6 blogs for the soul/eyes

source

След публикацията от онзи ден и малкия life update, реших да задействам блога малко повече и да осъществя още една от идеите си тази седмица (в която съм подготвила още два поста, надявам се да успея и с тях), а именно - моите шест български блога, които пълнят очите и душата ми ежедневно. И не само това, става дума за онези любими блогове, които ме разчувстват, "ангажират" емоционално и мислово, научават на много нови неща, разтоварват, разсмиват, усмихват, вдъхновяват и въобще спомагат блогосферата да е едно прекрасно и цветно място в едно иначе монотонно ежедневие. 

Click 

Започвам с блог, който може би е познат на мнозина и почти няма човек в българската блогосфера, който не знае за него - Lamartinia. Това беше един от първите блогове, които започнах да следя и е в списъка ми може би най-отдавна. Как разбрах за него нямам идея, но винаги съм се възхищавала на чаровната му авторка Мария. Перфектната комбинация между остроумна, интелигентна и кокетна жена, която може да те срази с доза от прекрасния си сарказъм по всяко време. Харесвам женствеността на Lamartinia, дозата "детско" оставаща във всеки от нас, простите радости в живота, на които ни учи да се радваме и тези, които предизвикват и вълнуват искрено и страстно всяко наше сетиво с вкуса си, харесвам сарказма и иронията, понякога острия език, непукизма от никой и нищо, когато става въпрос за истината и всичко онова, което мнозина премълчават заради липса на смелост, човечността, вниманието към детайла, дръзкото червено червило, стила и модата, пътуванията, света около нас, невероятната храна, злободневните хитринки, цветните хора, с които се запознавахме през годините чрез нейния гастрол - това са само част от нещата, заради които Lamartinia ме развълнува тогава и ме вълнува и до днес. Място, което си заслужава да бъде посетено. 

Click

Продължавам с Ради от LifeBites, а и какво по-хубаво име за блог от това, буквално "хапки живот". "Казвам се Радостина Ганева и обичам лятото, вкусът на прясно изпечени курабии, мирисът на чисти чаршафи и обожавам капучино с много пяна." - така започва информационната секция за нея в блога и накратко обяснява всичко. Кой не обича пресни курабийки и аромата на капучино с много пяна? Със сигурност можем да намерим рецептите за тях в блога и не само. Не знам от кога следя LifeBites, но той се разхубавява все повече и повече с всяка изминала година... Виждам Ради като един безкрайно цветен, усмихнат и свободен човек, който без особени усилия успява да постигне прекрасни неща с внимание към детайла и вкус към живота. Харесвам го, защото е цветен и крещи "Пролет!", дори когато навън вали и е минус 10 градуса, дори когато времето е ужасно и кода е жълт, в LifeBites кода винаги е "цветно" и това е. За себе си авторката му казва, че обича да снима всичко наоколо и това си личи по всяка една перфекна снимка в блога - светла, цветна, ярка, небрежна и нережисирана, но сякаш изпипана в детайли и допълваща усещането, че е там цари вечна пролет... Ключовите думи в блога са "емоция" и "усмивка".

Guess who's back

Source

Здравейте след около 1250 години, мили мои читатели!

(ако все още са останали такива, които естествено съответно си представям точно като Том Ханкс в "Корабокрушенецът" - стоят тук, пуснали брада и напразно чакат нещо вече няколко месеца, говорейки си с футболна топка, забучена на пръчка, oh well)

Дойде време за поредното ми "завръщане", ако мога така да нарека една от многомилионните капризни фази в живота ми на падения и върхове(най-вече падения хаха), или поредната ми екзистенциална криза, дизайнерска работа, перфектционизъм, работохолизъм, асоциалност към социалните мрежи илии както там го наречете, с две думи - върнах се към блога. Що за човек си, че трябва като някой луд да сменяш името на блога си за трети път, ще попитате вие, трябва да си мен, ще отговоря аз. За трети, но обещавам за може би последен път сменям името на блога, който навремето се роди като Flare Catcher, после се издигна от пепелта като La foi en vous, а сега просто пие мартини с черешка в ъгъла и доволно потърква устни, начервени с някое тъмно червило, бунтувайки се срещу света, с други думи - Presscious. Името на блогът в момента сигурно ме описва най-много и най-точно, понеже все пак той освен моето собствено име и галеното ми име - Preslava/Press, съдържа отчасти и бъдещата ми професия - журналистика, преса, както и разбира се почти сглобява изцяло една измислена дума, наподобяваща "precious", а именно "скъпоценен". Идеалния коктейл от думи. ...Пък и просто нямаше как да не бъда вдъхновена, когато преподавателят ми по журналистика и книгоиздаване се унесе в размисли докато се засякохме случайно една вечер (съседи сме) и когато му разказвах за блога ми каза "Какво е това сложно име? Дори не можеш да го произнесеш, пък ка мо ли аз да го напиша... Нищо не разбрах", после мъдро добави "Името на блога трябва да е свързано с теб, да е свързано с твоето име. Да отразява теб самата, да е лесно, просто, свързано с професията ти, да прави подсказка, да се знае, че това е твоят блог и само твоят! Смени го." - добра идея всъщност. И ето, смених го и се радвам, че е така. Кратко, точно, ясно. Без точки, запетаи, тирета, пет реда букви - просто Presscious. И с щипка оригиналност. Докато си давах почивка от блогърството, неусетно изпуснах тотално рождения ден на блога, който беше на 2-ри февруари тази година... Така де, честита трета годинка на моя блог! Наистина е трудно да повярвам, че съм започнала да пиша тук едва на 17 години, а сега съм почти на 21... Забравих тортата, свещите, пожеланията..., но нищо! Важното е, че не забравих вас, които сте били до мен през тези дълги три години блогърстване. Благодаря Ви! Още веднъж честита трета годинка на блога, макар и на патерица. Имаше си повод, затова дизайна също е сменен както си личи (най-добре се вижда с браузър Mozilla Firefox), какво повече да се обяснявам, безсънните нощи до 3 часа за цял месец сами говорят по себе си. Надявам се да е поне малко... Нов, подобрен, подреден, спретнат, пооправен. По-весел, цветен, забавен, позитивен, креативен, вдъхновяващ, малко бунтарски... Повече мен. Наистина се постарах. И в главата ми кипят още куп идеи, които нямам търпение да осъществя. Наздраве за новата година и... Добре дошли отново!

...Надявам се да поостанете :)

Blog updates

Source

Както може би знаете, блогът претърпя дълга "почивка" и не беше видим за никой освен мен за известно време, през което работих върху освежаването и новия му дизайн. Ето че след сигурно повече от месец или два успях да го завърша покрай всякакви премеждия, настроения, местеници, връщане вкъщи, постъпване в университета, работа по поръчки и какви ли не шантави случки. Какво става с мен ли? Аз съм първи курс (за втори път) в университета със специалност журналистика, преживях първата седмица съвсем успешно, запознах се с няколко свестни човека, които стават за провеждане на разговори, срещнах своите (добрите и печени всъщност) преподаватели, изкарах си лекциите по нови дисциплини и се оттеглих за кратка почивка през уикенда, преди да е започнала истинската работа. Междувременно осъществих една своя мечта отчасти, а именно да се занимавам с аматьорски web design и да помагам на родните блогъри в HTML и CSS премеждията, с които се сблъскват всеки ден. Преди известно време Мария от Gym class heroine ми даде първия шанс като ме нае да работя по съвсем новия облик на блога й, който много скоро ще бъде реализиран и видим за всички, за което й благодаря много! Преди да пуснем него наяве обаче, бързо получих още няколко предложения за работа по дизайни, банери, икони и какви ли не проекти на различни блогъри и ето че неусетно осъществих първия втория си проект, а именно AANN. Ани бе втория блогър, който ми се довери и се възползва от услугите ми като поръча custom made дизайн, а аз останах повече от удовлетворена от резултата и изчистения симпатичен дизайн, както надявам се и тя. За мен беше удоволствие да работя с Ани и се надявам възможностите ми до тук да са успели да сътворят нещо простичко и цветно, което да отговаря на нейната същност и да представя блога й по най-добрия начин, защото един блог, това всъщност е неговият автор... По този повод получих още няколко поръчки, по които започвам работа скоро и съм много радостна от този факт. Надявам се дори и рядко поръчки да има и хората да се радват на добре свършена работа, както и на работещ, представителен, прегледен блог, отразяващ индивидуалностите на своя автор чрез своя (нов) облик. Затова и създадох тази услуга, която всеки може да си позволи, най-вече за собствено удоволствие. 

Ако и вие искате да получите помощ с някой код, да поръчате изработката на какъвто и да е тип банер, лого, икона, надпис, бутони и прочее или да имате свой собствен креативен и оригинален дизайн по поръчка - не се колебайте да се обърнете към мен чрез бутона в блога за контакт, по e-mail или чрез Facebook страницата на La foi en vous, аз винаги съм на среща и приемам поръчки 24/7. Повече инфо можете да намерите вдясно на страницата на блога, кликвайки на macaron иконката с надпис Order a custom blog design :) 

Postcards | Someone like you

В този дъждовен седмичен следобед имах удоволствието да получа отговор на неотдавнашната си кореспонденция с една от любимите ми блогърки, която отговори на няколко въпроса за La foi en vous. И така, днес на гости в Postcards ми е Лорън от Someone like you.

Лорън живее в малък град в Охайо и учи моден мърчандайзинг и модна медия като второстепенна специалност. Води блога си вече малко повече от 5 години и го посвещава на любимите си неща, а именно - писането, модата, пазаруването в магазини втора ръка и нейната най-голяма страст: винтидж стила...

* READ IN ENGLISH BELOW

Postcards | Esme and the laneway

Честита Нова година, мили приятели! Преди все така дълго подготвяния пост, посветен на отминалата 2013, който все още обмислям, реших да не губя повече време и да не ви карам да чакате, като вместо това "вмъкна" един още по-интересен пост преди него. (Чудя се как изобщо имах време и вдъхновение да си седна на дупето и да успея да пиша, при всичката лудница, която ми се случва тези дни, НО успях!) Става въпрос за дългоочакваната втора част от отдавна започнатата ми рубрика "Postcards" (на бълг. пощенски картички), в която Ви запознавам с интересни, креативни и вдъхновяващи блогъри/ще си позволя да кажа и други хора, за случаите, в които може да не са блог персони/ от цял свят и техните идеи, занимания и начин на мислене. Днес гост в Postcards, чак от далечен Мелбърн, Австралия е прекрасната Мариан!

Накратко, Мариан е авторката на vintage блога Esme and the laneway, в който тя разказва за приключенията си на австралийска земя, където се е преместила преди години, споделяйки идеи за интериор, грим, облекла, храна, пътувания. Най-важното за нея - обожава всичко що е винтидж, pin-up и old school - от грима, през дрехите, старите филми, дизайн, антики, аксесоари, книги, изобщо всичко, родено преди 60те...

1. Какво те вдъхновява?

Тези дни - стари филми. Напоследък гледам много noir филми (т.е. черно бели Холивудски криминални драми) от 1940-та и съм влюбена в костюмите и шапките! Нямам търпение да дойдат есента и зимата и да могат да се носят.

The "Follow me to" project

В навечерието на Бъдни сутрин просто нямаше как да не споделя с вас този невероятно вдъхновяващ фотографски проект, който ако трябва да бъда честна открих съвсем случайно чрез Поли от PolinaSofia, а по-късно същата вечер, когато го видях и в друг (чуждестранен) блог из фийда ми, просто нямаше как да не се реша и аз да разкажа за него. Става дума за руския фотограф Мурад Осман и Instagram проекта му, наречен "Follow me to" (Последвай ме към), в който той документира околосветското си пътешествие заедно с приятелката си Наталия Захарова. Интересната и оригинална част в серията от снимки е, че са обединени от една и съща визуална идея - във всеки един кадър приятелката на Осман го води за ръка през най-пъстроцветните и вдъхновяващи пейзажи по света. Вероятно идеята се е родила съвсем случайно, но не можем да отречем, че се е превърнала в креативна приказка...

Последвай ме към... Училището "Дърво"

Последвай ме към... Франкенщайн

Последвай ме към... Оризовите полета в Бали

Foodgawker - "Feed your eyes"

Foodgawker е приложение, което наскоро (съвсем случайно) открих чрез едни Social Media Buttons и останах повече от доволна. Как съм могла да бъда толкова сляпа? Това приложение е създадено за мен... И за всеки, който обича готвенето. Foodgawker е като най-красивият онлайн албум, който съм виждала. С други думи приложението представлява интернет рецептурник, в който невероятни рецепти от всякакъв вид и от цял свят са събрани и прилежно подредени в снимки, които пълнят окото (или устата със слюнка). А аз съм като дете в сладкарница! Често се улавям как просто гледам снимките удивена и добавям във фаворити наред, без дори да чета наименованието на ястията, просто защото са толкова красиви... Регистрацията е лесна, бърза и от нея ви делят само няколко бутона, а в замяна получавате чудната привилегия да разглеждате милионите кулинарни творения, събрани от блогъри и блогове по цял свят, да изчитате съставките и да запазвате рецептите в "любими", както и да добавяте бележки и тагове към тях. Всяка от рецептите може да бъде преведена на желан от вас език или споделена/харесана в социалните мрежи. Едно толкова просто, а толкова оригинално приложение, което спестява много време и ровене в блогосферата и предоставя истинска наслада за очите/небцето, приканящо ви да осъществите всяка нова готварска идея... При мен Foodgawker бързо стана фаворит, надявам се и вие като любители в кухнята да се регистрирате и да се потопите в света на изкуството на храната.

От ляво на дясно:

Тарта с червени боровинки, портокал и извара;

Хляб с шунка;

Песто с къдраво зеле;

Панирани цветове от тиква;

Руло "Червено кадифе";

Крем супа с артишок;

Бял горещ шоколад Орео;

Пластов пудинг с шоколад и малини;

Още на http://foodgawker.com

Writer's favorite

Source: Pinterest

Още помня как като дете едно от любимите ми занимания бе да извадя прашната пишеща машина от тавана, да отворя масивната й стара кутия и да зачаткам по клавишите, пренасяйки се във вълшебния свят на поезия, въображаеми разкази и детски приказки(които съчинявах)... Постепенно това се превърна в едно от най-магичните и любими занимания, а античната и красива пишеща машина от тавана - в една от най-любимите ми вещи. И до ден днешен обожавам доброто старо печатане на хартия и звука от цилиндъра на машината, затова просто не можах да се сдържа да науча и споделя с Вас историята на това велико изобретение.

През 1714 година, англичанин на име Хенри Мил направил опит да изобрети първата пишеща машина, създавайки патент за такава, която описал като "изкуствена машина или метод за отпечатване или записване на писма, поотделно или постепенно едно след друго, както в писмен вид, така и във всяка писмена форма, които могат да бъдат пресъздадени на хартия или пергамент толкова чисто и точно, така че да не се различава от печат." Все пак машината му никога не била конструирана и никакви чертежи не били намерени по-късно. Други пишещи машини били изобретени, но развити така, че да дадат възможност на слепите да четат и пишат.

През 1829, машина наречена "печатар" била патентована и отпечатвала само обикновени букви. Тя била създадена с полукръгла рамка, която трябвало да се обръща на ръка, намествайки всяка буква в позиция за печатане. Била много по-бавна от писането на ръка и не се справяла толкова добре. Много други пишещи машини били изобретени през това време, но те били огромни като пиана и твърде тромави. През 1860, двама изобретатели от Милуоки - Карлос Глидден и Кристофър Ладъм Шоулс, разработвали машина за последователно номериране на страниците на книги. Карлос се натъкнал на статия, описваща машина, която можела да печата букви. Това грабнало окото им и седем години по-късно, Шоулс сглобил първата практическа пишеща машина в магазина си.

Тромава машина с клавиши на пиано, пишещата машина на Шоулс била малко подобрение в сравнение с предишните изобретения. През 60те двамата с Карлос конструирали втори модел на пишеща машина, която можела да пише по-бързо от писалка. Това нововъведение главно включвало подредба на клавишите, която позволявала две букви да бъдат напечатани в бърза последователност (тази клавиатура е идентична с настоящата пишеща машина). Когато настъпили 70те, договор бил подписан между Шоулс и "Е. Ремингтон и Синове" в Ню Йорк, за производството на машината. На следващата година първия модел "Ремингтон" вече можел да се види по магазините. Въпреки че "Ремингтон" били купувани от интелигентни бизнесмени в началото, повечето от тях не виждали предимството от това да купят такава скъпа машина, със скорост само малко по-бърза от писането на ръка. 

До 1881, само 1 200 "Ремингтън"-и били продадени на година. Основен недостатък на по-старите машини била тяхната невероятно бавна скорост. Големи и малки букви били разположени на отделни клавиатури, което правело трудно преминаването от една клавиатура на друга многократно. Първата машина с двойна клавиатура е пусната на пазара през 1878. 10 години по-късно, конкурс по печатане се състои в Синсинати между господин Трауб, водещ представител на отделната клавиатурна система, и господин МакГърин, който се научил сам да печата на машината с двойна клавиатура. МакГърин спечелил конкурса и машината с отделни клавиатури станала музеен експонат.

Друг недостатък на по-ранните модели машини бил, че машинописецът не можел да види хартията докато не бъде извадена от машината.Скоро след това пазара станал свидетел на първата пишеща машина с видимо печатане. През 1898, Джордж Бърнард Шоу, станал първия драматург, който използва пишещата машина за реквизит в "Кандида". В края на 19ти век, Томас Едисън изгражда първата електрическа пишеща машина, способна да печата букви на движещата се ролка с хартия. Тази машина бива усъвършенствана от Джеймс Сматерс през 20ти век. Първата преносима пишеща машина е произведена през 1909. Стенограмната пишеща машина била изобретена през 1910, като можела да записва до 200 думи на минута. 

Най-бързата скорост на печатане, регистрирана някога е била постигната от Стена Паджунас на IBM Electric, с 216 думи на минута. Близо 50 години след това, IBM Corporation разработва Executive Electric, първата пишеща машина способна да подравнява текст и да разграничава параграфи. Тази машина предвиждала място за буквите според тяхната широчина, като по този начин отпечатвала по-спретната страница. През 60те години на 20ти век, IBM изобретили първата пишеща машина със сферичен тип носител. В настоящето, пишещите машини са способни да печатат на почти всеки език. Вариация на пишещата машина е и друг вид машина с кръгла клавиатура, пишеща музикални ноти, която може да отпечата 50 различни ноти и символи. Модерните им версии най-често са използвани от съдебните стенографи.  

1. Пишещите машини и компютрите днес използват същото разположение на клавишите.

Master of procrastination on how to be productive

...Или с други думи не правете всичко онова, което аз правя.

Не знам дали съм само аз(най-вероятно) или и при другите се случва така, но усещам как повечето дни от живота ми (може би заради университета напоследък... всъщност най-вече) са прекарани в мисли как не искам да правя нищо. Не просто нищо, а н-и-щ-о, което включва: не ми се ходи на училище, не ми се ходи в университета, не ми се завършва бакалавър, никога няма да запиша магистратура, не ми се ходи на работа, не ми се мърда от вкъщи, не ми се прави нищо, освен да стоя пред лаптопа си и отвреме на време да готвя (да... само това правя с желание всеки ден). Тогава изпадам в една огромна черна дупка, породена от собственото ми съзнание и старателно издълбана от думите на родителите ми, че съм неамбициозна, твърде мързелива и неперспективна и следователно няма да стане нищо от мен, защото не правя и не искам да правя нищо с живота си. Да... Тежко е. Честно казано това е типична човешка черта и съм сигурна, че не съществува само при мен. Заложено е в расата ни да предпочетем да се излежаваме с книга и чай по цял ден, вместо да искаме да пуснем пералня или да отидем на работа (разбира се, ако работата ни не ни удовлетворява и не я обичаме... но кого заблуждавам). Тази черта у мен обаче е умножена по 10000. 

Inspiration: The perfect backyard dinner

Още когато създавах свой блог, because im addicted беше един от първите лейфстайл блогове, които последвах и посветих в начинанието да ме вдъхновява и развлича. Притежателката му - Гери Хърш се справя повече от чудесно със своите интригуващи постове за музика, фестивали, мода, направи си сам проекти, грим, храна, фотография и изкуство. Днес обаче видях най-новия пост, по случай градинското парти за рождения й ден и бях по-вдъхновена от всякога. С вълнение показах на приятеля ми как изглежда мечтаното парти - стилна вечеря в задния двор, с прекрасно украсени маси, свещи, озаряващи нощта и невероятно подбрани специалитети и напитки. И разбира се, изпълнено със смеха и вълнението на любимите хора. С две думи бях толкова трогната и вдъхновена от тези перфектни снимки, че просто нямаше как да не ги споделя (и какво казва Гери, послучай рождения си ден)...

Top 10 favorite vloggers | zefrank1

Тази сутрин, осъмвайки болна и уморена в квартирата си, реших ако не друго да направя един пост, посветен на класацията "Топ 10 любими влогъри", която неотдавна започнах с clothesencounters и danisnotonfire. Този път става дума за zefrank1 - не точно влогър, а по-скоро EVP (Electronic voice phenomenon) или на български Електронно гласово явление на клипове за buzzfeed.com. Youtube канала му е мястото, където той качва странните комедийни клипове, които обича да прави. Освен с клипове като "Sad cat diary", специфичния глас на Франк доби голяма популярност най-вече със странните си и забавно иронични видеоклипове с факти за различни животни. Така го открих и аз, неотдавна моя приятелка ми изпрати клипа "True Facts about the Angler fish", който с две думи ме накара да се напикая от смях :D И така Subscribe историята с канала zefrank1 започна... 

The Humans of New York Project

За да "отпразнувам" завръщането в новия шумен и мръсен град (с който вече взех да свиквам), реших да Ви изненадам с нещо по-интересно от последните си покупки в DM и да спретна един по-различен пост, докато чаках поредната си лекция в университета... И така (не)случайно ми се прищя да пленя вниманието Ви и да го насоча към една много интересна и креативна идея, а именно - Humans of New York. Разбрах за HONY преди може би година от Tumblr (до колкото помня), когато прочетох покъртителната история на човек, който сам се е прострелял в лицето и е останал белязан завинаги. Снимките и историите обаче не бяха само изпълнени с мъка и тъжни емоции и след като научих повече за тях останах вдъхновена от тези толкова различни съдби, събрани на едно място. От тогава насам съм влюбена в този проект, чиято Facebook страница наскоро харесах, за да получавам всички най-нови снимки от него. Става въпрос именно за "Голямата ябълка" на Америка, която великият Франк Синатра възпя през 1979 година и главното действащо лице - Брандън Стантън, както той самия се представя пред обществото. Ню Йорк определено не е моя град (предвид колко си падам по шумотевица и забързан начин на живот... може би само за ваканция), но това изобщо не попречи на Брандън, фотограф по професия, да ме грабне с идеите и креативността си. Стантън започва да работи по Humans of New York* през лятото на 2010 год. "HONY* е резултат на идеята, че трябваше да направя фотографско преброяване на Ню Йорк сити (на населението). Мислех, че ще е много готино да се създаде изчерпателен каталог на жителите на града, така че тръгнах да снимам 10,000 нюйоркчани и поставях снимките им на карта. Няколко месеца работих с  тази цел на ум. Но някъде по средата, HONY започна да придобива съвсем различен характер. Започнах да събирам цитати и кратки истории от хората, които срещах и да включвам тези откъси заедно със снимките. Взети заедно, тези портрети и надписи се превърнаха в темата на един цветен блог. С близо два милиона последователи в социалните медии, сега HONY осигурява публика от цял свят с ежедневни проблясъци от живота на непознати в Ню Йорк сити." 

"Току що излязох от затвора. Бях там 37 години."

"Какво направи?"

"Нещо, което не трябваше да правя."

"И какво беше то?"

"Някой ме бутна. Затова го убих."

"Аз съм известен магьосник"

"Кой е най-добрия ти трик?"

"Да превърна 5 доларова банкнота в 100 доларова."

T is for Tomato!

Source: Pinterest

Тъкмо си говорех с прекрасната Нина от Ninahaveheart's blog за това колко много обичам домати и колко полезни са те всъщност за целия ни организъм, както отвътре, така и отвън, така че просто нямаше как да не спретна една кратка публикация за ползата от този чуден зеленчук и дори да включа една бърза и лесна рецепта за перфектната закуска... 

Доматите са страхотен и "мултифункционален" зеленчук, понеже са източник на полезния за кожата витамин C, както и на фибри, витамини и минерали като витамин K, бета каротин, биотин, ниацин, калий, фосфор, калций, желязо, цинк (също много полезен за кожата), селен, яблъчна и лимонена киселина (което спомага за избелващия им ефект). Имат високо съдържание на антиоксиданти, органични киселини и основни хранителни вещества, които спомагат за синтезирането на хемоглобина и формирането на нови червени кръвни клетки и помагат за предотвратяването на редица болести. Едно от най-големите богатства, които червените зеленчуци съдържат е противовъзпалителния агент в ципата им, което ги прави полезни при борбата с различните възпаления. Доматът е полезен за костите и зъбите, подобрява работата на сърцето, предотвратява окисляването на холестерола, а ликопенът в него позволява използването му като естествен слънцезащитен продукт, срещу вредните UV лъчи. Съдържанието на калий и фосфор в сока му помагат за облекчаване на стрес и умора, мускулни спазми, а витамините A и C за намаляването на стареенето на кожата и премахване на кожните несъвършенства.

Top 10 favorite vloggers | danisnotonfire

Две имена - Даниел Хоуел, Дан. Три думи - Internet cult leader. "Кой не знае Дан, кой не е чувал за него?" - би казал поетът, но ако до тук не сте се сетили за кого говоря, аз със сигурност Ви казвам, че изпускате много. Дан е хлапе от Англия, на 22, с дългогодишен "стаж" на супер успешен YouTube влогър и кариера в BBC Radio. Започва в YouTube през далечната 2009, с плахо видео под заглавието "Hello internet" и по-късно, с помощта на приятеля си (и съквартирант) Фил успява да издигне канала си, достигайки космическата бройка от 2 246 775 последователи. Дан се определя като класически nerd - обожава техниката, по цял ден виси пред игралните конзоли, телевизора или лаптопа си и мрази човешкия контакт. Дългите години тормоз и подигравки в училище са го накарали да се издигне в "мастър" ниво на сарказма и иронията и за добро или лошо да се затвори вкъщи. Скоро след YouTube успеха си, BBC Radio 1 му връчиха собствено радио предаване, което води заедно с приятеля си Фил и очевидно го кара да излиза повече. В наши дни, освен в амплоато си на влогър, X-box маниак и саркастично чаровен англичанин, прекъснал студентството си по право едва по средата (защото така му харесва!), Дан се изживява и като вече известен радио водещ, интервюиращ световни музикални величия... Какво повече да иска човек?! Ето и част от най-добрите клипове на един от най-ироничните, забавни и креативни влогъри, които харесвам - danisnotonfire:

Top 10 favorite vloggers | clothesencounters

Добро "утро" на всички! Не ме питайте защо пиша на родния си език в тази публикация, аз самата не знам какво да правя (с езиците в) блога си вече, но факт - реших тази да е на български. *фанфари* Измежду сутрешното кафе и закуската в леглото с надпис " Обичам те, добро утро, мила" се вдъхнових да създам един пост за любимите си влогъри в Youtube! :) И така като един от най най най-вдъхновяващите от тях избрах да започна с Джен от канала clothesencounters... 23-годишната Джен Им започва амплоато си на влогър преди 3 години, заедно с най-добрата си приятелка Сара, която заминава за друг град преди година и оставя канала само на Джен. От тогава насетне тя го води с пълна сила. При нея може да се намери всичко - от Haul-ове, през идеи за грим и маникюр, интериорен дизайн, козметика, книги, филми, DIY проекти, фотография, модни тенденции и съвети, пътувания, храна, фестивали, ноо най-вече главната тема, около която са обединени видеата й - дрехите, модата, стила и всичко свързано с тях. С две думи Джен е страхотна и я обожавам! Дали защото е лице-изяждащо сладка, дали защото има невероятен собствен стил, понеже е половин корейка(и половин американка) или просто защото обича дрехи и обувки secon hand точно като мен, факт е, че имаше с какво да ме накара да натисна "Subscribe" бутона в момента, в който изгледах първото й видео преди около 1 година... Та, стига толкова приказки, ето няколко от любимите ми видеа на Джен, чрез които можете да я опознаете и да последвате clothesencounters в Youtube:

Закуска в Тифани за 23-ма!

Днес, най-случайно насред интернет страниците попаднах на една доста интересна статия, която реших да споделя с вас. Изглежда, че в широко познатия писателски свят е имало не един и двама чревоугодници, но можем ли да ги виним, че са изпитвали топли чувства към подправките, напитките и вкусната храна? Може би именно тя ги е вдъхновила за някой от най-добрите им бестселъри... И с риск да ви се преяде следващия път, когато четете любимата книга, ето 23-ма известни писателя, които са споделили любимите си кулинарни изкушения.

1. Владимир Набоков – яйца „а ла Набоков”. Тук няма нищо специално. Набоков е обичал рохки варени яйца, които да консумира в чаша с лъжица. Особеността е, че когато ги е варял, е изхвърлял всяко яйце, което се напука от врящата вода.

2. Ърнест Хемингуей – пъстърва на тиган. Както всички знаем, Папа е бил почитател на приключенията под открито небе. Много е харесвал пъстърва на тиган, която да пече върху каменни въглища. Добавял е бекон.

3. Елизабет Бишъп – „Брауни”. Елизабет Бишъп е жената, която прави популярни тези шоколадови кексчета с орехи в Бразилия. Сместа по неин вкус е била – 4 парчета черен шоколад, 4 яйца, половин чаша масло, 2 и половина чаши бяла захар, 1 чаша брашно, 2 чаени лъжици ванилия и 2 чаши смлени ядки.

Tiny inspiration dose : The Love List

1.      Изкуство // Това му е най-хубавото на абстрактното изкуство - всеки вижда в него различно нещо и всеки го определя според собственото си въображение... Какво ли е изобразено на тази картина с водни бои от Nadia Tognazzo? Розови листа на цъфнала череша в тъмна гора, или може би парче пъпеш, нацелувано с червено червило? Кой знае...

2.      Музика // Този невероятен акапела кавър на нашумелият напоследък дует на Gotye и (любимата) Kimbra - “Somebody that I used to know” изпълнен от невероятните Pentatonix на няколко гласа ме накара да настръхна!

A twin story

От както се помня имам една любов, която както всяка любов рано или късно се превръща в мания. Наречете го интерес, странност, лудост, но аз го наричам любов. Не, не е колекция от кибритчета, нито някоя страхотна книга, но щом всички говорят за възвишени чувства към подвързани парчета хартия, значи и аз спокойно мога да го кажа, що се отнася до живи хора. От както се помня обожавам БЛИЗНАЦИ. Не мога да си обясня как и защо, може би се дължи на факта, че баща ми е бил близнак и е някак заложено във вените ми, може би просто на интерес, може би на любимите ми рок банди, но просто е факт – аз обичам близнаци! Близнаците са нещо невероятно, те са една магия, затворена в две тела. Те са велика връзка, по-силна дори и от тази между майка и дете. Близнаците сякаш са феномен и природна грешка едновременно... Една душа в две тела, един човек, който се гледа в двойно огледало. Винаги съм мечтала да имам близнаци, колкото и да ме увещават колко е трудно да се грижиш за две деца едновременно... От ежегодните панаири за близнаци по света, които събират милиони „еднакви” хора, през всеки документален филм за раждането и развитието им, до най-любимите ми рок банди с известни братя и сестри в състава си, винаги съм обичала близнаците. Често съм си мислела какво би било да имам близначка и какви късметлии са хората, които имат другото си аз. Някой, който никога няма да ги изостави и ще бъде с тях от самото им раждане, до самата им смърт. Някой, с който да имат толкова неповторимо близка връзка и... С който да се разменят в часовете по физика, разбира се ;д

И след като не отдавна попаднах на тази невероятна близначеска история по истински случай из фейсбук страниците, реших да я споделя с вас... :)

"Hey it's Ryzy - I'm a twin and this story hits home! There were twins born - girl and boy. A girl was very weak and dying. Both twins were separated and lying in two different incubators, however one day a nurse broke the protocol and put twins together. The moment a brother was laid by his sister's side, he Hugged her and within hours her heart beat stabilised and health improved. Eventually she was strong enough to live again! amazing!"

 //

„Хей, Ризи е – аз съм близнак и тази история завладя дома (Австралия)! Родили се две близначета – момиче и момче. Момиченцето било твърде слабо и умирало. И двете близначета били разделени и лежали в два различни кувиоза, но един ден една медицинска сестра пристъпила протокола и ги сложила заедно. В момента, в който братчето се оказало да сестра си, той я прегърнал и след няколко часа сърцебиенето й се стабилизирало и здравето й се подобрило. Оказало се, че е достатъчно силна, за да оживее! Невероятно!”

- Историята е предоставена от Facebook страницата на радио 2Day FM Австралия

От Flare Catcher до La foi en vous.

Image source // WeHeartIt

От далечния февруарски ден, в който създадох Flare catcher изминаха цели шест месеца... До днес. 31 Юли 2012 година. Краят на един месец и началото на един нов - стар блог. От днес Flare catcher - английският блог на една българка се преражда в La foi en vous - българският блог с френско заглавие. Ще попитате защо? Защото освен вътрешният ми глас, милион други неща ми подсказваха, че трябва да променя блога си. Не само заради оскъдния брой последователи, които получавам като английски блог и далеч по-големите възможности за реклама в българските блогосфери... Не само заради съветите на всички блогъри или администратори, които получих в последните месеци да превеждам блога на български... Не само заради лекотата на изразяване от майчиния език (макар че мисля, че английския ми е като втори роден език и също толкова лесно боравя с него, но все пак не е майчиния ми език)... Ами главно заради достъпността. Защото колкото и да не ми се вярва има хора, които не знаят и думичка английски, които не го чувстват като втори роден език като мен, които ще изгубят поне половин час да превеждат един мой пост чрез осакатения преводач на чичко Google, или ще го сметнат за твърде сложно и разточително и ще се откажат още на първото изречение...

Tiny inspiration dose : The love list

 1. Art // This awsome piece by Chase Kunz totally caught my eye once I stumbled upon it, because you know I have a deep love for skulls and I loved the waves idea! What other thing can we possibly think of on a breezy summer day, than the sea /or the ocean/?

2. Music // A friend of mine introduced me to this song. It's "Youth" by Daughter, I find her voice and the lyrics really soft and deep, at the same time like the disturbing drums as well.