Sundogs

Както неотдавна споменах на фейсбук страничката на блога, наскоро замислих да създам нещо като нова рубрика тук, в която споделям за любимите си места, които просто са ми направили някакво впечатление.  

Накратко, мисля да ви запознавам с някое местенце, което ми е харесало, било то в България, или света, в някой град, село, магазин, заведение и т.н. На първо място реших да започна с любимият ми варненски бар. Първият път, в който ви споменах за Sundogs беше в един октомврийски пост, когато бях излязла на първа среща с Боряна и благодарение на чуденето ни къде да прекараме хладната вечер, тя ме "запозна" с него. И така разхождайки се, от дума на дума се промушихме през няколко сгради и скрити пътечки, докато Sundogs не се разкри в цялото си великолепие на кокетен малък винтидж бар, сгушен в страни от центъра, между няколко жилищни сгради.
Като любителка на всичко винтидж не ми отне много да се влюбя още от пръв поглед във вида на фасадата му с малките блещукащи светлинки, светещи табели, стари лампи и симпатична малка дъска с обедното меню, която беше закована на ламперията до вратата му. Извадих телефона от джоба си, за да щракна няколко снимки и вече знаех, че бях омагьосана от външния му вид и оставаше само да го разгледам отвътре... Не очаквах обаче, че ще ме завари такава магия.

Още с влизането отляво се разкри огромна шарена стена, пълна с надписи и снимки (явно от доволни клиенти), усмихнати лица, хубави думи, стихове и всякакви спомени... Топлата и приглушено-осветена обстановка ме привлече още по-навътре до сгушения встрани дървен бар, големите френски прозорци, тухлените стени, страничните плотове с малки бар столове, старото прашно пиано до огромното стълбище, което водеше към още по-красивия втори етаж. Навсякъде обсипано със забодени снимки на щастливи лица и килнати винтидж портрети в рамки, изсъхнали букети, счупени грамофонни плочи, заковани по стените.

На втория етаж, детското ми сърце се разтуптя от радост и безспорно знаех, че ще се върна. Да, беше любов от пръв поглед, когато очите ми нашариха по таваните, окичени с изсъхнали цветя и хербарии, газови лампи, кораби, играчки, броеници, старите изтъркани рафтове красяха сувенири, телефони с шайби, антики, до стените мирно подпрени масивни дървени грамофони от онова време, дървени масички и изтрити мебели, на всяка от които стояха малки красиви свещи, блещукащи в иначе приглушената светлина на бара... 

А на стените, с брутално издрани и изтрити стари тапети, иначе украсени от безброй картини в различни рамки, висяха портрети на индийски богове, снимки на музикални величия, корици от списания, плочи, стари часовници, фенери, плакати, винтидж постери и черно бели фотографии на отминали вече събития: плувни състезания, конкурси по красота, усмихнати непознати лица от избелелите ленти... Всяка стена беше нашарена със страници от комикси, детски списания "Дъга"... В ъгъла срещу старата закачалка, гордо стоеше черно бял телевизор с дървена кутия, а над него, навсякъде, красиви малки дървени рафтове и библиотеки пълни с книги и ВЕФ-ове с много бутони. Всяка мебел, дървен стол и изтъркана маса - прилежно украсени с цветни възглавнички и ефектни тумбести стъкленици, пълни с тапи от старо вино.

Сядайки, вече усещаш как вече си приковал погледите на Иги Поп, Дейвид Бауи, Мадона, Кърт Кубейн, които те зяпат от черно белите фотографии по стените, докато разглеждаш менюто и се възхищаваш на атмосферата около себе си. Това е един нов свят... Или стар?

А храната, храната е чудесна. Просто няма как да не е чудесна, щом всичко около теб е. Можеш да се насладиш на съвременни рецепти от цял свят. Да пиеш уиски с бадеми, да опиташ бургер с пържени картофки, да се насладиш на чаша френско кафе със сладкиш или просто да заложиш на моя безспорен класически фаворит - крем супа с крутони. 

От тази приятна и уютна зимна вечер насам, Sundogs се превърна в най-често посещаваното от мен местно заведение. При всяка възможност обичам да се потапям във винтидж атмосферата му, да виждам приветливия персонал и да се наслаждавам на парче пица, топла супа или чаша кафе! (няма как да пропусна прекрасната картофена крем супичка)

Харесвам бара, защото носи атмосферата на нещо старо, на нашето детство, на нещо мило, топло и уютно. Защото от него се носи мириса на гореща супа, бутилка старо вино, коркови тапи, мъждукащата светлинка на свещите, прескачащата мелодия на някоя забравена плоча в грамофона... Но най-вече, защото носи някакъв уют, към който винаги можеш да се завърнеш. И това е чувството, че си си у дома.  

Sundogs се намира в град Варна на улица "М.Колони" №1

За повече информация вижте сайт или Фейсбук страница 

*Всички снимки са собственост на Sundogs и са взети от тяхната страница