Parfimo.bg Cosmetic Collab

November 5, 2015


Преди време имах удоволствието да кореспондирам с екипа на сайта parfimo.bg и обсъдихме идеята за нещо като съвместна "колаборация", след което те ми изпратиха няколко продукти за проба. След една объркана и една правилна поръчка и двойно изпращане на продукти, най-сетне събрах достатъчно впечатления, за да споделя обективно мнение (и да се направя на бюти блогър, хаха) за една друга своя голяма страст - грима и козметиката... 


Небезизвестен beauty favorite сред бюти блогърите от цял свят, затова я избрах веднага без много да му мисля. Формулата обещава прецизно разделяне, сгъстяване и извиване на миглите и буквално придобиване на магически поглед. Бих казала, че спиралата ми харесва и то доста. Четката не ми е от любимите, защото не харесвам най-много силиконовите четки с тънки и къси връхчета, но дебелината й спомага за по-лесно нанасяне, макар лично аз да предпочитам добрите стари несиликонови четки с дълги гъсти косъмчета, тази също се справя с нанасянето. Опаковката е приятна – изчистена и лесна за използване, макар че след по-продължителна употреба спиралата около гърлото засъхва и се отваря/затваря малко по-тегаво и трудно. Използвам я вече няколко месеца и вече забелязвам нещо като леко засъхване или по-скоро сгъстяване на спиралата, но лесно може да се оправи като я потопя в чаша с гореща вода, защото не бих казала, че е изсъхнала напълно. Като цяло харесвам спиралата и мисля, че изпълнява всичко, което производителят обещава, следващият път обаче мисля да се насоча към друга марка и да опитам нещо различно.

Life update: A basket full of secrets

October 31, 2015


Здравейте, приятели! Плахо се завръщам с един сравнително бърз пост, за да наваксам до колкото мога преди да се наложи да отсъствам за по-дълго и да нямате "ни вест, ни кост" от мен, както се казва... И преди спомените от идните седмици да са напълно избледнели, реших да ви разкажа какво се случва около мен напоследък и какво предстои на мен и съответно на блога в няколко бързи размисли. Истината е, че имам време за блога понякога, но ще си го кажа в прав, искрен текст: м-ъ-р-з-и м-е! Да, правилно, честно, мързи ме. Когато се върна след 8 часов работен ден, прекаран пред компютъра нон-стоп, най-малко си помислям да седна пред лаптопа и да обърна внимание на каквото и да било (включително на блога), затова той просто стои и прашасва затворен кажи-речи откакто почнах работа преди седем месеца и престоя ми в интернет пространството бе сведен до минимум по моя собствена воля и желание... От както станах модерна и влязох в ерата на смартфоните (което беше преди около два месеца) ползвам само телефона си за разцъкване из социалните мрежи, четене на блогове и рецепти и то само вечер в леглото малко преди да заспя. Уикендите гледам да прекарвам навън и така ми е идеално! ...Но блогчето си остава мое любимо хоби и не искам в никакъв случай да го затварям, да спирам да пиша, да прекратявам дейност и прочее, защото не мога и не искам да си представя, че го няма. А и няма нужда, когато нещо се превърне в твое любимо занимание, което така добре те отпуска, разведрява и вдъхновява. Но и блогът, като един домашен любимец има нужда да се нахрани, разходи и почеше по корема отвреме навреме.

PearlDent: The power of a single smile

October 28, 2015



Едно малко, червено подаръче криеше истинската сила на красивата бяла усмивка... Да! И то дойде точно до бюрото ми. Ето, че се очертава най-сетне да напиша един дългичък пост, за който търпеливо изчаквах да му дойде времето. Е, то разбира се дойде преди около месец, но покрай многото работа, не успях да отделя нужното му време и внимание, за да споделя всичко, което имам нужда да кажа. Но и търпеливото изчакване имаше полза, за да мога именно след няколко месеца употреба да тествам и проверя в дългосрочен план ефекта от един прекрасен продукт, който имах удоволствието да опитам благодарение на прекрасната Поли – избелващите лентички за зъби на PearlDent. А аз имам не едно и две неща, които да кажа.
Според снимките в телефона ми, датиращи от 25 юни тогава започнах употребата на първите лентички PearlDent и бях редовна – всяка вечер поставях по две и стоях поне час, понякога и повече (което предполагам не е препоръчително за хората с чувствителни зъби или венци, но аз не съм от тях и не съм усетила никаква болка дори и при час и половина действие)…

Силата на усмивката
Знаете как казват, че усмивката е врата към света, силата й е неоспорима, както и че една простичка усмивка, било то към любим човек или напълно непознат, може да оправи целия ден на всеки и да накара и даряващия я и получаващия я да се почувстват различно. Усмивката винаги е символ на позитивизъм, воля, щастие, обич, надежда… Но ако искаме тя да вдъхва всичко това трябва непременно да я поддържаме здрава, бяла и красива, което за много хора е непосилно поради прекомерната употреба на определени храни и напитки, наследствени заболявания на зъбите или просто склонност към бързо и лесно пожълтяване и натрупване на зъбен камък. За щастие аз не съм имала проблеми със зъбите си и винаги съм се радвала на здрава и донякъде права усмивка.

8 reasons why Rubies are a girl's best friend

August 23, 2015


Миналият уикенд имах удоволствието да посетя за първи път едно събитие, за което ме информира прекрасната ми съ-блогърка Мони, а именно – първото издание на Rails Girls извън София. Преди седмица Мони ми писа и ме покани на събитието, посветено на това да запали интереса на момичета и жени от цял свят към програмирането и IT технологиите, понеже беше решила, че покрай заниманията ми с малко кодинг и блог дизайн бих се заинтригувала от първото му издание съвсем близо до мен – във Варна. Аз естествено веднага ентусиазирано попълних формуляра, написах съчинение разсъждение защо искам да участвам и с вълнение се записах, но за съжаление след няколко дни организаторите ми върнаха писмо с отговор, че ограничените 30 места са били заети веднага и не съм успяла да се вредя... Честно да си призная, налегна ме голямо разочарование, но явно и аз съм имала малко късмет в този живот, защото след няколко дни от Rails girls ми върнаха писмо, че в последния момент са се освободили места за уъркшопа и ето – ваша мома блогърка се записа! През уикенда нетърпеливо нарамих лаптопа, взех си ентусиазма в джоба и тръгнах към Варна… Е, изкарах си страхотно. Събрах впечатления. Написах пост. И ето защо и вие трябва да посетите следващия Rails girls уъркшоп непременно: 

1. Бебешки стъпки: Вълнение и мотивация 
...Непременно ще ги имате. От момента, в който получите заветния e-mail, че сте одобрени и това някак си ви накара да се почувствате като Избраната, до момента, в който напускате залата с огромна доволна усмивка на лицето и куп нови познанства. Аз се чувствах точно така - мотивирана. Мотивирана да стана в 8 часа сутринта през уикенда, да пътувам до друг град, да мъкна тежък багаж, да преодолея притеснението, да се изправя пред нещо съвсем ново съвсем сама, да се постарая да успея и да схвана, да съм на нова територия. Това може да се окаже едно малко предизвикателство, но ще си заслужава напълно и обещавам, че ще е приятно и удовлетворяващо от начало до край.

Floating island | Île flottante

July 8, 2015

Здравейте, приятели! Средата на седмицата е, в офиса кипи усилена работа, навън врят 30 градусови жеги... Но чакайте, чакайте. Не е нужно да сме толкова черногледи, колкото и да мразим жегите и работата, можем поне за малко да си помечтаем докато дойде уикенда...
Представете си сега една спокойна и прохладна вечер някъде из Прованс - слънцето тъкмо залязва от небосвода, а вие се радвате на последните му кехлибарени лъчи, прокрадващи се около очите ви, чуват се само песните на щурчетата, докато изпъвате крака на удобно столче на някоя дървена веранда и всичко това изпълнено с аромата и неизбежната сладникава романтика на лавандуловите полета около вас и похапвате най-хубавия, студен, лек, нежен и пухкав десерт, който изпълва сетивата повече и от лавандуловите стръкчета пред очите ви... Ееех, знам, знам, почти неизпълнимо, но не и последната част. С гордост обявявам, че преди едва няколко месеца открих този перфектен десерт! (е, освен ако нямате непоносимост към лактоза или сте веган, или пък ако не обичате яйца и мляко, ама кой ги зачита тези работи изобщо, когато става въпрос за десерти, хаха???) Как толкова години съм живяла в заблуда, без да вкуся и да зная за тази чудна сладка симфония, която се топи в устата... Десерт, който предоставя на всички сетива многокомпонентни вкусове и усещания, а всъщност е толкова прост - бърз, лесен, евтин, ефектен! Идеален за впечатляване на гости, представям ви Плаващият остров... 






Необходими продукти

- Четири яйца
- 1 чаена чаша пудра или кристална захар
- 2 ванилови шушулки или 2 пакетчета ванилия на прах
- 2-3 чаени чаши прясно мляко
- Бучка краве масло
- Щипка сол

Начин на приготвяне

Внимателно отделяме белтъците от жълтъците, като гледаме при белтъците да не попадат жълтъци, за да се разбият лесно и безпроблемно. Разбиваме белтъците на сняг с помощта на миксер, заедно с щипка сол, след това постепенно със супена лъжица добавяме полвин чаена чаша захар (желателно е тя да е пудра захар, за да не "хрупа" в белтъците и да се стопи изцяло). След разбиването на всички белтъци на пухкав сняг ги оставяме в хладилника да почиват. Изсипваме прясното мляко в касеролата и изчакваме да кипне на по-висока температура. (Съвет: Наглеждайте млякото постоянно и много внимавайте млякото да не изкипи, загаря бързо, може да повреди котлона или да ви изгори много неприятно, а и после има много чистене, докато се махне от печката. Ако все пак видите, че пяната му се надига и има опасност да кипне, бързо поставете дълга дървена лъжица върху касеролата/тенджерата, така че да се подпре на единия и другия й край - това ще спре пяната, колкото и да е нарастнала, и ще предотврати изкипяване)

Fashion Bloggers Answer: What did I learn?

June 23, 2015

Здравейте, приятели! Ето, че отново неусетно минаха няколко седмици и пясъчния часовник пресъхна на няколко пъти от последния пост. НО! Този път имам съвсем правдоподобно оправдание - бавех толкова новия пост само защото всъщност той представлява един много вълнуващ, интересен и вдъхновяващ проект, че ми отне точно толкова време да го подготвя и да стане по вкуса ми. Знаете, че хубавите неща стават бавно и именно това се случи с този така очакван малък моден "проект". Дали в главата ми не се заражда идея за нова рубрика, посветена на блогърите и блоговете? Може би. Казано надълго: любимите мои и ваши български модни блогъри обясняват в няколко изречения отговора на един въпрос от съществена важност: Какво научих от модното блогърство?, а за прекрасната идея ме вдъхнови този блог. Казано накратко: Един много вълнуващ пост на тема мода, насладете се...


Ива  |  Inspiration exsists

За мен блогът е преди всичко хоби, мое пространство и преди всичко мое вдъхновение. Правя това уточнение, защото никога не съм изхождала от идеята да подходя професионално към него и да се задълбочавам в океана от възможности, които един моден блог предоставя, стига да разполагаш с достатъчно време.

Разбира се, за тези вече близо 6 години научих доста модни уроци, но все още основният е, че модата трябва да е забавление. Дори и най-полираното облекло винаги изисква момент на непринуденост, детайл, който да загатва, че има нещо отвъд перфектния ръб. В изкуството на непринудеността се ражда стила и точно там е пресечната точка между уличната мода и колекциите от подиумите.

Други от научените уроци, не са от модните, а от вечните – че когато правиш нещо с любов и отдаденост, без да очакваш нищо, срещаш съмишленици, а понякога и приятели за цял живот. Вдъхновението съществува, когато е споделено.


Ванина  Style inspiratrice

Научих, че понятието граници (почти) не съществува, защото всеки нов проект ме провокира по някакъв начин, кара ме да експериментирам и да излизам извън зоната си на комфорт. Модното блогърство ме научи на постоянство и търпение – може да звучи клиширано, но тези две качества са от ключово значение за развитието на един блог. Научих, че във всеки един момент, независимо къде се намираш, може да намериш хора, с които споделяте тази обща страст и да ги почувстваш близки, въпреки че почти не ги познаваш. Модното блогърство ме вдъхнови всеки ден да поглеждам към света и хората с нови очи, да ги виждам в тяхното многообразие и красота отвъд масовите стереотипи. 


Лора  Empurple

Да си зрител и да се радваш на нещата, които те влекат е чудесно. Но понякога страстта е по-силна, за да бъдеш само зрител и просто си казваш "Започвам!". И аз започнах оттук, от Empurple.eu - моето местенце за мода и красота. Не знам точно накъде ме води и колко ще продължи, смятам че съм съвсем в началото, но по пътя научих много ценни и интересни неща. Не на всички съм успяла да дам израз, но да научиш е само една от първите стъпки на промяната, нали? Със сигурност съм пропуснала много неща, но за тези се сетих сега - ето какво научих от модното блогърство:
- че съм чакала твърде дълго, за да си развивам това хоби. Не чакайте!
- че искам да изразявам повече себе си, и казвам "искам", защото ми е трудно все още. Слагам си граници и си преча да бъда напълно себе си, а в модните среди срещаш уникални хора, уверени, които не дават пет пари за учудените погледи на околните. И точно това е вдъхновяващо!
- че не ми пука особено за марката. Пука ми за кройка, за материя, за усещане, за емоция и хармонията между всички тези фактори.
- че нямам 'конкуренция', а имам вдъхновения! Този поглед прави всичко много мнооого по-приятно.
- уча се да експериментирам със стилове, които не разбирам на пръв поглед или не харесвам. Понякога влизам в пробната с много странни дрехи, просто ей така.
- научих се, че искам да ми е много приятно, когато правя нещо свързано с блога. Отказвам да правя нещо досадно, затормозяващо или скучно. Това е хоби, което искам да ми носи радост и позитивни емоции.
- да правиш каквото всички правят е най-глупавото нещо на света! Това наскоро го проумях като че ли и се опитвам да съм по-идейна.
- научих, че една хубава снимка има много повече стойност от десет "горе-долу".
- че не са ми нужни нови дрехи, за да снимам аутфит за блога, а нова комбинация.
- че не е нужно дрехите ми да са скъпи, да са маркови, да са модерни, да са "като на звездите", да са стилни и като цяло нужно е само да ми харесват. Точка!
- разбрах, че не държа да съм 'модерна'. Понякога искам да съм стилна, друг път небрежна, свежа, семпла, цветна, сива. Да съм 'модерна' е екстра, която невинаги е в плюс.
- научих да гледам детайлите, а после цялото, после пак детайлите и пак цялото. Така картината е по-ясна. Говоря не само за дрехите, за аутфитите, а за фотографиите в постовете и за всичко всъщност, дори и съвсем далеч от модата.
- радвам се, че срещнах страхотни хора. Искам да ги срещам пак и искам да срещам още! Това е много ценно! Модното блогърство ми донесе връзки, които иначе може би нямаше да се осъществят.


Handmaids cosmetic - nature in a jar

June 1, 2015


С настъпването на юни, малко по малко, като че ли слънчевото лято най-сетне взе да прави плахи крачки, окичено с герданчета от мидички и рапани, слънце в косите и песъчинки морски пясък по краката си. Като за пръв път нямах търпение да дойде този топъл момент. А с идването на новия сезон дойдоха и хубавите промени и новини - започването на нова работа, нетърпеливите бъдещи планове и възможности, новите места, интересните събития в града и най-вълнуващото нещо в моя малък блогърски свят - първата ми колаборация. Не съм вярвала, че някой някога ще се обърне към мен за подобен съвместен проект, а ка мо ли фирма, занимаваща се с нещо наистина качествено и вдъхновяващо. Затова беше неочаквано, когато преди две седмици намерих в пощата си писмото от Калина - страхотния ПР на познатата на мнозина Handmaids cosmetic - и милото й предложение за колаборация с моя блог. ...И изведнъж настъпващото лято замириса на лавандула, жасмин, ванилия и люляк. Бях на седмото небе от щастие, "Аз?" - помислих си учудено, защото наистина не бях мислила, че ще получа такъв вид възможност до сега. Но явно някой беше харесал това, което правя и реши да развинти въображението ми. Ето как три мои интереса се сляха в едно - блогърството, журналистиката и натуралната козметика. Бях запозната с фирмата отдавна, но никога не се бях докосвала до нея отблизо. Какъв приятен комплимент, все едно някой е оценил заниманието ти и ти е предложил едно съвсем ново и интересно поле за изява. Разбира се, грабнах го с пълни шепи и нестихващо вълнение и така се роди това интервю...


Как се решихте на тази тотално различна и може да се каже дори
рискована крачка – да създадете този проект? Вие ли избрахте Handmaids cosmetics или Handmaids избра вас?

Като в любовта - взаимно се избрахме. Започнахме с един лавандулов балсам за себе си, и за племенниците, и за приятели. И когато приятел на приятел ни се обади за същото си казахме, като всеки средно предприемчив човек - има ниша, има продукт. Ние вярвахме, че можем да направим не просто добър сбор от суровини, а да добавим стойност с внимание и ръчен труд и да създадем бранд, с който да се гордеем - български бранд конкурентен на световния пазар.

The old lighthouse and the sea | OOTD

May 25, 2015


Чели ли сте "Старецът и морето" на Хемингуей? Е, аз така и не успях да го довърша. Риболовните приключения на Сантяго и Манолин никога не ми се сториха достатъчно интересни, че да стигна до последната страница... Макар и като малка да харесвах риболова и то много. Почти всеки уикенд беше прекарван на брега на някой язовир, както си му е реда - с въдица в ръка, кукички, червеи, примамки, хурки и какво ли още не и разбира се баща ми. Това беше най-любимото ни занимание като баща и дъщеря. Всъщност, колкото и типично мъжко да звучи, все съм си мислела, че именно риболова е "най-свещеното" занимание между баща и дъщеря. Нещо като занаят, нещо, което бащата предава на дъщеря си, за да я научи на оцеляване... Знаете, да стане по-мъжко момиче, един вид. Не съм ловила риба от много, много години. Но любовта към морето си остава. И желанието един ден да пробвам сама да уловя храната си - също... Беше събота преди две седмици и прекарахме един чудесен уикенд, който дълго ще помня. Посетихме Морска гара Варна - за първи път, макар че живяхме там толкова време. Предполагам, никога не ни остана време за истински хубавите неща. Добре, че сега го имаме. Щракнахме няколко снимки за спомен, направо банални - Фарът, морето, скалите, рибарите и залеза. Все пак баналните неща в живота са най-хубавите...

Femininity to the touch | TAG

May 8, 2015

Фотограф: Мустафа Мехмедов

"Много неща ме трогваха: обувките на жените под леглото; някоя фиба, забравена на шкафчето; начинът, по който казваха „Отивам да пишкам”; ластичетата за коса; разходката с тях по булеварда в един и половина следобед - когато бяхме просто двама души, които вървят заедно; дългите вечери, в които пиехме, пушехме и си говорехме; караниците; мисълта за самоубийство; да се храним заедно и да се чувстваме добре; шегите и смехът, който се появяваше от никъде; чувството за чудеса във въздуха; да седим заедно в паркирана кола; да си говорим за бившите си любовници в три сутринта; тя да ти каже, че хъркаш, ти да я чуеш как хърка; майките, дъщерите, синовете, котките и кучетата; понякога смъртта, понякога разводът, но винаги докрай; да четеш вестник сам в някой бар и да ти прилошее, защото тя вече е омъжена за някой зъболекар с коефициент на интелигентност 95 и живее в предградията; хиподрумите, парковете и пикниците; дори затворите; нейните тъпи приятели и твоите тъпи приятели; твоето пиене и нейното танцуване; твоето флиртуване и нейното флиртуване; нейните хапчета, твоите изневери и нейните изневери; това, че спите заедно..."

- Чарлз Буковски, "Жени"

6 blogs for the soul/eyes

April 7, 2015

source
След публикацията от онзи ден и малкия life update, реших да задействам блога малко повече и да осъществя още една от идеите си тази седмица (в която съм подготвила още два поста, надявам се да успея и с тях), а именно - моите шест български блога, които пълнят очите и душата ми ежедневно. И не само това, става дума за онези любими блогове, които ме разчувстват, "ангажират" емоционално и мислово, научават на много нови неща, разтоварват, разсмиват, усмихват, вдъхновяват и въобще спомагат блогосферата да е едно прекрасно и цветно място в едно иначе монотонно ежедневие. 

Click 

Започвам с блог, който може би е познат на мнозина и почти няма човек в българската блогосфера, който не знае за него - Lamartinia. Това беше един от първите блогове, които започнах да следя и е в списъка ми може би най-отдавна. Как разбрах за него нямам идея, но винаги съм се възхищавала на чаровната му авторка Мария. Перфектната комбинация между остроумна, интелигентна и кокетна жена, която може да те срази с доза от прекрасния си сарказъм по всяко време. Харесвам женствеността на Lamartinia, дозата "детско" оставаща във всеки от нас, простите радости в живота, на които ни учи да се радваме и тези, които предизвикват и вълнуват искрено и страстно всяко наше сетиво с вкуса си, харесвам сарказма и иронията, понякога острия език, непукизма от никой и нищо, когато става въпрос за истината и всичко онова, което мнозина премълчават заради липса на смелост, човечността, вниманието към детайла, дръзкото червено червило, стила и модата, пътуванията, света около нас, невероятната храна, злободневните хитринки, цветните хора, с които се запознавахме през годините чрез нейния гастрол - това са само част от нещата, заради които Lamartinia ме развълнува тогава и ме вълнува и до днес. Място, което си заслужава да бъде посетено. 

Click

Продължавам с Ради от LifeBites, а и какво по-хубаво име за блог от това, буквално "хапки живот". "Казвам се Радостина Ганева и обичам лятото, вкусът на прясно изпечени курабии, мирисът на чисти чаршафи и обожавам капучино с много пяна." - така започва информационната секция за нея в блога и накратко обяснява всичко. Кой не обича пресни курабийки и аромата на капучино с много пяна? Със сигурност можем да намерим рецептите за тях в блога и не само. Не знам от кога следя LifeBites, но той се разхубавява все повече и повече с всяка изминала година... Виждам Ради като един безкрайно цветен, усмихнат и свободен човек, който без особени усилия успява да постигне прекрасни неща с внимание към детайла и вкус към живота. Харесвам го, защото е цветен и крещи "Пролет!", дори когато навън вали и е минус 10 градуса, дори когато времето е ужасно и кода е жълт, в LifeBites кода винаги е "цветно" и това е. За себе си авторката му казва, че обича да снима всичко наоколо и това си личи по всяка една перфекна снимка в блога - светла, цветна, ярка, небрежна и нережисирана, но сякаш изпипана в детайли и допълваща усещането, че е там цари вечна пролет... Ключовите думи в блога са "емоция" и "усмивка".

Little Life Update

April 5, 2015

source

Дълго се чудих дали да направя този малък Life Update пост, дали има кой знае какво за ъпдейтване и дали си струва да драсна няколко безсмислени реда в публикация, която сигурно ще прашасва тук с години, но накрая... взех, че се реших. Е, в крайна сметка, казах си, живота ми може да не е толкова интересен, за да бъде "публично достояние", но пък за мен в последните седмици е прекрасен, дори да не се случва нещо кой знае колко грандиозно. Пък и възприемам блога като едно терапевтично и отпускащо хоби и местенце, където се развличам, научавам много нови неща, отпускам се, изливам си душата, занимавам се с нещо приятно и не задължително... Смислено всеки път. Понякога пиша просто защото имам нужда и така ми става по-хубаво на душата и не се придържам стриктно към фразата "Говори само ако има какво точно да кажеш" всеки ден! :) Понякога просто ти е едно такова... радостно! И искаш да говориш, дори да са пълни радостни глупости.

Red riding... sweater | OOTD

March 17, 2015

Ето че неусетно дойде и пролетта... NOPE. Само в мечтите ми. Времето е шантаво както винаги, един ден е слънчево и пече като за бански, а на другия се обличам в кожи като герой от Game of Thrones. И разбира се това аз дължа на глобалното затопляне и факта, че Майката Природа с пълно право си отмъщава на ужасното човечество, което я съсипва ежедневно, чрез ненормални метеорологични условия от около три години насам, но това е друг въпрос. Та, така де имаше и дни в които слънцето се показа и освен, че UV лъчите си направиха труда да увредят горния слой на кожата ми взе, че попече, хахах. И какъв по-хубав повод от този за един слънчев и пролетен импровизиран аутфит пост *drum roll*. It's been 84 years от последния подобен, така че идеята ми се стори добра и се възползвах от прекрасното време и гористата местност в университета, за да щракнем няколко снимки с моя приятел и фотограф Мустафа и взеха, че се получиха някои сполучливи кадри.

Guess who's back

February 27, 2015

Source
Здравейте след около 1250 години, мили мои читатели!

(ако все още са останали такива, които естествено съответно си представям точно като Том Ханкс в "Корабокрушенецът" - стоят тук, пуснали брада и напразно чакат нещо вече няколко месеца, говорейки си с футболна топка, забучена на пръчка, oh well)
Дойде време за поредното ми "завръщане", ако мога така да нарека една от многомилионните капризни фази в живота ми на падения и върхове(най-вече падения хаха), или поредната ми екзистенциална криза, дизайнерска работа, перфектционизъм, работохолизъм, асоциалност към социалните мрежи илии както там го наречете, с две думи - върнах се към блога. Що за човек си, че трябва като някой луд да сменяш името на блога си за трети път, ще попитате вие, трябва да си мен, ще отговоря аз. За трети, но обещавам за може би последен път сменям името на блога, който навремето се роди като Flare Catcher, после се издигна от пепелта като La foi en vous, а сега просто пие мартини с черешка в ъгъла и доволно потърква устни, начервени с някое тъмно червило, бунтувайки се срещу света, с други думи - Presscious. Името на блогът в момента сигурно ме описва най-много и най-точно, понеже все пак той освен моето собствено име и галеното ми име - Preslava/Press, съдържа отчасти и бъдещата ми професия - журналистика, преса, както и разбира се почти сглобява изцяло една измислена дума, наподобяваща "precious", а именно "скъпоценен". Идеалния коктейл от думи. ...Пък и просто нямаше как да не бъда вдъхновена, когато преподавателят ми по журналистика и книгоиздаване се унесе в размисли докато се засякохме случайно една вечер (съседи сме) и когато му разказвах за блога ми каза "Какво е това сложно име? Дори не можеш да го произнесеш, пък ка мо ли аз да го напиша... Нищо не разбрах", после мъдро добави "Името на блога трябва да е свързано с теб, да е свързано с твоето име. Да отразява теб самата, да е лесно, просто, свързано с професията ти, да прави подсказка, да се знае, че това е твоят блог и само твоят! Смени го." - добра идея всъщност. И ето, смених го и се радвам, че е така. Кратко, точно, ясно. Без точки, запетаи, тирета, пет реда букви - просто Presscious. И с щипка оригиналност. Докато си давах почивка от блогърството, неусетно изпуснах тотално рождения ден на блога, който беше на 2-ри февруари тази година... Така де, честита трета годинка на моя блог! Наистина е трудно да повярвам, че съм започнала да пиша тук едва на 17 години, а сега съм почти на 21... Забравих тортата, свещите, пожеланията..., но нищо! Важното е, че не забравих вас, които сте били до мен през тези дълги три години блогърстване. Благодаря Ви! Още веднъж честита трета годинка на блога, макар и на патерица. Имаше си повод, затова дизайна също е сменен както си личи (най-добре се вижда с браузър Mozilla Firefox), какво повече да се обяснявам, безсънните нощи до 3 часа за цял месец сами говорят по себе си. Надявам се да е поне малко... Нов, подобрен, подреден, спретнат, пооправен. По-весел, цветен, забавен, позитивен, креативен, вдъхновяващ, малко бунтарски... Повече мен. Наистина се постарах. И в главата ми кипят още куп идеи, които нямам търпение да осъществя. Наздраве за новата година и... Добре дошли отново!

...Надявам се да поостанете :)

Последвайте ме на новите ми BLOGLOVIN' и FACEBOOK PAGE