Guess who's back

Source

Здравейте след около 1250 години, мили мои читатели!

(ако все още са останали такива, които естествено съответно си представям точно като Том Ханкс в "Корабокрушенецът" - стоят тук, пуснали брада и напразно чакат нещо вече няколко месеца, говорейки си с футболна топка, забучена на пръчка, oh well)

Дойде време за поредното ми "завръщане", ако мога така да нарека една от многомилионните капризни фази в живота ми на падения и върхове(най-вече падения хаха), или поредната ми екзистенциална криза, дизайнерска работа, перфектционизъм, работохолизъм, асоциалност към социалните мрежи илии както там го наречете, с две думи - върнах се към блога. Що за човек си, че трябва като някой луд да сменяш името на блога си за трети път, ще попитате вие, трябва да си мен, ще отговоря аз. За трети, но обещавам за може би последен път сменям името на блога, който навремето се роди като Flare Catcher, после се издигна от пепелта като La foi en vous, а сега просто пие мартини с черешка в ъгъла и доволно потърква устни, начервени с някое тъмно червило, бунтувайки се срещу света, с други думи - Presscious. Името на блогът в момента сигурно ме описва най-много и най-точно, понеже все пак той освен моето собствено име и галеното ми име - Preslava/Press, съдържа отчасти и бъдещата ми професия - журналистика, преса, както и разбира се почти сглобява изцяло една измислена дума, наподобяваща "precious", а именно "скъпоценен". Идеалния коктейл от думи. ...Пък и просто нямаше как да не бъда вдъхновена, когато преподавателят ми по журналистика и книгоиздаване се унесе в размисли докато се засякохме случайно една вечер (съседи сме) и когато му разказвах за блога ми каза "Какво е това сложно име? Дори не можеш да го произнесеш, пък ка мо ли аз да го напиша... Нищо не разбрах", после мъдро добави "Името на блога трябва да е свързано с теб, да е свързано с твоето име. Да отразява теб самата, да е лесно, просто, свързано с професията ти, да прави подсказка, да се знае, че това е твоят блог и само твоят! Смени го." - добра идея всъщност. И ето, смених го и се радвам, че е така. Кратко, точно, ясно. Без точки, запетаи, тирета, пет реда букви - просто Presscious. И с щипка оригиналност. Докато си давах почивка от блогърството, неусетно изпуснах тотално рождения ден на блога, който беше на 2-ри февруари тази година... Така де, честита трета годинка на моя блог! Наистина е трудно да повярвам, че съм започнала да пиша тук едва на 17 години, а сега съм почти на 21... Забравих тортата, свещите, пожеланията..., но нищо! Важното е, че не забравих вас, които сте били до мен през тези дълги три години блогърстване. Благодаря Ви! Още веднъж честита трета годинка на блога, макар и на патерица. Имаше си повод, затова дизайна също е сменен както си личи (най-добре се вижда с браузър Mozilla Firefox), какво повече да се обяснявам, безсънните нощи до 3 часа за цял месец сами говорят по себе си. Надявам се да е поне малко... Нов, подобрен, подреден, спретнат, пооправен. По-весел, цветен, забавен, позитивен, креативен, вдъхновяващ, малко бунтарски... Повече мен. Наистина се постарах. И в главата ми кипят още куп идеи, които нямам търпение да осъществя. Наздраве за новата година и... Добре дошли отново!

...Надявам се да поостанете :)

Blog updates

Source

Както може би знаете, блогът претърпя дълга "почивка" и не беше видим за никой освен мен за известно време, през което работих върху освежаването и новия му дизайн. Ето че след сигурно повече от месец или два успях да го завърша покрай всякакви премеждия, настроения, местеници, връщане вкъщи, постъпване в университета, работа по поръчки и какви ли не шантави случки. Какво става с мен ли? Аз съм първи курс (за втори път) в университета със специалност журналистика, преживях първата седмица съвсем успешно, запознах се с няколко свестни човека, които стават за провеждане на разговори, срещнах своите (добрите и печени всъщност) преподаватели, изкарах си лекциите по нови дисциплини и се оттеглих за кратка почивка през уикенда, преди да е започнала истинската работа. Междувременно осъществих една своя мечта отчасти, а именно да се занимавам с аматьорски web design и да помагам на родните блогъри в HTML и CSS премеждията, с които се сблъскват всеки ден. Преди известно време Мария от Gym class heroine ми даде първия шанс като ме нае да работя по съвсем новия облик на блога й, който много скоро ще бъде реализиран и видим за всички, за което й благодаря много! Преди да пуснем него наяве обаче, бързо получих още няколко предложения за работа по дизайни, банери, икони и какви ли не проекти на различни блогъри и ето че неусетно осъществих първия втория си проект, а именно AANN. Ани бе втория блогър, който ми се довери и се възползва от услугите ми като поръча custom made дизайн, а аз останах повече от удовлетворена от резултата и изчистения симпатичен дизайн, както надявам се и тя. За мен беше удоволствие да работя с Ани и се надявам възможностите ми до тук да са успели да сътворят нещо простичко и цветно, което да отговаря на нейната същност и да представя блога й по най-добрия начин, защото един блог, това всъщност е неговият автор... По този повод получих още няколко поръчки, по които започвам работа скоро и съм много радостна от този факт. Надявам се дори и рядко поръчки да има и хората да се радват на добре свършена работа, както и на работещ, представителен, прегледен блог, отразяващ индивидуалностите на своя автор чрез своя (нов) облик. Затова и създадох тази услуга, която всеки може да си позволи, най-вече за собствено удоволствие. 

Ако и вие искате да получите помощ с някой код, да поръчате изработката на какъвто и да е тип банер, лого, икона, надпис, бутони и прочее или да имате свой собствен креативен и оригинален дизайн по поръчка - не се колебайте да се обърнете към мен чрез бутона в блога за контакт, по e-mail или чрез Facebook страницата на La foi en vous, аз винаги съм на среща и приемам поръчки 24/7. Повече инфо можете да намерите вдясно на страницата на блога, кликвайки на macaron иконката с надпис Order a custom blog design :) 

Happy birthday, you blog!

Снимка: интернет

Ама че съм отвеяна, направо не е истина! Ако не беше рождения ден на блога на Снежи от Snejanaatanasov, дори нямаше да пиша този пост сега. (ЧРД, блог на Снежи!) Работата е там, че от 2 години насам никога не се сещам кога е моят повод за празнуване и всяка година той минава край мен като в песен на Каризма... Но не и тази година, когато случайно се сетих да проверя и се оказа, че именно днес е денят, в който блога ми навършва цели 2 годинки. *хвърля конфети*

Не знам дали се радвам повече за повода или, че се сетих навреме за него, хаха. И все пак днес блога навършва цели 2 години, а наистина сякаш беше вчера когато писах първия пост и премествах блога си от Tumblr в Blogger... Всъщност блога беше под заглавието Flare catcher, което няколко месеца по-късно се превърна в La foi en vous. Първо беше започнат на английски, после беше на български, после отново на английски, докато стигнах до тук, където реших да го списвам само на родния език... Толкова неща се промениха от тогава. Всъщност от тогава самата аз се промених. Намерих много нови приятели в училищната библиотека, сътворих и изписах много поезия и проза, участвах в конкурси, спечелих грамоти, посетих интересни места, "свирих" на музикални инструменти, четох книги, участвах в проекти, ходих на театър, започнах да тренирам във фитнес за първи път, забавлявах се, крадох храна, купих си концертни билети тайно и щях да избягам от вкъщи и да пропътувам страната, за да чуя любимата си група, отидох на екскурзия с приятели, включих се в библиотечен клуб, декупажирах, творих, правих неща само с двете си ръце, ходих на пикници, имах котка, станах пълнолетна, преживях края на света, "напих се" (...защото моето напиване да се състои само в лееко залитане и това, че ми става смешно), получих много поводни и безповодни цветя и вечери, влюбих се два пъти, спрях да обичам, отчайвах се, влюбих се истински (и още обичам), изпих много коктейли, родих идея за книга (която все още си мисля да напиша), изпуших много цигари за първи път в живота си, спрях да "пуша", изпих стотици кафета и чайове с любими хора, прекарах много вечери в разговори и дни в мързел и усмивки, завърших гимназията, разделих се с много стари приятели и загубих хора, които вече отдавна не бяха такива и които все още не съм успяла да преживея (признавам), намерих любовта, изживях изпращането и откачения си бал, купих си бална рокля, взимах изпити и матури, влязох в университет, нанесох се в нов апартамент, напускайки истинския си дом, после се преместих в квартира, заживях в нов град, станах самостоятелна, прекарах последната си планинска ваканция със семейството, за да преживея първата си самостоятелна лятна ваканция с любимия, посетих първия си концерт, сбъднах една голяма мечта, срещнах се с нови хора, помогнах за много ремонти, намерих си своя стая в друг дом, попътувах по влаковете, направих няколко аматьорски фотосесии и запечатах много спомени, ядох любимата си торта безброй пъти, готвих, започнах университет, напуснах го месец по-късно, бях назначена на първата си работа, откъдето бях уволнена след два месеца, работих в кухня, научих тайни от сладкарството, измислях рецепти, боравих със захарно тесто за първи път, имах куче, преживях безброй безсънни нощи, купих първата си елха, получих първия си лаптоп, декорирах, създавах, сънувах, вдъхновявах се, учих се, постигах, мечтах, рисувах, обичах, творих, усещах, чувствах, предадох се, отказвах се, започвах отначало, научавах, приключенствах, пътувах, боядисах косата 6 пъти за два дни, а после още два пъти за година, обръснах главата си, смених 7 цвята и поне 10 различни прически и това само за две години. Всъщност... пораснах. Ето това се случи през тези 2 години с мен, с живота ми и с La foi en vous. Това исках да разкажа, споделях или не успявах да споделя тук, в моето малко интернет кътче. И най-вече за последната 1 година се запознах с всички ВАС. Невероятни, душевни, красиви, приключенстващи, радостни, борбени, уникални, интелигентни, интересни, провокативни, прекрасни и вдъхновяващи хора. И това ме прави много щастлива. Наистина се надявам един ден да имам щастието да Ви опозная и да Ви срещна. Вие, които ме четете, коментирате, обсъждате, споделяте, вдъхновявате. Благодаря Ви! Не бих била по-щастлива в блогърското си начинание без вашата подкрепа, отделено време и внимание... Затова Ви благодаря още веднъж и духвам свещичките с вас, пожелавайки си още много щастие :)

Целувки и прегръдки!

И запомнете "Яжте торта всеки ден, защото всеки ден е нечий рожден ден".

- С обич: Преси 

От Flare Catcher до La foi en vous.

Image source // WeHeartIt

От далечния февруарски ден, в който създадох Flare catcher изминаха цели шест месеца... До днес. 31 Юли 2012 година. Краят на един месец и началото на един нов - стар блог. От днес Flare catcher - английският блог на една българка се преражда в La foi en vous - българският блог с френско заглавие. Ще попитате защо? Защото освен вътрешният ми глас, милион други неща ми подсказваха, че трябва да променя блога си. Не само заради оскъдния брой последователи, които получавам като английски блог и далеч по-големите възможности за реклама в българските блогосфери... Не само заради съветите на всички блогъри или администратори, които получих в последните месеци да превеждам блога на български... Не само заради лекотата на изразяване от майчиния език (макар че мисля, че английския ми е като втори роден език и също толкова лесно боравя с него, но все пак не е майчиния ми език)... Ами главно заради достъпността. Защото колкото и да не ми се вярва има хора, които не знаят и думичка английски, които не го чувстват като втори роден език като мен, които ще изгубят поне половин час да превеждат един мой пост чрез осакатения преводач на чичко Google, или ще го сметнат за твърде сложно и разточително и ще се откажат още на първото изречение...

Hello big world' said the little girl.

Dear reader,

it's a pleasure to see you here. My name is Preslava (Press) and I'm a student from Bulgaria. I created this blog to post my favorite things and share them with the world, because I think all inspirations should be shared. So you may find stuff about music and all kinds of art, photography (in which I'm very interested), fashion and make up, food and recipes, vintage things, fairy tales, inspirational things, past, present and future, events and places, people and all kinds of "short stories long"... (Also how I spend some of my days, things about my outfits and friends, interviews with interesting people etc.) If you have some time for a bedtime story, than sit and listen to me.

Hope you enjoy it! x

Why FLARE CATCHER?

- Flare

1. to burn with an unsteady, swaying flame, as a torch or candle in the wind.

2. to blaze with a sudden burst of flame

3. to start up or burst out in sudden, fierce activity, passion, etc.

4. to shine or glow.

Funny enough I've never held a flare in my hands, because since I was a kid I was always afraid that it will somehow burn me! But I'm planning on being "brave enough" to do it any time soon, because it'll be like an overcoming of my fear... For me a "flare catcher" is not only a person who overcomes the fears, but a person who always reaches for the light at the end of the tunnel and follows his dreams, no matter what.