И блогът по случай Хелоуин прашаса, хвана паяжини и почти е на път да се превърне в тиква, но идвам навреме да го възродя с една много сладка и вкусна рецепта за уикенда. Знам, че не пиша често, но понякога къде от занимания, къде от мързел, въобще не искам да използвам лаптоп. И това, че вчера заснех тази прекрасна рецепта ме мотивира някак си да се довлека до клавиатурата... Новото около мен е, че записах две години за една (тъй като смятам четвърти курс за абсолютно излишен от към програма) и сега посещавам лекции с моя и по-горния курс на специалност Журналистика, скоро мисля да започна да пиша дипломна работа и живот и здраве догодина да се дипломирам и защо не да запиша магистратура...
Приеха документите ми по програма Еразъм в университет в Мондрагон, Испания, но след като положих изпитите и ме одобриха се отказах да замина поради две причини - главно, защото не ми се заминаваше отново в чужбина съвсем сама и второ заради гореспоменатите две години за една, които ускоряват обучението ми, но няма как да изкарам зад граница в друг университет. Шанс обаче все още има, тъй като магистрите също могат да се възползват от програма Еразъм. Освен, че имам да правя куп неща а не ми се мърда като анкети, семиотични анализи, курсови работи, проекти и прочее, част от изпитите ми бяха изтеглени за декември и честно казано не знам как ще се справя, но винаги до сега съм се справяла, така че не го мисля много... Осмислям скоро да започна да пиша и дипломната си работа на тема телевизионни формати и нови медии, а защо не и лекарски сериали 😉
Междувременно преди седмица пътувах за Родопите по проект за фото-пленер от университета. Имах възможността да прекарам три чудни приключенски дни в Родопския Балкан, да видя Чудните мостове, Кръстова гора, село Забърдо, Бачковски манастир и Асенева крепост, запознах се със страхотни вдъхновяващи хора и запечатах в снимки спиращи дъха гледки, които през месец декември ще покажем на авторска изложба, а накрая написах репортаж по темата. Пълноценният културен туризъм и краткото приключенско бягство от сивото ежедневие ме накараха да се замисля колко много места имах шанса да посетя тази година (никога не съм посещавала толкова накуп)! :) Убедих се, че да пътуваш наистина е нещо есенциално, което освобождава душата и обогатява сърцето по един неописуем начин, едно от най-ценните и истински неща на този свят. Магия, която те изпълва с емоции, знания, чувства и жажда за живот! Друго такова е готвенето...
Необходими продукти
- 200 гр. пакет краве масло
- 300 гр. тъмен шоколад тип Кувертюр (52% какао)
- 1 кафе "Еспресо"
- 3 яйца
- 250 гр. захар
- 400 гр. брашно
- 1 ванилия или 1 ч.л. ванилов екстракт
- 100 гр. млечен или бял шоколад
- 125 гр. орехи за поръсване
Начин на приготвяне
В малък плосък и плитък поднос слагаме хартия за печене. Топим напълно шоколада и маслото като ги смесваме до хомогенна смес, след което слагаме кафето еспресо вътре (аз използвах силно кафе от кафе машина). Разбиваме трите яйца със захарта, ванилията и добавяме постепенно шоколадовата смес. Постепенно, малко по малко, изсипваме 400 грама брашно, бъркайки постоянно (съветвам ви да използвате лъжица за целта, тъй като сместа става много гъста и лепкава за миксер). Изсипваме сместа в подноса и поръсваме първо с бял или млечен шоколад *аз добавям бял, нарязан на кубчета и после с нарязаните орехи, като ги притискаме добре отгоре с ръце докато потънат в тестото. Печем на 200 градуса около 20-30 минути, докато орехите се изпекат. Изчакайте поне 1 час докато десертът изстине напълно. Поднася се леко затоплен в микровълнова (20 сек.), гарниран с топка ванилов сладолед.
No comments :
Post a Comment