To drink or not to drink?

Ho, ho, ho, everyone! As the Holiday season is coming I'm here to save you from some serious head damage and bad mouth taste with the "Simple guide of the alcoholic: First Edition". As we all know - with holidays like Christmas and (especially) New Year waiting by the corner - we all tend to drink a bit more than we usually do (admit it, drunkards). And this is where I come, telling you what to drink, like I am your mother. Yes, cos actually I can.

•  Drink 

1) Martini - Yes, George Clooney once said it : "No Martini, no party" and he was right. Martini is the old-known sophisticated drink for real BOSSES. With a cocktail cherry or a green olive on a stick, it immediately catches everyone's eyes with a high-shaped glass and it's classiness. It is just simply flirting with you from the moment the bartender serves it ably at the bar. It's quite of a big deal to walk in a sleek bar, set on a high bar stool and with a sly glance to whisper at the bartender: "A Martini, please", when he asks "A cherry or olive?". Purrr. If you're a man, better don't do it, of course. Or ask for an olive, it sounds more manly. Mostly, ask for your Martini to be served in a normal glass (not one with a high stem) before the bartender starts eyeing you...

It's beginning to look a lot like Christmas!

It's only 23 days 'till Christmas! And I don't wanna sound like Grinch, but let's face it - Christmas sucks. Well, it sucks for me at least. Let's say I'm not the biggest enthusiast for spending half of the Holiday season in a "Middle of nowhere" village with my family, arguing and grumbling over the Christmas table, talking 'bout job, politics and all kinds of boring to death stuff, eating dinner and going to bed super early... And I'm not the biggest enthusiast for doing this over & over again every single year. It's all the same - lousy presents, "Home alone" 1,2,3,4, Santa Claus coca-cola commercials and posters everywhere, food and crap tv.

Keep calm and... IT'S MY 18TH BIRTHDAY!

Chapter II

I don't know how birthdays usually go... But mine always go humbly.
With early morning gifts & greeting phone calls. With early morning kisses and hugs. With lots of bags in my hands. With going to school. With being yelled by the teacher for being late. With her realizing that I have a birthday. With the laughter. With the library. With lots of music. (With Hurts and Depeche Mode, of course) With lots of beautiful flowers and bouquets. With heart-melting presents. With red lipstick. With paraffin "Happy birthday" signs. With half an hour walks, looking for a birthday candle. With a ridiculous, large candle that never light up. With home made Tiramisù. With eating like crazy & finger licking. With long conversations. With lots of crappy photos. With a “30 second dance party”. With more greeting calls. And more hugs. With (unreasonable) unrest, horror and long heartbeats. With concert tickets and permissions. With celebration. With late night Martini at the local bar. With smiles. With more bouquets and presents, kisses and wishes. And never-ending perfect nights. 

"It's my birthday, I'll get high if I want to..."

Chapter I

So today I got 18. Finally. 18 is a synonym for "freedom". And it feels... strange. The strangest part so far is that it does feel different when you hit "The Big Age". The maturity. I don't know if staying late in the local bar, drinking Martini and planning on making a tattoo across the street is mature. I don't know if I'll get more mature in the future. But I'm surely keeping the child in me forever young. The wild girl, shaving her head and smoking a cigarette. I don't want to be mature. Who wants to? To be wild and a bit wise. Just enough. I want to be somewhere in between the fine line and the danger. 

But I'm really jumping on the life "roller coaster" now. It's about time. I have plans for the future, that I'm gonna be wise about. And if it doesn't works out... I'll be wild. I'm 18 now... It's allowed.

Woody Allen Weekend

 As the weekend is barely waiting by the corner, I'm preparing you for a movie weekend with some lovely movies I've watched this week(or year)... So, prepare yourself for a LEGEN-wait for it-DARY, yeah legendary weekend with some Woody Allen movies. I don't know how you feel about Woody, you may be one of the million people out there thinking he's a producing genius, or dislike him as the odd bastard he is but whatever you think, kids, I'm telling you those (great) movies are worth watching...

"Scoop" (2006)

In the funeral of the famous British journalist Joe Strombel, his colleagues and friends recall how obstinate he was while seeking for a scoop. Meanwhile the deceased Joe discloses the identity of the tarot card serial killer of London. He cheats the Reaper and appears to the American student of journalism Sondra Pransky, who is on the stage in the middle of a magic show of the magician Sidney Waterman in London, and tells her that the murderer is the aristocrat Peter Lyman. Sondra drags Sid in her investigation, seeking for evidences that Peter is the killer. However, she falls in love with him and questions if Joe Strombel is right in his scoop. 

***

"Midnight in Paris" (2011)

Gil and Inez travel to Paris as a tag-along vacation on her parents' business trip. Gil is a successful Hollywood writer but is struggling on his first novel. He falls in love with the city and thinks they should move there after they get married, but Inez does not share his romantic notions of the city or the idea that the 1920s was the golden age. When Inez goes off dancing with her friends, Gil takes a walk at midnight and discovers what could be the ultimate source of inspiration for writing. Gil's daily walks at midnight in Paris could take him closer to the heart of the city but further from the woman he's about to marry.

***

"Whatever Works" (2009)*

Attempting to impress his ideologies on religion, relationships, and the randomness (and worthlessness) of existence, lifelong New York resident Boris Yellnikoff rants to anyone who will listen, including the audience. But when he begrudgingly allows naive Mississippi runaway Melodie St. Ann Celestine to live in his apartment, his reclusive rages give way to an unlikely friendship and Boris begins to mold the impressionable young girl's worldly views to match his own. When it comes to love, "whatever works" is his motto, but his already perplexed life complicates itself further when Melodie's parents eventually track her down. 

* "Whatever Works" is the last movie I've watched this week. It's a really simple and perspicuous film, with the right dose of sarcasm and a great storyline... Strongly recommended! ;)

DIY Inspiration : Wanderlust calendar

So, as we all know, 2013 is waiting by the corner and if we're lucky enough (meaning we don't get hit by a meteorite or be eaten by dinosaurs by December) we'll soon welcome the new year! And as every new year's ritual befits we all will need what? ...That's right, kids - a new calendar! And here's where my DIY inspiration comes. While I was wandering the internet, I couln't help but notice this lovely Wanderlust calendar I came upon. And since buying it is not an option, I decided I should make one myself. The calendar contains 12 cities in different parts of the world (Jan - Paris / Feb - London / Mar - New York / Apr - Prague / May - Amsterdam / Jun - Barcelona / Jul - Nice, France / Aug - Warsaw / Sep - Cinque Terre, Italy / Oct - San Francisco / Nov - Berlin / Dec - Venice, Italy) and I'm planning on finding beautiful photos of the same cities over the internet and getting my Photoshop skills into action very soon, so if I'm not-lazy enough, I'll have my very own, self-made Wanderlust calendar hanging in my wardrobe by the end of the year! (in case, we don't get attacked by dinosaurs, you know) Wish me luck guys, I'll keep you updated on the project ;)

Anything could happen.

Here comes another new beginning in my life. Actually, the beginning of too many new things. First thing first, as you may see, I decided to write my blog in English again, for now at least. Yeah, that's me and I don't really know what I want sometimes xD Don't ask me why I feel English like my mother tongue and I find it much more easier to write in it and express myself, I don't know exactly either! But it's a fact. Second of all, I dyed my hair. Finally! Well, it's a different story that the color didn't exactly turned out as I wanted it to and from expecting my hair color to be "Double espresso" as the box said, now I look like a member of The Addams Family. lol (it's actually a bit sad) I can't say I'm fully satisfied with it, but it's a change... And I love changes :)

"Сложен" Шоколадов мус | Chocolate mousse

INGREDIENTS

4 1/2 ounces bittersweet chocolate, finely chopped

2 tablespoons (1 ounce) unsalted butter, diced

2 tablespoons espresso or very strong coffee (I used decaf espresso from a local Starbucks)

1 cup cold heavy cream

3 large eggs, separated

1 tablespoon sugar

(Optional) Raspberries and extra whipped cream

METHOD

1 Whip the cream to soft peaks, then refrigerate.

2 Combine the chocolate, butter, and espresso in the top of a double boiler over hot, but not simmering, water, stirring frequently until smooth. Remove from the heat and let cool until the chocolate is just slightly warmer than body temperature. To test, dab some chocolate on your bottom lip. It should feel warm. If it is too cool, the mixture will seize when the other ingredients are added.

3 Once the melted chocolate has cooled slightly, whip the egg whites in a medium bowl until they are foamy and beginning to hold a shape. Sprinkle in the sugar and beat until soft peaks form.

Да изгубиш най-добрия си приятел

Две торбички зелен чай, кубче лед, малко грим и тъмни очила. Това се изисква, за да скриеш подути, уморени и кървясали от плач очи. Жалко, че няма грим за душата. Няма очила, нито чай, нито лед за болката скрита там. Няма хора и няма време. Защото хората имат по-важна работа, а времето само я притъпява. Огромната мъка... От нечия загуба. В неделя вечерта изгубих домашният си любимец. Моят най-добър пухкав приятел.

Закуска в Тифани за 23-ма!

Днес, най-случайно насред интернет страниците попаднах на една доста интересна статия, която реших да споделя с вас. Изглежда, че в широко познатия писателски свят е имало не един и двама чревоугодници, но можем ли да ги виним, че са изпитвали топли чувства към подправките, напитките и вкусната храна? Може би именно тя ги е вдъхновила за някой от най-добрите им бестселъри... И с риск да ви се преяде следващия път, когато четете любимата книга, ето 23-ма известни писателя, които са споделили любимите си кулинарни изкушения.

1. Владимир Набоков – яйца „а ла Набоков”. Тук няма нищо специално. Набоков е обичал рохки варени яйца, които да консумира в чаша с лъжица. Особеността е, че когато ги е варял, е изхвърлял всяко яйце, което се напука от врящата вода.

2. Ърнест Хемингуей – пъстърва на тиган. Както всички знаем, Папа е бил почитател на приключенията под открито небе. Много е харесвал пъстърва на тиган, която да пече върху каменни въглища. Добавял е бекон.

3. Елизабет Бишъп – „Брауни”. Елизабет Бишъп е жената, която прави популярни тези шоколадови кексчета с орехи в Бразилия. Сместа по неин вкус е била – 4 парчета черен шоколад, 4 яйца, половин чаша масло, 2 и половина чаши бяла захар, 1 чаша брашно, 2 чаени лъжици ванилия и 2 чаши смлени ядки.

Nature child

Природа. Прекрасната природа, в своето величие, в своята простоватост, в своята най-чиста красота и невинност, нетрепност, неподвижност и влиятелност. Със своите недостатъци и своите неперфектности. И в своята цялост. На един безкраен кръговрат, на живот и смърт. На агония и пепел, на нежност и ухание. Природа... В една малка нейна частица.

Кой не ги мрази понеделниците?

Седмицата започва, но ни е позволено да помечтаем, че всъщност свършва, нали? Винаги ни е позволено в понеделничните си мечти да грабнем въображаемия си куфар (пълен с книги, дрехи и карти), старата камера, чифт слънчеви очила от някоя лятна колекция от 70те (всъщност наследство от някоя баба), любимия човек под ръка и да се метнем в малкия прашен кабриолет, който още спи зимен сън в гаража... Потегляме. Към безкрая. За неопределено време. Не че знаем къде отиваме, но не и че има значение. А пътя е изпълнен с летни бризове и хубава музика, с храна в крайпътни закусвални и караници за пътя по картата. Защото не знаем къде отиваме и всеки държи на своето. Но това му е най-хубавото. И няма значение дали ще вземем доверени приятели, или ще ги срещнем по пътя. Важното е, че ще пътуваме с тая неизмерната страст на пътешественика, с целия свят, дето чака и иска само да го обиколиш, да го зърнеш... И с цялата приключенска кръв, течаща във вените ни. Ще ядем хамбургери в крайпътните бензиностанции, ще облизваме пръсти от сладкишите и захарния памук по устните, ще се гледаме през дупките на поничките, ще берем къпини от изоставените храсти по пътя, или ще похапваме помпозни рибни специалитети в някое малко дървено ресторантче на брега на морето. Ще четем по пътя, ще купуваме книги, в които се говори за безкрайни пътувания и нови срещи, за намиране на себе си, за преоткритието на света. Ще се возим по виенски колела и лунапаркове посреднощ, докато не ни прилошее, ще печелим мечета от щандовете, докато и последната звезда угасне. Отседнали в някой евтин мотел, ще се къпем в безкрайното море, в океана, заровили пръсти в пясъка, ще сънуваме морски звезди под топлината на нощния огън, под проблясъците на звездите, под студените завивки на солените вълни...И ще правим снимки, много снимки. На всичко и на всеки, който срещаме, чийто очи ще ни разкажат някоя дълбоко заровена у него история, някой спомен, някоя тайна... Ще правим безсмислени въображаеми кадри, докато въображаемата лентата не свърши и не запечатаме всеки въображаем спомен. 

 Искам да е лято. Знам, че звучи банално, но искам да е лято.

Nights out

Обичам нощите навън. Тези с дюнерите, с шейковете (с черешки и без), с цигарите, със задушевните разговори, с необяснимите емоции, с желанието за нещо диво, с лудостите, със скитанията, с дъжда, с билярда, със смеха, със светлините, с чадърите, с късното и с ранното прибиране. Нощите, в които съм Лана. Просто ги обичам...

Tiny inspiration dose : The Love List

1.      Изкуство // Това му е най-хубавото на абстрактното изкуство - всеки вижда в него различно нещо и всеки го определя според собственото си въображение... Какво ли е изобразено на тази картина с водни бои от Nadia Tognazzo? Розови листа на цъфнала череша в тъмна гора, или може би парче пъпеш, нацелувано с червено червило? Кой знае...

2.      Музика // Този невероятен акапела кавър на нашумелият напоследък дует на Gotye и (любимата) Kimbra - “Somebody that I used to know” изпълнен от невероятните Pentatonix на няколко гласа ме накара да настръхна!

A twin story

От както се помня имам една любов, която както всяка любов рано или късно се превръща в мания. Наречете го интерес, странност, лудост, но аз го наричам любов. Не, не е колекция от кибритчета, нито някоя страхотна книга, но щом всички говорят за възвишени чувства към подвързани парчета хартия, значи и аз спокойно мога да го кажа, що се отнася до живи хора. От както се помня обожавам БЛИЗНАЦИ. Не мога да си обясня как и защо, може би се дължи на факта, че баща ми е бил близнак и е някак заложено във вените ми, може би просто на интерес, може би на любимите ми рок банди, но просто е факт – аз обичам близнаци! Близнаците са нещо невероятно, те са една магия, затворена в две тела. Те са велика връзка, по-силна дори и от тази между майка и дете. Близнаците сякаш са феномен и природна грешка едновременно... Една душа в две тела, един човек, който се гледа в двойно огледало. Винаги съм мечтала да имам близнаци, колкото и да ме увещават колко е трудно да се грижиш за две деца едновременно... От ежегодните панаири за близнаци по света, които събират милиони „еднакви” хора, през всеки документален филм за раждането и развитието им, до най-любимите ми рок банди с известни братя и сестри в състава си, винаги съм обичала близнаците. Често съм си мислела какво би било да имам близначка и какви късметлии са хората, които имат другото си аз. Някой, който никога няма да ги изостави и ще бъде с тях от самото им раждане, до самата им смърт. Някой, с който да имат толкова неповторимо близка връзка и... С който да се разменят в часовете по физика, разбира се ;д

И след като не отдавна попаднах на тази невероятна близначеска история по истински случай из фейсбук страниците, реших да я споделя с вас... :)

"Hey it's Ryzy - I'm a twin and this story hits home! There were twins born - girl and boy. A girl was very weak and dying. Both twins were separated and lying in two different incubators, however one day a nurse broke the protocol and put twins together. The moment a brother was laid by his sister's side, he Hugged her and within hours her heart beat stabilised and health improved. Eventually she was strong enough to live again! amazing!"

 //

„Хей, Ризи е – аз съм близнак и тази история завладя дома (Австралия)! Родили се две близначета – момиче и момче. Момиченцето било твърде слабо и умирало. И двете близначета били разделени и лежали в два различни кувиоза, но един ден една медицинска сестра пристъпила протокола и ги сложила заедно. В момента, в който братчето се оказало да сестра си, той я прегърнал и след няколко часа сърцебиенето й се стабилизирало и здравето й се подобрило. Оказало се, че е достатъчно силна, за да оживее! Невероятно!”

- Историята е предоставена от Facebook страницата на радио 2Day FM Австралия

"Presscious в страната на печивата"

Напоследък (за разлика от повечето девойки на моята възраст) се улавям твърде увлечена в готвенето. И защо не? За някой звучи банално, други не могат дори да изпържат яйце, което честно казано за мен е недопустимо. Не, не съм с комунистически набеждения от едно време, че жената трябва само да стои в кухнята и да готви, готви, готви... Но според мен всяка една жена трябва да има поне елементарни готварски познания, без това непременно да я превръща в роб на другия пол. Та нима изкусните готварски знания и умения ни служат само за да спечелим нечие мъжко сърце? Вярно, че са плюс и лично аз бих предпочела да използвам тях, от колкото тези в леглото например, но не е истина, че готварството е нужно само защото „Любовта на мъжа минава през стомаха”(че нима всяка любов не минава от там?!). Все пак е доста неприятно да си студентка (или дори студент) втори курс и да навъртиш сметка от 20 лв, за да ти обясни мама подробно как се прави таратор... Не че не бива да се обръщаш към майка си, баба си или някоя леля за съвети, инструкции и рецепти, но те са ти нужни в периода на научаване и този на готвене, а не в последния момент, когато се чудиш какво за бога се слагаше в таратора или защо си толкова гладна всяка вечер. ;Д Пардон, но това са елементарни готварски познания, които дори децата трябва да имат, поне според мен. Малко или много дори елементарните кухненски познания са много важни и биха послужили вярно в живота на всеки човек. Сигурно, един мъж може и да преживява само на бъркани яйца с месеци (докато не се върне при майка си или баба си за обилен обяд), но е по-добре да знае как да ги направи, поне докато си намери жена, която да може да прави повече от това. Докато за една жена е недопустимо по ред причини да чака баба си да й сготви докато тя самата стои с кръстени ръце. Още „по” би бил факта, че някой от най-добрите и известни кулинари са мъже, а тя е просто глезена кифла (бивша Мис Перник) и щерка на мама, която просто не можела да готви и имала две леви ръце, затова винаги чакала на готово... И в този случай „не мога” наистина значи „не искам”. Всеки може да се научи да готви ако положи поне малко усилия, хората са казали „Няма невъзможни неща”, а това е най-малкото и съм убедена в това. Друг е въпроса дали ще се готви вкусно или на сила, но аз знам от личен опит, че когато готвиш с любов винаги се получава. И въпреки съвременните ми схващания е недопустимо да храниш любимия мъж с леща всяка седмица и то безвкусна. Днес четох в списание, че преди развода, Аштън Кътчър се опитвал да се хареса на дъщерите на Деми Мур като им печал сладки (бил завиден кулинар), най-малката обаче изпаднала в невероятно неведение как може някой изобщо да пече сладки, понеже мислела, че те се набавят само и единствено от магазина. Чудех се коя ли е била жената в къщата им по това време? Явно мама Деми се е отдавала на кариера, докато чичо Аштън се е бъхтил в кухнята! :дд Не сте ли се чудили защо всички обожават онази баба, която може да прави чудеса в кухнята и пече най-вкусните Коледни сладки на света? Една жена кулинарка може да държи целия свят в ръцете си, ако знае как да действа. Храната може всичко – от това да въдворява ред и да повдига самочувствието от получените хвалебствия, до това да бъде изненада и да печели прошка. От семейството, до любимия, децата, бабите и дядовците, приятелите и роднините - няма човек, който да не обича добре приготвената храна, така че тя може да бъде мощно оръжие.

И ето ме тук, правя първи смели опити! Всъщност страстта ми към готвенето се заражда постепенно, но славно – от минали години, когато не можех и яйце да сваря, но бях решена да се науча, до готвенето на далеч по-сложни гозби като домашната паста и перфектните американски палачинки. А желанието ми да опитвам нови неща нараства все повече и повече и аз го усещам. Винаги, когато съм сама и имам нужните продукти, с повод и без повод се ражда нова кулинарна идея в главата ми и тичам към супер-а или кухнята... Да готвиш е изкуство и ритуал. Да готвиш е хоби и трябва да е нещо, което те разтоварва, а не досадно задължение, което вършиш на сила. Всяка жена на средна възраст (или дори нагоре), която ми казва „Мразя да стоя в кухнята, да готвя и да мия чиниите – това не е за мен!” бива мигом заклеймена от мен и съзнанието ми. А аз познавам такива хора! Не знам как подобни жени свикват със съжаленията от околните, отправени към мъжете им, които горките или тъпчат воднисти супи по цял ден, или купуват готови полуфабрикати, за да избягат от ежедневното готварско мъчение... И така, аз опитвам. И ще продължавам да опитвам, ще изчитам готварските книги на баба ми, ще изписвам тефтери с рецепти, които един ден да завещая на децата си и ще се консултирам с маминка си по телефона за печенето на торти... Докато не стана еднакво добра в готварството, колкото и в ученето или кариерата. Е, поне едното трябва да е ако не перфектно, то поне достатъчно задоволително. Маминка ми казва, че приличам на нейната майка – скорпионите били перфектни домакини. Това ме блазни и ме кара тайничко да мечтая за готварска кариера на някой кораб или притежание на малко гурме ресторантче с домашна храна... 

Кой каза, че да смесваш удоволствието с работата било лошо?!

Мини кекс | Tiny cake

Четвъртък следобед е идеален ден за правене на сладкиши, особено ако имате климатик... :) Такива като мен, които не се оставят жегата навън да ги пребори в кухнята (и които разбира се имат климатик, хаха) готвят непрестанно! Ето затова се отбивам тук да споделя простата рецепта за първия мини кекс, който направих (и ми се получи). Вкуса и аромата са същите като на добрия стар бабин кекс с какао, просто количествата са малки и затова се получи малък... Ако все пак желаете „стандартен размер” кекс ;д просто увеличете количествата двойно и дерзайте в кухнята!

Забележка : Ако дори при първия си опит не готвите с поне малко любов, няма да се получи нещо вкусно, I’m afraid.

Забележка 2 : За тези от вас, които са нови в готварството и не знаят или не се оправят с количествата - 1/2 е по-малко от половината (тоест около два пръста от чашата), количеството на брашното е две чаши и още 1/2. Няма какво да се срамуваме, нали се учим!

От Flare Catcher до La foi en vous.

Image source // WeHeartIt

От далечния февруарски ден, в който създадох Flare catcher изминаха цели шест месеца... До днес. 31 Юли 2012 година. Краят на един месец и началото на един нов - стар блог. От днес Flare catcher - английският блог на една българка се преражда в La foi en vous - българският блог с френско заглавие. Ще попитате защо? Защото освен вътрешният ми глас, милион други неща ми подсказваха, че трябва да променя блога си. Не само заради оскъдния брой последователи, които получавам като английски блог и далеч по-големите възможности за реклама в българските блогосфери... Не само заради съветите на всички блогъри или администратори, които получих в последните месеци да превеждам блога на български... Не само заради лекотата на изразяване от майчиния език (макар че мисля, че английския ми е като втори роден език и също толкова лесно боравя с него, но все пак не е майчиния ми език)... Ами главно заради достъпността. Защото колкото и да не ми се вярва има хора, които не знаят и думичка английски, които не го чувстват като втори роден език като мен, които ще изгубят поне половин час да превеждат един мой пост чрез осакатения преводач на чичко Google, или ще го сметнат за твърде сложно и разточително и ще се откажат още на първото изречение...

THE ILLUMINATI CASE

So, yesterday, while I was searching around youtube pages looking for some Lana Del Rey songs, (yeah, it was one of my ‘Lana Del Rey moods’ again) I came upon a very interesting video, which caught my eye and became a main topic of a long night discussion with a friend. The video happened to be quite interesting to my conscience, mainly because of it’s title – “Lana Del Rey – the latest Illuminati puppet” and was about a bit longer then a minute, containing rumors about Lana being some kind of a slave, or only a small part in the big system of Illuminati, controlling the world, being told stuff about how in the near past she was just a girl, singing in local bars to make some money but after being trough a dramatic one night change, and a plastic surgery immediately after that became world known and billionaire famous. Also how she uses some Illuminati and even satanic symbols in her photo shoots and videos like a cross placed on her forehead on a photo, or hiding one eye with her hand for a second and/also for a second/ raising her hand with three fingers up in “Born to die” video, which apparently is some kind of a Satan worship and will either drive society to a mass murder or to excepting a new world order, influenced by her songs, videos and choreography. 

Tiny inspiration dose : The love list

 1. Art // This awsome piece by Chase Kunz totally caught my eye once I stumbled upon it, because you know I have a deep love for skulls and I loved the waves idea! What other thing can we possibly think of on a breezy summer day, than the sea /or the ocean/?

2. Music // A friend of mine introduced me to this song. It's "Youth" by Daughter, I find her voice and the lyrics really soft and deep, at the same time like the disturbing drums as well.

Weekend

Now I realize it's been almost a month since I last blogged! Then I realize how much I actually miss blogging and don't know what exactly to blog about at the same time... It's just that I have too many ideas on how to make the blog a worthy one or what posts exactly to write and I end up being uncreative and mad it won't work...  At the same time I suck at design ideas, because I'm looking at a bunch of other great blogs and I happen to like simple designs a lot, tho sometimes I fall in love with the ornate, colorful ones and I can't figure out what will fit my blog best, but as you see I decided to go with the simple one and made the new blog design as simple as possible, counting on the lots of colorful photos to interleave it. From now on I'll try to use all of the other great blogs I read as an inspiration and give my best post ideas a shot, so I hope it'll all work!

The dream home: House interior ideas

Salvador and Gala Dali - A bizarre love story

Salvador Dali and Gala are one of the most impressive, lavish, bizarre and most special tandem among lovers of all time. They are not only dedicated to their love as poets and kings of antiquity, but emotionally generous, self-willed and dedicated to eachother.

Elena Ivanovna Dyakonova, called from Dali Gala, was born in Russia in August 1984. In 1915 she married the French poet Paul Eluard and entered the post-war social life, becoming one of the muses of the French capital.

1929 is memorable for her, because then she meets the 1904 born Salvador Dali in the Spanish Pyrenees. He was captured by the challenging Russian woman and when he finally dares to explain his love, she says: "Don't you realize that we'll never be apart again?"

Nothing planned is made to be good.

Artist of the month : Surreal Galaxy

Due to laziness and unknown circumstances I forgot last month's "Artist of the month", for which I'm terribly sorry. In order to make it up, I'll make a bonus post to this one, including a quite interesting love story about one of the most famous painters of 20th Century!

This month I present you an amazing artist with incredibly wild and "sparkling" talant for making art... Fab Ciraolo.

He's an illustrator from Santiago, Chile, famous for his surrealistic, sparkling, galaxy-like paintings of (mainly) world-famous, influential people, cracked trough his fantasy in a way you've never seen them before! Sadly, there's not much information about him so just enjoy his unique art...

The Blogger's DIY

What do you need?

Suitcase 

Paintbrush 

Magazines and modpodge c/o The Plaid Barn

Scissors or exacto knife

How to make it?

First, rip out magazine pages you would like to have on the front of the suitcase. Apply a layer of mod podge to the suitcase and lay the page down. Then, apply a layer of mod podge on top of the magazine page. Repeat these steps until the entire suitcase is covered in pages. Lastly, take scissors or an exacto knife (an exacto knife will provide smoother lines) and trim along the edge, making the pages fit perfectly on the top of the suitcase.

Really great isn't it? One of my all time favorite DIY projects; I must try it as soon as possible!

(image & sourse: Sincerely, Kinsey)

Unthinkable

Some people say it's a masterpiece. I call it the most simple photo I've ever made.

It's made on July 2010, I was at my village that day... Sitting on our brand new bench in the yard, which was facing the garden. I remember someone came and gave me a bouquet of little, dried field flowers in pretty purple color and I placed them on the bench. Then suddenly felt somehow inspired by such a small thing, set the black and white camera mode and captured the moment. It was the most simple thing. Now when I look at the photo, in my mind it always looks like it tells a story of a boy waiting for a girl, who never came, so he just leaves the flowers for her and never comes back. It somehow represents loneliness and melancholy, but I still like it... I don't really remember what mood I was in, but I decided to name it after one of my favorite love songs - Alicia Keys's "Unthinkable".

"I was wondering maybe
Could I make you my baby
If we do the unthinkable would it make us look crazy
If you ask me I'm ready 
If you ask me I'm ready..."

18 candles

Me & The birthday boy 

Not so long ago last month, a friend of mine came of age… So we brought half of the gang together and went to our favorite little pizza restaurant “Jeans club”. It was a great night of enjoying expensive red wine (2010 Merlot to be exact), delicious ice cream cheesecake with blackberry and 5 different types of pizza! (mine was called Bianca and I loved it, cuz it’s with cooking cream, lots of cheese, mushrooms, pickles and ham, so if you see a pizza with those ingredients but with a different name I defo recommend it! The others got some with eggs, pepper, tuna etc. I've tried all and I must say my advice is : even if you love fish, don't ever order a pizza with tuna, seriously!) I just decided to show you the lovely photos, capturing only half part of one of the greatest nights in our history, full of wine toasts, delicious food, "If I was in America"(a game we invented ourselves), spooky stories, drunk hearts, lots of laughter and great memories to tell about… Oh, and he got one year older! 

Bury me at the sea, I'll crush with the waves.

Who doesn't hate Mondays? The week is just beginning, but we're allowed to dream it ends, right? We're always allowed in our Monday dreams to grab the imaginary suitcase (filled with books, clothes and maps), take the old camera, a pair of sunglasses from some summer collection of the 70s (actually inherited from granny), take your loved one by the hand and jump in the dusty little convertible, which still hibernates in the garage... Departure. To infinity. Indefinitely. Not that we know where we are going, not that it matters at all. The road is filled with summer breezes and good music, food in roadside eateries and quarrels about the right way on the map. Because we don't know where we're going and each one of us insists. But this is the best about it. And it doesn't matter if we take trusted friends with us, or we meet them on the road. The important thing is that we'll travel with this immeasurable passion of the traveler, with the whole world, that is only waiting and wanting us to go around it, to see it...

The blogger's DIY

~ Leopard Print Short Shorts ~

What do you need?

Shorts 

X-Acto knife

Leopard print stencil, you can print one here

Fabric pen

How to make it?

1. Print and cut out leopard stencil with an X-Acto knife.

2. Place a piece of cardboard inside your shorts to prevent them from moving/keep them on a flat surface. Trace the outlines of the leopard print with your fabric pen.

3. Fill in each traced leopard spot.

(image & sourse: becauseimaddicted)

4. Meet up with friends and spend some great time

That was something I did on time! Yeah, just because it involved lots of food, fun with friends and all those great stuff... During the second half of the vacation our "gang" got together at the librarian's house for a party. And not any party, but a PANCAKE one, with (of course) pancakes and fillings like jam, cheese, chocolate, banana, also had (nasty) Turkish coffee and pastries... We ate lots of food as you see, took a little trip to the past with some old photo albums, watched stupid Spanish series, had fun, did a bit of cosplay with all kinds of hats and clothes, made photos with the Al Bundy pose, talked about religion, tried fortune-telling on coffee (too bad I filled half of my cup with sugar and when I drank it, it was nothing else left but tones of wet sugar lol) danced with lots of bananas and other fruits and did all kinds of crazy stupid things that we usually do... Cuz we've got the moves like Jagger! (yeah, our librarian has a no-secret passion for The Rolling Stones, just look at her kitchen cabinet)

 Spring Vacation To Do List 

Productive week

This is a new mini month project, that I decided to blog about! *feels excited* And due to lack of other, better name, I'll just call it "Productive weeks project". Mainly, I'll try doing one or more than one creative / good / funny / beneficial things each week to make me feel better somehow. 

What it'll be about? 

It'll be about me doing productive, new things I've never tried before. 

How long will it last?

A month. From the begining till the end of May.

First week to start with was last week (01.05 - 06.05)

"A sweet lesson on patience"

You may've already seen/read this touching story somewhere, but in case you haven't, you should check it out. One real, beautiful event I stumbled upon on Tumblr today and I decided to share with you...

(A NYC Taxi driver wrote:)

I arrived at the address and honked the horn. After waiting a few minutes I honked again. Since this was going to be my last ride of my shift I thought about just driving away, but instead I put the car in park and walked up to the door and knocked.. ‘Just a minute’, answered a frail, elderly voice. I could hear something being dragged across the floor.

After a long pause, the door opened. A small woman in her 90’s stood before me. She was wearing a print dress and a pillbox hat with a veil pinned on it, like somebody out of a 1940’s movie.

By her side was a small nylon suitcase. The apartment looked as if no one had lived in it for years. All the furniture was covered with sheets.

Американски палачинки | American pancakes

Ok, I admit, I was a bit late with cooking something on my own, so I did it few days after the Spring break... Anyway, it was just as delicious! I don't want to brag (yeah, right), but those were my best pancakes so far. American pancakes are my specialty, (in fact, they're one of the few things I like about America, along with Lana Del Rey and black & white movies) but it's the first time they've tured out to be so fluffy, round, with golden crust and honey flavor... My secret is I actually make those based on two different recipes, mixed into one! And since a friend of mine asked me for the recipe, here it is:

Inspiring people 001 : Steven Frayne (Dynamo)

Three Sundays ago I didn't believed in miracles as much as I do now.

The reason? Seeing a person walking on water down a river on TV (and a spectacle to bring the whole family together for an hour on Sundays) was quite convincing. Nooo, I didn't saw God himself on Discovery Channel... I saw a man with a divine power and a heart of a human.

A person, who can put David Copperfield, Houdini and David Blaine all together in his pocket.

Further more I read his biography and the more information I got about him, the more he earned my admiration.

Struggling with a disease, father in prison, being bullied and living in one of England's most violent neighbourhoods, he managed to rise above all and become the most significant magician of 21st century.

First one of the 100 people, who inspire me is... Steven Frayne.

Artist of the month : Tha naked truth

Artist of month April is FERNANDO VICENTE.

Born in Madrid, Spain, he began his career in the 80's combining illustration to painting. He has collaborated with Paris newspapers and magazines as Gentleman, Free Lyrics, Cosmopolitan, DT etc. and with publishers such as Alfaguara, Espasa o Sintesis.

His work is currently disclosed in the gallery Sen (paintings) and Sins Entido room (illustrations). He won prizes such as gold Laus award for best newspaper design. (His work can be found on his official site.)

Official site

My Easter weekend

It's been the last day of Spring vacation and sadly enough we're all back to school/work today *agonizing in the corner* Anyway, I must say my vacation was nice, despite being short! I managed to complete almost everything from my Spring vacation To Do List, as funny as it sounds, I didn't had time for everything on the list... But it's never too late for me to do the missed ones, right? Right? Now I'll be making few posts, connected with things from the list that I've done, full of photos and stories and I hope they'll be interesting enough to catch your attention. But more on that - in my next posts! It was Easter in here on Saturday and after partying with friends on Friday, me & family went to our village together to spend it there. Sadly enough, it was severely raining and there was a hail for just two days, until we came back home on Monday and the sun decided to finally show *face palm* I haven't done much besides reading, watching House MD and rolling on the floor, but still I managed to take some nice Easter photos of the whole atmosphere around me. In few words : ladybirds; the EGG with my name on it; the other eggs we dyed; the Easter lunch aaand stages of making a traditional delicious Bulgarian Easter cake with sugar, nuts, lemon and filling, named cousnak. 

 You want some, right? Too bad it's only for me.

The blogger's DIY

(Gold Glitter Clutch DIY by iamstyle-ish.com)