Повече Book, по-малко Face

February 12, 2014


Здравейте. Казвам се Преслава и имам проблем... - с други думи, така би започнала встъпителната ми "реч" ставайки от стола в средата на кръга от столове, пълни с хора от сбирка на "Анонимните алкохолици" или някоя наркоманска клиника. Е, не се различава много от реалността, защото аз бях... Само че от "анонимните" Фейсбукхолици. Всъщност не съм само аз. Това сме НИЕ. Нека си го признаем - стоя на стола, в редицата, обградена от всички ВАС. ...И всички вие ъпдейтвате статуса си в момента. Колкото и да е тъжно, аз не познавам човек, който няма Facebook акаунт и не е зависим малко или много от него. Let's FACE it - какво правите, когато чуете някой нов изпълнител и ви хареса? Like-вате фен страницата му във Фейсбук. Какво правите, когато постъпите на новата си работа - ъпдейтвате инфото в профила си, че вече работите за "Ала бала" ООД. Предстои ви важен изпит? - споделяте го в новия си статус. Изпитът е минал? - пишете още един статус, само че радостен/тъжен и разчитате на съчувствие в коментарите. Преместихте се в нов град? - амии, вече не сте от Церова Кория, вече сте от София и всички трябва да го знаят. Възмутени сте от нещо? - пускате статус, емотиконки и някоя-друга интернет статия или линк с въпросното нещо. Искате кауза? - не, няма да кажете на приятели и познати, по-скоро ще направите фен страница по въпроса или ще се присъедините в такава като например "Аз не пазарувам от Lafka" и прочее, за да привлечете другите фейсбукхолици (а те са много). Забавлявате се с приятели? - момент, да си снимате питието и да го качите през телефона в акаунта си. Ходихте на клуб, но нямахте време да постнете снимки? - нищо, като се върнете целия град ще разбере пак чрез Фейсбук. Недоволни сте от държавата/политиката/управниците/комунистите/местната власт - малко люти псувни из фейсбук и коментарите ще им дойдат добре. Разхождате домашния си любимец? - "Еди-кой-си разхожда Спарки на алеята." Любимият човек ви е подарил цвете без повод? - "Еди-коя-си се чувства обичана!". Колегите на работа ви изнервят? - ще ги огранича в профила си, за да не виждат коментарите и ъпдейтите ми, пък после ще напиша някой завъртян фейсбук статус по техен адрес, та да не ме разберат, идиотите... Родителите ви искат да знаят всичко за вас и да ви държат сметка? - Ще ги махна от приятели в профила си, пък! Започнахте нова връзка/оженихте се/развод и прочее? - Веднага да си ъпдейтна информацията в профила и да чакам коментарите с "Честито!" отдолу. Роди ви се дете? - "Кръстихме го Камен! - еди-коя-си се чувства щастлива." Купихте си нещо ново? - Щрак снимка с новите ми придобивки + евентуално таг с името на фирмата. Куп хора ви дразнят, но не ви стиска да им го кажете в очите? - Ще пуснем яростен фейсбук статус и ще ги оставим да си предполагат пък. ДА, не сте само вие. Това бях и аз, признавам... Но не искам да съм аз. Не искам да ставам от сън и с първото кафе да сядам пред лаптопа си. Не искам да си казвам "Леле, зима е, а навън грее чудно слънце" и да дърпам пердетата, за да се върна пред фейсбук. Не искам да ме мързи да ида където и да било, дори да пия вода/ям, заради това. Не искам да се сетя да готвя чак вечерта, защото целият ми ден е бил загубен, а до тогава да го карам на junk food. Не искам да гледам фен страницата на бившата ми работодателка и да се сдухвам. Не искам да стоя прегърбена по цял ден, а човека до мен да ми казва "Моля те излез, остави го този сайт!"... Не искам при всеки мълчалив или неудобен момент да изваждам телефона си и да цъкам през мобилния интернет, за да запълня тишината или свободните минути. Не искам да пиша и чета безсмислици. Не искам да се карам с любимите си хора по чата... Не искам да губя целия си ден, цели месеци, целия си живот! Но нямах сили... Затова реших окончателно да премахна и изтрия (не че е възможно, тъпи социални мрежи... винаги те връщат) Facebook акаунта си. Тръшнах се след поредната караница, ликвидирах го и отидох да си дочета хубавата книга. Както сигурно сте видели страничката на блога все още действа, това е защото я прехвърлих на друг свой профил, който няма нито снимки, нито харесвания, нито писания, общо взето е н-и-щ-о освен регистрация и я направих отдавна, единствено за да членувам в една група за блогове и да пускам своето творчество там (това е само, не се оправдавам, но това е истината). Преместих страничката на блога там, отново на свое име, макар че профила не е с моето име, защото наистина не искам да я изгубя. Във Фейсбук профила, на който я прехвърлих нямам приятели (не че имах истински и в стария си акаунт, за болшинството, което ме познава лично явно не бях никаква), нямам снимки, нямам харесвания, имам САМО страничката, където мога да чета това онова от любимите си блогове и техните фен страници и да поствам това онова от моя блог. Не исках да се разделям със страничката, затова видях прехвърлянето й като златна възможност, която ще ми осигури достатъчно - само да гледам и чета за любими мои блогове, което ми отнема около 10-15 минути на ден, както и да не забравяте моя блог. Ще се радвам да го направите и да продължите да ме посещавате. Наистина Ви благодаря за всички посещения, харесвания и follower-и до този момент, те са едни от малкото неща, които ме правят щастлива. Надявам се да съм харесала всички странички на любимите си Blogger блогове, поне тези, които следя и имат страничка, а в противен случай ще продължа да търся и ще прибавя нови харесвания, от които да се ъпдейтвам. 
Причината, поради която изтрих акаунта си, който имам от 6-7 години (уоу, нали) е... Всъщност тя не е една, но като цяло Фейсбук е една голяма глупост и това всички го знаем (отдавна), просто никога не събираме достатъчно смелост да я прекратим. Силно се надявам да устоя на изкушението и да не се завърна повече, защото нищо не губя. За съжаление не мога да кажа, че там имах истински приятели или въобще повече от десетина човка, на които поне малко им пука за мен, so... (Говоря за 90 на 100 процента от хората, най-вече които познавам лично и прочее, НЕ за всички разбира се имаше и няколко изключения) Там имах само ядове, караници, губене на време, завист и прочее. И не ми харесваше. Вярно е, че с такива неприятни чувства, случки и емоции човек се сблъсква ежедневно и навсякъде в живота си и не може да е защитен и подсигурен от избягването им, но в моя живот 90 на 100 от тях наистина идваха от фейсбук от край време. Караници с приятели и неприятели, непознати, любими хора, дразги, сплетни, лъжи, недомлъвки, статуси, клюки, неразбирателства, обиди, премълчани неща... Всичко това срещах там, мога да изброя не един и двама души, с които отношенията ми малко или много се развалиха или прекъснаха, благодарение на някой чат, думи или статуси. Друга причина е, че понеже напоследък съм по-безработна и отчаяна от всякога (да, всеки може да мрънка пък) Facebook ми се явяваше просто като едно никога не свършващо и супер безсмислено губене на време по ЦЯЛ ДЕН. Не се улавям да правя или да искам да направя каквото и да било друго освен да стоя пред лаптопа и заветния сайт по цял ден, от сутрин до вечер. И знам, че е ужасно, тъпо е, пречи, няма полза и затова наистина искам да го спра. Надявам се, че това малко или много ще намали стоенето и пред компютъра (макар че едва ли, за това се искат приятели, ама...). Така или иначе предпочитам цял ден да стоя в Blogger и да чета интересни и полезни неща, отколкото в глупавия фейсбук, без който само си спомням бледно колко бях щастлива преди години. Дори tumblr манията по реблогване и споделяне на картинки и текстове нонстоп беше по-смислена от това (там поне са дружелюбни)... Причината, поради която оставям страничката на La foi en vous вече споделих, а и ще се радвам да следя и чета предимно и само неща, свързани с блоговете ви, мили читатели. Единственото нещо, което ще ми "липсва" от фейсбук са непрестанните новини и ъпдейти за любимите ми групи и музиканти, но не пречи на по-късен етап да харесам страниците им от празния си профил и да се информирам само за тях и концертите/проектите/песните/албумите им, ако реша. Причините да се махна от сайта са още безброй, освен, че постоянно се натоварвам с негативна енергия, карам се доста често с любимите си хора по една или друга причина, страдам от липса на внимание от хора, на които аз твърде често обръщам и за които ме е грижа, без да искам ставам свидетел или участник във вечни и безсмислени, безпочвени драми, караници и спорове, завист по нечий хубав живот, губя целия си ден и дори стоя гладна/жадна, липсата на всякаква продуктивност, енергия, желание за живот дори, болки в гърба и кръста от целодневно стоене пред компютъра, безсъние, стоене до сутринта, главоболие и прочее неща, които само една наркотична зависимост може да предизвика. Знам, че звучат ужасно... Но това е първата крачка. Надявам се волята ми да устои и да стана един от онези щастливи и свободни хора, които не са имали "честта" да имат акаунт във фейсбук. Поздравявам ги. Запомнете: Марк Зукърбърг е Саурон, а Facebook е Мордор. Не губете времето си там (знам, че го правите дори по време на работа), излезте, плетете, рисувайте, гответе, творете, карайте колело, разходете се, пийте кафе и чай, работете, бъдете полезни, продуктивни, креативни, четящи, правете това, което обичате и харесвате и... Живейте офлайн, забога. 
Не мисля да се разделям със страничката на La foi или Blogger. Блогът е моето любимо интернет кътче, където мога да изразя себе си, да се запозная и да контактувам с интересни и вдъхновяващи хора, да положа някакъв труд и да родя идеи, да бъда креативна или просто да споделям и да пиша за нещата, които харесвам, обичам и са интересни за мен. Надявам се да е за добро и никой да не ми се сърди или да го приеме лично (все пак публикацията не засяга абсолютно всички хора, които познавах чрез фейсбук)... Стискайте ми палци в начинанието по продуктивност и промяна, мили читатели. Надявам се да сте с мен! А сега отивам да си дочета книгата...

* Посланието в този пост не е лично и не се отнася към читателите на блога... Не е насочено главно към никой, нито към един човек, просто е мое решение и мнение, базирано на случки, събития, личния ми живот и т.н. Не се чувствайте лично засегнати по никакъв начин, това е мое решение, не значи, че апелирам към вас, когато говоря за хора в множествено число. 

PS - I'll keep you posted за моето "лечение".

PS 2 - Ако все пак ще ви "липсвам" и искате да общувате с мен, защото съм ви интересна по някакъв начин ми изпратете Skype-а си чрез лично съобщение на страничката на блога и аз ще ви добавя или ме добавете в twitter, не че съм много активна там, но все пак съм насреща! Винаги можете да ме намерите и в Google + профила ми, като там също има опция за споделяне и съобщения. Ако имате въпроси към мен или искате да общуваме - има и опция за изпращане на съобщения на страничката на блога, където мога да отговарям. Ще се радвам да ме добавите ако вече се познаваме или предстои да се запознаем, за мен ще бъде удоволствие да си общуваме.

Bloglovin' Facebook

10 comments :

  1. Replies
    1. *tears of joy* Едно от най-хубавите неща, които съм чувала! :)

      Delete
  2. "Запомнете: Марк Зукърбърг е Саурон, а Facebook е Мордор" ..хахахах това ме разсмя адски много на фона на ужасния ден, който имах :D Сравнението е трепач! Стискам палци да успееш в начинанието :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Как се радвам, че те разсмях :) Благодаря ти, Веси!

      Delete
  3. Лудница...... Ако не беше сестра ми да ми прати покана за фейса нямаше и.д а го подуша. Но тъй като живеем много далеч една от друга и това беше нещо като начин за комуникация (освен скайп). Никога не съм харесвала платформата, много рядко пиша постове или слагам снимки, всичкото това натрисане на живота на другите ми идва много за това не искам да друсам клона още. Според мен тези които нонстоп постват си имат причина-зависимост или нужда от внимание. Всичко което си написала е вярно, аз съм за личното пространство, за по-малко ненужни глупави интернет заместители на истинския живот и ЗА повече време за малките мигове на споделено щастие не с 200 нереални френда, а с тези които обичаш и цениш. Дано повече хора прочетат какво си написала и да се светнат.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Викси, напълно съм съгласна за това с френдовете... Нека погледнем нещата реално - в живота на един човек има не повече от 10тина наистина близки хора и повечето от тях дори нямат фейсбук. Няма как да имаш 538 истински приятели и любими хора...

      Delete
  4. Обожавам да чета постовете ти, защото имам чувството че сме на едно мнение за едно 99 % от нещата :D Още отдавнааааа изтрих Фейсбука, и честно да ти кажа, нямаше разлика...Освен, че всички кочове, с които се "сваляхме" изведнъж изчезнаха от полезрението ми. :D До преди известно време имах и телефон тип тухла, който не поддъражаше дори полифонични мелодии. Не че имам технологиите за нещо лошо, даже напротив, откривам прекалено много нови и интересни неща в интернет, че да се лиша от него, просто от тези социални мрежи ми се придрайфа вече!
    Имам една приятелка, която в момента е като теб, когато си била вманиачена по Фейсбук. Тя не може да хапне луканка, бе за си го напише в статуса, да не говорим, че като излизаме заедно, постоянно цъка на телефона и ми е обидно, чак толкова скучна не съм! :D

    ReplyDelete
    Replies
    1. И аз наскоро разбрах, че нямаш фейсбук и даже бях вдъхновена! :D Но да, аз се чувствам много по-свободна, дори да няма седмица откакто нямам фейсбук... Вече върша работа като стана, а не сядам пред лаптопа... Надявам се вече винаги да е така :) Ааа, иначе не съм била чак толкова вманиачена :D Да не оставям такова впечатление, рядко си ъпдейтвах статуса дори, но по-често четях статусите и ъпдейтите на други хора/сайтове... Но и това пречи. Пък телефона го цъках само когато ми беше неловко и нямаше какво да си кажем и то рядко, но имах една приятелка, която правеше същото с приятеля си при всяка наша среща и беше много тъпо :х Така че знам какво ти е, не го одобрявам...

      Delete
  5. Много интересен пост Преси, малко ми стана тъжничко, защото ми залипсва особено в старницата ни... аз нямам скайп или туитър тъй че се надявам поне тук да държим връзка, целувки!!!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Ще държим връзка тук разбира се, също в Google + вече можеш да ме добавиш (в дясно на блога има бутон), там също има съобщения... Абе все ще намерим начин за комуникация, Десинка! :) Целувки, чакам те във Варна лятото :3

      Delete