Часът е 10.30, аз допивам топлото си ароматно кафе, а вкъщи ухае на карамелени вафли. (по-долу е и рецептата!) Размотавам се в комфорта на своята пижама и за пръв път от три месеца не станах в 6. Вкъщи е уютно. Топло е, храната е вкусна, леглото си е твое, кафето е хубаво, всичко си е по старо му. Но вкъщи е и зона на комфорт. А както някой каза, зоната на комфорт е красиво място, но нищо ново не израства там... И с ей такива мисли миналата година реших да тръгвам на някакви приключения. Пак. Всичко главоломно се завъртя, подготвих документи, напуснах работа, стегнах багажа и заминах... По корабите. В една наистина дъждовна нощ хванах самолета за Кьолн и излетях. Не бях летяла със самолет от втори клас, ама ей така, на, заинатих се, че вече не ми се стои и ще преживея всичко, само и само да пробвам. То не бяха притеснения, мъкнене на 20 килограмови куфари, спане по летища, автобуси, гари, самолети, търсене на пристанища. Лудница. Три месеца работих на речни кораби - три различни кораба, четири различни круиза, две различни компании, три различни работодателя/шефа. Дали ми хареса? Какво да кажа, ако трябва да съм честна там работата не е за хора... Трудно се намира по-тежка работа с по-къртовски труд в наши дни, освен ако не си пожарникар или миньор, знам ли. Но за това на дълго и на широко в друга тема.