"The secret life of Walter Mitty"

February 26, 2014


Докато настроението ми се движи нагоре надолу по скалата на живота ми реших, че просто е време да се разведря от обичайното ежедневие с нов пост... Както може би знаете от Валентинския ми пост, точно на 14ти имах огромния късмет да спечеля покани за кино в един от местните молове. Бях повече от щастлива, защото ясно си спомням как само преди месец мечтаех да посетя това кино за първи път и успях с невероятно каръшкия си късмет да спечеля точно възможност да гледам филм там с любимия човек. Точно когато изтрих заветната сива линия с монетата пред мен се разкри заглавието на нечуван до сега филм - "Тайният живот на Уолтър Мити" (2013). В главната роля очевидно беше Бен Стилър, познат ми от "Запознай се с нашите" и прочее не до там смешни и не до там стойностни филми, поради което си казах "Ужас, това ще е поредната сексистка комедийка с привкус на ужасно американско клише с Бен Стилър"... Но не. Изобщо не бях права.


И така, развълнувано се накиприх, нахлузих кубинките и след 30 минути бяхме в киното. Само при вида му вътрешното ми аз бе удивено - малка, кокетна тъмна заличка, с удобни седалки и огромен екран, на който не само се виждаше в HD, ами и актьорите бяха с размерите на гигански Гъливер-овци. Наместихме се на предните редове и затаихме дъх в очакване на филма, преди който станахме свидетели на невероятните спиращи дъха трейлъри на куп други филми, които предстоят да излязат по кината... Исках да гледам ВСИЧКО. Станала съм киноман, признавам. Два часа и някакви минути след прожекцията преглътнах сълзите в очите си и станах горда и щастлива от седалката в киното, прошепвайки "Това е най-хубавият филм, който съм гледала през живота си." - буквално, преживяването беше страхотно. Не бях ходила на кино от години, а на кино от такъв клас - никога. Така че е повече от разбираемо защо бях толкова по детски развълнувана 😃

Накратко, Уолтър води скучния живот на средностатистически служител в американското списание LIFE, срамежлив е, аутсайдер на работното място, живее в собствения свят на невероятно развинтеното си въображение, а всъщност го е срам дори да покани новата си колежа на среща. Но всъщност е много повече от това. Като фоторедактор той е живота на LIFE, най-ценния кадър в списанието, както мисли и Шон О'Конъл - фотограф приключенец, с който Уолтър работи от години по броевете му, но така и не среща лично. Точно когато LIFE осъмва с ново ръководство и слуховете, че предстоят жестоки съкращения и списанието ще се превърне в онлайн издание стават истина, Шон изпраща на Уолтър заветния си кадър под номер 25, за да го постави на последната корица. Уолтър обаче така и не намира кадъра и бива заплашен от уволнение. Ала точно когато животът го пречупва, той решава да промени сивото си ежедневие и се впуска в едно невероятно първосигнално и тайно пътешествие из света, за да намери кадър №25 и да спаси корицата на LIFE. Пътуванията из студените земи на Гренландия, Исландия, размирен Афганистан и Хималаите в търсене на О'Конъл и приключенията, които изживява там надминават и най-смелите му фантазии, карат го да открие себе си и го правят един съвсем различен човек. ...Звучи дълго, но всъщност това е най-краткото описание, което мога да направя на този филм, изпълнен с приключения, фантазии, пътувания, мечти и всякакви емоции. Заслужава си напълно и без колебание му давам 10 от 10 точки. По време на прожекцията усетих всяка една емоция в себе си и хората около мен - имаше смях, имаше усмивки, имаше сълзи, но щастливи. Имаше и най-неочакваният и затрогващ финал. "Тайният живот на Уолтър Мити" беше едно приятно ощипване в ежедневието ми, затова го препоръчвам и на вас.
А сега отивам да помечтая как един ден ще имам достатъчно пари, за да ходя на кино всеки месец по няколко пъти, ха!

Освен чудесен сюжет, филма имаше и повече от перфектен soundtrack, включващ David Bowie, групата Of Monsters and Men и още куп страхотни музиканти: 



11 comments :

  1. Хубав филм. И на мен много ми хареса. А как бих обиколила Гранд мола сега.. хаха :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Да, намерих го за много вдъхновяващ! :) Другия път като си идваш пиши да го обиколим заедно, хаха :D

      Delete
    2. Значи тогава да те търся? :D

      Delete
  2. много ми се гледа :)))

    ReplyDelete
  3. Така и не го гледах туй, точно защото ми изглеждаше много бозав трейлъра. Но сега като прочетох поста ти, мисля да го пробвам :D

    ReplyDelete
    Replies
    1. Trailer-а като го видях после и мен не ме впечатли... Добре, че първо гледах филма. Отначало изобщо не очаквах толкова да ми хареса :)

      Delete
  4. Сега да взема и аз да го изгледам... Ще е добре ;д Напоследък и аз не съм чест посетител на киното, отколкото ми се иска, :)) Последно гледах "Игрите на глада:Възпламеняване" и по съшия начин, като теб бях развълнувана.

    ReplyDelete
  5. Ехее, супер

    ReplyDelete
  6. Звучи много интересно. Трябва да се гледа. Аз. Трябва да го гледам аз. Не ти. Ти вече си го гледала. Wait, what?!

    ReplyDelete