On life updates, blogging and colossal changes.

July 19, 2014

Source

Докато съседът продължава неуморно да упражнява "уменията си" да свири на електрическа китара от съседния прозорец вече цяла седмица и да опъва жици и да ми лази по нервите...., реших да отделя няколко заслужени минути на блога, в който не съм писала от близо месец иии мисля, че ви дължа обяснение. Въпреки дъъъългото ми отсъствие обаче, забелязах, че последователите му продължават да се увеличават и ето, че само един човек ме дели от заветното 90! (и то без да съм правила giveaway... уоу) Благодаря Ви, ако наистина проявявате интерес към блога и старите/новите постове и отделяте време от ежедневието си да ме посещавате, дори и да не съм така редовна тук!
А колкото до отсъствието ми от последния пост насам, е, накратко - нямам муза, желание, настроение, напоследък дори и време да списвам блога на този етап, покрай опаковането на всичкия си багаж, макар че аз вярвам, че човек винаги може да намери време за нещо или някой, когото харесва и не съществуват някакви си глупави оправдания. Естествено, блогърския ми тефтер е пълен с идеи за постове, които само чакат да бъдат осъществени, ноо съдбата решава да се намеси по всевъзможни начини и да ме спре като ми се строши тотално фотоапарата, за да не мога да снимам, развали ми телефона с камера, скапе ми настроението, не мога да си намеря работа, не мога да си платя наема, не мога да си намеря и един свестен приятел, живота ми се разпада etc. знаете как е... :) Поради настаналата тотална безредица и буря в живота ми, настъпиха някои колосални промени, които малко или много ме възпряха да обръщам внимание на моето интернет кътче. Дълго време се чудех дали да ги споделя, но в крайна сметка се замислих, че напоследък забравям за какво всъщност е блога, какво е той за мен и защо всъщност го създадох... Как преди споделях всеки един момент от живота си - бил той щастлив или тъжен, прекаран с компания или самотен, нещо, което ме вдъхновява, вълнува или просто се върти около мен в ежедневието ми... И ето, че малко по малко започнах да си припомням какво всъщност е La foi en vous и защо го създадох, затова реших за пореден път да споделя с моя онлайн дневник перипетиите си и част от личното си пространство, ей така, заради различното и разнообразното, ей така заради "по-личните истории", заради душата, заради това, че харесвам блоговете с чувства и мисли в тях, защото просто не мога да пиша за гримове, козметика, дрешки и любими продукти постоянно и да не... гледам отвъд нещата, отвъд всичко това, към по... значимото в ежедневието ми, към... себе си. За да се "завърна към корените си" и да си припомня за какво всъщност създадох това свое местенце в блогосферата. Защото лично аз харесвам "блоговите откровения". И реших да се завърна към тях :)