата на сърца насам натам, в жената на средна възраст, която ме спря и ме помоли да я снимам пред огромно сърце от светлинки, за да изпрати снимката на близките си, а след това ми благодари и ми пожела много щастие, магията бе в усмивките на хората, в радостта на децата, в хванатите, вкопчени ръце, във вежливото отношение, в обагрените в червило бузи, в малките чаени сервизи с рози и сърца... Човешка магия, която за пръв път тази седмица остави една голяма усмивка на лицето ми. Освен всичката тази доброта, Св. Валентин бе ден като всички останали... Но малко по-добър. Ден, в които се стремя да показвам любовта си еднакво, ден на който бих си пожелала още много дни, в които да имаме време и желание да не преставаме да се опознаваме, да се забавляваме и да се обичаме - заедно. Всъщност много ми харесаха думите на любимата Lamartinia , които напълно бих повторила с искреност като за финал: "Казваме си го по 100 пъти на ден. обаче няма как да пропусна да го поздравя точно на този ден. човекът, който ме: търпи, събужда, възбужда, приземява, изстрелва, разсмива, разбира, иронизира, замисля, осмисля, изпълва, разплаква, успокоява, напряга, вдъхновява ... обича. не знам дали ще сме завинаги заедно. знам само, че е хубаво. Cheers, my love!"