Life update: A basket full of secrets

October 31, 2015


Здравейте, приятели! Плахо се завръщам с един сравнително бърз пост, за да наваксам до колкото мога преди да се наложи да отсъствам за по-дълго и да нямате "ни вест, ни кост" от мен, както се казва... И преди спомените от идните седмици да са напълно избледнели, реших да ви разкажа какво се случва около мен напоследък и какво предстои на мен и съответно на блога в няколко бързи размисли. Истината е, че имам време за блога понякога, но ще си го кажа в прав, искрен текст: м-ъ-р-з-и м-е! Да, правилно, честно, мързи ме. Когато се върна след 8 часов работен ден, прекаран пред компютъра нон-стоп, най-малко си помислям да седна пред лаптопа и да обърна внимание на каквото и да било (включително на блога), затова той просто стои и прашасва затворен кажи-речи откакто почнах работа преди седем месеца и престоя ми в интернет пространството бе сведен до минимум по моя собствена воля и желание... От както станах модерна и влязох в ерата на смартфоните (което беше преди около два месеца) ползвам само телефона си за разцъкване из социалните мрежи, четене на блогове и рецепти и то само вечер в леглото малко преди да заспя. Уикендите гледам да прекарвам навън и така ми е идеално! ...Но блогчето си остава мое любимо хоби и не искам в никакъв случай да го затварям, да спирам да пиша, да прекратявам дейност и прочее, защото не мога и не искам да си представя, че го няма. А и няма нужда, когато нещо се превърне в твое любимо занимание, което така добре те отпуска, разведрява и вдъхновява. Но и блогът, като един домашен любимец има нужда да се нахрани, разходи и почеше по корема отвреме навреме.

Както може би повечето от вас знаят, или поне тези, които ме познават, вече седем месеца работя като преводач от и на английски език и машинописка във фирма с офис в моя роден град и не съм спирала от април месец насам. През лятото успях да се сдобия с куп прекрасни преживявания - две почивки в Балкана, няколко кратки отсядания по родното Черноморие, много тен, първи маникюр (което ми беше ужасно трудно, защото цял живот имах проблема с гризане на нокти и си беше a lifetime change), първи смарт телефон, първи Spirit of Burgas, където съвсем близо видях Роби Уилямс, опитах прекрасна храна, работих здраво, насладих се на прекрасни преживявания, получих първата си покана за събитие от ПР (което за съжаление не успях да посетя, но бях много щастлива от поканата) и една прекрасна изненада от друг ПР или "кошница, пълна с тайни", получих също здравословни проблеми, много странна седмица, в която едвам оживях (драматизирам малко, хаха), една ликвидация, която мина за редовна сесия, нови прекрасни приятелства, малко разочарования, но и много радости, срещи със стари приятели, започнах нов семестър в университета, но и рязко и главоломно избрах тотално различен път, далеч от България, който следва да последвам и открих нова възможност, която може би в края на тази година подобаващо ще промени живота ми... И макар да не е свършила, сега когато стоя тук и правя ретроспекция се радвам, че беше точно каквато беше. Имаше си своите сладости и горчивини както всеки път, но все пак беше малко различна, бих казала дори ключова, решаваща, година на главоломни промени и нови посоки в живота.

Всъщност, може би трябваше да започна с началото на октомври, когато имах наистина луда седмица... Беше понеделник, екипът ни се увеличи с един член и най-сетне завършихме уморителният и усилен цялостен ремонт на офиса ни и го оборудвахме с нови мебели, когато рано сутрин шефката ни реши да отпразнува и донесе бутилка шампанско, бонбони и всичко както си му е реда. Щастливи ядохме и пихме и се веселихме, докато не се оказа, че е ударила бус с колата си и е откъртила огледалото си в една доста тясна уличка. За нещастие, няма и час след това друга кола я удари отзад и сгъна бронята на нейната... След цялата паника, олелия и викане на полиция, тъкмо когато уж нещата се бяха успокоили и щяха да сменят повредената машина за кафе в офиса, стана токов удар и един контакт гръмна на сантиметри от лицето ми, като страшни искри преминаха точно до мен и едва не подпалиха един документ (или косата ми), а токът в цялата сграда спря. Беше си... Меко казано стресиращо и ужасно и ми трябваха доста минути, чаши вода и мантри за медитация, докато се успокоя след този взрив. На следващия ден пък, точно на път за работа сутринта токът в квартала внезапно спря и с майка ми заседнахме в асансьора между етажите. Отново паника, ужасна! Не ме е страх от затворени и тотално тъмни пространства, нито от тесни, но от самия факт, че живеем чак на шестия етаж и шахтата е толкова надълбоко, а ние сме между етажите кой знае до кога ми настръхна козината... Е, след двадесет минути закъснение за работа, напрежение и караници, търсене на ръчки, паника, дърпане на врати и разглобяване на стъкла един съсед успя да ни извади и буквално да ни спаси преди сервиза да е дошъл или аз да бях се панирала напълно. Вече съм горд ползвател на стълбите чак до шестия етаж, ако се чудите на какво се дължи перфектната ми фигура... Добре, че дойде петък и с края на шантавата ми седмица дойдоха и добрите новини, с мен се свърза прекрасния екип на Lidl, споделяйки ми, че ще получа кошница, пълна с изненади по повод седмицата на хляба - бях на седмото небе!


Точно това ми трябваше след такава седмица, а Lidl бяха прекрасни - бързи, точни, коректни, свързаха се с мен по телефона веднага след като ми писаха, дадоха ми инструкции, казаха, че ще изпратят пратката ми направо в офиса, за да ме улеснят максимално и да я получа по-бързо, въобще всичко беше професионално изпълнено... На другата сутрин в най-големият дъжд едно мило и отзивчиво момиче с престилка на пекарната дотича в дъжда, извини ми се че няма чадър (много мило повтарям) и ми предостави цялата кошница, пълна с вкусотии, току що излезли от пекарната и магазина - цял хляб със семена, чабата с маслини, кроасан с масло, краве масло, испанска шунка Хамон Серано и кутия френско сирене Камембер, всичко грижливо опаковано, подредено и придружено с картичка! После засне с телефона си разтопената ми в усмивка физиономия, измъкна се от прегръдката ми и си тръгна, а аз останах една такава щастлива и стоплена от този жест... Още веднъж благодаря на екипа на Lidl! Обещах си на мига, че ще споделя колко доволна съм останала от това отношение, защото държа когато едно нещо е хубаво, то да бъде споделено. :) 


Селски хляб с пушен пипер и топено сирене, Камембер и Хамон серано

По-късно получих и обещаната готварска книга на любимите ми шефове Манчев и Шишков в електронен формат, която ще оползотворя идеално щом се развихря в кухнята и обещавам да споделя рецепти! Продуктите от кошницата претворих в прекрасна съботна закуска и споделих с цялото семейство, защото хубавата храна е за споделяне... За капак на края на седмицата преминах успешно интервю с чуждестранна компания и получих възможност за шанса, за който ви споделих по-рано. Става въпрос за пътуване в чужбина, нова работа и отсъствието ми от блога за кратко, но за това по-късно...
А как мина вашата седмица? 

2 comments :

  1. Честито за интервюто, много се радвам. Дано мечтата ти да се осъществи! <3

    ReplyDelete
  2. Мале, наистина супер много неща са ти се случили! Стискам палци всичко да се нареди по най-добрия начин за теб :))) :*

    ReplyDelete