Fashion Bloggers Answer: What did I learn?

June 23, 2015

Здравейте, приятели! Ето, че отново неусетно минаха няколко седмици и пясъчния часовник пресъхна на няколко пъти от последния пост. НО! Този път имам съвсем правдоподобно оправдание - бавех толкова новия пост само защото всъщност той представлява един много вълнуващ, интересен и вдъхновяващ проект, че ми отне точно толкова време да го подготвя и да стане по вкуса ми. Знаете, че хубавите неща стават бавно и именно това се случи с този така очакван малък моден "проект". Дали в главата ми не се заражда идея за нова рубрика, посветена на блогърите и блоговете? Може би. Казано надълго: любимите мои и ваши български модни блогъри обясняват в няколко изречения отговора на един въпрос от съществена важност: Какво научих от модното блогърство?, а за прекрасната идея ме вдъхнови този блог. Казано накратко: Един много вълнуващ пост на тема мода, насладете се!


Ива  |  Inspiration exsists

За мен блогът е преди всичко хоби, мое пространство и преди всичко мое вдъхновение. Правя това уточнение, защото никога не съм изхождала от идеята да подходя професионално към него и да се задълбочавам в океана от възможности, които един моден блог предоставя, стига да разполагаш с достатъчно време.

Разбира се, за тези вече близо 6 години научих доста модни уроци, но все още основният е, че модата трябва да е забавление. Дори и най-полираното облекло винаги изисква момент на непринуденост, детайл, който да загатва, че има нещо отвъд перфектния ръб. В изкуството на непринудеността се ражда стила и точно там е пресечната точка между уличната мода и колекциите от подиумите.

Други от научените уроци, не са от модните, а от вечните – че когато правиш нещо с любов и отдаденост, без да очакваш нищо, срещаш съмишленици, а понякога и приятели за цял живот. Вдъхновението съществува, когато е споделено.


Ванина  Style inspiratrice

Научих, че понятието граници (почти) не съществува, защото всеки нов проект ме провокира по някакъв начин, кара ме да експериментирам и да излизам извън зоната си на комфорт. Модното блогърство ме научи на постоянство и търпение – може да звучи клиширано, но тези две качества са от ключово значение за развитието на един блог. Научих, че във всеки един момент, независимо къде се намираш, може да намериш хора, с които споделяте тази обща страст и да ги почувстваш близки, въпреки че почти не ги познаваш. Модното блогърство ме вдъхнови всеки ден да поглеждам към света и хората с нови очи, да ги виждам в тяхното многообразие и красота отвъд масовите стереотипи. 


Лора  Empurple

Да си зрител и да се радваш на нещата, които те влекат е чудесно. Но понякога страстта е по-силна, за да бъдеш само зрител и просто си казваш "Започвам!". И аз започнах оттук, от Empurple.eu - моето местенце за мода и красота. Не знам точно накъде ме води и колко ще продължи, смятам че съм съвсем в началото, но по пътя научих много ценни и интересни неща. Не на всички съм успяла да дам израз, но да научиш е само една от първите стъпки на промяната, нали? Със сигурност съм пропуснала много неща, но за тези се сетих сега - ето какво научих от модното блогърство:
- че съм чакала твърде дълго, за да си развивам това хоби. Не чакайте!
- че искам да изразявам повече себе си, и казвам "искам", защото ми е трудно все още. Слагам си граници и си преча да бъда напълно себе си, а в модните среди срещаш уникални хора, уверени, които не дават пет пари за учудените погледи на околните. И точно това е вдъхновяващо!
- че не ми пука особено за марката. Пука ми за кройка, за материя, за усещане, за емоция и хармонията между всички тези фактори.
- че нямам 'конкуренция', а имам вдъхновения! Този поглед прави всичко много мнооого по-приятно.
- уча се да експериментирам със стилове, които не разбирам на пръв поглед или не харесвам. Понякога влизам в пробната с много странни дрехи, просто ей така.
- научих се, че искам да ми е много приятно, когато правя нещо свързано с блога. Отказвам да правя нещо досадно, затормозяващо или скучно. Това е хоби, което искам да ми носи радост и позитивни емоции.
- да правиш каквото всички правят е най-глупавото нещо на света! Това наскоро го проумях като че ли и се опитвам да съм по-идейна.
- научих, че една хубава снимка има много повече стойност от десет "горе-долу".
- че не са ми нужни нови дрехи, за да снимам аутфит за блога, а нова комбинация.
- че не е нужно дрехите ми да са скъпи, да са маркови, да са модерни, да са "като на звездите", да са стилни и като цяло нужно е само да ми харесват. Точка!
- разбрах, че не държа да съм 'модерна'. Понякога искам да съм стилна, друг път небрежна, свежа, семпла, цветна, сива. Да съм 'модерна' е екстра, която невинаги е в плюс.
- научих да гледам детайлите, а после цялото, после пак детайлите и пак цялото. Така картината е по-ясна. Говоря не само за дрехите, за аутфитите, а за фотографиите в постовете и за всичко всъщност, дори и съвсем далеч от модата.
- радвам се, че срещнах страхотни хора. Искам да ги срещам пак и искам да срещам още! Това е много ценно! Модното блогърство ми донесе връзки, които иначе може би нямаше да се осъществят.


Handmaids cosmetic - nature in a jar

June 1, 2015


С настъпването на юни, малко по малко, като че ли слънчевото лято най-сетне взе да прави плахи крачки, окичено с герданчета от мидички и рапани, слънце в косите и песъчинки морски пясък по краката си. Като за пръв път нямах търпение да дойде този топъл момент. А с идването на новия сезон дойдоха и хубавите промени и новини - започването на нова работа, нетърпеливите бъдещи планове и възможности, новите места, интересните събития в града и най-вълнуващото нещо в моя малък блогърски свят - първата ми колаборация. Не съм вярвала, че някой някога ще се обърне към мен за подобен съвместен проект, а ка мо ли фирма, занимаваща се с нещо наистина качествено и вдъхновяващо. Затова беше неочаквано, когато преди две седмици намерих в пощата си писмото от Калина - страхотния ПР на познатата на мнозина Handmaids cosmetic - и милото й предложение за колаборация с моя блог. ...И изведнъж настъпващото лято замириса на лавандула, жасмин, ванилия и люляк. Бях на седмото небе от щастие, "Аз?" - помислих си учудено, защото наистина не бях мислила, че ще получа такъв вид възможност до сега. Но явно някой беше харесал това, което правя и реши да развинти въображението ми. Ето как три мои интереса се сляха в едно - блогърството, журналистиката и натуралната козметика. Бях запозната с фирмата отдавна, но никога не се бях докосвала до нея отблизо. Какъв приятен комплимент, все едно някой е оценил заниманието ти и ти е предложил едно съвсем ново и интересно поле за изява. Разбира се, грабнах го с пълни шепи и нестихващо вълнение и така се роди това интервю...


Как се решихте на тази тотално различна и може да се каже дори
рискована крачка – да създадете този проект? Вие ли избрахте Handmaids cosmetics или Handmaids избра вас?

Като в любовта - взаимно се избрахме. Започнахме с един лавандулов балсам за себе си, и за племенниците, и за приятели. И когато приятел на приятел ни се обади за същото си казахме, като всеки средно предприемчив човек - има ниша, има продукт. Ние вярвахме, че можем да направим не просто добър сбор от суровини, а да добавим стойност с внимание и ръчен труд и да създадем бранд, с който да се гордеем - български бранд конкурентен на световния пазар.