2016 | Rewind and Best moments

January 4, 2017


Януари започна със сбъдването на една моя дългогодишна мечта – успях съвсем сама да си купя DLSR фотоапарат, който беше и първия ми досег с по-висок клас техника изобщо. За тази година си поставям цел наистина да върна вдъхновението и идеите, които притежавах преди години в тази област и да разуча машинката напълно. Стремежът ми е да се науча да снимам храна или т.нар. „foodography” като професионалист някой ден. Годината продължи с неочаквано обаждане и преди да се усетя, бях поканена да работя за друга корабна компания, отново като камериерка. Разбира се това беше логичното решение в онзи момент и през март вече летях за чужбина, където да започна наново. За работата си на третия подред речен кораб, успях да посетя места като Амстердам, Андернах, Регенсбург, Милтенберг, Вюрцбург, Виена, Линц и буквално за броени часове да зърна малка част от културата, изкуството, храната, хората, пейзажите, въобще да усетя vibe-ът на тези градове, които ми се сториха различни вселени. Запознах се с много чужденци, сред които американци, англичани, австралийци, германци, някои добри, други - тотални бедствия, но никога няма да забравя тези персони.

Въпреки тежкия 16-часов работен ден без почивки, въпреки всичките травми и неприятни ситуации, съжалявам най-много само за едно и то е, че когато работиш на кораб никога нямаш достатъчно време да разгледаш един град дори в половината му прелест. Не ми се даде достатъчно време на тези прекрасни места и само мога да мечтая един ден отново да имам шанса да ги посетя за повече и да грабна от тях с пълни шепи. Докато бях там се опитвах максимално да впрегна всичките си сетива и колкото се може повече да видя, чуя, усетя, вкуся и попия... Да запомня пътеки и посоки, имена на улици, аромати, лица, вкуса на храната, преживяванията. Дори и ако краката ме боляха и не можех да ходя и минута повече, ако трябваше да избирам между това да поспя за два часа или да взема душ, винаги избирах да нахлузя ботушите и в почивката си да се изстрелям навън, където и да сме акостирали.