Плахо се завръщам с един сравнително бърз пост, за да наваксам до колкото мога преди да се наложи да отсъствам за по-дълго и да нямате "ни вест, ни кост" от мен, както се казва... И преди спомените от идните седмици да са напълно избледнели, реших да ви разкажа какво се случва около мен напоследък и какво предстои на мен и съответно на блога в няколко бързи размисли. Истината е, че имам време за блога понякога, но ще си го кажа в прав, искрен текст: м-ъ-р-з-и м-е! Да, правилно, честно, мързи ме. Когато се върна след 8 часов работен ден, прекаран пред компютъра нон-стоп, най-малко си помислям да седна пред лаптопа и да обърна внимание на каквото и да било (включително на блога), затова той просто стои и прашасва затворен кажи-речи откакто почнах работа преди седем месеца и престоя ми в интернет пространството бе сведен до минимум по моя собствена воля и желание... От както станах модерна и влязох в ерата на смартфоните (което беше преди около два месеца) ползвам само телефона си за разцъкване из социалните мрежи, четене на блогове и рецепти и то само вечер в леглото малко преди да заспя. Уикендите гледам да прекарвам навън и така ми е идеално! ...Но блогчето си остава мое любимо хоби и не искам в никакъв случай да го затварям, да спирам да пиша, да прекратявам дейност и прочее, защото не мога и не искам да си представя, че го няма. А и няма нужда, когато нещо се превърне в твое любимо занимание, което така добре те отпуска, разведрява и вдъхновява. Но и блогът, като един домашен любимец има нужда да се нахрани, разходи и почеше по корема отвреме навреме.