We are just lost souls, aren't we?

March 11, 2014


 До къде стигнахме?
Скъпа К., ако можех сега да те срещна, след всички тези години, сега, когато имаш най-голяма нужда от мен, да те прегърна... Та ние дори не сме се срещали. Но аз те познавам. Познавам те по-добре от всеки. За тези 5 и повече години... Знам каква си, дори и да не съм те виждала с очите си. Знам какъв инат си. Знам, че четеш това писмо, прочети го до край. Знам как се сърдиш за най-малкото нещо и как си типичната зодия близнаци... В един момент ме обичаш, а в следващия ме мразиш в червата. Като малко дете си. Още обичаш котенца и се плашиш от страшни приказки, а и се инатиш като такова. Караш се с всички, които обичаш само защото... Ги обичаш. Ти правиш така - когато някой ти е скъп си показваш рогата. Но няма страшно, аз отдавна го разбрах. Затова знам, че ме обичаш. Знам, че слушаш онази песен на Beyonce, когато се чувстваш отритната и сама, но егото ти не ти позволява да го признаеш, затова се мислиш за недосегаема и коравосърдечна. Знам колко си чувствителна и уязвима. Как все търсиш неподходящите хора, вместо да се огледаш около себе си за истинските. Как винаги биваш наранявана, но все още вярваш. Как обичаше да ядеш картофена салата усмихната до уши и с коса, вързана на конска опашка. Този твой образ се е запечатал в съзнанието ми като белег от жигосване. Все се опитвам да не мисля за теб, но наистина ми липсваш. Все ми е криво, че сигурно аз не ти липсвам, но ти на мен - твърдо да. Все ми се иска да се чуваме по-често, след като само това имаме. Да се сещаме една за друга... Да си помагаме. Ние имаме някаква специална връзка... Не знам какво е, но е нещо специално, което ме свързва с теб. Никога не мога да те забравя. Да ти се разсърдя истински. Да те намразя. Да не те искам. Да не съм ти приятел. Дори да ми се караш. Дори да се цупиш. Да не ми споделяш след толкова години. Дори да ме отблъснеш, да не звъниш, да не пишеш, да не се видим, да не изпълниш обещание, да ме забравиш за месеци... Все някоя мисъл за теб ще се прокрадне в ума ми и ще се сетя колко ме е яд, че не мога да ти се сърдя и да не искам да се чуем сега. Каквото и да става, тази връзка си стои като невидима жица на два стълба и ни свързва от двата края. Здраво.