The world is a bell curve.

May 7, 2014


"Светът е крив като камбана, повечето попадат в стандартното отклонение, но има и хора извън него. И ако вярваме в съществуването на крайна идиотщина, в което подозирам, че вярваме, тогава трябва да приемем и съществуването на обратната крайност." - House MD

























ЧАСТ 2
>> ВИЖ ЧАСТ 1 <<

...Университети. Мога да кажа толкова много за тях. Но ще си спестя част от думите... Една моя приятелка учи в университет в България малко повече от година, всичко вървеше ок, докато не започна да получава нервни кризи, да има лични проблеми и реши, че мястото й не е там, защото я подтиска и я доведе до психиатър. Затова го напусна. Тази година обаче е твърдо решена да започне наново, в нов университет, от началото. "Искам да се запиша наново, все пак..." - "А дали ще издържиш?" - казвам й - "Ще се наложи, не искам да не записвам и да остана някаква тъпа дето не е завършила или ходила на университет...". А тя не е "тъпа", изобщо. Просто така я е научило обществото, че дори и въпросния ВУЗ да не й даде нови знания или обогати старите, тя ще остане "тъпа" ако не го изкара. Но липсата на диплома или желанието да не я купиш "законно" не те прави "тъп". Та аз мога 4 години съвсем свободно да посещавам лекции, занятия и упражнения в който и да е университет и накрая просто да си купя въпросното свидетелство от интернет. Това значи ли, че не съм завършила? Безброй хора ми казаха "Университета е просто една формалност, а дипломата е хвърчащ лист, който нищо не значи за твоите знания и умения.". Други направо ми заявиха, че вече имат хубава и добре платена работа и мислят направо да си купят диплома, ако изобщо им потрябва. Подкрепям тези хора, знаейки на какво интелектуално ниво са (не ниско). Тъжното е, че точно те са безброй пъти по-умни от някой/я си, която си купила дипломна работа и изкарала 4 години с преписване... Сещам се и за друга моя приятелка, чиято майка почина. Тя, от своя страна, учи в университет, защото това беше последното желание на майка й, което е длъжна в себе си да удовлетвори, затова напълно я разбирам и подкрепям, но интересно е друго... Интересното е следното: Кой от тях учи, за да... учи? Никой не изглежда подтикнат от своето собствено желание за това.

Мой познат учи, защото така е обещал на родителите си (иначе ще ги разочарова), а те са се вкопчили в идеята, че без заветното "висше образование" не ставаш за нищо, може би защото те самите нямат такова и не знаят какво е. Забелязвам тази тенденция, разбира се най-вече в България, но със сигурност вирее и някъде в другите страни. Родителите и най-вече тези, които не са имали възможността или желанието да учат в университет натискат децата си и смятат, че те просто са длъжни да завършат висше, иначе: а) няма да разкрият огромния си потенциал, който просто погубват и ще умре с тях, б) ще си останат тъпи, в) ще са зле като тях, а те искат да са по-добре, г) няма да са като децата на колежката/приятеля/леля им, д) няма да си намерят работа никога или е) няма да взимат голяма заплата, каквато трябва да взимат. В ума на родителите, близките и роднините има само две опции: Или отиваш в университет като всички останали, учиш, завършваш го (по-възможност с добри оценки, защото така е желателно) и си намираш супер скъпо платена работа илии Не искаш да отидеш в университет/започваш го, но прекъсваш/отказваш се по средата и така и не завършваш, следователно света свършва, ти си въздух под налягане с голямо самочувствие (не казвам, че няма и такива случаи, но... изключения винаги има), но нищо не става и няма да стане от теб, защото до края на живота си ще си или безработен или зле платен нямаш ли заветната диплома (= Светия Граал) в ръцете си. Децата ревът, че в университетите всичко е корупция и всеки развейпрах си купува дипломи и изпити, а останалите преписват и минават, че преподаватели и професори ламтят за пари и стоят да "преподават" на по 70-80-90 години, дори без да имат потенциала и възможността за това, че университетите не могат да им дадат никакви нови знания или да ги обогатят, че професорите не могат да ги накарат да им е интересно и да ги развълнуват, изграждайки в тях стремеж да научат нещо наистина, че и най-големите тъпаци влизат и излизат от университета, защото той търси и иска студенти (= пари), за да се издържа, а не да научи някой на нещо и да разпали истински страстта и интереса му към знанието. Но родителите отсичат "Всички тъпаци щом влизат и излизат от там и ти ще можеш/трябва да го направиш."... Какво значи това?

Една кандидат-студентска кампания в България е безбожно скъпа. За да вляза в университета лично аз дадох близо 300 лв, а мои познати малко над 300. И после семестриални такси и прочее... Но дали има смисъл зад всички тези пари? Сестрата на моя приятел завърши университета и след 4 години каза, че дори след толкова много учене не може да каже, че е напълно сигурна в знанията си, след като университета не й е помогнал с нищо и не я е научил. Сега учи в безплатна частна академия в столицата, чийто създател отрича ВУЗ-овете (и с право) и прилага съвсем различна система за обучение на студенти и ученици, която наистина ги научава на нещо. И то безплатно. Тя е удивена как едва 4 преподавателя в тази академия (да, само толкова малко преподават там) така успяват да заинтригуват интереса й, да грабнат вниманието й и да я научат на толкова много нови и полезни неща за много по-малко от 4 години. Децата в чужбина са стимулирани да учат и научават нови неща, да поддържат интереса си и да искат сами да научат нещо, просто защото им е интересно. Това прави изкарването на високите им оценки и хубави дипломи толкова "по-лесно". Тук децата от чужбина не биха били същите, защото стимула им да учат и научават нови полезни неща щеше да бъде убит още в гимназията, да не говорим за университетите. А какво правят тези 50 не-безплатни ВУЗ-а в страната?!

Завършваш и веднага ставаш идеалния потенциален обект, от чийто труд държавата може да печели. Затова нямаш избор, просто трябва да си намериш работа, независимо дали искаш. Така е устроен живота, така е устроено човечеството. И понеже и ти си човек е прието, че желанията ти трябва да съответстват на тези на всички останали и ти трябва да си точно като тях, иначе си загубен. Не искаш ли работа в съвременния свят няма място за теб. Ти просто биваш смачкан и изчезваш. От друга страна ако имаш такава те мачкат всекидневно и изцеждат от теб каквото могат. Все е нещо. Нямаш право да не искаш работа, иначе "не си с акъла си", "за какво учи" и "нищо няма да стане от теб". Дано само да не ти е хрумнало да пишеш книга, да правиш музика, да рисуваш картини или нещо такова. Ужас. Много добре знаеш, че "Писател/музикант/художник/творец къща не храни.", ако не знаеш родителите ти са там, за да ти го припомнят. Най-добре направи като тях и работи цял живот, нещо, което ще те товари физически и психически и евентуално ще на/мразиш. Или поне в началото, като няма друго започни с "каквото дойде", без значение за какво си учил 4-5-6 години, без значение магистратурата, важното е заплатата да е добра, дори и да миеш подове/да не ти харесва. Без значение е дали ти се рисува или пише музика, след като не си завършил за това, а и едва ли ще вземеш по-големи пари от това да си еди-какъв-си, както казва мама. Пък другото може да ти е хоби... А защо работата да не ти е "хоби"? Защо евентуално да не можеш поне ти да я избереш и да вършиш нещо с истинско желание, нещо, което харесваш, обичаш, от което се интересуваш? Или пък вярно, сигурно заплатата за това нещо не е достатъчно голяма. Няма значение дали мечтаеш да нанизваш бижута, да си цветар, треньор по плуване или счетоводител и без това най-вероятно дори няма да се сетиш да се бориш за това след като вече си на 35 и все още си нещото, което мразиш, но вече е твърде късно за нещо различно или нещо повече. 


15 comments :

  1. Няма какво да кажа освен .. евала за темата! Не съм и очаквала нещо подобно, но имаш моите адмирации! С теб не малко пъти сме коментирали тези неща, но не вярвах, че тук ще споделиш мнението си. Подкрепям го напълно,както и идеята тези теми за пристъстват в блоговете. Браво, миличка! Ние, уж младото поколение,състарено от предубежденията, сме хората, които трябва да се борят в страната ни да има по-добро и качествено образование, възможност за развитие на талантите на всички деца, и най-вече правото да мечтаем и да дръзнем да осъществяваме мечтите си. Изключително радостна съм да прочета тези два поста и да се успокоя,че не само аз мисля по този начин. Тъжно е положението, но горе главата! Ще се справим! :)

    ReplyDelete
  2. Интересно е друго...Без прочее,че често го употребяваш.Как си представяш живота без никакво образование?Ми то без основно и книжка за кола не можеш да вземеш.Детето ревяло и затова да не го пращаме на градина???Ами то там научава първите стъпки преди да започне първи клас.И каква точно е идеята на написаното?И кой точно те накара да учиш във Варна не можах да разбера.Статиите ти в блога са много добри.Дори аз никога не бих могъл да ги напиша.Имаш талант,който погубваш и си прекалено наивна.Няма да промениш света.Когато кандидатстваш за работа няма да те изберат,защото си "различна"(не ми се ще да кажа мързелива)сори,не се обиждай само,а ще изберат човека с образование,колкото и да не ти се ще.Нищо,че си прекрасна блогърка и обичаш винтидж стила(дано го написах правилно).Никой работодател няма да търпи човек спящ до обяд,колкото и да е умен...В блога си изказваш своята гледна точка,но мисля,че и аз имам право да отговоря от първо лице...Че нещата не са точно така както ги представяш.Мило мое дете,всичко на този свят след здравето са пари,пари и пак пари!Колкото и да не ти се иска.Не е нужно да са много,а да са достатъчно,за да се чувстваш добре.Да излезеш да пиеш кафе,да си платиш сметките,да хапнеш дюнер...Човек живее с толкова, с колкото разполага.И шансът да ги имаш в повече,ако си здрав е именно образованието.Ако успееш да се реализираш...Но както много пъти в последните месеци съм ти казвал:НЕ УЧИ!!!Ти самата трябва да узрееш за университета.А може и никога да не узрееш,божа работа...Но от блогване...няма средства.Ако имаше щеше да изкарваш дори пари.А и недей да сравняваш образованието в чужбина с нашето.Ние живеем в момента в България и трябва да се примирим с това.Защото аз лично не мога вече да го променя това.Ако бях по-млад може би...Пък и в чужбина да бяхме пак нямаше да ти се учи.Бъди откровена :-).И не беше лошо да споменеш в постовете,че човекът,който те издържа последните 5 месеца е МАМА.Помни,че колкото и да те хокаме,ти желаем най-доброто скъпа дъще.Затова и сме те карали да учиш,за да постигнеш повече от нас и да си щастлива.Но уви...Засега не се получава.Дано някой ден стане.Твой любящ баща Николай
    П.П. И плийз,не говори негативно за цялата фамилия.След всичко,което сме направили за теб,мисля че е некоректно

    ReplyDelete
    Replies
    1. Всеки си представя живота различно и в повечето случаи не е нужно да имаш образование, за да си нещо, ако вече си/имаш заложбите за това. Не знам дали ще ме разбереш... Ти си афектиран от ситуациите, които преживяваш и обкръжението от хора, които имаш, това, че те не са успели в дадена област без образование не значи, че няма други, които са успели, но ти не познаваш. Изгледай лекцията на Светлин Наков ( https://www.youtube.com/watch?v=mHlnQ4cwm8E ), това е част първа, изгледай всички 8 части, аз отдавна го направих и чух какво има да каже за университетите(споменават се в първата част на 2 минута и 33 секунди). Съгласна съм с него, макар че той даже не изказва пълното си мнение. Той е създател на академията Телерик, която е софтуерна и обучава програмисти. Тя се намира в София и е безплатна, не даваш 300 лв само за да влезеш в нея. След като сестрата на моя приятел излезе от Технически университет във Варна с висок успех и 4 години учеше по цяла година и цяло лято тя дори не иска да се дипломира, защото твърди, че университета на нищо не я е научил и не може да си напише дипломната работа. После отиде в Телерик и каза, че ако е знаела за нея изобщо нямало да ходи в университет. В академията има само 4 преподавателя, които обучават хиляди студенти на всякакви възрасти (дори деца) и тя твърди, че са страхотни, защото са успели да възбудят интереса й, да я накарат да иска да знае и да учи. В университетите изобщо не е така. Телерик е безплатна академия и ако и аз се интересувах от програмиране щях да ида там, но за съжаление никой друг в държавата не се е наел да направи и други подобни проекти за хората, които искат да учат други неща.

      Delete
    2. Това, че не искам английска филология или български не значи, че не искам да уча нищо. Аз се интересувам от готварство и наистина много искам да уча това, но не мога да си го позволя. Интересувам се и от фотография и много искам да уча за нея, но макар да е по-евтина от готварството вие никога нямаше да ме запишете да я уча в София, може би защото е скъпа за вас или защото аз не заслужавам толкова много средства, вложени в образованието ми след като не ставам за него или не си заслужава или по-точно "нищо няма да стане от мен с тази специалност"(по същата причина ме записахте насила в Икономическата гимназия)... Това, че искам тези неща, които за съжаление не се предлагат свободно в България не значи, че не искам изобщо да уча. Ако имаше университет с готварство или фотография на не безбожни цени и свободно можеше да се влезе в него всичко с мен щеше да е ок, защото само от това се интересувам, а не от каквото някой друг се интересува. За един родител детето му да не иска да учи в университет или не дай боже да го прекъсне е края на света. И защо? Аз мога да започна да уча и на 50 ако поискам. Защо трябва нещата да не стоят както преди и да получавам такова отношение, заради своя избор? Може да не ме натискате да запиша пак, но отношението вече е съвсем различно, защото не уча. Защо не може пак да сме си дете и родители вече, понеже не искам да уча? Не съм прекалено наивна, това е просто моето мнение. Това не ме прави "еди каква си"... Ницше е казал "Тези, които танцуваха бяха считани за луди от онези, които не чуваха музиката". Това, че твоето мнение е такова не означава, че аз трябва да съм наивна и прочее. Никъде не ставаше въпрос, че небива да пращаме децата на градина, а че тези, които не искат да ходят там са "непослушни" и не са като другите деца както искаме... Може и някой ден да променя света, кой знае. Народът е казал "Капка по капка вир става". Знам, че когато кандидатствам сигурно ще изберат човека с образование (не винаги става така), но това нищо не значи. Образованието е просто лист хартия, а някои работодатели предпочитат да изберат човек с опит и възможности, вместо с диплома. Познавам неграмотни хора, които отдавна учат в университета и ще го завършат с 3-ки, това не ги прави по-добри кадри. Ставането по обяд е въпрос на дисциплина, не на образование. В света на възрастните само тяхното дете е най-лошо и само то спи до обяд, но не е така. Всяко дете обича да спи до обяд, закъснява, успива се или спи много когато може, не съм само аз. Да, в блога си изказвам своята гледна точка, затова е МОЯТ блог. Всеки има право да си изкаже мнението в коментарите, и ти, и другите. За всеки "достатъчно пари" са различно нещо. Това, че света е станал абсолютно материален и приоритетите на всеки втори са свързани с пари не значи, че няма и изключения. Но те разбира се се смятат за луди и не-прави. Във вашия свят работата и реализацията нямат нищо общо с хобито и това, което обичаш да правиш, има общо само с лоши и негативни, стресиращи и натоварващи неща, които мразите, но не искате да промените. Аз бих се радвала да работя това, което ме удовлетворява, което харесвам и в което ще се чувствам добре и спокойна, дори да е за 300 лв, вместо нещо, което не харесвам изобщо за 800лв. За повечето това не е достатъчно... Това, че мнението ми е такова не значи, че никога няма да започна да уча нещо, макар да няма да е напълно и само заради себе си. Ако бяхме в чужбина можеше и да ми се учи. Нещата щяха да са съвсем различни, но няма как да знаем след като съм отраснала и живея тук. Това, че на мен ми се учат само определени неща, свързани с моите интереси и влечения, а за теб те не значат нищо не значи, че не ми се учи. Благодарна съм на мама, че ме издържа, макар и с нежелание. Споменах я в по-стар пост, макар и не по име. Някой ден ще ви върна парите от издръжката, може да не е скоро, но ще стане. Понякога ми се ще да не ставаше въпрос за издръжки и пари, а за показване на приемственост и обич, независимо от обстоятелствата.

      Delete
  3. This comment has been removed by a blog administrator.

    ReplyDelete
    Replies
    1. This comment has been removed by the author.

      Delete
    2. Зная,че я споменаваш(мама,по-точно като член от семейството...),но тези,които те следват и четат остават със смесени чувства...Търсиш само одобрение за действията си и получиш ли ги си на седмото небе.Стига с тая икономическа гимназия.Смени всички училища в града,защото все някой ти е виновен.Никога не търсиш вина в себе си и никога не се извиняваш ако си сгрешила.Все някой друг е виновен...Все някой друг...И никога ти.Никога...А това,че искаш да учиш готварство,което е скъпо?Ами аз не мога да си го позволя.Казвал съм го многократно,че човек се простира според възможностите си.А ако там пак са "селяни и кифли"?Както ги определи в курса си във ВИНС-а?Тогава какво правим?Пак на друго място,че не понасяш хората около теб и така до безкрай.И не беше нужно да ми натякваш,че това е ТВОЯТ блог.Чета го с интерес когато поискам и нееднократно казах,че имаш талант,който похабяваш в бездействие и инат!Между другото работодателите избират човек с опит и възможности,но ти нямаш нито едно от двете.Засега...Отношението ни към теб изобщо не е променено.Това,че ти спряхме издръжката промени твоето отношение към нас.Никой от нас не иска вече да учиш.Казах го по горе.Но вече си на 20 и си достатъчно голяма.Мисля,че надали има някой родител,на когото би било приятно детето му да няма никакви амбиции,да спи до обяд,след като вече е в работоспособна възраст и само да чака и да чака.Какво?И то самото да не знае.Всеки иска да работи каквото му харесва.Но почти никога не се получава.Поне в началото.Та да обобщим накрая:Вече ниииикой не те кара да учиш дъще.Ама никой.Вече чакаме да работиш.Щото нали знаеш българската народна приказка:Който не работи,не трябва да яде.И виждам обичаш българските поговорки и тая си я чувала мисля:"Който се учи,той ще сполучи".Но тя не се отнася за теб.За последно за да ме разбереш правилно:Не учи!Ако ме попиташ защо ще отговоря:Още не си готова(хахахаха като бисквитките Орео стана). Благодаря,че ме остави да изкажа мнение.Нали ти казах,че не желая да ми връщаш нищо.И никога не съм желал...Пробвах,но каузата беше изгубена...Бъди щастлива.А и да не забравя-пожелавам ти да оправиш света.Досега никой не е успял :-)С обич баща ти.

      Delete
    3. Едва ли някой остава с кой знае какви чувства, хората не са седнали да размишляват надлъж и на на шир за моите истории... Никога никого не съм карала да одобрява мнението ми, всеки е свободен да се изкаже както поиска. Някой не коментират, други не го одобряват, трети ми дават съвети, четвърти са съгласни с мен и го одобряват. Никого не съм карала на сила или подтиквала да ме одобрява, който го прави прави, всеки би го радвало да са съгласни с него. Напротив, много пъти съм намирала вина в себе си и съм се извинявала, но ти не си го чувал. До колкото помня и ти никога не си ми се извинявал, нито който и да е от семейството... Така че и аз не чувам извинения често. А между другото ВИНАГИ ВИНАГИ аз съм виновната. Не помня случай да не съм аз :) Според вас де. Ами това, че щом не мога да уча готварство на този етап не искам да уча друго? И какво ако е така? Точно в академия по готварство (единствената на Балканския полуостров), където преподават професионални шефове и гост готвачи, създадена от чужденци и толкова скъпо платена няма "селяни и кифли"... Те са само в българските университети, които всеки втори неграмотен може да си позволи и да изкара :) Но дори и да има по някаква случайност пак бих учила там, защото там най-важното е екипната работа, пък и все пак работя по мечтата си, каквато туризма не беше. "Натяквам", че това е моят блог, защото в него пиша аз каквото реша/мисля/поискам. Опит и възможности се придобиват. Акъл не... Отношението ми към вас никога не се е променяло, ка мо ли заради това. Но вашето от край време не е правилно за мен. Разбира се на родителите това и онова не им е приятно... Но не им дължиш нещо, от което на тях да им е приятно. Не може всички деца да са еднакви или като на колегата/приятеля/братовчеда... Това, че човек не се интересува от амбициите на детето си ако те не са свързани/близки до неговите амбиции, не значи че то няма такива. Всяко изречение започва с "Мечтата ми за теб беше...", ни никога с "Каква е твоята мечта за теб?". Всеки може да работи каквото иска, ако сам реши и направи нещо по въпроса. Все някой чака нещо от теб... Както и да е. Някой хора остават вечно неразбрани... Няма защо. И аз се надявам някой ден да го оправя ;)

      Delete
    4. Когато започнах да уча в първи клас не съм имала никакви, ама никакви проблеми в училището, което си харесвах, нито с класната, нито с класа... До втори клас, когато член от семейството се скара с директорката, персонала или не знам си кой още и решихте ВИЕ да ме преместите, над което аз нямах думата и се преместих след края на 2-ри клас. Преместих се в училище, което е само до 4-ти клас и след 4-ти клас нямах избор, освен да отида в друго. В следващото ми училище единствено там имах проблеми след 2-рата, 3-тата година, пък и не харесвахте с кой дружа, затова ме махнахте от там в 7-ми клас(за което аз този път бях съгласна)... После бях в ново училище, което беше до 8-ми клас и след 8-ми клас се НАЛОЖИ да се преместя в друго, което исках да е с езици, но вие ме преместихте насила в Икономиката... И така, не съм се местила аз от училище в училище сякаш съм била най-проблемното дете... Нека не изглежда така, както звучи.

      Delete
    5. Пфффф,много сложно си го описала.Ще досадим на четящите :-)Да спрем дотук.Всеки изказа своето мислене и се получи добра дискусия.С различни виждания,на различни поколения.Които никога няма да мислят еднакво( има и изключения разбира се,но ние не сме от тях).Здраве и късмет :-)))

      Delete
  4. "Мечтата ми за теб беше..."Да постигнеш много повече от нас и да си щастлива.Предполагам съвпада и с твоята :-)И чакам да се сбъдне :-)))Но кога никой не знае.Имаш грешна представа за "амбиция".Човек е амбициозен,когато е упорит,предприемчив,дори нахален и пробивен,за да постигне целите си.А ти не си такава.И би било хубаво да се събудиш...Аре стига,че голяма сага стана.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Моята мечта е да постигна нещата, които искам, колкото и прости да са те и дори да не ми носят много пари и да постигна "много повече от вас". Явно да. Просто аз не съм такава, аз съм свита, не-упорита (или не достатъчно), не нахална и пробивна, а срамежлива, тиха и повече емоционална, не бих се борила за всичко със зъби и нокти като в някой американски филм, аз искам място, където това няма да ми се налага, предпочитам да ми е спокойно и нормално. Явно просто не съм амбициозна, но както и да е, не може всички да са еднакви, нали? "Всяко дете е като пеперуда във вятър. Някои летят по-високо от други, но всяка лети толкова, колкото може. Защо да сравняваме едните с другите? Всеки е различен. Всеки е специален. Всеки е красив."

      Delete
  5. Образованието в България куца и то не само че куца, а и си влачи дръгливите парцаливи крайници с немощ години наред. Не знам как е в другите Университети, със сигурност има преподаватели, които си разбират от работата и обясняват с ентусиазъм, но при нас не беше така. 4 години ми отидоха на вятъра. Но както и да е, не е там проблемът. Проблемът е, че хората остават с впечатлението, че задължително им трябва диплома (като изключим медицината и други професии, които го изискват) за да "успеят". Ако си достатъчно мотивиран, мамка му, ако вършиш това което ти е интересно с пот и зор, ако копаш като побъркан, защо да не можеш да успееш и без кирливата диплома. Най-добрия и близък пример е приятеля ми, който няма висше образование, цял живот се е занимавал с интересите си и е копал тъпотий като "анимация", хората са му се смяли и са се чудили тоя пък какво само кеси в тях и нищо не прави. Еми да, ама не, сега си бачка в реномирана фирма и си пита х... с извинение.
    Не виждам каква е тая мания по тия дипломи. Като ти е интересно нещо, сядаш, четеш, проучваш, буташ се, завръзваш връзки. Никой не е казал, че е лесно, но не ти трябва институция, за да научиш нови и полезни неща, за да "успееш".

    ReplyDelete
  6. Не знам защо толкова късно попадам на тази публикация и сигурно нещата и емоциите вече са се поуталожили,но ще си позволя да те върна на темата.Ще се опитам да съм максимално кратка в моята история-отгледана съм само от майка ми и по стечение на тези обстоятелства си мисля,че тя се превърна в свръхамбициозна и властна в някои отношения.От друга страна,без да осъзнава и без да го прави с лоши чувства ми вмени отговорността,че съм длъжна да се реализирам и да успея в този живот сама,защото не мога да се надявам на ничия помощ,дори и на нейната.Настоя да се запиша в немска езикова гимназия,а аз исках в английска.Към днешна дата,поглеждайки на нещата от друг ъгъл,през призмата на натрупания опит-да,тя се оказа по-далновидна от мен,най-вероятно защото е надраснала тези първични младежки емоции и е по-разумна,ако щеш "по-очукана" от живота.Знам,че все пак дълбоко в себе си все още съжалявам,че завърших Немската и не можах да се отдам на младежкия ми бунт и инат.Знам също,че никога не бих си простила,ако не я бях послушала,признавам,че съм зависима от чувството на отговорност да я направя щастлива и доволна.Идва частта с университета,в който не исках да започна да уча веднага,непосредствено след гимназията.Исках година почивка,за да преосмисля какво ми се учи,какво ме влече.Майка ми настоя да започна да уча веднага.Настоя да уча в Софийски университет,като най-престижен в България.Аз настоях да следвам журналистика и се убедих,че не винаги друг е виновен за погрешните избори и че каквото сам си причиниш,никой не може.
    Изводът ми е-това,което описваш е много прекрасно и в големи дози химерно.Вярвам,че не е неосъществимо,все пак.И точно към тази химера се стремя и аз.Научих едно и то е,че никой не ти е виновен за нищо и никой не може да те застави да правиш нещо.Виновни сме си самите ние,че проявяваме пасивност и позволяваме да ни се налагат чужди ценности.Съвсем отделен е въпросът,че родителите ни много често са прави (според мен) и че в екстаза на някакъв безсмислен инат им противоречим без да седнем да поразсъждавме заедно с тях трезво.Не съм много по-голяма от теб и виждам,че си интелигентно момиче,но ще си позволя да ти дам съветът,който и аз самата се опитвам да следвам.Да,удовлетворих желанието на майка ми,имам диплома от Софийски университет (всъщност предстои да имам до броени месеци),а сега е ред на моите желания.Сама казваш,че можеш да учиш и на 50.Та,идеята ми е,започни да се БОРИШ за собствените ти желания САМА.Никой няма да ти помогне,повярвай ми,дори и тези,които те обичат най-безпрекословно.В момента съм в етап,който мразя,но знам,че е само преходен,докато дойде денят,в който ще съм удовлетворена.В момента работя омразна работа ( сега съм в хранителен магазин,което е крайно неквалифицирана работа за възможностите ми),но я приемам само като инструмент за постигане на истински важните ми желания и стремежи.Много бавно събирам парички,за да платя образованието,за което си мечтая.Да,смея да мисля,че пълното щастие,което описваш съществува,има доста примери,но и тези примери са родили в омразата.В омразната работа,в омразния университет,които ти помагат само в едно-да преоткриеш истинските ти стремежи.За щастието трябва да се бориш със зъби и нокти,а като стигнеш до него,трябва да го защитаваш още по-ожесточено.Дерзай,миличка,очевидно не си за България,изтрай я още малко тази страна с всичките и недомислици и г*вна и я приеми като трамплин към по-висши цели.Но не забравяй,дерзай,ти и само ти и не очаквай от никого нищо!
    П.П. Колкото до образованието в България-в момента,в който от университета не ми одобриха дипломната работа и ме накараха да преработвам със съвета да мисля "в калъп",а не да пиша в моя собствен и индивидуален стил,окончателно ми паднаха в очите!Обаче ще я взема тази диплома!Не заради някой,а на инат!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря ти за стойностните думи и за прекрасния съвет, Веси! Много си права :) Радвам се, че те познавам, макар и не на живо и знам колко си стойностна и талантлива ТИ всъщност! Много силно се надявам да сбъднеш мечтите си и да се освободиш от оковите, който и да ти ги налага, защото заслужаваш да си свободна и да се изразяваш както решиш във всеки един аспект! Благодаря ти за прекрасния коментар :)

      Delete