Още когато създавах свой блог, because im addicted беше един от първите лейфстайл блогове, които последвах и посветих в начинанието да ме вдъхновява и развлича. Притежателката му - Гери Хърш се справя повече от чудесно със своите интригуващи постове за музика, фестивали, мода, направи си сам проекти, грим, храна, фотография и изкуство. Днес обаче видях най-новия пост, по случай градинското парти за рождения й ден и бях по-вдъхновена от всякога. С вълнение показах на приятеля ми как изглежда мечтаното парти - стилна вечеря в задния двор, с прекрасно украсени маси, свещи, озаряващи нощта и невероятно подбрани специалитети и напитки. И разбира се, изпълнено със смеха и вълнението на любимите хора. С две думи бях толкова трогната и вдъхновена от тези перфектни снимки, че просто нямаше как да не ги споделя (и какво казва Гери, послучай рождения си ден)...
"Добре дошли в because im addicted - живота на 20 и няколко годишна, живееща диво в Лос Анджелис. Мода, музика, храна, изкуство и неща, които харесвам." - Това е описанието на блога ми от 2005 година насам и както можете да си представите, започнах да ставам малко нервна за частта "20 и няколко годишна" докато се доближавах към 30-те.
Докато сабирах кураж да целуна 20-те си години за сбогом, прекарах много време в мисли какво съм станала, къде съм била и коя искам да бъда. Докато размишлявах през един мразовит мартенски ден, сълзи започнаха да се търкалят по бузите ми и осъзнах, че съм в състояние, в което не съм била никога преди: пълно задоволство.
Вече не мислех за миналото със съжаление, настоящето с негодувание или бъдещето с нещо различно от вълнение. Бях, за първи път в живота си, тази, която исках да бъда, точно там, където исках да бъда и се насочвах в посока, в която исках да отида. Това доста буквално беше най-хубавото чувство, което някога бях изпитвала.
Осенена от това прозрение се вдъхнових да приема с отворени обятия навършването на 30 и исках да посрещна "следващата стъпка" с истинско празненство - първото парти за рожден ден, което съм правила от тийнейджърските си години насам.
Поканих най-близките си роднини и приятели, 30, за да бъдем точни, за вечерно парти в задния двор, което беше толкова като едно голямо "Благодаря" за всички тях, за дето ме бяха подкрепяли през годините, колкото беше и празник за самата мен.
В усилията си да направя партито оригинално, но спокойно, сложих една дълга маса, покрита с бяла ленена покривка, съчетана с винтидж чинии и чаши, тонове свещи и и един дълъг венец от маслинови клонки, бели рози и орхидеи. Нанизах светлинки над нея, принтирах малки менюта и не обособих конкретни места.
... Всичко започна с коктейлен час и бе последвано от вечеря в четири курса, декорирана и сготвена от един от най-добрите готвачи/аниматори/жени в цял Лос Анджелис : Ани Кампбел. Нощта беше невероятна, една от най-запомнящите се в живота ми, а черешката на тортата беше когато приятелят ми предложи ново описание за блога по време на тоста си, "30 и няколко годишна, споделяща подробности от един добре живян живот."
Така че, чао чао 20 и наздраве за следващата стъпка!" - Гери Хърш
Снимки : Matt Waugh
Източник : becauseimaddicted.net
Ох, наистина изглежда прекрасно, като от приказка <3
ReplyDeleteВдъхновяващо е наистина. Ще ми се и аз да мога да кажа същото на 30...
ReplyDeleteТака си е... Трудничко ми беше да преведа думите й, но с малко въображение успях.
Delete