One late poetry post.

March 22, 2014

Световният ден на поезията - датата се отбелязва от 1999 г. по инициатива на ЮНЕСКО. Целта на този ден е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и, както пише в декларацията на ЮНЕСКО, "Да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия". Празнувал се е през 5-ти октомври, но в късната част на 20ти век светът го празнувал на 15-ти октомври – рождената дата на Вергилий – древноримски епичен поет и лауреат. По-късно датата е изместена, но традицята в някои държави все още повелява денят да се отбелязва през октомври. За първи път празникът се е чествал в Париж, където е било и седалището на ЮНЕСКО. (източник: интернет)


Както повечето от Вас вече знаят или са чули, вчера за пореден път се отбеляза Световният ден на поезията. Преди подобаващо го отпразнувах всяка година с чаша горещ чай, поетични късметчета и усилено творене и писане на стихове в библиотеката на гимназията ми, заедно с приятели, получавайки честитки, понеже бях нещо като поета на групата. Тази година денят отмина на един дъх и дори не го усетих, може би защото бях твърде далеч от всичко това и не получих честитка, но почувствах онази приятна поетична тръпка в себе си, която все още се обажда във времена на муза... Някой казват, че съм наследила "таланта си" от майка ми, понеже като млада и тя е писала много стихотворения, които и до сега намирам за красиви и вдъхновителни. Казвали са ми и че съм го получавала от някаква висша сила или дори Бог (да, странно звучи, но и такива е имало), не съм се замисляла, всъщност не ми се е явявала някоя "висша сила", ярка светлина, извънземно или непознато сияние, както при повечето творческия процес е нещо хаотично и неосъзнато, често породено от инсомния, самота, дадено чувство, мисъл, дума, влияние, дори скука, а най-вече внезапно вдъхновение. Често будувам до сред нощ, вадя лист и химикал и без никаква идея просто започвам да пиша.