Mail adventures /Berry's edition/

May 23, 2014

Здравейте, приятели :) След като най-сетне успях да се сдобия с читави батерии за фотоапарата си и сутринта бе благосклонна да ми предостави хубава дневна светлина, бързах да направя първите си снимки за този месец и да ви споделя за моите "пощенски приключения" с една много чакана пратка отпреди две седмици. Както може би знаете, преди време спечелих прекрасния Pink Spring Giveaway в блога на Мери. Всъщност, преди доста време... Затова двете с нея постоянно поддържахме връзка и се чудехме кога най-сетне ще пристигне пратката от Германия до България и защо отнема толкова много време?! След почти два месеца и всекидневно преглеждане на пощенските кутии за известия, се бях отчаяла, че никога няма да получа първата си награда от гивауей... До един дъждовен ден, в който на излизане от вкъщи за посещение на супермаркета, попаднах на неочаквана изненада в пощенската кутия! Така жадуваното известие най-сетне беше изровено и бях озадачена, че пратката ме чака от месец... Лошото беше, че бе (работна, слава богу) събота, а пощата затваряше след 30 минути. И така забравих за пастата и вечерята и хукнах да тичам из града като Юсеин Болт и да избутвам нахалните бавни хора по улиците, докато най-сетне не стигнах до сградата на пощата задъхана и с почти счупени крака... Сложих личната карта на гишето и жената ме посрещна с учудване "Странно, че чак сега си взимате пратката, това е втора покана от пощата да дойдете, пакета стои тук още от април месец" , "Не знам защо, търсих известие всеки ден, но явно са го хвърлили от пощенската кутия" - отврънах, проклинайки глупавите си съседи. След проверка на картата и подпис заветната пратка вече е в ръцете ми и аз я поемам - щастлива, потна от бягане, прекосила града и все още по пижама (да, защото тръгнах с друга цел до близкия супер маркет и все още бях по част от пижамата си, типично за мен да бягам по улиците с пижама, хаха). Тя си е - красива, малка, розова кутия с панделка и германски марки. След безуспешния опит да я отворя с ръка, вадя връзката ключове и ожесточено се опитвам да разкъсам тиксото, докато тичам обратно към вкъщи. След половин час успях и нетърпелива непукистки седнах в близкия парк и затършувах из кутията пред изумените погледи на минувачите, които гледаха как се хиля щастливо, вадя козметика и нареждам продуктите по пейката до мен :)

После... се прибрах. Щастлива, че най-сетне съм получила подаръка от първия си спечелен гивауей, въпреки малките премеждия по пътя. И се радвах на съдържанието.