2016 | Rewind and Best moments

January 4, 2017


Януари започна със сбъдването на една моя дългогодишна мечта – успях съвсем сама да си купя DLSR фотоапарат, който беше и първия ми досег с по-висок клас техника изобщо. За тази година си поставям цел наистина да върна вдъхновението и идеите, които притежавах преди години в тази област и да разуча машинката напълно. Стремежът ми е да се науча да снимам храна или т.нар. „foodography” като професионалист някой ден. Годината продължи с неочаквано обаждане и преди да се усетя, бях поканена да работя за друга корабна компания, отново като камериерка. Разбира се това беше логичното решение в онзи момент и през март вече летях за чужбина, където да започна наново. За работата си на третия подред речен кораб, успях да посетя места като Амстердам, Андернах, Регенсбург, Милтенберг, Вюрцбург, Виена, Линц и буквално за броени часове да зърна малка част от културата, изкуството, храната, хората, пейзажите, въобще да усетя vibe-ът на тези градове, които ми се сториха различни вселени. Запознах се с много чужденци, сред които американци, англичани, австралийци, германци, някои добри, други - тотални бедствия, но никога няма да забравя тези персони.

Въпреки тежкия 16-часов работен ден без почивки, въпреки всичките травми и неприятни ситуации, съжалявам най-много само за едно и то е, че когато работиш на кораб никога нямаш достатъчно време да разгледаш един град дори в половината му прелест. Не ми се даде достатъчно време на тези прекрасни места и само мога да мечтая един ден отново да имам шанса да ги посетя за повече и да грабна от тях с пълни шепи. Докато бях там се опитвах максимално да впрегна всичките си сетива и колкото се може повече да видя, чуя, усетя, вкуся и попия... Да запомня пътеки и посоки, имена на улици, аромати, лица, вкуса на храната, преживяванията. Дори и ако краката ме боляха и не можех да ходя и минута повече, ако трябваше да избирам между това да поспя за два часа или да взема душ, винаги избирах да нахлузя ботушите и в почивката си да се изстрелям навън, където и да сме акостирали.

Тиквено лате | Pumpkin spice latte

December 2, 2016


3... 2... 1... Ето, усещате ли, как съвсем наближава Коледа? Докато мигна и годината свърши. Към края й обаче, реших да се разнообразя и да посъживя малко моето уеб кътче, защото ми предстоят някой интересни събития, които си умирам да споделя с вас 😊 И така освен, че декември ще е "уют. кори от портокали. пукащи дърва. запалени свещи. червено вино. понякога розе. тихо пиано. вълнен шал и дебели чорапи. първи сняг." /Мария Василева/, декември ще бъде и Коледен Букурещ, базари с панетоне и греяно вино, декември ще бъде първата ми фотографска изложба, запечатала чудните Родопи, проекти в университета, кулинарни вдъхновения, изпити, студентски празници, приятели, Коледа в Еленския балкан. С една дума ще бъде вълнуващ! Днес избрах една много любима рецепта за сгряваща зимна напитка... Топло тиквено лате с домашна "pumpkin spice".

Класическо Брауни | Brownie

November 9, 2016


И блогът по случай Хелоуин прашаса, хвана паяжини и почти е на път да се превърне в тиква, но идвам навреме да го възродя с една много сладка и вкусна рецепта за уикенда. Знам, че не пиша често, но понякога къде от занимания, къде от мързел, въобще не искам да използвам лаптоп. И това, че вчера заснех тази прекрасна рецепта ме мотивира някак си да се довлека до клавиатурата... Новото около мен е, че записах две години за една (тъй като смятам четвърти курс за абсолютно излишен от към програма) и сега посещавам лекции с моя и по-горния курс на специалност Журналистика, скоро мисля да започна да пиша дипломна работа и живот и здраве догодина да се дипломирам и защо не да запиша магистратура...

Карамелени вафли с орехи | Caramel waffles

April 26, 2016


Часът е 10.30, аз допивам топлото си ароматно кафе, а вкъщи ухае на карамелени вафли. (по-долу е и рецептата!) Размотавам се в комфорта на своята пижама и за пръв път от три месеца не станах в 6. Вкъщи е уютно. Топло е, храната е вкусна, леглото си е твое, кафето е хубаво, всичко си е по старо му. Но вкъщи е и зона на комфорт. А както някой каза, зоната на комфорт е красиво място, но нищо ново не израства там... И с ей такива мисли миналата година реших да тръгвам на някакви приключения. Пак. Всичко главоломно се завъртя, подготвих документи, напуснах работа, стегнах багажа и заминах... По корабите. В една наистина дъждовна нощ хванах самолета за Кьолн и излетях. Не бях летяла със самолет от втори клас, ама ей така, на, заинатих се, че вече не ми се стои и ще преживея всичко, само и само да пробвам. То не бяха притеснения, мъкнене на 20 килограмови куфари, спане по летища, автобуси, гари, самолети, търсене на пристанища. Лудница. Три месеца работих на речни кораби - три различни кораба, четири различни круиза, две различни компании, три различни работодателя/шефа. Дали ми хареса? Какво да кажа, ако трябва да съм честна там работата не е за хора... Трудно се намира по-тежка работа с по-къртовски труд в наши дни, освен ако не си пожарникар или миньор, знам ли. Но за това на дълго и на широко в друга тема.

За любовта на поетите, виното и още нещо [Giveaway - ЗАТВОРЕН]

February 15, 2016


Най-сетне след едномесечно отсъствие се върнах от чужбина... Днес, по случай изминалия празник на любовта и виното, реших да се отдам на размисли за тези две неща и да ви споделя любимите си публикации от вчерашния ден. които наистина си заслужава да прочетете. Прочетете до края, за да се включите в един по-нестандартен Giveaway!

Част Първа: ЛЮБОВТА

Това беше може би първият Св. Валентин от години, който прекарах сама. Да, някой може да ме линчува, но католическия празник Св. Валентин по мое мнение е прекрасен, необикновен ден, в който да засвидетелствате любовта към половинката си за пореден път и в това няма нищо лошо. Въпреки, че „любовта трябва да се показва всеки ден, а не на един определен“, въпреки, че „българите сме наивници, никой друг не празнува нашите празници“ и че „си българка и трябва да празнуваш Трифон Зарезан“, наречете ме наивна, но всичките червени и розови нюанси, лигави сърчица и плюшени играчки, шоколадови бонбони и бутилки розе, сладникави картички и катинари с гравирани имена всъщност не са чак толкова лоши.