#Girlboss: Веселина

 

 

Коя е Веселина тук и сега?

Едно бохо момиче, което не спира да предизвиква мечтите си. 

Каква е есенцията на Wanderlust bags?

Wanderlust е бранд за градски бохо-принцеси. Тези с разрошените коси, жадните сърца, дивите и щастливите, за които няма невъзможни неща. Пътуващите, търсещите, волните и свободните. Тези на които им отива да са уникални. Той е преди всичко мое отражение и цялата му концепция е изградена на нещата, в които вярвам. Wanderlust в превод означава „страст към пътуване“ и мисля, че всъщност най-красивото приключение, е това да откриваш света и себе си всеки ден, да се предизвикваш и да се наслаждаваш по пътя. Когато се появи първата Wanderlust чанта, цялата тази идея се оформи с нея и още тогава знаех, че това няма да е просто марка за чанти и аксесоари, а нещо много по-лично. Желанието ми е момичетата, които носят чантите ни, не просто да притежават красив аксесоар, а такъв с послание: „Take your bag and find the world“.

Трудно ли е млад човек да създаде марка в България? Какви са предизвикателствата?

Едва ли някой би казал, че е лесно. Напротив, изискват се много неща. И извън стандартните като отдаденост, труд, постоянство и т.н. бих добавила, че за да създадеш марка в днешно време и тя да бъде забелязана, са нужни креативни свежи идеи, любопитство и достатъчна информираност и смелост. Колкото и добър да е продуктът ти, от голямо значение е и как го представяш. Важен е всеки детайл, от визуалното представяне до опаковката. И колкото по-идеен и различен си, толкова по-добре. Непрестанното усъвършенстване също е ключово – тук постоянно наблюдение и информираност за нови тенденции, практики, стратегии, биха били от голяма полза. Пример са социалните мрежи – те ежедневно се променят и си е предизвикателство да се движиш с техния ритъм. И накрая смелостта, за да започнеш, за да продължиш и да устоиш.

 

Как се вдъхнови за новата концепция на Wanderlust bags „Wood love story“, защо точно дърво?

Обичам да се предизвиквам и винаги искам и търся нещо ново. Не си представям да правя едно и също нещо постоянно. Така често ми се случват периоди, в които усещам, че имам нужда от нова муза. И тя не закъснява. Такъв беше случаят и с дървото. В началото на миналото лято, реших, че ми трябват по-стабилни основи за дъната на чантите ми. Баща ми ми съдейства и направи първите дървени дъна за Wanderlust. Супер много ме вдъхновиха и си помислих – защо да не използвам дървото още повече в моделите си. Така, след не малко теста и проверки, първите дървени чанти бяха готови и се появиха под името "Wood Love Story". Защото точно така от пръв поглед се влюбих в идеята и в последствие я развихме с моят приятел, който също има огромна заслуга за цялата серия. И честно казано, въпреки че постоянно се ровя в Pinterest, все още не съм виждала някой друг да съчетава дърво, плетиво от рециклиран памук и естествена кожа в една чанта.
Има и още една причина, заради която може би дървото се превърна толкова важна част от Wanderlust. Дядо ми беше дърводелец и все още в къщата на родителите ми е запазена работилницата му. От малка знам доста за процесите по обработка на дървото и съм сигурна, че няма нищо случайно в "аферата ми" с този материал. 

Ако не се занимаваше с Wanderlust bags в момента, щеше да се занимаваш с...

С OneWhiteShop. Това е другият ми проект, с който всъщност преди 4 години стартирах собствен бизнес и продължавам и до днес паралелно с Wanderlust. OWS е малък магазин във Варна, където освен любими български марки, селектирам и вносни находки. Като се доверявам изцяло на собственото си виждане за мода и стил, което се оказа добра стратегия, защото клиентите ми го забелязват и оценяват и знаят, че всичко в магазина е подбрано с любов. OWS  ми даде първи възможността да съчетавам всичките си любими страсти в едно и свободата да не завися от никого. Wanderlust беше просто естественото продължение, много по-лично и по-мое. Нещо, което ми даде още по-голяма свобода да творя и да се развивам.

 

Кой запали в теб страстта ти към плетенето?

Един скучен следобед, ровейки в интернет видях клипче как да си изплетеш шалче. Реших, че е супер лесно и ще се науча. Така след ден направих и първия си шал. Пуснах го в магазина и го купиха веднага. Още помня този момент – бях много щастлива! Така шалчетата добиха популярност и много скоро след това се появи и музата за плетени чанти. Моя приятелка ми изпрати малко материали от Португалия и така започна всичко. Веднага се оформи и цялата идея за бранда. След това ми трябваха няколко месеца, за да изпипам всички детайли и да събера смелост да го пусна официално. 

Какво обичаш да правиш в свободното си време (ако остава такова)?

Тъй като работата и в магазина, и с бранда, заема голяма част от времето ми, наистина рядко ми остава свободно. Пък и повечето си хобита, по един или друг начин, превърнах в част от работата си. Но две неща успяват да ме откъснат и да ме заредят. Едното е The Center – това е школата по хип-хоп танци, в която ходя. Там се разтоварвам и вдъхновявам, и имам щастието да танцувам с един от най-харизматичните хореографи – създателят й Goosh. А другото е Cubo – най-любимото ми място във Варна. Място с бохемски дух, неподправена атмосфера и свежи хора. Прекарала съм едни от най-щастливите си дни и нощи там. 

 

Ти създаваш и допълнителна колекция, различна от първоначалната идея на Wanderlust bags – мерино шалове. Докато чантите са вдъхновени от летни музи и непокорни момичета с мечтателски дух, при шаловете виждаме един по-различен поглед, свързан с уюта, спокойствието, зимата... Как ти дойде идеята да започнеш да създаваш този аксесоар и защо избра точно шаловете?

Както вече споделих, именно шал беше първият ми продукт, с който започна всичко. Тази зима за трета година правя шалчета и много ми се иска да продължавам. Носят ми красив сантимент към началото и първите стъпки. И всъщност аз не се ограничавам откъм продукти – ако имам някаква муза винаги я реализирам независимо, че понякога съм сигурна, че българския пазар не е готов за нея. Например точно преди година, по едно и също време пуснах две супер различни продуктови серии, за които знаех, че няма да се превърнат в best-seller. Едната беше повлияна от един бунтарски тренд по това време, а сякаш и аз бях в такова настроение тогава. Името й е Wild, а продукта – кожени каишки за тяло, по-известни като харнеси (harness). Дръзка и дива, колекцията внезапно много се хареса и не малко момичета се осмелиха да имат нещо от нея. И до днес имам поръчки за аксесоари от тази серия.
Другият проект беше коренно различен, там влияние си оказа набиращото популярност Hygge течение, за уюта и малките радости в живота. Серията се казваше Home и в нея включих и моя близка приятелка, с която правихме тъкани пана за стена в бохо-стил и пом-пом килимчета. Наистина коренно различни музи, важното е човек да си дава свобода за мислене и действие и да не спира да опитва.

 

Имат ли Wanderlust bags верни фенове в чужбина? Явявала ли си се на някакъв вид модни симпозиуми и изложения зад граница и планираш ли да разраснеш пазара за в бъдеще?

Това е една от мечтите ми. Признавам, че все още не работя особено много за нея, но съм сигурна, че един ден ще се случи. Имали сме клиенти от различни точки на света и много се радвам на обратната им връзка – това ми подсказва, че с малко повече упоритост и смелост, нещата ще се получат.

 

Разкажи ни нещо за своите музи.

Неведнъж съм казвала, че музата в различните й форми е моята движеща сила. Без муза не мога нито да работя, нито да творя. И хубавото е, че може да я предизвика буквално всичко. В последно време най-силно въздействие ми оказва моето пристрастяване към Instagram и YouTube. Независимо дали безцелно преглеждам профили или търся нещо конкретно, много често нещо попада пред погледа ми и скоро след това се ражда цяла продуктова линия, нов стил в обработването на снимките ни или идея за следваща дестинация. Например, последният модел чанта, който пуснахме – BeltBag, е инспирирана именно от една снимка в Instagram. Имам страшно много любими момичета: блогърки, влогърки, travel-ентусиастки, като цяло бохо-мацки, които следя в социалните мрежи и които са ми пример, вдъхновение и ми дават едно усещане, че няма невъзможни неща, ако вярваш в тях и имаш смелостта да си ги пожелаеш.