Навън вали и неусетно се спусна нощ. А на мен ми е някак тъжно и... безнадеждно. Затова просто исках да споделя нещо старо. Нещо мое. Поезия. Нещо, което да ме върне в дните... на самотата.
"Урок по самота"
Измислят си страдания,
кодирани в куплети,
ти знаеш ли в тълпата,
че бродят и поети?
Под малки, крехки рими
прикриват си лицата –
пронизани сърцата
сред погледите мними.
Записват ги със моливи,
от страх да не успеят,
не спират, не живеят
от толкоз много бродене.
Графита балерински
пристъпя с черни стъпки,
душите им са в кръпки,
сърцата им, момински
се крият в полумрака...
И чакат.
Любов се пише с мъки,
но чак когато свърши
и волята избърше
сълзите с препоръки.
За повече внимание
и повече невяра
във думите, във чара
на нечие създание,
откраднало сърцето,
напълнено със рими –
тъй крехко и ранимо,
направило поета.
Когото ти не виждаш
как броди из тълпата,
през живите задвижван
урок за самотата.
Преслава Цветанова
Много красиво! Но не се чувствай тъжна, опъни една чашка винце и си пусни сериалче или цъкай нещо, много помага на тъпата тъга, която рано или късно се спуска над всеки. :)
ReplyDeleteПрава си, Кейти :)
DeleteСпри, не връщай се към нея,
ReplyDeleteзнам, че е красива,
знам, че във вси души тя броди
и най вече в тази на поета.
Но така боли от нея,
затуй спри се, убий я,
самотата тъй прекрасна,
от щастието повече боли,
но то най-много си заслужава.
Не съм поетеса, но това току-що ми хрумна, надявам се ще ме разбереш :)
Разбирам те напълно :) Чудесно е, макар и тъжно, радвам се, че си притворила емоциите в проза и поезия...
DeleteЧудесно си го написала! А тъгата... тя винаги намира начин да се появи отнякъде. И това е нормално, но не трябва да я оставяме да се застоява за дълго
ReplyDeleteТака е...
DeleteМного красиво и нежно ! Браво!
ReplyDeleteМного ми харесва...Обичам поезията!
ReplyDeleteАз харесвам самотата понякога. Но само когато сама си я избирам.
Поздрави :)