"Здравейте! Приятно ми е, Преслава.
На скромните 20, понякога по-голяма за възрастта си, понякога... по-малка и от нея. Често съм доста забавна и много рядко не съм. През повечето време шегите ми се умерени, с вкус и доста чувство за хумор."
Така би започвала обявата ми в някой местен вестник, ако имаше обяви за самотници. Преди бях душата на компанията, сега пак съм душата, но компанията вече я няма. И много ми липсва, но какво да се прави. След несъгласия, караници, раздори и сръдни, някои пораснаха, някои си останаха деца и накрая просто пътищата ни се разделиха... Оттогава насам не съм се запознавала с хиляди хора, но се запознах с поне двадесетина. Няколко стари приятели, които се оказа, че вече нямат нужда от мен, колегите ми от университета, които се оказаха твърде груби, незаинтересовани и откровено недорасли, за да ми продумат и дума или да се запознаят с мен, може би защото не ходя по чалга клубовете всяка свободна вечер да се напивам като прасе иии разбира се колежките ми от работа (повечето от които си бяха прасета), сред които единствената свястна жена беше на 36 и нямаше време да излиза от вкъщи за срещи с мен. Един-двама човека от Варна, с които се запознах, но явно не намериха личността ми за достатъчно интересна ("опознаха" ме от една-две срещи?!), за да си спазват обещанията и уговорките и никога не си удържаха на думата за по-нататъшна среща. И така, ето ме тук - през повечето време си стоя сама вкъщи.