An old lesson

May 15, 2014

Навън вали и неусетно се спусна нощ. А на мен ми е някак тъжно и... безнадеждно. Затова просто исках да споделя нещо старо. Нещо мое. Поезия. Нещо, което да ме върне в дните... на самотата.


"Урок по самота"

Измислят си страдания,
кодирани в куплети,
ти знаеш ли в тълпата,
че бродят и поети?
Под малки, крехки рими
прикриват си лицата –
пронизани сърцата
сред погледите мними.
Записват ги със моливи,
от страх да не успеят,
не спират, не живеят
от толкоз много бродене.
Графита балерински
пристъпя с черни стъпки,
душите им са в кръпки,
сърцата им, момински
се крият в полумрака...
И чакат.

Любов се пише с мъки,
но чак когато свърши
и волята избърше
сълзите с препоръки.
За повече внимание
и повече невяра
във думите, във чара
на нечие създание,
откраднало сърцето,
напълнено със рими –
тъй крехко и ранимо,
направило поета.
Когото ти не виждаш
как броди из тълпата,
през живите задвижван 
урок за самотата.

Преслава Цветанова

8 comments :

  1. Много красиво! Но не се чувствай тъжна, опъни една чашка винце и си пусни сериалче или цъкай нещо, много помага на тъпата тъга, която рано или късно се спуска над всеки. :)

    ReplyDelete
  2. Спри, не връщай се към нея,
    знам, че е красива,
    знам, че във вси души тя броди
    и най вече в тази на поета.
    Но така боли от нея,
    затуй спри се, убий я,
    самотата тъй прекрасна,
    от щастието повече боли,
    но то най-много си заслужава.

    Не съм поетеса, но това току-що ми хрумна, надявам се ще ме разбереш :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Разбирам те напълно :) Чудесно е, макар и тъжно, радвам се, че си притворила емоциите в проза и поезия...

      Delete
  3. Чудесно си го написала! А тъгата... тя винаги намира начин да се появи отнякъде. И това е нормално, но не трябва да я оставяме да се застоява за дълго

    ReplyDelete
  4. Много красиво и нежно ! Браво!

    ReplyDelete
  5. Много ми харесва...Обичам поезията!
    Аз харесвам самотата понякога. Но само когато сама си я избирам.
    Поздрави :)

    ReplyDelete