You choose the change.

May 8, 2014


"Никога не се съмнявай, че малка група загрижени, посветени в каузата си граждани могат да променят света. Всъщност, това е единственото нещо, което някога го е правило." - Маргарет Мийд  














ЧАСТ 3
...Няма значение дали мечтаеш да нанизваш бижута, да си цветар, треньор по плуване или счетоводител и без това най-вероятно дори няма да се сетиш да се бориш за това след като вече си на 35 и все още си нещото, което мразиш, но вече е твърде късно за нещо различно или нещо повече. Някак си вече не е прието да живееш простичко ако искаш. Трябва да имаш голяма заплата в съвременния свят, или както каза една позната "Поне 500 лв. И подове ще търкам, ако поне 500 лв ми дават за това." Така е прието в 21-ви век. Естествено че трябва да искаш да си купиш най-новия таблет, автомобил, телефон, смартфон, Айфон, монитор, лаптоп, мишка, клавиатура, нещо с тъч скрийн, плазма, техника, e-reader или каквато и да е там нова джаджа, технология, електроника, иначе си твърде задръстен или пък как може да не искаш? Как може да караш с тоя стар телефон, дето даже няма тъч скрийн и приложения, без таблет с андроид, с тоя стар настолен компютър, с тази хартиена книга и телевизор кутия, който е много по-дебел от три пръста? Имаш достатъчно пари, защо не искаш нещо на Apple, а караш с тоя таралясник?! Бъди в крак с технологиите, забога! Иначе си задръстен или с остарели виждания, а можеш да си позволиш да не си. Но някой хора просто не искат да бъдат консуматори. Мнението ми за тези неща донякъде се промени коренно, откакто изгледах филма "Боен клуб". Признавам, не е един от най-добрите и прочувствени филми, които съм гледала, но определено е запомнящ се и променя мирогледа ти много. Главният герой подпалва луксозния си дом, пълен с така исканите от всеки лъскави мебели от IKEA, заряза живота на средностатистически американски тузар и скъпо платената си работа, която всъщност мразеше в червата си, само за да се премести в полу-съборена къща, в която липсваше електричество, почти нямаше здрава мебел и течеше мръсна кафява вода в хубавите дни, в които имаше такава. И пак беше щастлив по своему, не му беше нужно повече. Това донякъде променя погледа ти над нещата. Не казвам, че трябва да е ок да живеем в мизерия и разруха, щом можем да си позволим повече, но къде отива удоволствието, когато нишката се загуби? За всеки добрия стандарт на живот и красивото е различно, но понякога се обграждаме с толкова много ненужни неща и харчим толкова много пари спечелени от омразната ни работа, че губим истинския смисъл на живота и се чудим какво изобщо да ги правим и защо ни трябват. Нима не можем да живеем без таблет и Айфон, а само с достойнството си? В името на вещите твърде често се оставяме да бъдем/станем нечий роби. Замислете се. "Нещата, които притежаваш, в крайна сметка притежават ТЕБ." (Боен Клуб; Чък Поланик)

"Ти не си твоята работа. Ти не си парите, които имаш в банката. Ти не си колата, която караш. Ти не си съдържанието на портфейла си. Ти не си проклетият си костюм. Ти си всепокорният всемирен боклук." (Боен Клуб; Чък Поланик)

"Виждам най-силните и умните мъже, които някога са живели. Виждам целият този потенциал. И го виждам прахосан. Дявол да го вземе, цяло поколение бензинаджии. Сервитьори. Роби с бели яки. Рекламите ни накараха да гоним коли и дрехи. Работим служби, които мразим, за да купуваме боклуци, които не ни трябват. Ние сме поколението Х на историята. Без цел и без място. Ние нямаме велика война. Нямаме голяма депресия. Нашата велика война е духовната. Нашата голяма депресия е нашият живот. Всички сме възпитани от телевизията да вярваме, че един ден ще сме милионери, филмови идоли или рок звезди. Но няма да бъдем. Малко по малко разбираме това. И това страшно много ни вбесява." (Боен клуб; Чък Поланик)

После трябва да си имаш собствена къща, апартамент, мезонет. Не може цял живот да живееш на квартира или при родителите си, защото тогава или пълниш чуждата гуша или си "мамино синче". С течение на вековете и годините сме възприели какви ли не норми и обидни наименования, под които да слагаме хората, направили даден избор, който на нас не ни допада... Доста изобретателни, всъщност. Не ни интересуват причините, просто е "твърде тъпо" да не си купиш апартамент за цял един живот. Няма как да искаш да живееш на квартира, просто няма. Така мисля и аз, защото и родителите ми така мислят. Така са мислили и техните родители. Но това не е есе на тема "Какво мисля аз", това са откровени размисли за живота на различните, независимо дали на мен ми харесват техните виждания по даден въпрос или не. Независимо дали и на Вас ви харесват. 


Живота продължава и според индивидуалните усещания на всеки рано или късно идва време за женитба и деца. Ужасно, направо ужасно е да не искаш едно от тези така важни стъпки, а не дай боже и двете. Ако си вече на 40 и не си встъпил в брак си наречен "дърт ерген" или "стара мома" и си се превърнал в обект на иронични забележки и подигравки. Когато родителите ни чуят за човек, познат, колега, който няма деца или съпруг/а въздъхват осъдително и казват "Този човек няма смисъл в живота си, изобщо". Така сме научени да мислим и ние. Но защо смисъла на човешкия живот трябва да се крие само в това да си семеен? И защо щом не си или не искаш да си, това автоматично да значи, че няма и грам смисъл в живота ти и това са просто едни напразно пропилени, незначителни години? Това прави ли хората с детеродни и възпроизводителни проблеми по-малко хора? Не, те обикновено са оправдани, но не и тези, които имат възможностите за това, но нямат желанието. И защо? Те са просто различни. Живеем в свободен свят, където всеки си избира какво да прави и каже. Защо някой ще може да си избере какво да яде, гледа по телевизията или чете, а няма да може да избере дали да се ожени или не? Това, че не разбираме мотивите на тези хора или не ги прилагаме върху себе си и своите избори не трябва да ги прави непременно грешни, заклеймени, нетолерирани и по-малко хора от нас. 

Още едно неписано човешко правило: Родителите ни са създадени, за да ги слушаме. Това гласи дори една от Божите заповеди, "Почитай родителите си" или сигурно ще гориш в Ада... С тази разлика, че ти не избираш родителите си, а те избират теб. Ти не избираш при кого да се родиш, дали да се родиш изобщо и кой да те отгледа. В повечето случай семейството ти само решава да те има и да се появиш на бял свят. Тогава защо им дължиш вечно послушание и подчинение, защото "така е прието"? Иначе си "непослушно дете", "хаймана" или "лош човек"? Не, иначе си просто различен. Не дължиш на родителите си нищо. Можеш да си им благодарен, че са те създали и отгледали, че са се грижили за теб, ако са го правили и че те обичат, но това не значи, че им дължиш живота си, че те трябва да избират и решават как ти да живееш, дали да се омъжиш, колко деца да имаш, с кого да се събираш, къде да ходиш, къде да живееш, какво да работиш, дали/какво да учиш, как да възпитаваш поколението си, какво да готвиш и прочее. Това, че не спазваш техните "правила", когато вече не си дете, не те прави непременно изпаднал наркоман, а просто различен. Родителите ни трябва да ни насочват в живота, а не да ни наставляват. Ние трябва да имаме избора да се вслушваме в съветите им, а не това да е наше задължение до края на живота ни. 

Накрая трябва да се пенсионираш, така де, така е прието. Всеки втори мрънка, че възрастта за пенсиониране се увеличава, че ще работи това, което вече толкова години го е поробило още 5, 10 или 15 години. Но забравя, че сам го е избрал. Съдбата на един човек е в ръцете му и до най-голяма степен принадлежи изцяло на него и неговите избори. Не се сърдете никому, че мразите това, което работите вече 20 години. Трябваше още преди 18 да се събудите, да напуснете и да потърсите нещо ново според вашите желания и възможности. Не трябваше да ламтите за кариера и пари, а да намерите нещо просто и удовлетворяващо. Можеше да промените всичко само ако бяхте поискали и сега да не се вайкате, че има толкова много до пенсия и да не наричате някой, който не иска да се пенсионира "тотално луд". Може би той е направил тази промяна преди 18 години и сега обича работата си. 

Може би греша, може би говоря глупости, може би ще променя мнението си коренно след 1, 4, 10 години... Но ако прочета това след тези години, искам да запомня само едно: Осъзнаваш ли, това е животът ти. Раждаш се, учиш, студентстваш, работиш, жениш се, множиш се, пенсионираш се, умираш. А междувременно се обграждаш с всякакви материални неща, които може би въобще не са ти нужни. Раждаш се, за да умреш, но не живееш в промеждутъка. Не се раждаш, за да живееш вместо някой друг. Раждаш се, за да живееш като себе си, както ти поискаш. 

"Едва когато загубим всичко сме свободни да направим каквото искаме." (Боен клуб;Ч.Поланик)
Трябва да има партия на различните. Ние ще променим света, буквално. Гласувайте за нас в бюлетина номер 0. 

8 comments :

  1. *SLOW CLAPPING*
    *Пуска бюлетината в урната*
    *Намиг намиг*

    ReplyDelete
    Replies
    1. хаха *намиг намиг*

      Delete
  2. Гласувам! Може ли и да се присъединя ;)

    ReplyDelete
  3. Боен Клуб! Fuck yeah! :D А сега сериозно по темата! Напоследък чета бая научна литература и то предимно неща за Вселената и хората като цяло, и колкото повече чета, толкова повече се убеждавам, колко безсмислено е съществуването ни. Толкова сме незначителни, малки и нищожни, че ако ще милиони да имаш, пак ще си едно размазано петно. Но светът е устроен така, че да си зависим от парите. Тъжно е, но неизбежно. За това всички са се побъркали и гледат да изкарат някой лев за черни дни, просто такъв е скапания ни свят. Пък за тези, в които смисъла е да си накупят колите, телефоните и бла бла, има ли смисъл да коментирам изобщо... -_ -

    ReplyDelete
    Replies
    1. Така е, съгласна съм... Без пари не можем да живеем, за съжаление. Единственото, което ни остава е да ги надраснем и въпреки тях да си останем хора.

      Delete
  4. Много хубаво си ги изписала всички тези неща, обаче всъщност ние избираме родителите си и къде да се родим (знам звуча луда, но чета разни неща за т. нар. отвъден свят). Няма много известни написани неща по тази теория, но ние си избираме родителите и къде да се родим, малко е налудничаво да казваш, че те те избират, защото те няма как да си изберат какво дете да им се роди, не е като да ходят да си изберат в супермаркета какво мляко да си купят. А ние си избираме родителите, защото трябва да научим нещо, което със съжителството ни с тях научаваме, нещо което не сме научили в предишен живот.
    Пак казвам много хубаво си ги изписала сложила си своето мнение и т.н., изказала си си гледната точка за нормите на света, а моя въпрос към теб е - ти какво си направила, смисъл нещо по - различно, нещо с което си решила да си защитиш мнението, или просто си решила да си изсипеш тук как живота е крив, понеже спазваме хилядолетни норми, които не са толкова смислени. Не искам да те нападам или нещо подобно, някои неща са така, с други не съм съгласна, трети са ми налудничави, но за мен са празни приказки. И си противоречиш на доста места.
    А за какви кариери и пари говориш... Хората се оплакват, че са им увеличили пенсионата възраст, защото от 30+ години работят в някоя задръстена фабрика за консервиране на риба/ кремиковци/ завод за шиене или някъде където едвам им плащат колкото са свързват двата края, ако изобщо ги свързват. Това, което си го написала може да важи за някъде където им плащат, но в България само в по - големите градове има хора, които живеят с малко повече от това да свързват двата края. България не свършва със столицата или с още 2-3 по - голями града, навсякъде другаде нещата са под всякаква критика. А колкото до нещастието, на българите им е, като вградено да са недоволни за всичко. Независимо какво и как, винаги ще намерят нещо криво.
    Сега може би ще кажеш тази пък какво разбира нали живее в чужбина, да така е, но точно понеже живея в чужбина и се изнесох от България с един куфар и една раница и това беше всичко, което притежавах никога не съм се замисляла как да трупам разни неща или как да се обвързвам с предмети. Всъщност мисълта ми беше колкото по - малко толкова ще ми е по - лесно да се изнеса, и след 3 сменени квартири аз знам, че сега ако трябва да си събера багажа ще събера всичко в един куфар. Но това са неща, които много хора не разбират, на много хора няма да им се случат, няма да ги видят, камоли преживеят.
    Лек ден се надявам да не съм те обидила по някакъв начин. :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Тук не става въпрос за някакъв си "отвъден свят" и кой какво е чел, нито за недоказани теории и прочее... Става въпрос за обикновения живот не за някакви ангели и дяволи... За това как родителите си избират да си имат дете и си го зачеват и после то се ражда и е като едно семенце, за което те избират дали се грижат или не и как се грижат и според това пораства то, а не според това как е избрало и къде е избрало и прочее.. Все пак те го възпитават и гледат по свой образ и подобие. Много силно се съмнявам детето да си избере да се роди в семейство на обирджии, наркомани, побойници, пияници или хора, които ще го малтретират сексуално или физически от малко или ще го зарежат в дом/в кофата. Тук не става въпрос за предишен живот и чакри и деца индиго и прочее.
      Това, което аз съм направила, за да си защитя мнението е мой личен избор, едното беше да напусна университета, направила съм и още лични промени, които не смятам да обсъждам, но не съм зачекнала в темата само нещата, които аз харесвам или аз съм направила/смятам да направя, а нещата в света като цяло. Явно не си ме разбрала, не целя да кажа как живота е крив... Не помня някъде да съм го казвала. Нормално да не си съгласна с мен, всеки с мнението си, както е казал Алеко "Разни хора, разни идеали" :) И аз не съм съгласна с теб за някои неща, но просто не съм са хващала да коментирам, все пак сме различни хора с различни мнения.
      Второ, не съм казала, че пиша за България, за Кремиковци, за фабрики за риба... Говоря за света, а света не се върти само около България. Защо всички си мислят, че летя в облаците и не знам къде се намирам... Знам как е в България и защо хората тук искат по-ранна пенсия. Лично майката на моя най-близък е шивачка от години и се бъхти като луда, работила е и по 24 ч без почивка... И работата й е гадна, работи и в събота, а понякога я държат до вечерта и по празниците работи. И не виждам да си мрази работата и да иска да напуска въпреки това или да се пенсионира, просто защото обича да шие, това е любимото й занимание и това я кара да продължи. Ако все пак иска да се пенсионира и си мрази работата трябваше да направи промяна преди 20 години и да вземе нещата в ръце като си смени работата докато е млада, в разцвета на силите си и може, или да се образова повече, да изкара курс по език и т.н. Мога да ти кажа и за човек на нейната възраст, който като завършва преди 20 години си продава колата, научава английски и се качва на кораб. От сервитьор се издига до топ 5 най-добри мениджъри в България и вече не си мрази работата и не иска да се пенсионира, така че единственото, което го "пенсионира" е това, че си е направил семейство и собствена фирма... А не че си мрази работата и живота, взел се е в ръце и на време, защото наистина е искал да не е сервитьор и да го мрази, нито работник в Кремиковци, а нещо повече... И то по "бай Тошово време".
      Това което казваш за българите (и което всички повтарят наляво надясно) не знам, аз нищо няма да кажа по въпроса, ти също си българка, така че говориш и за себе си и семейството си? Предполагам, защото говориш за всички. Аз не искам да се впускам в дискусии по въпроса за българите и това, че на всичко гледали еди как си... Не искам да ставам поредното оплюващо или компетентно лице от форумите и коментарите по сайтовете. Гледам да съм още по-позитивен човек.
      Не си ме обидила, радвам се, че изказа мнение, лека вечер :)

      Delete