Миналият уикенд имах удоволствието да посетя за първи път едно събитие, за което ме информира прекрасната ми съ-блогърка Мони, а именно – първото издание на Rails Girls извън София.
Преди седмица Мони ми писа и ме покани на събитието, посветено на това да запали интереса на момичета и жени от цял свят към програмирането и IT технологиите, понеже беше решила, че покрай заниманията ми с малко кодинг и блог дизайн бих се заинтригувала от първото му издание съвсем близо до мен – във Варна. Аз естествено веднага ентусиазирано попълних формуляра, написах съчинение разсъждение защо искам да участвам и с вълнение се записах, но за съжаление след няколко дни организаторите ми върнаха писмо с отговор, че ограничените 30 места са били заети веднага и не съм успяла да се вредя... Честно да си призная, налегна ме голямо разочарование, но явно и аз съм имала малко късмет в този живот, защото след няколко дни от Rails girls ми върнаха писмо, че в последния момент са се освободили места за уъркшопа и ето – ваша мома блогърка се записа! През уикенда нетърпеливо нарамих лаптопа, взех си ентусиазма в джоба и тръгнах към Варна… Е, изкарах си страхотно. Събрах впечатления. Написах пост. И ето защо и вие трябва да посетите следващия Rails girls уъркшоп непременно:
1. Бебешки стъпки: Вълнение и мотивация
...Непременно ще ги имате. От момента, в който получите заветния e-mail, че сте одобрени и това някак си ви накара да се почувствате като Избраната, до момента, в който напускате залата с огромна доволна усмивка на лицето и куп нови познанства. Аз се чувствах точно така - мотивирана. Мотивирана да стана в 8 часа сутринта през уикенда, да пътувам до друг град, да мъкна тежък багаж, да преодолея притеснението, да се изправя пред нещо съвсем ново съвсем сама, да се постарая да успея и да схвана, да съм на нова територия. Това може да се окаже едно малко предизвикателство, но ще си заслужава напълно и обещавам, че ще е приятно и удовлетворяващо от начало до край.
2. Взаимопомощ и запалване на искрата
В RailsGirls няма "Не те харесвам", няма "Колко пъти да ти повтарям", "Защо не схващаш?", "Момчетата са по-добри програмисти от момичетата", нито "Оправяй се сама" или "Тя е знае повече и затова ще й обръщам по-малко внимание"... Там всичко е "Ела, дай, виж, направи, повтори, хайде пак, разбра ли, чудесно, браво!", всичко е едно приятно насърчение, обяснение, взаимопомощ между момчета и момичета, мъже и жени, познати и непознати, всеки инструктор би повторил един, два, десет пъти при нужда, никой не би те накарал да се почувстваш сякаш не знаеш нещо или не можеш да го научиш. Всеки подава ръка, отваря сърце и лаптоп и помага на другия, за да осъществи едно максимално полезно и приятно преживяване. Целта на уъркшопа не е да те научи на всичко за един ден, а да запали искрата в теб и да те насърчи да продължиш сам. С други думи "Ние можем да ти помогнем да изкачиш планината, но няма как да те избутаме до върха, трябва да го направиш сам!"
3. Мъже насърчават жени да докажат, че никоя професия не е "само мъжка"
Да, пожарникарите, полицаите и водопроводчиците са предимно мъже, но... Знаехте ли, че първият програмист всъщност е бил жена? Колко готино е това! А още по-готино е, че всички мъже и момчета в RailsGirls бяха така добри да ни го споделят и да ни насърчат да не си и помисляме, че съществува такова нещо като "мъжка" или "женска" професия... Професиите са за всички! Всеки трябва да прави това, което му харесва, доставя удоволствие и му е интересно, независимо какво е то :) И как да не те грабне цялата тази вдъхновяваща и истинска реч-презентация за Мария Кюри и Лиза Майтнер - две жени, постигнали завидни успехи в една толкова мъжка професия навремето - физиката. Наистина страхотно е някой да те надъха да се престрашиш да се занимаваш с това, което обичаш, независимо кой си.
4. Учиш/работиш в друга сфера? Няма проблеми, има само study групи!
Една от инструкторките изнесе чудесна реч за програмирането, а се оказа, че всъщност учи и се занимава с... архитектура. Появила се на първото издание на уъркшопа и няколко издания по-късно вече работи в сферата на програмирането без и за минута да изпуска от очи своята страст - архитектурата. Винаги можеш да се занимаваш с кодинг, независимо дали само като хоби, втора професия или странично занимание, дори да го работиш само от вкъщи като допълнителен доход. Инструкторите ни разказаха и за study групите: помощни групи където кодинг-ентусиасти се събират всеки ден след работа и си помагат взаимно в програмирането, обединени от една и съща страст, макар и с тотално различни професии. Най-хубавото? Вече се сформира такава група и във Варна и всеки ще може да се запише, дори да не е участвал в уъркшопа! Повече инфо тук: https://www.facebook.com/events/1478370079126252/
5. Никога не е късно да започнеш
В началото бях много неуверена и си мислих, че няма да се справя изобщо и аз имам най-беден опит с кодинга и програмирането от всички там, но с изненада открих, че не бях права. Инструкторът ми отдели нужното време и внимание, за да ми обясни, да помогне да се справя и да ме похвали накрая, така че излезе, че неувереността ми е била съвсем напразна.
Това, което ме изненада в RailsGirls е, че повечето Girls всъщност бяха Women. Да, имаше жени на възрастта на майка ми и дори по-големи, така че граници във възрастта няма. Изненада ме много приятно, когато Мони ми сподели, че най-възрастната им участничка до сега е била на 60 години! В уъркшопа могат да се видят както момичета на 17, така и жени на 60 и това е страхотно, защото никога не е късно да научиш нещо ново и да станеш най-добрия в него...
6. IT не е "твоето нещо"? Никой не те съди!
По време на почивката се заговорих с моя инструктор, който ми каза "Това май не е твоето нещо...", отговорих му "Е, да, може да се каже, че не съм луда по програмирането и май обичам готвенето повече. Намирам го за доста интересно и искам да се занимавам занапред, но и програмирането винаги може да ми е от полза..." Кой знае? Мога да създам иновативно Google приложение, свързано с храна и вкусове. Или да си помогна с HTML за създаването на свой готварски сайт и дизайн. Може би няма да станете програмисти непременно, но със сигурност ще използвате кодинга някъде и няма да изгубите искрата. И никой няма да ви съди :)
Всъщност, малко по-късно, във втората част на уъркшопа се оказа, че ми стана много интересно и дори не исках да свършва. Може би харесвам кодинга повече, отколко си признавам...
7. Мърчандайз и "внимание към потребителя"
Не на последно място бих споменала всичко това, защото let's face it - то е важно и наистина впечатляващо, когато е направено както трябва, а именно - вниманието към потребителя. А то беше направено перфектно и се забелязваше още с влизането в конферентната зала на хотела. На масата те посрещат прекрасна памучна чанта с логото на RailsGirls Varna 1.0 пълна с изненади - голяма порцеланова чаша с книги, грижливо опакована в кутия и целофан, папка с листи, химикалка, ваучер за 70 % намаление от superhosting.bg, един куп готини стикери с логата на RailsGirls, рекламна тениска от събитието в твоя размер, подарена още на рецепцията, дори томбола, от която спечелих тениска на академията Телерик, отново в точния за мен размер. Грижливо поставени бутилки с минерална вода ни чакаха по местата ни, табелки с имената бяха раздадени, разклонители за всеки лаптоп - осигурени, а коридорът пълен с вкусотии: няколко вида сандвичи за всеки вкус, като според предпочитанията на всеки имаше такива с два вида месо и два вида вегетариански, а до тях чакаше кафе машина, кана с вряща вода и 4-5 вида страхотен чай, заедно с бяла и дори кафява захар, което беше просто страхотно! Като човек, който обръща голямо внимание на детайла бях меко казано впечатлена да разбера, че хората от RailsGirls се бяха погрижили за всичко, дори захарта в чая ни :)
8. Новите хора = готините хора
И ако сте очаквали, че програмистите са малко скучни хора сте в голяяяма грешка. Супер забавни са! През цялото събитие има глъчка, смях, споделяне на опит и ползотворна интеракция с всички около теб. Срещнах се с Мони, запознах се и с още куп готини хора, с които беше огромно удоволствие да програмирам, да се храня, да споделям, да общувам. Там няма непознати, а само хора, с които се чувстваш сякаш си приятел от години и можеш да си кажеш всичко. Докато се усетиш взаимно си правите чайове и говорите за любимите си филми... и това е супер. Осъзнаваш, че си научил много нови неща, сблъскал си се с нови мирогледи, намерил си нови приятели, а накрая ти се стопля сърцето с #FridayHug групови снимки.
Искам да благодаря на Мони, която ми каза за това страхотно събитие, на Любчо, който беше моя супер инструктор, на Мартина - моята съотборничка, която задаваше въпросите, когато аз не се осмелявах, на милите ученички на Мони, които общуваха с мен, на Митьо, който е страхотен водещ и на всички замесени в RailsGirls Varna 1.0, които направиха уикенда ми незабравим!
Запис от цялото събитие можете да видите тук:
No comments :
Post a Comment