Какво е комбиниран маникюр?

November 19, 2017


Малко предистория: част от вас знаят, че преди около две или повече години се борех с ужасния навик да си гриза ноктите. 


Този кошмар продължаваше от повече от десет години и от дете нямах никакви нокти и кожички, затова никога не съм смятала, че мога да го преборя. Преди около две години обаче, някак си, за мое собствено недоумение, успях да се откажа от грозния навик, което се равняваше на това да откажеш цигарите. От тогава насам си обещах пред себе си, че ще си правя маникюр всеки месец, нещо като възнаграждение за постижението ми. И от там се зароди моята безкрайна любов към изкуството на маникюра. Правя го всеки месец, сменям различни салони, професионалисти и методи. Бързо се превърна в страхотно girly удоволствие и любима глезотийка, а чувството да излезеш от салона със свежи, цветни и красиво оформени нокти - в несравнимо! 💓

И така, до тази есен, когато разбрах за една нова процедура и реших да я пробвам. Никога не бях чувала за нея и се оказа, че се прави само на едно място в моя град, което я правеше още по-интересна. Процедурата се нарича "Комбиниран маникюр". 

Birthdays Flashback

November 13, 2017

source


Днес ми се говореше за рождени дни. Вдъхнових се много от поста на Ипси по темата, защото моят рожден ден е точно след три дни. 


Ставам на 23, което не е много, но предвид моето мислене и характер може спокойно да заключим, че все едно ставам на 30! 😀 И аз като Ипси не си спомням последния си хубав рожден ден. Смешното е, че в блога имам документирана подробно 18-тата си годишнина (леле, почувствах се стара) със старата ми компания от ученическите години (която в последствие се разпадна) в библиотеката на гимназията. Имаше голямо Тирамису и злополучна катастрофа със свещите, след което пихме Мартини в един бар. 19-тия си рожден ден по бледен спомен празнувах само с приятеля ми в общата ни тогава квартира, нямахме много пари, но ядохме пица и крем супа в един много готин варненски пъб. Тогава работех в сладкарница и дори се постарах да направя първата си истинска торта и да отида да почерпя колежките си...

2016 | Rewind and Best moments

January 4, 2017


Януари започна със сбъдването на една моя дългогодишна мечта – успях съвсем сама да си купя DLSR фотоапарат, който беше и първия ми досег с по-висок клас техника изобщо. За тази година си поставям цел наистина да върна вдъхновението и идеите, които притежавах преди години в тази област и да разуча машинката напълно. Стремежът ми е да се науча да снимам храна или т.нар. „foodography” като професионалист някой ден. Годината продължи с неочаквано обаждане и преди да се усетя, бях поканена да работя за друга корабна компания, отново като камериерка. Разбира се това беше логичното решение в онзи момент и през март вече летях за чужбина, където да започна наново. За работата си на третия подред речен кораб, успях да посетя места като Амстердам, Андернах, Регенсбург, Милтенберг, Вюрцбург, Виена, Линц и буквално за броени часове да зърна малка част от културата, изкуството, храната, хората, пейзажите, въобще да усетя vibe-ът на тези градове, които ми се сториха различни вселени. Запознах се с много чужденци, сред които американци, англичани, австралийци, германци, някои добри, други - тотални бедствия, но никога няма да забравя тези персони.