The Humans of New York Project

October 9, 2013

Честита нова седмица! 
За да "отпразнувам" завръщането в новия шумен и мръсен град (с който вече взех да свиквам), реших да Ви изненадам с нещо по-интересно от последните си покупки в DM и да спретна един по-различен пост, докато чаках поредната си лекция в университета... И така (не)случайно ми се прищя да пленя вниманието Ви и да го насоча към една много интересна и креативна идея, а именно - Humans of New York. Разбрах за HONY преди може би година от Tumblr (до колкото помня), когато прочетох покъртителната история на човек, който сам се е прострелял в лицето и е останал белязан завинаги. Снимките и историите обаче не бяха само изпълнени с мъка и тъжни емоции и след като научих повече за тях останах вдъхновена от тези толкова различни съдби, събрани на едно място. От тогава насам съм влюбена в този проект, чиято Facebook страница наскоро харесах, за да получавам всички най-нови снимки от него. Става въпрос именно за "Голямата ябълка" на Америка, която великият Франк Синатра възпя през 1979 година и главното действащо лице - Брандън Стантън, както той самия се представя пред обществото. Ню Йорк определено не е моя град (предвид колко си падам по шумотевица и забързан начин на живот... може би само за ваканция), но това изобщо не попречи на Брандън, фотограф по професия, да ме грабне с идеите и креативността си. Стантън започва да работи по Humans of New York* през лятото на 2010 год. "HONY* е резултат на идеята, че трябваше да направя фотографско преброяване на Ню Йорк сити (на населението). Мислех, че ще е много готино да се създаде изчерпателен каталог на жителите на града, така че тръгнах да снимам 10,000 нюйоркчани и поставях снимките им на карта. Няколко месеца работих с  тази цел на ум. Но някъде по средата, HONY започна да придобива съвсем различен характер. Започнах да събирам цитати и кратки истории от хората, които срещах и да включвам тези откъси заедно със снимките. Взети заедно, тези портрети и надписи се превърнаха в темата на един цветен блог. С близо два милиона последователи в социалните медии, сега HONY осигурява публика от цял свят с ежедневни проблясъци от живота на непознати в Ню Йорк сити.

"Току що излязох от затвора. Бях там 37 години."
"Какво направи?"
"Нещо, което не трябваше да правя."
"И какво беше то?"
"Някой ме бутна. Затова го убих."

"Аз съм известен магьосник"
"Кой е най-добрия ти трик?"
"Да превърна 5 доларова банкнота в 100 доларова."


Попитах баща й защо носи кошница за бонбони. Той отвърна: "Тя е оптимист."

"Искаш ли да чуеш страхотна история за Ринго Стар?"
"Абсолютно."
"Веднъж влизах в Staples Center, погледнах до себе си и видях Ринго Стар да върви точно до мен. Работех по проект със сина му, затова за да започна разговор казах: "Наистина се радвам, че опознах сина ти." Казах го много небрежно, но той стана много замислен и отвърна: "Може би е врене и аз да го опозная.""

Този малчуган се возеше в претъпкан вагон за Стейтън Айлънд когато извика: "Хей, хора! Аз съм на 3 години! А мама е на 70!" Някой от другата страна на вагона извика в отговор: "Може ли да ми кажеш какъв лосион използва майка ти?"



"Ще ти дам съвет, но не може да ме снимаш." "Ок." "Сприятели се с мечката, но дръж здраво оръжието си."


"Кое е любимото ти нещо в сестра ти?""Тя ми е приятел."

"В момента уча за докторантура по неврохирургия, но през свободното си време обичам да участвам в бурлески"

След като приключиха с целуването, тя взе синьото си наметало и го наметна върху една жена, която спеше на близката пейка. Беше толкова невероятно поетичен момент, че всъщност ги проследих, за да повярвам на очите си. "Извинете. Това синьо одеяло ваше ли беше?""Да.""И просто и го дадохте?"..."Да, защо?""О, нищо."

"Ходим в една и съща църква."

"Той е всичко, което едно момиче може да иска. Ако аз искам да гледам филм, а той не иска отиваме и го гледаме."

"Предложих на годеницата си преди дори да сме се срещали на живо.""Как стана това?""Ами, тя живее в Австралия. Запознахме се в Instagram. После в следващите 3 месеца говорехме по телефона всяка вечер. След това й предложих по Skype.""Значи още не си я срещала на живо?""О да, всъщност тя е в Ню Йорк в последните три месеца, върна се в Австралия само, за да си събере нещата. Дори имаме собствен апартамент. И куче."

"Всеки път щом правех шоу в парка, Дорис идваше и гледаше за малко. Един ден тя дойде при мен и без да ми беше проговаряла изобщо, ми подаде изрезки от статия за мен, която намерила в The Villager.Помислих си, че това е най-милото нещо. Затова се снимах с нея, принтирах снимката и й я подарих на следващия ден. После на следващия ден тя ми донесе нов куп статии за кукловоди. В този момент наистина я бях заобичал. Така че си помислих "Дорис продължава да ме изпреварва. Затова трябва да направя нещо наистина, наистина хубаво за нея."

Една снимка казва милион думи. Разказва милион истории и пази милион спомени. Humans of New York те пленява с чара на човешкото у хората. Всяка една уникална, а всъщност толкова проста история, разказана по един магичен начин, успява да ни накара да разберем, че не сме единствените. Като хора всички споделяме едни и същи болка, радост, сълзи, приятелства, целувки, любов, вражди, щастие, тъга, мечти, чудеса, приключения, настроения, борби, възходи и падения, но често в опита си да покажем колко сме различни, забравяме какво всъщност ни свързва... И HONY е тук именно, за да ни докаже това, разчувствайки ни и карайки ни да вярваме в чудеса по най-въздействащия възможен начин.

Вижте повече на http://www.humansofnewyork.com/

No comments :

Post a Comment