Вдъхновена от изминали събития, цитати, филми и няколко изповеди на нюйоркчани, запечатани от фотографа на проекта HONY, за който вече Ви говорих, в ума ми нямаше как да не изникнат безброй въпроси "Защо?", затова реших да споделя малко свои размисли за различните хора, независимо дали аз или вие ги харесваме или не... И ето какво се получи. Това няма да е пост за грим или дрехи, това ще е пост за не-изпъкващите в тълпата.
 |
| Photo & text source |
"Do you remember the happiest moment of your life?"
"When I got my college degree."
"Do you remember the saddest moment of your life?"
"When I figured out I couldn't use it."
ЧАСТ 1
Ти, който четеш това, какво правиш в този момент? На земята има над 7,050 милиарда човека. Всеки ден се раждат нови хора и всеки ден някой умира. Човекът, който си отива от този свят е изживял живота си (ако е бил щастливец), може би по свой собствен начин и преценка, може би си отива доволен и спокоен по тази причина. Човекът, роден в новия свят е на път да започне живота си, който се предполага, че след определена "съзнателна" възраст ще принадлежи само и изцяло на него и той сам ще чертае пътя си. Ти най-вероятно си по средата на своя жизнен път. Сигурно вече учиш, постъпил си в университет, работиш или си пенсиониран. Сигурно вече си си купил апартамента мечта, имаш 3 деца, куче и спортен автомобил, който удовлетворява желанията ти. Хипотетично. Е, може би не си Хю Хефнър, но ако попаднеш в графата на средностатистически съвременен човек ще имаш дом, съпруг/а, деца, кола... Или поне ще искаш да имаш. Но защо? Нима това е всичко, което искаш? Нима това те удовлетворява? С течение на годините и най-вече в 21-ви век, незнайно точно защо цялото човечество е възприело една и съща идея за живота на човешкия индивид и как точно трябва да протече той. Всеки от нас е програмиран. В главата си имаме нещо като чип или платка, на която с прецизна точност е закодирано как точно трябва да живеем. И ние я следваме. Не, не говоря за абсолютна идентичност, а цялостен модел на жизнения стандарт. Тук става дума за главните, по-мащабни стъпки в живота ни. Факт е, че всеки от нас (трябва да) се движи по тях, независимо съзнателно или не. Част от тях бих оправдала, може би защото са заложени в природата ни като хора. Но както при всяко друго нещо и тук има няколко изключения, наречени "различните хора". Те може би не споделят вашите приоритети. Да, всеки от нас иска да получи добро здраве за себе си и близките си, осигуровки, да обича и да бъде обичан от някого, да възпроизведе рода си, да се изучи, да намери работа, да получи много пари, да има добър шеф или сам да си е шеф, да се издигне в кариерата, да има страхотен дом, много приходи и печалби, хубаво возило, да се пенсионира рано, да получи хубава пенсия... Но някой от нас не точно. И какво става тогава? Погром.
Защо "различните" трябва да бъдат съдени и упреквани? От край време, когато задаваме този въпрос измежду нас се надигат ожесточено всякакви активисти, защитници и състрадателни хора с аргументи защо не бива да мразим. Защо не бива да сме хомофоби, расисти, да дискриминираме половете и т.н. Но защо за толкова години, никой не стана активист за "различните" хора? Защо никой не ги защити, тях и правото им на живот извън наложените от света норми? Защо не се намери един човек, застъпващ се за правата на не-роботите? Защо тези хора си нямат емблема, знаме, организация, символ, девиз? Защото те са милиони, сигурна съм. И са точно толкова онеправдани, ако не и повече. Може би понеже не виждаме ежедневно актовете на тормоз и насилие срещу тях, тяхната съдба не повлиява на меките ни сърца. Понеже вечерната емисия новини започва с "Нападнаха хомосексуален младеж на улицата", а вестниците и списанията поместват в статиите си ужасяващи актове на насилие над афроамериканци, китайци и други раси, датиращи още от два века назад до днес. Но никой не споменава различните. Душевните сираци, децата отритнати от родителите си. Хората, чиито родители са до тях физически, но се държат все едно не искат да ги има. Децата вечно сравнявани с другите ("по-добри" такива), хората с подценени възможности, или възможности, които "погубват, само защото не правят еди-какво-си", хората, вместо които се взима решения, хората, които трябва да слушат семействата си, а не себе си, които биват нападани с думи, природно интелигентните и душевно богатите, които щяха да са много по-добре, ако правеха това и онова, за да стане "нещо" от тях, наранявани вътрешно всекидневно, с които роднините, приятелите, близките се държат зле, само защото не са оправдали очакванията им, не са последвали съветите им, не следват неписаните човешки закони, не са станали подчинени на някого. За тях няма да чуеш в новините, нито да прочетеш във вестника. Но те най-вероятно са навсякъде около теб. Ще ти разясня какво точно имам предвид...
Когато едно дете се роди от него се очаква още щом проходи да бъде изпратено в ясла и/или детска градина. Когато детето не иска това, то става лошо, непослушно и досадно. Имах съученичка, която ходеше с мен на детска градина с години. За тези години виждах как всяка сутрин майка й я изпраща до вратата, а тя се скъсва от плач. Майката я увещаваше с какво ли не, как ли не. Залъгваше я, говореше й, прегръщаше я, но това просто продължи с години. Всяка сутрин, колкото и да порастваше, всяка година тя висеше на врата на майка си, плачеше неистово и отказваше да влезе вътре. Майка й се изнервяше и в крайна сметка я зарязваше на грижите на учителките, докато разправяше как всички други деца слушат и ходят на градина без майките си. Ами ако не си като другите деца?
По-късно разбира се, се очаква да започнеш да учиш в начално училище. Нямаш избор, така си програмиран. Училищата са безплатни учреждения, които всеки може да си позволи, затова е повече от разбираемо, че това автоматично ги прави "достатъчно добри и образователни", или пък просто няма значение, така е прието, така сме длъжни, затова просто избираме едно и детето ни е задължено да отиде там, иска или не. Не се иска много питане, усилия и размисли. Безплатно е, всеки може да си го позволи, всички други го правят, пък и кой ти има време да обучава детето си сам, дори и това да е по-добрата алтернатива? Хвърляй го при другите и толкова, каквото стане/схване, това.
Ако си късметлия и детето ти се окаже достатъчно способно и умно да изкара началното училище, евентуално го преместваш в средно. Средното, вече ти си го избрал, защото майка ти/колежката/познатия от магазина ти казали, че детето му/й учи там и е хубаво. Затова със сигурност и твоето, което е със същите знания, умения, схващания, възможности и заложби като това на съседката ще сколаса там. Школото е избрано и детето се праща там. И без това е твърде малко, за да прави избор само какво иска да учи. Нали?
Естествено, минава време и стигаш до гимназията, която някои родители също избират за децата си... Е, поне моите така направиха. Лично аз съм добра по езици, от началното училище ми се отдават българския и литературата, по-късно след обучение научих и английски много добре. Не разбирам и бъкел математика, дори след 5 години уроци съм пълна нула, а за неща като икономика, маркетинг и счетоводство (= много математика), не бях и чувала в 8ми клас. Е, това нямаше значение, докато ме записваха в икономическата гимназия и ми избираха специалността, а аз плачех по цял ден, че не съм отишла в другото училище, което ми предлагаше паралелка с два езика точно според възможностите ми и че ме набутаха в ужасно място, в което не исках да отида и не разбирах нищо. Ако сте късметлии, родителите ви не избират гимназията, защото сте достатъчно големи да решите или пък изобщо не ви налагат решението си, че е задължително да учите в гимназия, затова избирате сами какво да сторите. Хипотетично, просто хипотетично, какво би било ако живеехме в свят без гимназии? Ако човечеството бе направило така че да има свободна и добра реализация за всеки човек дори и без да учи в гимназия и всеобщото схващане не беше, че трябва да се учи в нея, за да... живееш?! Какво би било тогава, ако гимназията беше само избор? Повече от сигурна съм, че до 8-ми клас, ако поне малко си се напънал си научил почти всичко, което ти се налага да знаеш, за да прилагаш по-късно в живота си и че ще оцелееш и без да пълнят главата ти с абсолютно ненужни факти от гимназията, които след години дори не помниш изобщо.
При късмет се докопваш до края й и се изправяш пред матури, кандидат-студентски изпити, (евентуално) държавни изпити, специалности, избори и... Университети.
*бел. блог. - За да не бъда разбрана погрешно само ще кажа, че и аз съм против всякакви актове на насилие и (насяване на) омраза, затова нямам нищо против/харесвам всеки заслужил това човек, независимо дали е хомосексуален, афроамериканец, китаец, със заболяване, проблеми в развитието, жена, мъж и т.н. и го подкрепям във всяка кауза за защита на неговите права.
Всичко което правят хората, независимо дали е свързано с работа, осъществяване на мечти, раждане на деца и т.н е бягство от смъртта. Всичко това са си едни стимули, които ни помагат да не мислим как рано или късно ще изчезнем от света като една незначима гнида. Интересното е, че много хора си мислят, че техния начин на живот е най-правилния за всички. Иди си народи 10 деца, иди учи в университет, намери си кариера не работа, не прави секс така, а по иначе и бла бла... Всички тези приказки са ми дошли до гуша и спрях да ги слушам отдавна.
ReplyDeleteМтого хубав пост както винаги. Обожавам да чета блога ти, навежда ме на големи разсъждения. ^_^
Между другото, гледах един документален филм на BBC наскоро, който леко ме вбеси. Беше за Япония и се разискваше "проблема" защто японците са изгубили желанието си да се плодят като крави и защо като цяло връзките не са им толкова интересни. Което не виждам защо да е проблем. И ме накара да се замисля, в процес на технологично и умствено развитие, дали приоритетите ни, това което ни е закодирано както ти писа, не биха се променили.
Ето линк към видеото ако ти е интересно: https://www.youtube.com/watch?v=An29bdpaY70 :)
Силен пост, много силни мисли си вплела в него. Моите мисли вървят по същия начин, но аз знам, че една прашинка като мен не може да натежи над всички останали които стремглаво се блъскат като животни в една посока - иманярството. Ние наследяваме порядките на родителите си а те от своите и така колкото повече поколения се раждат толкова по-обременени ставаме като хора. Представи си че ти си 100% личност, но 50% е от майка ти и баща ти 25% от баба и дядо и още 15% от пра баба и дядо, колко остава за теб. Мислим си че ние сме уникални и всеки е различен, но ние сме отражение на миналото за това и рядко се случва в родата да има деца които да мислят по различен начин. Но точно тези деца променят посоката на движение, ако ти имаш деца нали няма да постъпваш така както с теб е постъпвано, ще оставиш те сами да избират какво да правят и ще им дадеш шанс, знание, мъдрост за живота за това което си видяла, че е грешно и не е нашата природа.
ReplyDeleteДа консумираме като животни. Да принизяват ни до ниво в което ти ставаш един зависим наркоман от порядките на обществото от това което се изисква от теб, за да не разочароваш родителите си, за да не бъдеш както ти казваш отлъчен и изхвърлен защото си различен. Ние сме животни Преси, живеем по много примитивен начин, заместваме го обаче с телефони и компютри и сателити и совалки и въображаеми полети до Луната, но въпреки това ние сме първични и нямаме сила за да се откъснем от материалното и да заживеем като истински одухотворени същества, който нямат нужда от къща кола и телефон за да усетят щастие. Ти прави своите избори сама и търси хора като теб по пътя си защото така капките се събират, а когато има общност има и хора които са започнали да се събуждат, но все още не са разбрали какво точно трябва да правят със себе си и трябва да им бъде помогнато. Света няма да се промени, зомбитата са повече от будните.