Master of procrastination on how to be productive

October 30, 2013



...Или с други думи не правете всичко онова, което аз правя.
Не знам дали съм само аз(най-вероятно) или и при другите се случва така, но усещам как повечето дни от живота ми (може би заради университета напоследък... всъщност най-вече) са прекарани в мисли как не искам да правя нищо. Не просто нищо, а н-и-щ-о, което включва: не ми се ходи на училище, не ми се ходи в университета, не ми се завършва бакалавър, никога няма да запиша магистратура, не ми се ходи на работа, не ми се мърда от вкъщи, не ми се прави нищо, освен да стоя пред лаптопа си и отвреме на време да готвя (да... само това правя с желание всеки ден). Тогава изпадам в една огромна черна дупка, породена от собственото ми съзнание и старателно издълбана от думите на родителите ми, че съм неамбициозна, твърде мързелива и неперспективна и следователно няма да стане нищо от мен, защото не правя и не искам да правя нищо с живота си. Да... Тежко е. Честно казано това е типична човешка черта и съм сигурна, че не съществува само при мен. Заложено е в расата ни да предпочетем да се излежаваме с книга и чай по цял ден, вместо да искаме да пуснем пералня или да отидем на работа (разбира се, ако работата ни не ни удовлетворява и не я обичаме... но кого заблуждавам). Тази черта у мен обаче е умножена по 10000. 


Аз съм царицата на мотаенето, признавам. Всъщност, не винаги е така. Факт е, че когато нещо ме дразни, защото е неподредено, мръсно или несвършено аз се заемам с него с пълни сили и може и цял ден да го правя, но ще го направя перфектно. Факт е, че съм чистила и подреждала и чуждите къщи на драго сърце просто, защото искам и те да са красиви и спретнати и не мога да ги търпя мръсни или разхвърляни. Факт е, че когато става въпрос за готвене аз съм човека и мога да го правя с часове, а ако не се получи да се тюхкам и да искам да го правя отново и отново докато не се получи, независимо колко време ще ми отнеме това. Факт е, че помагах за ремонти цяло лято и не се чувствах непродуктивна, защото дори не ми оставаше време да мисля за това. Факт е, че обичам да помагам и често искам да съм до някого в кухнята, вместо да стоя на дивана. Факт е, че обичам всичко да ми е идеално подредено и на мястото си, по прането да няма и гънка и вкъщи да е красиво декорирано и спретнато, защото съм перфекционистка когато се захвана с нещо, но... Явно някой трябва да ми вземе лаптопа, за да може всички тези факти отново да станат реалност. Също и телевизора, листите за писане и творене, телефона, фотоапарата и книгата... И може би пак мързелът ще ме надвие и просто ще изляза на разходка, зарязвайки всичко. А знам, че небива да е така, осъзнавам го и това е най-лошото. Никога не съм си мислила или представяла как ще започна работа. Всъщност почти всяко лято с лека ръка казвах "Няма проблем, аз ще започна работа като..." и до думите свършваше всичко. Може би защото нямам куража, може би заради дозата страх и притеснение, заради факта, че това съм аз и сигурно няма да се справя, че няма да са доволни от мен или ще се успивам всяка сутрин и скоро ще свърша уволнена. И така ще сменям работа след работа докато... Живота ми стане еднообразен и средностатистически и го намразя. А точно това е, което не искам да правя. Моята същност копнее за приключения, пътувания и различен живот от този на хората, които познавам. Душата ми копнее за вечния живот на диво дете, тийнейджърка рокерка и готина майка с индиански дух, която ходи по концерти и фестивали, а не средностатистическа майка и домакиня, която мрази работата и колегите си. Но винаги в мен съществува този страх, че ще направя същите грешки и ще свърша точно така. Ала понякога ми се струва, че нямам и сили да се боря за този толкова трудно постижим чуден приключенски живот като стоя пред компютъра по цял ден... Мързелът е много лошо нещо, деца. За съжаление мен почти всяка година ми се пада от баницата. И нямам сили и воля да го променя, колкото и да си казвам "От днес ще опитам това и това, ще променя онова и онова", след време пак всичко остава същото. Може би ми трябва терапия, не знам. Мързелът е вроденото влечение към занимания включващи максимални удоволствия с минимални или никакви усилия. Но води след себе си и ужасното желание да постигаш всичко без да правиш нищо... Което не става (е, освен ако нямаш богати родители, които да те глезят). И така в края на деня всичко това те изяжда отвътре, заедно с факта, че прането е неизгладено, пода е на мръсни стъпки, няма нищо за ядене и си пропуснал всички лекции днес, защото си се успал (но това ти хареса на сутринта)... С годините на съществуване и творчески лежерности, реших, че ако не друго като магистър по мързелски науки мога да помогна поне на другите (защото явно не мога да помогна на себе си, oh well) с малко съвети как да не бъдат като мен. И така, ето малък Guide:

1. Не бъдете мен.
2. Навийте си минимум 2-3 телефона или часовника (с колкото разполагате) поне 1 час или 1 час и половина преди уреченото събитие и ги поставете далеч от вас, скрийте ги в някой шкаф или дори ги оставете в съседната стая ако са достатъчно силни. Не слагайте часовника или телефона на скрина близо до вас, защото на мига, в който звънне ще го изключите и ще се наспите блажено с още час-два. Настройте алармите да звънят на интервал от 5 или 10 минути и им сложете най-дразнещата и гнусна мелодия, която познавате, така ако не друго ще станете само, за да изключите повтарящата се през 5 мин. какафония.
3. Веднага след като станете от леглото измийте очите и лицето си си със студена, дори ледена вода. Това би трябвало да ви помогне да се разсъните.
4. Щом отворите очи станете веднага от леглото! Не се излежавайте и не си позволявайте "Само още 10 минутки..." - това само ще ви приспи допълнително.
5. Заемете се с нещо, което ще ви държи будни - направете закуска. Тя е най-важното ядене за деня и е абсолютно задължително да хапваме всяка сутрин. Знаете ли че ако ядем закуска автоматично губим по 100 калории от всяко по-нататъшно хранене? Да, ще бъдете по-слаби и здрави само ако закусвате!
6. Бонус съвет към жените : Обуйте ниски и удобни обувки. Нека не се заблуждаваме, знаем, че всяка от нас иска да изглежда секси и привлекателна и новите Lolitas изглеждат като перфектните обувки за целта, но не. Оставете ги за събота вечер. И стига с оправданията "Само ще отида до работа с тях и там ще се преобуя", пътя до работата ви е достатъчен да напрегне и измори краката ви за цял ден. Излезте с ниски и удобни обувки, с които ще може да тичате и да бъдете динамични по цял ден, вместо с пришки, болки и изкълчени/счупени кости.
7. Легнете рано. Струва ви се тъпо и не ви се спи, знам, знам. Аз съм нощна птица и никога не си лягам по-рано от 0, 1 или 2 часа. Повярвайте ми, на сутринта горчиво съжалявам, дори да стана в 10 или 11 по обяд. Легнете в прилично време, имате нужда от най-малко 8-9 часа сън.
8. Отървете се от нещата, които ви отвличат вниманието. Така де, когато нещо не ви се прави ще намерите как да си отвлечете вниманието дори да сте в напълно празна стая, но стига сме правили напук на живота си. Изключете лаптопа на мига, да, на мига (виждам ви, да...). Изключете и телевизора от контакта. Оставете книгата или тефтера и тетрадките за творчество, както и всички списания и вестници около вас. Заемете се за работа/учене, защото само си вредите. Оставите ли днешната работа/учене за утре само става по-зле, защото до края на седмицата ще сте затрупани с двойно и тройно повече неща.
9. Един съвет назаем от прекрасната Джейн от clothesencounters, с която ви "запознах" по-рано : намерете си място за учене/проекти и задачи по работа и прочее извън вкъщи. В дома ви вероятно има твърде много неща, които да ви разсейват и да ви правят непродуктивни, защото по цял ден висите във Facebook, Twitter, Tumblr и т.н. Намерете някоя уединена библиотека, кафене, книжарница, тихо място, на което ще можете да останете само с мислите и материалите си за подготовка.
10. Обградете се от хора, които го правят. Искате да свършите работния си проект? Обградете се с продуктивни колеги и дори ги попитайте за съвети как се справят. Искате да научите 20-те теми за изпита? Отидете в библиотеката на университета и се обградете с четящи и учещи студенти от другите курсове. (пазете се от компютрите в библиотеката!) Искате плосък корем? Намерете си пилатес DVD или наблюдавайте инструкторката във фитнеса. Искате да изчистите дома си? Пуснете си I've got to break free на Queen и следете Фреди.
11. Питайте за помощ. Колега, съученик, приятел, любим, някой от университета, преподавател или професор... Просто попитайте, не е страшно. Сигурна съм, че има и консултации в университета ви, които професорите ще се радват да посетите.
12. Още един съвет от Джен, който и аз отдавна правя - правете си списъци. За всичко. По-лесно и подредено е. Не само за университета, а за всичко. Какво имате да напазарувате, какво и къде имате да изчистите, какво може да сготвите през седмицата, какви задачи имате възложени за университета и как ще ги разпределите. Всичко в списъци и идеи, закачено за хладилника ви с магнитчета. Лесно е.
13. Трябва да се набива на очи. И да ви напомня. Имате да изпиете витамините си днес? Сложете ги на рафта със солта. Имате да довършите работния проект или този от университета? Поставете учебниците, тетрадките и документите на бюрото до вас. Имате да измиете тенджерата от снощи? Не я слагайте в мивката, а направо в средата на масата - със сигурност ще ви издразни и ще я изтъркате веднага.
14. Свършете го по-рано. Имате да направите превод на произведение от 10 страници за другата седмица? Направете го още тази през свободното време малко по малко. Ще останете приятно изненадани, когато всички се бъхтят другата седмица, а вие сте напълно готов с всичко.
15. Вдъхновяващи хора. Може и неща, но най-вече хора. Да не мислите, че Джон Атанасов е направил всичко това, като е стоял пред компютъра? Не, не и не. Човекът е трябвало първо да го изобрети, за да стои пред него. И се е трудил здравата. Четете повече за него и хората като него, които ви вдъхновяват. Черпете вдъхновение и следвайте стъпките им.
16. Обичате да четете, но имате да учите/пишете/работите? Опитайте се да замените художествената литература у вас с учебници или книги свързани с работата ви. Оставете другите за уикенда и ваканциите/отпуските.
17. Музика или тишина. За някой дейности трябва подходяща песен, която да ви направи много по-пъргави, енергични и вършещи задълженията си с удоволствие, а други занимания просто изискват пълна тишина. Ако се заемате с чистене или фитнес упражнения най-добре усилете музиката. Това не значи непременно, че при учене или работа трябва да потъвате в тишина, някои запомнят по-добре с музика и при всеки човек е индивидуално. Открийте това, което пасва на вас и ви помага да се справите по-добре и да сте по-енергични или мотивирани. Учени са доказали, че класическата музика кара мозъка да работи по-добре и да запомня по-лесно, така че пробвайте с Моцарт или Бетовен.
18. Не се пренатоварвайте, иначе никаква няма да я свършите и ще сте като парцал. Не това е начина! Отдайте се на заслужена почивка. Нали за това са уикендите. Трудили сте се цяла седмица... Събота и неделя са вашата награда. Излезте от вкъщи, навън има чудесен въздух и места за разходки/забавление.

Надявам се да съм ви била полезна с Guide-а си как да не бъдете непродуктивни и неамбициозни като мен. Явно поне едно нещо съм НАПРАВИЛА днес и то като хората...

ПС - Прилагам две много полезни видеа по темата от youtube любимците си - Джен и Дан :)



9 comments :

  1. Аз избягвам procrastination ..процеса, като се мъча да очаквам нещо с нетърпение. Примерно сега (края на годината) си правя план, съобразявам го със свободните си дни и планирам екскурзия през пролетта/лятото. Това ме бута през всекидневната рутина. Иначе ЛИСТИ, пишеш и зачеркваш .. обявяваш си малки награди сама за себе си и така. Всеки човек иска да му е лесно и да гледа хубави картинки цял ден. Амаааааааа in a long term не става така :P

    ReplyDelete
    Replies
    1. Аз дори това не правя (отдавна) - не влизам нито в tumblr, нито в twitter да гледам нещо, а във facebook влизам само да си пиша с хора... И пак е трудно да избегнеш procrastination процеса, когато просто има по-хубави неща за (не)правене....

      Delete
  2. правя 2, 9, 11, 12, 13, 17.
    6 от 18... ouch.....

    ReplyDelete
  3. Oh well... след като ти прочетох поста тъжно осъзнах, че съм пораснала и съм в графата "голям човек с мисия"... Нямам проблем със ставането, защото повечето вечери съм надушила възглавницата преди 10 :D А в най - лошия случай 12, има и изключения, в които си лягам и по - късно, но никога не правя изключение със събуждането ми - винаги е 8 или 7 и 30, за да имам време да се помотая (душ, закуска, филм, облекло и грим) и после изхвърчам за университета. Странното при мен е, че всичко е планирано от -до.
    Може би трябва да си направиш някакъв To do list? На мен ми е забавно да задрасквам направените неща :D
    Колкото до родителите, моите ме наричат безотговорна - ех, де да знаеха колко не съм такава :D...

    ReplyDelete
    Replies
    1. Ще им покажем коментара :D Но за родителите е някак типично винаги да ни обвиняват и да ни упрекват в нещо, което не сме... Явно не виждат достатъчно добре и все чуждите деца им се струват по-хубави. Oh well

      Delete
  4. Съгласна съм с всичко по принцип, но ограничи съня до 7-8 часа, не 9, с времето ще свикнеш и ще видиш, че е по-добре ;) И това с бележките по хладилника - хубаво е за си вземеш един бележник и да си отбелязваш разни неща, сега това може да стане и с телефона ти и той ще ти звъни, докато не свършиш всичко. Но започнеш ли с бележки, няма край. Един ден те просто ще се натрупат и ще трябва за свършш всичко зя по-малко от ден, а това е натоварващо :) Нищо лошо, само изказвам мнение..

    ReplyDelete
    Replies
    1. Да и това е много добра идея... И аз съм съгласна с мнението :)

      Delete
  5. Всяко време в прекарване на нещо, което те радва, не е пилеене на време. Разбира се, обществото ни е изградено по такъв начин, че да нямаме време, а да сме добри и работливи пчелички, които не задават много въпроси и не се бъркат в работата на "по-знаещите" и "можещите". Ти си много малка все още, не знам закъде си се разбързала, първо се наживей поне. Повечето ми колеги, когато тръгнаха на работа ми обясняваха колко е важно да си вдигна гъза, да робатя, да съм до смърт сериозна и прочие. Аз пък си висях по цял ден вкъщи и цъках Mass Effect и това бяха най-щастливите ми месеци в живота. А не пъненето в скапания университет, в който нищо не ни научават, а само си избиват комплексите. А и съм сигурна, че все още не си открила какво точно искаш да правиш. А когато разбереш и почнеш да си градиш сама плановете и бъдещето си, нещата се подреждат от само себе си. Прекарвай си времето в живеене, а не в мисли как е плавилно да се живее.

    ReplyDelete